РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110106072 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск от З. „А." АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и
изпълнителния директор В. П. К. - М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт М. Ж. СРЕЩУ К. Г. К. с ЕГН ********** с адрес: **', ** ,
намира своето правно основание в разпоредбите на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ .
С предявеният иск ищецът претендира от съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 282.00 лева /двеста осемдесет и два лева/,
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, включващо и
ликвидационните разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, както и
направените от ищеца съдебно - деловодни разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство.
1
Във връзка с чл. 127, ал. 4 от ГПК, ответникът следва да изплати
задължението по осъдителния иск по следната банкова сметка с титуляр З.
„А." :Банка - „Ц. к. б." АД - клон София BIC - **.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
С полица № BG/11/116002094408 от 03.08.2016г. З. "А. е сключил
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" и „Злополука" на лек автомобил марка „БМВ", модел „330"
с per. № **, собственост на „М. И." ЕООД, със срок на действие от 05.08.2016
г. до 04.08.2017г.
На 16.04.2017 г.. около 17:30 ч. в к.к. „Свети Константин и Елена", на
паркинга пред хотел „Естрея Палас" е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „БМВ", модел „330" с per. № **,
който при преминаване, поради неизвестни обстоятелства, блъска в задната
част паркиран лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Кади" с per. №**.
Инцидента е документиран с Протокол за ПТП № 1662328/16.04.2017г.
съставен на място от органите на КАТ. В протокола е отразено, че веднага
след инцидента, водача на лек автомобил марка „БМВ". модел „330" с per. №
** е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите за контрол при МВР,
като впоследствие виновния водач е установен. К. Г. К. е санкциониран с МП
№17-0460-000179/09.05.2017г. връчено и влязло в законна сила.
К. Г. К. не е изпълнил задължението си да остане на мястото на ПТП до
пристигане на представители на КАТ, когато посещението на мястото на ПТП
от службите за контрол е задължително. На основание чл.125. т.7 ЗДвП,
службите за контрол на МВР, посещават задължително мястото на пътно-
транспортното произшествие, когато между водачите има разногласие
ОТНОСНО обстоятелства, свързани с него. Предвид факта, че водача на лек
автомобил марка „БМВ", модел 330 с per. № ** не е останал на мястото на
инцидента, счита, че е налице разногласие между участниците в инцидента,
тъй като липсва дадено изрично съгласие на водача на увредения автомобил и
постигане на договорка между страните, относно размера на вредите.
Обратното би противоречало на вменените задължения и отговорности на
участниците в движението по пътищата, по чиято вина е настъпил пътен
инцидент.
2
В същото време счита, че действията на ответника са умишлени, тъй
като същият е напуснал мястото на ПТП и по този начин е осуетил
възможността да бъде подложен на проверка за алкохол с техническо
средство – дрегер от органите на КАТ.
В резултат на гореописаното ПТП на 16.05.2017г. в З. „А.“ АД е
подадена молба от В. К. Г., за извършване на оглед и оценка на увредено
имущество – с искане за обезщетяване на нанесените вреди на увредения
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Кади“ с peг. №** и в дружеството е
заведена преписка по щета №13017100100120.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Кади“ с peг. №** са описани от експерти на З.
„А.“ в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.
Размерът на причинените имуществени вреди на лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Кади“ с peг. №** е изчислен чрез експертни оценка,
извършена от вещо лице, възлизат на 272.00 лева. З. „А.“ АД е изплатило
обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, съгласно разходен
касов ордер №П9874441/16.06.2017г. – сума в размер на 272.00 лв., както и
10.00 лева за извършени ликвидационни разноски по определяне на
претенцията, общо сума в размер на 282.00 лв.
С плащането на дължимите суми З. „А.“ е изпълнило задължението си в
качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ да покрие щетите,
причинени на увреденото МПС.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 500 КЗ. Ал.1, т.З. във вр.
с чл. 45 от ЗЗД, ЗАД „А.“ АД има право на регресен иск срещу виновния
причинител на вредата.
На 06.12.2022г. е депозирана молба от процесуалния представител на
ищеца, с която същият сочи, че ответникът в настоящото производство е
заплатил всички дължими суми в полза на З. „А.“, включително и съдебните
разноски. Моли съда да постановите решение, като съобразите извършените
от К. Г. К. плащания.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът не
депозира отговор на исковата молба.
3
В съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват , не
изпращат представители.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Приобщени към доказателствата по делото са следните писмени
документи: комбинирана застрахователна полица №** за застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и „Злополука", ведно с три
броя квитанции за платена вноска; досие по полица №**; молба за
извършване на оглед и оценка на увредено имущество от 16.05.2017г.;
документи на лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Кади" с peг. №** и
водача на МПС; Комбинирана застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите" №**; ГО на автомобилистите и Злополука –
полица № **; Опис на претенция №** от 16.05.2017г.; Подробно описание на
разходите но претенция №**; Експертиза по претенция №** от 16.05.2017г.;
уведомително писмо изх.№1-1724 от 18.03.2022г.; уведомително писмо изх.
№100-5884 от 09.08.2017г.; уведомително писмо вх.№1-2950 от 07.04.2022г.;
уведомително писмо рег.№460000-1335 от 29.08.2017г.; служебна бележка
рег.№460000-615 от 16.05.2017г.; наказателно постановление №17-0460-
000179 от 09.05.2017г.; Доклад по щета № 13017100100120 от 15.06.2017г.;
преводно нареждане от 16.06.2017г.; Регресна покана изх.№ 100-
6983/04.10.2017г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи:
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Граждаска отговорност“ на автомобилистите по чл.500 от КЗ представлява
право на застраховактеля да получи от застрахования платеното на
пострадалото , респективно увреденото лице обезщетение , ако е осъществено
някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право
на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право,
подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл.213 от КЗ/отм./ и
чл.410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по
силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания. Регресното право възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор
4
и се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане,
момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства , а този
момент е застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите./Решение №20 от 02.04.2021год. на ВКС по т.д.
№2695/2019год., IIт.о., ТК/.
Наличието на предвидените в чл.500 КЗ основания за възникване на
регресното право не освобождават обаче застрахователя от отговорността по
риска „Гражданска отговорност“ към третото увредено лице, поради което
той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментътт на
плащането на обецщетението на увреденото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание.
С оглед гореизложеното , установената фактическа обстановка по
делото и твърденията на ищеца, настоящият иск се явява с правна
квалификация чл.500,ал.1,т.3 от КЗ. Съгласно тази разпоредба
Застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство, когато последното не е изпълнило задължението си да остане на
мястото на ПТП до пристигане на представители на КАТ, когато посещението
на мястото на ПТП от службите за контрол е задължително.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба и по никакъв начин
не оспори твърденията на ищеца. Напротив ответникът е погасил изцяло
претендираните от ищеца суми. Фактът на плащане е признат от ищеца ,
който с молба от 06.12.2022г. е депозирал молба, с която сочи, че
ответникът в настоящото производство е заплатил всички дължими суми в
полза на З. „А.“, включително и съдебните разноски. Моли съда да
постановите решение, като съобразите извършените от К. Г. К. плащания.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на
материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се
приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявеният иск и го отхвърля.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД „А." АД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и
изпълнителния директор В. П. К. - М., чрез процесуалния представител
юрисконсулт М. Ж. СРЕЩУ К. Г. К. с ЕГН ********** с адрес: *, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 282.00 лева /двеста
осемдесет и два лева/, дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция, включващо и ликвидационните разноски, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане
на вземането, както и направените от ищеца съдебно - деловодни разноски,
включително и възнаграждение за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6