Решение по дело №1402/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Д.Г.Д. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 739/15.05.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1646 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0819-007033/23.02.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с което на касатора на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 25, ал. 2 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита още, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и цененето на доказателствата, в резултат от което е постановил решение при неизяснена фактическа обстановка. Районният съд не допуснал доказателствените искания на въззивника и не обсъдил наведените от него доводи и възражения, вместо което декларативно ги отхвърлил. Излага подробни доводи относно механизма на пътно-транспортното произшествие, като счита, че приетият от съда не отговаря на фактите и вследствие от това той е наказан за нарушение, което не е доказано да е извършил. Посочва още, че причина за произшествието е станал водачът на лекия автомобил с рег. № В 2802 НН, който е нарушил чл. 21, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на доказателства с цел изясняване на обективната истина по делото. При условията на евентуалност моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти въз основа на всички относими доказателства. Твърди, че са обсъдени всички доводи от въззивната жалба и че изводите на съда от правна страна са законосъобразни и обосновани. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата следва да се остави без уважение, а постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата, представени в административнонаказателната преписка и събрани от съда, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.10.2022 г., в 19,30 ч Д. управлявал л.а. с рег. № В 2577 КР „в посока центъра на града“. При извършване на маневра, свързана с частично навлизане от лява пътна лента в съседната дясна пътна лента, Д. не пропуснал движещия се в дясната лента л.а. с рег. № В 2802 НН. Това принудило водача на последния автомобил да се отклони вдясно, за да избегне удар, вследствие на което неговият автомобил се блъснал вдясно в бордюра, отклонил се вляво и блъснал движещия в лява пътна лента л.а. с рег. № В 3533 ТК, при което настъпило ПТП с материални щети.

При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, без допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Приел е за спазени преклузивните срокове по ЗАНН и изискванията на чл. 57 от същия закон. По приложението на материалния закон районният съд е приел, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, тъй като безспорно било установено, че въззивникът е извършил вмененото му нарушение. Отхвърлил е доводите на жалбоподателя, че не е извършил нарушението, с мотиви, че са необосновани и опровергани от събраните доказателства. Според съда, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента. Съдът е посочил, че Д. не е изпълнил това си задължение по ЗДвП и е станал причина за ПТП. Приел е за правилно приложена санкционната норма, а размерът на наложеното наказание за правилно определен, справедлив и съответен на извършеното нарушение. Отхвърлил е и доводите за маловажност на случая, като е посочил, че конкретното нарушение не се отличава от останалите от същия вид. С тези мотиви е потвърдил наказателното постановление.

Твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на обективните факти от значение за административнонаказателната отговорност са основателни.

Мотивите на съда да приеме за безспорно установено извършеното нарушение са лаконични, бланкетни и несъответни на събраните доказателства. Касационният състав констатира в тях съществени противоречия и пропуски. Така например липсва описание на мястото на извършване на нарушението. Съдът е възприел свид. Веселинов като очевидец на случая, въпреки изричното посочване двукратно в показанията му, че не е свидетел. В резултат от неправилната констатация, че Веселинов (който е актосъставител, посетил местопроизшествието след настъпването му) съдът е възприел безкритично даденото от него описание на нарушението. Не съответстват на доказателствата в преписката констатациите, че административнонаказващият орган не е обсъдил възраженията на жалбоподателя, тъй като такива не са били направени. Всъщност подаденото от Д. писмено възражение е подробно разгледано от комисия и обсъдено от административнонаказващия орган.

Основният факт, който е подлежал на доказване в производството, е бил дали управляваният от Д. автомобил е навлязъл изцяло или частично от лявата в дясната пътна лента и дали при това Д. не е пропуснал движещия се в дясната лента лек автомобил, с което е причинил настъпилото между другите два автомобила ПТП. По този въпрос в преписката са налични сведенията на двама от водачите, участвали в инцидента, които си противоречат. При това положение, като се има предвид, че други свидетели не са установени, а актосъставителите са посетили мястото на произшествието след настъпването му, е било необходимо да бъдат събрани свидетелски показания от водачите на другите два автомобила. Твърдения, че управляваният от Д. автомобил не е навлизал изцяло или частично в дясната пътна лента и съответно че е пропуснал л.а. рег. № В 2802 НН, Д. е изложил още в сведението си непосредствено след произшествието, във възражението си и във въззивната жалба. Съдът е възприел безкритично описания в акта и в постановлението механизъм на произшествието с участието на три автомобила, при който ПТП е настъпило между движещия се в дясната лента л.а. рег. № В 2802 НН, който блъска движещия се в лява пътна лента ПРЕД автомобила на Д. л.а. рег. № В 3533 ТК. При това положение въпросът дали е възможно ПТП по посочения механизъм да настъпи ако Д. не е пропуснал л.а. рег. № В 2802 НН е следвало да се обсъди и при необходимост да се изясни с допустимите доказателствени средства по НПК.

В нарушение на задължението си за всестранно изясняване на случая от фактическа страна, освен посочените вътрешни противоречия и пропуски в мотивите, съдът е оставил без уважение искането за разпит на останалите двама водачи, както и за събиране на снимковия материал от ПТП, изготвен от служителите на сектор „Пътна полиция“, за който има данни в показанията на свид. Веселинов. При това положение неизяснени са останали основните факти от значение за ангажиране на отговорността на Д.. Допуснатите от районния съд множество съществени процесуални нарушения налагат отмяна на решението и връщане на делото на нов състав на Районен съд – Варна за пълно и всестранно изясняване на фактите от значение за отговорността на Д. в съответствие с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 739/15.05.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 1646 по описа на съда за 2023 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: