№ 308
гр. Шумен, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500497 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 1294 от 12.10.2022г. депозирана от
НАП – гр. София, представлявана от изп. директор Б.М., чрез Д.П.П. – гл. експерт по
приходите в ЦУ на НАП – гр. София против постановление от 29.09.2022г. на ДСИ при РС
– Нови пазар за прекратяване на изпълнително дело № 129/2006г. по описа на СИС при РС
– Нови пазар на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК. В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно и неправилно и се иска от съда да го отмени, както и да постанови
продължаване на изпълнението за събиране на вземането на ДФ „Земеделие“ по
представения изпълнителен лист. Сочи се, че на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК –
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато изпълнителния лист
бъде обезсилен, а по делото липсвали доказателства за влязъл в сила съдебен акт, с който
изпълнителният лист от 23.02.2001г. издаден по ч.гр.д. № 231/2001г. по описа на СРС да е
обезсилен.
Ответната страна по жалбата - длъжникът Ю. А. М. редовно уведомен, не е изразил
становище по жалбата.
Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие,
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, както и становище за неоснователност на жалбата. Излага, че
след като изпълнителното дело е спряно на осн. чл. 250 от ГПК (отм.), с влязло в сила на
19.02.2007г. определение на РСНП от 27.12.2006г. по ч.гр.д. № 617/2006г. по описа на
РСНП и след като в едномесечния срок по чл. 252 от ГПК (отм.) взискателят не е предявил
установителен иск за вземането си, изпълнителният лист се обезсилвал по право и
изпълнението се прекратявало. При направената справка в деловодните програми на РСНП,
1
се е установило, че взискателят не е предявил иск за установяване на вземането си, поради
което на осн. чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК с постановление от 29.09.2022г. е постановил
прекратяване на производството по изпълнителното дело, тъй като изпълнителният лист бил
обезсилен по право.
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна
и срещу акт подлежащ на обжалване. Разгледана по същество същата е основателна, поради
следните съображения:
Изп. дело № 129/2006г. по описа на СИС при РСНП е образувано на 08.09.2006г. по
молба на „Агенция за събиране на държавни вземания“ срещу Ю. А. М. с ЕГН **********,
въз основа на изпълнителен лист от 23.02.2001г. по гр. д. № 231/2001г. на СРС издаден в
полза на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, въз основа на несъдебно изпълнително
основание срещу длъжника Ю. А. М., за заплащане на сумата от 900.00 лева, от които 770
лева - главница и 130 лева - мораторна лихва, съгласно договор за финансово подпомагане
от 27.11.1998 г. и извлечение от сметка на длъжника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.01.2001 г., до изплащане на вземането. В самата молба за
образуване на изпълнителното дело от 01.09.2006 г. взискателят Агенция за събиране на
държавни вземания, с правоприемник НАП, е поискал да се наложи запор на вземанията на
длъжника в посочените банки, изпълнението да се насочи върху движимите вещи на
длъжника, да бъде извършено цялостно проучване на имущественото състояние на
длъжника и да се насочи изпълнението върху имуществото, за което е получена съответна
информация. По делото е представено определение от 27.12.2006 г. по ч.гр.д. № 617/2006 г.
на РСНП, влязло в сила на 19.02.2007 г., с което на осн. чл. 250 от ГПК /отм./. е спряно
производството по изпълнителното дело, въз основа на прието възражение на длъжника.
С постановление от 09.06.2017 г. на ДСИ при РСНП, производството по делото е
било прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, с мотива, че взискателят – НАП –
София не е поискал извършване на изпълнителни действия повече от две години. С решение
№ 196/15.11.2017г. по в.гр.д. № 285/2017г. по описа на ОС – Шумен, постановлението е
отменено, тъй като не е била налице хипотезата на т. 8 на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Делото е
било спряно и по същото не са били представени доказателства, за отпадане на основанието
за спирането му. След като към датата на постановяване на решението, с което е отменено
постановлението за прекратяване, по делото липсвали доказателства, че в срока по чл. 252
от ГПК (отм.) взискателя е предявил иск за установяване на вземането си, ДСИ е разпоредил
да се направи справка в РС – Нови пазар за наличието на предявен от взискателя НАП –
София иск срещу длъжника Ю. А. М. за периода от спирането на делото 27.12.2006г. до
15.11.2017г. При извършената проверка, не се е установило за посочения период, взискателя
да е упражнил правата си по чл. 252 от ГПК (отм.) поради което, с обжалваното пред
настоящата инстанция постановление, ДСИ е прекратил производството по делото на осн.
чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК. В мотивите за прекратяването е посочил, че след като в срока по
чл. 252 от ГПК (отм.) взискателя не е предявил иск за съществуване на вземането си, то
изпълнителният лист се обезсилвал по право и изпълнението се прекратява.
2
Настоящия въззивен състав, намира постановлението за незаконосъобразно. Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК - изпълнителното производство се прекратява,
когато изпълнителният лист бъде обезсилен. По делото обаче не се установи
изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, да е бил
обезсилен. След изтичане на едномесечния срок от влизането в законна сила на
определението, с което изпълнителното дело е било спряно на основание чл. 250, ал. 2 от
ГПК, длъжникът, ако са налице предпоставките за това - да не е предявен иск за
установяване на вземането, следва с молба да сезира съответния съд, с искане за обезсилване
на изпълнителния лист, като едва след постановяване на определението от съда, може да се
приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК и изпълнителното дело да се прекрати с
последиците по чл. 433, ал. 3 от ГПК. В настоящия случай изпълнителният лист, въз основа
на който е било образувано изпълнителното дело, не е бил обезсилен с изричен акт на съда,
поради което настоящия въззивен състав приема, че производството по делото не може да
бъде прекратено на това основание, тъй като съдебния изпълнител не е бил изправен пред
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С оглед изложеното, обжалваното постановление, като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 29.09.2022г. на ДСИ при РС – Нови пазар, с което на
на осн. чл. 433, ал. 1, т.3 от ГПК, е прекратено изпълнително дело № 129/2006г. по описа на
СИС при РС – Нови пазар.
На осн. чл. 437, ал. 4 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ДСИ при РС – Нови пазар, по горепосоченото
изпълнително дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3