Р Е Ш Е Н И Е
№
02.03.2021г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 2530 по описа за 2020
- та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № НП-27-184-2/30.10.2019 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“ - СОФИЯ, на М. „С.П.“*** ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лева, на основание чл.116а от Закона за лечебните заведения, за извършено
нарушение по т.3.4.1. от Раздел ІІІ „Изисквания за осъществяване на дейността
по специалността "Нервни болести"“ на НАРЕДБА № 2 от 6.02.2014 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести" във връзка с чл.6
ал.1 ЗЛЗ.
Срещу така издаденото наказателно постановление
(НП), санкционираното юридическо лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Изтъква, че
административнонаказателната разпоредба на чл.116а ЗЛЗ е понастоящем отменена и
следва да бъде приложен по-благоприятния за нарушителя закон. Наред с това
отбелязва, че се касае за деяние, което няма как да бъде вменено във вина;
изтъква като порок на проведеното административнонаказателно производство съставянето
на Акт за установяване на административно нарушение, в отсъствие на представляващия
юридическото лице. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
изложените в същата съображения. Пледира за отмяна на обжалваното НП, както и
за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция.
За ответната страна – ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
„МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“ - СОФИЯ, се явява съответен юрисконсулт, който оспорва
жалбата и счита, че в хода на административнонаказателното производство са
спазени процесуалните правила, като е издадено Наказателно постановление, което
е законосъобразно и правилно. Пледира същото да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
По нейната основателност, след
като задълбочено прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е
започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № А-27-184-2/07.06.2019г. от страна на П.К.К. – държавен инспектор
в ИА „МН“, в присъствието на свидетеля С.Д.-Т.. Съставен е в отсъствие на
представител на „М. „С.П.“*** ЕИК: *********. Съставен е срещу посоченото юридическо
лице във връзка с извършена в периода 25.03.2019г. – 29.03.2019г. планова
проверка, възложена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на ИА „МН“ – СОФИЯ. Централно
място в обстоятелствената част на съставения АУАН, съставлява поместена таблица
със следните графи/отделения/ – пореден номер, „Медико-статистически
показатели“, „2017 г.“, „2018 г.“, „+/-“, „%“, като във всяка от графите са
отбелязани определени показатели. След това е отбелязано, че е налице
нарушение по
т.3.4.1. от Раздел ІІІ „Изисквания за осъществяване на дейността по
специалността "Нервни болести"“ на НАРЕДБА № 2 от 6.02.2014 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести" – „Минималният брой на преминалите пациенти на всеки 10 легла в
неврологичното отделение от І ниво е 380 годишно.“ във връзка с чл.6 ал.1 ЗЛЗ / „Дейността на лечебните заведения и на медицинските
и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване
защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби
на министъра на здравеопазването.“ – ДВ бр.
72 от 2015 г./; отбелязано е, че нарушението е
извършено към 31.12.2018г., тъй като това е последният ден от календарната
2018г., както и че е установено на 29.03.2019г. – последен ден на извършената
спомената, планова проверка в лечебното заведение, както и че нарушението е
извършено за първи път. След съставянето, АУАН бил изпратен за връчване чрез
нотариална покана, като бил връчен на 16.08.2019г.; по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са постъпили
възражения, в които представляващия юридическото лице е развил съображения за
липса на виновно поведение в деянието, за което е съставен АУАН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е
възприета изцяло от административнонаказващия орган, респ. – възраженията на
нарушителя са преценени като неоснователни. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на М. „С.П.“*** ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.116а от
Закона за лечебните заведения, за извършено нарушение по т.3.4.1. от Раздел ІІІ
„Изисквания за осъществяване на дейността по специалността "Нервни
болести"“ на НАРЕДБА № 2 от 6.02.2014 г. за утвърждаване на медицински
стандарт "Нервни болести" във връзка с чл.6 ал.1 ЗЛЗ.
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.24
– 27 от делото, чл.117 ЗЛЗ/. В хода на административнонаказателното
производство обаче, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, съставеният АУАН и издаденото НП не
съдържат ясно, разбираемо описание на нарушението и обстоятелствата, при които
се твърди, че същото е извършено. Както беше отбелязано, централно място в
обстоятелствената част на АУАН/НП се явява една таблица с редица показатели и
кореспондиращи им стойности за 2017г., 2018г. - пореден номер,
„Медико-статистически показатели“, „2017 г.“, „2018 г.“, „+/-“, „%“, а след
същата таблица – декларативно е отбелязано, че е извършено нарушение на
цитираните по-горе разпоредби на Наредба №2 и чл.6 ал.1 ЗЛЗ. Очевидно, таблично
представените данни имат някакво значение, а също така очевидно, касае се за
стастистически показатели на лечебното заведение – но това е всичко, което на
практика би могло да се извлече при възприетия подход на изложение. Последният
обаче е дефинитивно неприемлив, тъй като за нарушителя трябва да е разбираемо
за какво нарушение, въз основа на кои фактически положения бива ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност, а Съдът следва да бъде в
състояние да провери правилността на фактическите констатации, върху които се
основават актосъставителя и административнонаказващия орган, в хода на проведеното
административнонаказателно производство. В случая обаче, нарушени са
императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, правото на защита
на нарушителя се явява ограничено, а Съдът е поставен в невъзможност да изпълни
надлежно контролните си правомощия в настоящото производство.
Следователно, издаденото Наказателно постановление се явява незаконосъобразно
и като такова - следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан по същество
правния спор. Налага се да бъде изтъкнато обаче, че изтъкнатото по-горе
съществено нарушение на процесуалните правила, не се явява единствено. Основателно
се възразява от страна на жалбоподателя, че представляващият М. „С.П.“*** ЕИК: ********* е бил лишен от
възможността да участва в административнонаказателното производство и
по-конкретно – при съставянето на процесния АУАН. Следва да бъде подчертано, че
още с Разпореждането за насрочване на делото, съдията-докладчик е указал на
административнонаказващия орган да представи отправени покани за съставяне на
АУАН и документи от съответните пощенски или куриерски учреждения, във връзка с
осъществената кореспонденция с наказаното лице. Доказателства в тази насока са
представени единствено досежно връчването на съставения АУАН и на издаденото
НП, но не и във връзка с отправена покана до лечебното заведение за изпращане
на представител, за съставяне на АУАН. Тук няма как да не бъде отбелязано, че административнонаказващият
орган е взел реално участие в съдебното следствие по делото, чрез съответен
юрисконсулт, т.е. имал е възможност да представи изисканите писмени
доказателства в хода на съдебното следствие. Действително, според показанията
на свидетелите К. и Д.-Т., покана за съставяне на АУАН до санкционираното
юридическо лице е била отправяна, но същата се била върнала невръчена, след
трикратно посещение на адреса, тъй като адресатът не е бил открит от куриера.
Съдът не намира основания да лиши от кредитиране показанията на посочените
двама свидетели нито по принцип, нито – конкретно по така поставения въпрос, но
същевременно, за да бъдат надлежно преценени предпоставките по чл.40 ал.2 ЗАНН,
е наложително да бъдат представени и писмени доказателства в тяхна подкрепа, а
такива, както вече беше отбелязано – не са налице. Следователно, липсват
достатъчно доказателства в потвърждение на това, че за съставяне на АУАН на
07.06.2019г. юридическото лице/негов представител е било поканено, както повелява
чл.40 ал.2 ЗАНН - за да може да се заключи, че нарушителят не може да бъде
намерен или след покана, не се явява. Следователно – АУАН е съставен в
нарушение на обсъжданата императивна разпоредба и нарушението е съществено, тъй
като е ограничено правото на участие на юридическото лице в започващото спрямо
същото, административнонаказателно производство.
На следващо място, единствено по съображения за
пълнота на настоящия съдебен акт, нека бъде изтъкнато, че Наказателното
постановление се явява и неправилно, тъй като независими от изложените дотук
мотиви, е издадено и в разрез с материалния закон. Както беше отбелязано,
показанията на свидетелите К. и Д.-Т. няма пречки да бъдат кредитирани; именно
от показанията на двамата свидетели, както и при съобразяване на представен
заверен препис от Констативен проокол за извършена проверка
№КП-27-184/11.04.2019г., недопустимо неясната и неразбираема фактическа
обстановка в АУАН/НП, добива известна понятност, а именно – при извършената
планова проверка, проверяващите установили, че лечебното заведение, което е от
І ниво на компетентност, не е покрило мимималния брой на преминали пациенти на
всеки 10 легла в неврологично отделение – 380 годишно, тъй като през 2018г., в М.
„С.П.“ ООД са преминали само 115 болни. Оттук е направен извода, че лечебното
заведение подлежи на административно наказание на основание чл.116а ЗЛЗ
/редакция към ДВ бр. 72 от 2015 г./ - „Лечебно
заведение, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на
утвърдените медицински стандарти, се наказва с имуществена санкция от 2000 до
5000 лв.“. Възприетата от административнонаказващия орган правна
конструкция обаче – че непокриването от страна на лечебно заведение, на
определен брой болни, за определен период от време, съставлява основание за
ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на медицински
стандарт - представлява както житейски, така и юридически нонсенс. Съобразно
чл.83 ал.1 ЗАНН „В предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност.“. В случая, липсва
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване
дейността на М. „С.П.“ ООД; да се приеме противното би означавало, че лечебното
заведение е задължено, своего рода да „генерира“ определен брой болни лица за
определен период от време – и в тази връзка, изключително любопитен се явява въпроса
по какъв начин би следвало да се запълва „дължимия“ брой болни тогава, когато
по някакви причини, гражданите са достатъчно здрави, за да не се налага да
прибягват до услугите на лечебно заведение. Напротив, правния смисъл на
изискването, съдържащо се в т.3.4.1. от Раздел ІІІ „Изисквания за осъществяване
на дейността по специалността "Нервни болести"“ на НАРЕДБА № 2 от
6.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести",
се свежда до това да бъде създаден нормативен праг, над който лечебното
заведение може да притежава І ниво на компетентност, а под който – не би
следвало да притежава споменатото ниво, респ. – притежаваното вече І ниво,
следва да бъде преразгледано. Подобно преразглеждане обаче, не може да се вмени
в задължение на самото лечебно заведение, тъй като е от компетентността на
Министъра на здравеопазването /чл.50 ал.3 ЗЛЗ/, т.е. нарушаване на медицински
стандарт от страна на М. „С.П.“ ООД, във възприетия от актосъставителя и
административнонаказващия орган смисъл, не е налице и следователно – лечебното
заведение е административно наказано за нарушение, което не е извършило.
Не на последно място, следва да бъде изтъкнато, че
с ДВ бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г., разпоредбата на чл.116а ЗЛЗ, е
отменена, т.е. съобразно чл.3 ал.2 ЗАНН, обжалваното Наказателно постановление
подлежи на отмяна, независимо от всички изложени дотук съображения.
Предвид този изход на административнонаказателното
производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия
защитник, и при представени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по делото, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде
осъдена ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“ - СОФИЯ, да заплати на М. „С.П.“***
ЕИК: ********* паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № НП-27-184-2/30.10.2019 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“ - СОФИЯ, с което на М. „С.П.“*** ЕИК:
********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.116а от Закона за лечебните заведения,
за извършено нарушение по т.3.4.1. от Раздел ІІІ „Изисквания за осъществяване
на дейността по специалността "Нервни болести"“ на НАРЕДБА № 2 от
6.02.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Нервни болести"
във връзка с чл.6 ал.1 ЗЛЗ.
На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР“ - СОФИЯ, да заплати на М. „С.П.“***
ЕИК: ********* паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД –
ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: