РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 805/9.5.2022г.
гр. Пловдив, 09.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 443 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
С.Г.Р., чрез адв.В.В.,
против Решение № 65 от 10.01.2022г., постановено по АНД № 20215330207316 по
описа за 2021г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш
(ЕФ) за налагане на глоба серия К № 4267472, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с
който на касатора, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С касационната жалба се излагат
основания за неправилност на оспорваното решение. Счита се, че при
постановяването му районният съд е стигнал до неправилен извод като е приел за
неоснователно възражението на жалбоподателя, за липсата на индивидуализация в ЕФ на техническото
средство, с което е заснето нарушението, което е довело до допуснато съществено
процесуално нарушение, при издаване на оспорвания ЕФ. Иска се отмяна на
решението на РС- Пловдив.
Ответникът - ОД на МВР-Пловдив, оспорва жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване на присъдените
разноски за адвокатско възнаграждение на ответника, съгласно Наредба № 1 от
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните
доказателства и наведените касационни основания, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. Ето защо е допустима.
По същество:
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба на С.Г.Р. срещу ЕФ серия К № 4267472, издаден от ОД на МВР
– Пловдив, с който Р. е санкциониран затова, че на 26.08.2020г. в 12:05ч. в гр.Пловдив, бул.„Асеновградско шосе“ до номер
1, посока север, с МПС ауди А3 с
рег. № ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство като МПС се е движило със скорост 86 км./ч.,
при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, при отчетен толеранс в полза на
водача от минус 3 км/ч.
За да потвърди оспорвания ЕФ,
районният съд е приел, че извършването на нарушението е
установено по несъмнен начин, както и че същото е установено и надлежно заснето
със съответно техническо средство, съответстващо на одобрения тип.
В мотивите на съдебното решение е
посочено, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се установява от приложеното
в административната преписка статично изображение, от което се установява
регистрационния номер, марката, моделът на заснетото МПС, с което е извършено
нарушението, географските координати на мястото на контрол като връзката между
тези координати и сочения адрес, че е в границите на населеното място се
установява, от приложения протокол на АТСС, така и от приложения снимков
материал.
Районният съд е приел също, че мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред достатъчно подробно в
електронния фиш, както и че същият съдържа в достатъчна степен предвидените от закона реквизити. Посочил е,
че правилно определен субектът на административнонаказателната
отговорност - С.Г.Р., който е собственик на процесното МПС, видно от приложена
по делото справка за регистрация на автомобила.
Обсъдено е в съдебното решение, че видно
от представения протокол № 4-32-20 от проверката на мобилната система за
видеоконтрол TFR-1M № 546 е установено, че
на уреда е извършена проверка на 13.03.2020г., от която е видно, че същият
съответства на одобрения тип., т.е. измерването на скоростта на автомобила е
установено с годно техническо средство.
По отношение на заявеното от
жалбоподателя възражение за липсата на индивидуализация в ЕФ на техническото
средство, с което е заснето нарушението, районният съд е изложил съображения, че
с оглед събраните по делото писмени доказателства, техническото средство е
същото посочено в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
наличен по делото. Обстоятелството, че в ЕФ не е посочено, че техническото
средство е с номер 546, а е посочено ATCC
TFR1-M,
според съда, не опорочава издадения ЕФ, нито дава отражение върху
процесуалните права на нарушителя, респ. не ограничава правото му на защита.
Мотивирано е, че електронният фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като и че на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. По отношение
на размера на наложената глоба в мотивите на съдебния акт е посочено, че същият
е правилно определен съобразно размерът посочен в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Решението е правилно.
Настоящият съд споделя изцяло мотивите
на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
тях.
В решението са
изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на издадения
ЕФ. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени
са в пълнота, събраните по делото доказателства.
Въведените в касационната жалба
твърдения по отношение липсата на индивидуализация в ЕФ на техническото
средство, с което е заснето нарушението, настоящия съдебен състав счита за
неоснователни.
Противно на твърдението на касатора, липсата
на посочване на вида на техническото средство за видеоконтрол в ЕФ не е
съществен порок в реквизитите на същия, тъй като информация за него се извлича
от писмените доказателства по делото, в т.ч. и от данните за метрологичен контрол.
Използването на АТСС на съответното място за контрол, както индивидуализацията
му се удостоверяват и от протокола, съгласно приложение към чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съставен от обслужващия полицейски служител,
в който са посочени точното място за контрол и посоката, в която е
осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на
измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,
началото и края на работната смяна и номерата на първото и последното статично
изображение. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от наредбата е документът, предвиден
да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има връзка между предвидената
с наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия материал. Протоколът
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е официален свидетелстващ
документ, който е редовно съставен и като такъв се ползва с присъщата му материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства.
Съгласно постоянната съдебна практика
съществени са онези нарушения, които ограничават правото на защита на
наказаното лице или се отразяват пряко върху съдържанието на крайния акт. В
настоящия случай не е налице нито една от тези предпоставки. Липсата на посочване
на номер на АТСС в ЕФ не е от естество да внесе обосновано съмнение относно
извършеното нарушение. Нарушителят не е бил лишен от възможността да упражни
правото си на защита в пълен обем и да установи факти и обстоятелства, различни
от установените в настоящия процес.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв., на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредба за правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от
10.01.2022г., постановено по АНД № 20215330207316 по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА С.Г.Р., ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.