Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,18.10.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 2871 по описа за 2018г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против И.М.В.
***. Ищецът
твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу издадената
заповед ответникът подал възражение, поради което в законовия едномесечен срок
подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна
енергия до имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с “Т.с.“ ЕООД ***. Твърди, че сумите
за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвените отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “Т.с.“
ЕООД *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
В заключение моли
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите : 318,71 лева главница за периода 01.03.2016г. до 30.11.2017г.
и сумата от 35,86 лева лихва за забава за периода 04.05.2016г. – 22.01.2018г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.01.2018г. до
окончателното изплащане.
В едномесечния срок ответникът, чрез определения си
особен представител, е представил писмен отговор, в който не оспорва
твърденията в исковата молба. Навежда доводи, че е направил опит да се свърже с
ответника. Не се противопоставя на искането на ищцовото дружество да бъде
назначена съдебно-счетоводна експертиза. В съдебно заседание изразява
становище, че предявените искове са доказани и следва да бъдат уважени.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело
№ 667/2018г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за
следните суми: 318,71 лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2016г.
до 30.11.2017г., лихва върху главницата в размер на 35,86 лв. за периода от 04.05.2016г.
до 22.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на заявлението 29.01.2018г. до окончателното изплащане на същата, както и
направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение – 50.00 лв. Длъжникът не е намерен, поради което на заявителя е
указано, че може да предяви иска си в едномесечен срок.
Съобщението е получено от кредитора на 05.04.2018г. и
в едномесечния срок – на 27.04.2018г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 667/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В
настоящото исково производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение.
В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – ***, в сграда в
режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в
тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна
енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на
процесния недвижим имот. По делото съдът е допуснал до изслушване и назначил
съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице е установило, че в
имота има един брой водомер и липсват уреди за отчитане на отдадена
топлоенергия. В заключението си вещото лице е посочило стойността на изчислената
за всеки месец топлоенергия отдадена от сградна инсталация, както и стойността
на ползваната в имота топла вода. За периода в исковата молба 01.03.2016г- 30.11.2017г.
на абоната е начислена главница за ползвана и незаплатена топлоенергия в размер
на 318,71 лева, колкото е и претенцията. Върху неизплатената дължима по фактури
суми, поради неплащане в срок, лихвата за забава е в размер на 35,86 лева.
По делото е представена справка от Агенция по вписванията, в
която отразено, че ответникът е
собственик на имота. Представена е декларация, от която се установява, че като
собственик на имота, ответникът е подал и декларация по ЗМДТ.
При така представените от ищеца писмени доказателства,
неоспорени от страните, съдът приема за установено, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот с абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна
собственост на адрес ***. Ответникът не
е представил доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е указал
в определението за насрочване. В заключението си вещото лице също е установило,
че няма плащане за претендираните суми. При така събраните доказателства, от
правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, като
през процесния период 01.03.2016г. до 30.11.2017г. ищцовото дружество е продало
на ответника топлоенергия на стойност 318,71 лева, а ответникът не е заплатил в
срок дължимата сума. С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за
ползвана топлоенергия се дължат тридесет дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, то задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава
за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е
начислявана лихва върху дължимата сума. От заключението се установява, че
лихвата за забава върху главницата 318,71 лева за периода 04.05.2016г. до 22.01.2018г.
е в размер на 35,86 лева, каквато сума е и претендирана.
При
така изложеното, съдът приема, че двата иска са доказани по основание и размер
и следва да бъдат уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 318,71 лева,
представляваща доставена, но незаплатена топлоенергия за периода 01.03.2016г.
до 30.11.2017г., както и лихва за забава върху главницата за периода 04.05.2016г.
– 22.01.2018г. в размер на 35,86 лева.
Ищецът претендира разноски в
настоящето производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 120 лева
внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 300 лева за особен
представител и 75 лева за държавна такса. Предявените искове са основателни
изцяло, поради което ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на
595 лева, включващи 100 лева юрк.възнаграждение, 120 лева за вещо лице, 300
лева за особен представител и 75 лева държавна такса.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати изцяло дължимите разноски в размер на 50 лева юрк.възнаграждение и 35,86
лева държавна такса.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника И.М.В. с ЕГН **********,***, че дължи на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 318,71 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.03.2016г. до 30.11.2017г., сумата 35,86 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 04.05.2016г. до 22.01.2018г., както и законната лихва върху главницата от 318,71
лв., считано от 29.01.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 445/29.01.2018г. по
ч.гр.дело № 667/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА И.М.В.
с ЕГН **********,*** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 595,00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.М.В.
с ЕГН **********,***, ап.5 да заплати
на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 85,86 лв., представляваща направени деловодни
разноски по ч.гр.дело № 667/2018г. по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: