№ 4352
гр. София, 29.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Частно гражданско
дело № 20231110129952 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба от длъжника, с която претендира сторените в
заповедното производство разноски.
Ответникът по молбата оспорва същата, намирайки я за неоснователна. При
евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните, намира следното:
С разпореждане издадената заповед по чл.410 от ГПК е обезсилена. В акта
съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на разноски от
длъжника, което налага неговото допълване.
В настоящия случай, се претендират разноски от длъжника във връзка с
подадено от него възражение срещу издадената заповед, която е обезсилена
поради непредявяване на иск от заявителя.
Процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 от ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание
§ 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. В
настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е извършил едно
процесуално действие – подаване на възражение в утвърдения образец като
възражението е бланкетно. Поради това съдът намира, че по аналогия следва да
намерят приложение конкретни случаи, предвидени в чл.6 от Наредба № 1 –
възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т.5 - за
изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията
му свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Съдът намира че чл.7 ал.5 от Наредбата - за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение е
неприложим. Доколкото подаването на възражението е една от възможностите за
защита на длъжника срещу заповедта, адвокатското възнаграждение за нея не
1
може да бъде обусловено от материалния интерес.
Поради това съдът намира, че в полза на адвоката, осъществил безплатна
правна помощ следва да бъде присъдена сумата от 200.00 лева – адвокатско
възнаграждение. Разпореждането следва да бъде изменено в частта му за
разноските.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА разпореждане № 85070 от 10.07.2023г., постановено по ч.гр.д.
№ 29952/2023г. на СРС, 138 състав, като
ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на адв.... от САК, адрес ...,
сумата от 200.00 лева – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба пред
СГС в 1-седмичен срок от връчването му на заявителя и адв.....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2