Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
при
секретаря Ивайла Желязкова и в
присъствието на прокурора Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВАНД
№4104/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С реШ.е на Софийски районен
съд, НО, 11 с-в от 08.10.2020 г. по НАХД № 18712/19 г. обв. М.П.В. е признат за
виновен в това, че на 24.06.18 г. около 19.00 ч. в гр. София, в близост до бл.*********чрез
нанасяне на удари с твърд тъп предмет /палка/ в областта на главата, причинил
лека телесна повреда на К.С.Л.,
изразяваща се в сътресение на мозъка, две разкъсно-контузни рани на
главата, отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, които наранявания са
реализирали признака „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
като леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди – без да е бил
предизвикан от пострадалия, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение
към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв., като е
оправдан относно обвинението с инкриминираните удари да е причинил на
пострадалия Л.и отоци, кръвонасядания и охлузвания по двете ръце и левия крак.
Срещу реШ.ето е постъпила въззивна жалба от адв.
Г.Т., защитник на обв. В.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се
твърди, че реШ.ето на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, като се подлагат на
критичен анализ показанията на свидетелите К.А. и Р.К.. Изложени са
съображения, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на назначената
СМЕ на обвиняемия. Направено е искане реШ.ето на районния съд да бъде отменено и
да бъде постановено ново, с което обвиняемият да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение, алтернативно – наложеното наказание да бъде намалено до предвидения
в закона минимум.
В съдебно заседание защитникът
на подсъдимия поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Представителят на СГП счита,
че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното реШ.е.
При последната си дума към
съда обвиняемият моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното реШ.е, намира следното:
РеШ.ето
на първоинстанционния съд е постановено при правилно изяснена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране на фактологията,
приета от районния съд, която се изразява в следното:
На 24.06.18 г. св. К.Л., заедно със
съпругата си – св. Ш.Л.и двете им деца, около 19.00 ч. се качили в лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ ** ******, собственост на св. Л.,
паркиран в гр. София, в близост до ****в ж.к. „******
След като св. Л.потеглил, видял, че
срещу него по улицата приближава друг лек автомобил, поради което се върнал
назад, за да го изчака да мине. Автомобилът бил марка „Рено“, модел „Клио“ с
рег.№ *******и бил управляван от обв. М.В..
Обвиняемият спрял своя автомобил на
два метра от автомобила на св. Л., по начин, по който не му позволявал да се
разминат. Св. Л.решил да изчака обвиняемия да премине, но същият приближил
управлявания от него автомобил още по-близо до автомобила на св. Л.. Тогава
последният излязъл от колата си, отишъл до автомобила на обвиняемия и му казал
да го премести, на което обвиняемият отвърнал: „Писна ми да спирате тука, ще ти
еба майката, махай се оттука“.
Св. Л.се обърнал и тръгнал към
колата си, при което обвиняемият взел от своята кола твърд тъп предмет,
наподобяващ палка, увит в найлонов плик и започнал да нанася удари с него по
св. Л.. Вследствие на ударите на св. Л.било причинено сътресение на мозъка, две
разкъсно-контузни рани на главата, отоци, кръвонасядания и охлузвания по
главата, двете ръце и левия крак. На св. Л.му прилошало и той паднал на земята,
а от главата му потекла кръв. Тогава се намесил св. Р.К.и дръпнал настрани
обвиняемия, за да престане да нанася удари на пострадалия. След като се
свестил, св. Л.се обадил на тел.112 и на място пристигнали екип на полицията и
линейка, която го откарала в Пирогов.
Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на събраните
и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени
правилни фактически изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на
релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
наруШ.я при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани
за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е необходимо да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които
се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл РеШ.е №
372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012 г., III НО на ВКС/.
Правилно
районният съд е отбелязал, че спецификата на обвинението предполага водеща роля
на гласните доказателства за изясняване на механизма и авторството на деянието,
както и на медицинската документация – за изясняване на характера на телесните
увреждания. Съдът е взел под внимание показанията на свидетелите К.Л., Ш. Л.а,
И.Б.,Н.Ш., К.А. и Р.К.. Съдът е съобразил възможната заинтересованост на св. К.Л.,
в качеството му на пострадал от престъплението, а също така и на неговата
съпруга св. Ш. Л.а, но едновременно с това е отчел, че техните твърдения
кореспондират и намират потвърждение в показанията на други разпитани по делото
свидетели, на първо място А. и К., които случайно са се отзовали на
местопроизшествието и не са заинтересовани от изхода на делото. Посочените
двама свидетели се явяват очевидци на деянието, поради което показанията им
имат характер на преки доказателства досежно главния факт. Показанията на
свидетелите А. и К. се ползват с висока степен на достоверност не само поради
тяхната незаинтересованост, но и предвид обстоятелството, че същите са логични,
последователни, подробни и кореспондират помежду си. Двамата свидетели са
категорични, че пострадалият Л.по никакъв начин не е провокирал обвиняемия към
физическа саморазправа, а агресивно поведение е имал единствено обвиняемият и
то нанасяйки удари на пострадалия в момент, в който последният вече се
отдалечавал от него, отивайки към собствения си автомобил. Първоинстанционният
съд е обсъдил и данните за причинени наранявания на обвиняемия, отразени в
представено по делото СМУ и в назначената в хода на съдебното следствие СМЕ, като
съдът е отбелязал, че не се установява по какъв начин са причинени въпросните
наранявания и кой ги е причинил. Въззивният съд се съгласява с този извод, тъй
като не само пострадалият Л., но и незаинтересованите свидетели А. и К. категорично
заявяват, че при инцидента единствено обвиняемият е нанасял удари на
пострадалия, а не обратното. Пред въззивната инстанция обвиняемият дава
обяснения и посочва, че е бил нападнат от пострадалия Л., който го ударил в
лицето и че от своя страна той е действал при самозащита, нанасяйки удари на Л..
Твърденията на обвиняемия обаче намират потвърждение единствено в показанията
на неговата съпруга св. М.В., която очевидно е заинтересована поради семейната
си връзка с обвиняемия. От друга страна, тезата на обвиняемия противоречи на
показанията на всички останали свидетели–очевидци, в т.ч. и незаинтересованите
свидетели, съображения за чиято достоверност бяха изложени по-горе. Поради това
настоящата инстанция намира, че обясненията на обвиняемия се явяват защитна
теза, която е опровергана от останалите доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
При така
установената фактическа обстановка районният съд е направил правилни правни
изводи за осъществен от обвиняемия състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК. От обективна страна
обвиняемият на 24.06.18 г. около 19.00 ч. в гр. София, в близост до бл.*********чрез
нанасяне на удари с твърд тъп предмет /палка/ в областта на главата, причинил
лека телесна повреда на К.С.Л.,
изразяваща се в сътресение на мозъка, две разкъсно-контузни рани на
главата, отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, които наранявания са
реализирали признака „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Отделно от изброените наранявания на главата, обвиняемият е причинил на
пострадалия и други наранявания по тялото - отоци, кръвонасядания и
охлузвания по двете ръце и левия крак, по отноШ.е на които районният съд е
оправдал обвиняемия поради непрецизност на внесеното от прокуратурата обвинение
в съда – доколкото в обвинението са инкриминирани единствено нанесени удари по
главата на пострадалия, а не и по тялото. От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Действията на обвиняемия, изразяващи се в нанасяне на
телесната повреда, са били неприлични, безсрамни, израз на буйство и невъздържаност.
Обвиняемият е изразил пренебрежение към установените правила за поведение в
обществото и е демонстрирал чувство за безнаказаност и своеволие.
Районният съд правилно е
констатирал, че по отноШ.е на обвиняемия са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба. При определяне на размера на глобата следва да се отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство конкретния начин на извършване на
деянието, което се отличава с последователност и престъпна упоритост при
преследване на резултата, изразени в нанасяне на множество удари по цялото тяло
на пострадалия, в т.ч. по жизненоважни органи, както и обстоятелството, че
обвиняемият е нанесъл побоя над пострадалия пред неговото семейство,
включително двете му деца. Районният съд справедливо е определил размера на
глобата на 2 000 лв. и въззивният съд не намира основание за намаляване на този
размер.
С оглед горното и на
основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти
въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА реШ.е на Софийски районен съд, НО, 11
с-в от 08.10.2020 г. по НАХД № 18712/19 г.
РеШ.ето
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.