Р
Е Ш Е
Н И Е №260062
Град Несебър, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 819/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД и по чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът БНП П.П.Ф.С.А., Париж, рег.№ ********, чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон
България, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ********,
представлявано от Д.Д.– заместник управител, твърди в исковата молба, че с
ответника Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, e сключен Договор за покупка на стоки или
услуги с номер PLUS-11222678, с който тя се е съгласила освен
посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard, а на
27.04.2016г. тя е активирала предоставената й от БНП П.П.Ф.С.А., Париж рег.№ ********,
чрез БНП П.П.Ф.С.А., клон България, кредитна карта № CARD-12702117 с максимален кредител лимит в
размер на 1 000 лева, представляващ револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява чрез всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати (POS) и други, осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената по този начин сума се начислява годишна лихва и
такси обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент, а съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина съобразно усвоената сума за пълното
погасяване на задължението. Дияна Д.Д. е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.11.2017г., когато е последното плащане по нея, а
балансът по същата е в размер на минус 984,54 лева. Вследствие на това
кредиторът е блокирал използването й. Ответникът продължава виновно да не
изпълнява задълженията като не заплаща доброволно натрупалите се парични
задължения. За вземането си ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение пред Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал
заповед за изпълнение за сумата в размер на 984,54 лева, включваща главница в
размер на 842,44 лева, договорна лихва върху използваната сума в размер на
142,10 лева за периода от 08.03.2018г.
до 11.09.2018г. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът по нея –
ответник по настоящото дело, е подал възражение. Моли да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които е издадена
заповедта за изпълнение. Претендират се разноски в заповедното производство,
както и такива, направени в исковото производство.
Отговор на исковата молба е
подаден от особения представител на ответника, който изразява становище за недопустимост на исковата молба, но като
доводи за това се излагат такива, свързани с нейната нередовност. Изтъква се,
че ищец по делото е БНП Париба Пърсънъл С.А., Париж, а по делото не била
приложена справка, от която да е видно, че клонът на дружеството в Република
България се представлява от Д.Т.Д., като за юристконсулта, подписал исковата
молба, не били представени доказателства за надлежно възникнала и съществуваща
процесуална представителна власт. Когато пък се твърди, че ответницата е
сключила договор с “БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, което е заличено в Търговския
регистър, а “БНП П.П.Ф.С.А. клон България“ с ЕИК ******** е вписано в
Търговския регистър на 01.04.2015г., т.е. след като вече договорът за кредит е
бил сключен, а по делото не са представени доказателства за правната връзка
между двете дружества и в частност дали едното е правоприемник на другото,
ответната страна обосновава становище, че ищецът не е страна по спорното
материално правоотношение, което обаче няма отношение с въпроса за активната
процесуална легитимация на ищеца, която пък се извлича единствено от
твърденията му в исковата молба – че той е страна по спорното материално
правоотношение срещу ответника. По същество на спора заявява, че оспорва
исковете по основание и размер. Излага довод, че ищецът не е изпълнил задължението
си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да уведоми за това ответника,
поради което и не е налице изискуемо вземане. Въвежда правопогасяващо
възражение за погасяване на вземането по давност. Особеният представител на
ответника е решил, че ищецът е предявил, при условията на евентуалност, и
осъдителни искове за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение,
каквито в действителност не са предявявани, но на това основание претендира да
бъде определено възнаграждение за особен представител в размер на 900 лева.
Счита исковете едновременно за неоснвателни и недопустими, което е процесуално
невъзможно.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна
писмена молба заявява, че поддържа предявените искове и, че счита същите за
основателни и доказани.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от особения представител. Същият се придържа към
доводите си в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 01.04.2015г. е сключен договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11222678,
по силата на който кредиторът “БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, сграда 14, е предоставил на кредитополучателя Д.Д.Д. с
ЕГН **********,***, уговорения размер на кредита от 10 000 лева, който е
следвало да бъде върнат чрез заплащане на 48 месечни анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 460,86 лева, през периода от 05.05.2015г. до 05.04.2019г.
Съгласно приложение към договора
е уговорено кредиторът “БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, да отпусне на
кредитополучателя Д.Д.Д. револвиращ кредит в размер на 1 000 лева, от
която да използва услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия
кредит, чрез Мастъркард (международна картова организация), издадена от
кредитора, и чрез която да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ),
плащания чрез терминални устройства (POS) и други. Според тарифата,
съдържаща се в това приложение, условията, при които е отпуснат револвиращият
кредит, е с дневен лимит за теглене на пари в брой – 1 000 лева, като е
уговорен лихвен процент 35% върху усвоения размер на кредитния лимит за времето
на ползването му, ГПР – 44,90%, месечна такса за обслужване 4 лева, такса за
администриране на просрочени задължения 12 лева. При условяване на кредитния
лимит кредитополучателят е длъжен да извърша месечни погасителни вноски в
размер не по-малко от 120 лева до 1-о число на месеца, следващ месечното
извлечение за осъществените транзакции, издавано от кредитора. При забава в
плащането е предвидено кредитополучателят да заплаща обезщетение в размер на
10% плюс основния лихвен процент на БНП.
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът Д.Д.Д. е
активирала предоставената й от БНП П.П.Ф.ЕАД кредитна карта № CARD-12702117 на 05.03.2016г. Кредитополучателят Д.Д.
е извършвала плащания на погасителни вноски общо в размер на 1 080 лева
през периода от 26.05.2016г. до 28.09.2017г., на която дата е последното
извърено плащане, съответно откогато е преустановила плащането си. С тези
плащания кредиторът е приел че са погасявани части от главницата,
договорнаталихва, застраховката и месечна такса, по който начин според
кредитора към 26.09.2018г. неплатеният остатък от главницата е в размер на
842,44 лева, а остатъкът от дължимата възнаградителна лихва е 142,10 лева.
Изслушано в съдебно засеание,
вещото лице заявява, че поддържа изготвеното от него заключение, включително и
че сумата по кредита в размер на 1 000 лева е усвоен от кредитополучателя
посредством кредитната карта. Уточнява, че в претендираната от ищеца главница
по кредита от 842,44 лева е включена и застраховка в размер на 26,63 лева.
Първото усвояване от ответницата е на 03.05.2016г. в размер на 500 лева, след
това на 12.05.2016г. още 300 лева. На 06.06.2016г. е изтеглена от банкомат
сумата от 140 лева, на 01.10.2016г. – 80 лева. Първите 1 000 лева са
усвоени до 01.10.2016г. – целия креидит. В резултат на извършените от
ответницата плащания е възстановена част от главницата, поради което за нея е
съществувала възможност тя да извършва нови усвоявания. Така на 19.12.2016г. са
изтеглени 60 лева от банкомат от направените вноски от главницата, а на
29.12.2019г. е извършено ново теглене от банкомат пак за сумата от 60 лева.
Междувременно има плащания – 4 пъти със самата карта в магазинната мрежа чрез POS-терминал: на 11.11.2016г. – 56,88 лева, на
06.02.2017г. – 11,72 лева, на 23.08.2017г. – 49,91 лева, на 30.08.2017г. –
74,64 лева. С това се обяснява, че
общият размер на усвоените от ответницата суми от кредитния лимит възлиза на
сумата от 1 333,15 лева.
За вземанията си на 26.09.2018г.
ищецът и подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 968/2018г. по описа на Несебърския
районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 464/03.10.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, според която длъжникът Д.Д.Д.
с ЕГН ********** ***, следва дазаплати на „БНП П.П.Ф.С.А.“, рег.№ ******** –
Търговски и фирмен регистър на Париж, със седалище и адрес на управление:***,
75009 Париж, Франция (универсален правоприемник на БНП П.П.Ф.ЕАД, ЕИК *******),
упражняващо дейност в Република БЪлгария чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, ********, представлавоно
от Д.Д.– зам.управител, с пълномощник юристконсулт Ц.С., сумата от 842,44 лева
главница по договор за револвиращ потребителски кредит; договорна лихва в
ръзмер на 142,10 лева за периода от 01.11.2017г. до 08.03.2018г.; мораторна
лихва в размер на 43,94 лева за периода от 08.03.2018г. – 11.09.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.09.2018г., до окончателното изплащане насумата, както и сумата
от 75 лева, от която 25 лева – държавна такса, и юристконсултско възнаграждение
в размер на 50 лева – разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът в
заповедното производство на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на
заявителя че може да предяви установилетел иск срещу длъжника Д.Д.Д. относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и
да представи доказателства за предявения иск в указания му срок. Съобщението с
дадените на заявителя указания му е връчено на 05.08.2019г.
Установителният иск, въз основа на
който е образувано настоящото производство, е предявен на 15.08.2019г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
І. По допустимостта на иска.
В отговора на исковата молба се
навеждат доводи за недопустимост на съдебния акт поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца, тъй като не е налице идентичност между него и
лицето, сключило договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11222678 от 01.04.2014г., съответно
Приложението към този договор, съгласно което кредиторът е отпуснал револвиращ
кредит в размер на 1 000 лева, с ответницата, и липсват доказателства за
осъществено трансгранично преобразуване и правоприемство между тези лица.
Настоящият съдебин състав намира
този довод за неоснователен. След
служебна справка в Търговския регистър се констатира, че посоченият в договора
кредитор „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в
сила от 31.01.2018г. на основание чл.13 от Директива 2005/56/ЕО на Евпорейския
парламент и Съвета от 26.10.2005г. между „БНП П.П.Ф.“ АД, регистрирано във Франция, със седалище
Париж, и „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, регистрирано в България, със седалище ***. Считано
от 01.02.2018г., по силата на настъпило универсално правоприемство, „БНП П.П.Ф.“
ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в Търговски регистър клон на
чеждустранния търговец, а именно: „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, при което
надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
ІІ. По основателността на иска.
Волеизявленията на страните по
делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 01.04.2015г. и попада
в приложното поле на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18 от
05.03.2020г., с последна редакция в ДВ, бр.14 от 20.02.2015г., тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
съответно ищецът се явява кредитор, съгласно ал.4 на чл.9 от ЗПК. Като вид
търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне
на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният
договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите,
съгласно чл.24 от ЗПК, включително и нормите на чл.143-146 от ЗЗП, обн. ДВ, бр.99
от 09.12.2005г., с последна редакция ДВ, бр.14 ог 20.02.2015г.
За наличието на основания за
нищожност на договора съдът е длъжен да следи служебно, когато: е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;
относимо е до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ); налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира
и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 от ГПК). При
произнасявено си по дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът следва да
съобрази разрешението, прието в Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д.№
1450/2010г., І г.о., съгласно което нормите, уреждащи нищожността на сделките
са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на
приложимия към момента на сключване на договора текст на чл.11, ал.1 от ЗПК
договорът да потребителски кредит следва да съдържа: общия размер на кредита,
условията за усвояването му – т.7; лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти – т.9; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл.33а – т.9а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т.10;
условия за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването – т.11.
Размерът на револвиращия кредит
от 1 000 лева, условията за усвояването
му (в т.ч. дневните лимити) и издължаването му чрез минимални месечни
погасителни вноски, лихвения процент (35%) и ГПР (44,90%), размера на дължимите
такси и обезщетение за забава, са посочени в приложението към договора, което е
подписано единствено от представител на ищеца-кредитор. Наличието на подписи на
страните по договора не е условие за действителност на същия, а в т.21 от
договор PLUS-11222678 страните са уговорили, че
приложението представлява неразделна част от договора, като задължения за
кредитополучателя ще възникнат след активирането и използването на кредитната
карта в съответствие с договора и приложението към него, т.е. чрез конклудентни
действия от страна на кредитополучателя. За тази цел кредиторът се е задължил
да достави на кредитополучателя кредитна карта и приложението, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на
картата.
Следователно, за да се приеме,
че между страните по делото е валидно възникнало облигационно правоотношение, е
необходимо ищецът да докаже, че ответникът е активирал и използвал кредитната
карта, с което недвусмислено е изразил съгласието си с предложените от
кредитната институция условия за ползване на револвиращ кредит, описани в
изготвеното приложение.
Същевременно чрез използването
на кредитната карта от ответника се извършва и реалното предаване на отпуснатата
в заем сума от кредитора – ищеца, с което последният изпълнява основното си
задължение по сключения договор.
По делото не е спорно, че
ответникът е получил лично кредитната карта и приложение CARD-12702117 към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издадане и ползване на
кредитна карта PLUS-11222678 от 01.04.2015г. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, както и от изслушването на вещото лице, се
установява, че първата трансакция с процесната кредитна карта е осъществена на
03.05.2016г., а последната – на 29.12.2016г., като са извършени трансакции в
общ размер на 1 333,15 лева. По този начин след получаването на кредитната
карта и чрез използването й, ответникът ясно и недвусмислено е изразил
съгласието си по предложените от кредитора конкретни клаузи на договора за
револвиращ кредит, в съответствие с уговореното между страните в т.21 от
договор PLUS-11222678 от 01.04.2015г. Чрез първоначалното
усвояване на сумата в размер на 500 лева на 03.05.2016г. чрез използване на
процесната кредитна карта е изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне
на потребителски кредит на насрещната страна по процесния договор.
При сключването на договора е
спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на хартиен носител. Договорът
обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, както и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК.
На първо място не е спазено
изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на
договора, а именно – не по-малък от 12. В конкретния случай след извършване на
сравнение съдът достигна до извода, че при изготвяне на договора е използван
шрифт Sylfaen с размер 10,5. Дори и да се приеме, че е
налице възможна грешка при извършване на сравнението или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен в
почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за сключването
на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
се отнася до всички елементи на договора. В случая сертификатът е подписан от
кредитора и ответницата и в него се съдържат уговорки, относно посочената в
договора за кредит дължима от ответницата застрахователна премия, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от договора, по
отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на
възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл Решение №
906/30.12.2004г. по гр.д.№ 1106/2003г., на ВКС, ІІ г.о.; Решение №
378/18.05.2006г. по гр.д.№ 315/2005г. на ВКС, ІІ г.о.; Решение №
1270/09.01.2009г. по гр.д.№ 5093/2007г. на ВКС, ІІ г.о.; Определение №
901/10.07.2015г. по гр.д.№ 6295/2014г. на ВКС, ІV г.о. и други). През годината
на сключване на процесния договор за кредит законната лихва за забава се
определя съгласно Постановление 426 от 18 декември 2014г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения на Министерски съвет и е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта. През
2015г. ОЛП на БНБ е 0%, което се установява от справка на интернет-страницата ************,
следователно размерът на законната лихва за забава е 10%. Определеният в
приложението към процесния договор лихвен процент надвишава повече от три пъти
този размер. Затова според съда определената в процесния договор
възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно
клаузата е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. При този извод съдът
следва да откаже да зачете правните последици на клаузата за възнаградителна
лихва, т.е. да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на такава в
претендирания размер.
Отделно от горното, съдът приема
за неравноправна клаузата на т.19 в приложените към договора за кредит „Условия
по договора за кредит“, според която кредиторът може да преразгледа размера на
лихвата и таксите всеки месец. В договора не се съдържат условията по кредита,
регламентиращи методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата
до пълното погасяване на задължението, които са предпоставка за действителност
на договора съгласно чл.21, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В договора не
е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде
променен, съответно отсъства и правило на обвързаност на изменението на
лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които
принципно биха били основание за промяната.
На следващо място в договора е
посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна
процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и
до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем
начин – чл.10, ал.1 от ЗПК.
С оглед на така установената
недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и
невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
В чистата стойност на кредита
не следва да се включва и посочената в договора застрахователна премия,
определяема като 6,5% от финансираната сума еднократно. Това е така, тъй като с
договора на ответницата не е предоставен кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“, а е поето задължение за заплащане на застрахователна
премия в размер на 4 лева, включена в минималната погасителна вноска.
Договорът за кредит е подписан на
01.04.2015г., т.е. по време на действието на Кодекса за застраховането (отм.).
Съобразно разпоредбата на чл.192, ал.1 от КЗ (отм.) цялата застраховатерлна
премия или първата вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на
застрахователния договор. В чл.184, ал.1
от КЗ (отм.) е предвидено, че застрахователният договор се сключва писмено във
формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената
форма е такава за действителност на договора, поради което за да се приеме, че
е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна
полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит е приложен
единствено сертификат № PLUS-11222678, в който е
отразено, че застрахователите “К.Ж., Клон България“ и „К.О.З., Клон България“
срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат Д.Д.Д. съгласно Общи условия на застраховка
„Защита на плащанията“, както и че тази застраховка е сключена с
посредничеството на „Директ Сървисис“ ЕАД. Този сертификат не представлява
застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ,
доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от
представител на посочените застрахователи „К.Ж., Клон България“ и „К.О.З., Клон
България“, респ. от представител на застрахователния агент „Директ сървисис“
ЕАД, а носи само подписите на ответницата и на представител на кредитора по
договора за потребителски кредит. Действително съгласно разпоредбата на чл.184,
ал.1, изр.2 от КЗ (отм.) може да бъде издадено застрахователно удостоверение,
сертификат или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не
замества самия договор. На следващо място в сертификата се сочи, че договорът
се сключва при Общи условия, каквито обаче не са приложени към кредитното досие
на ответницата и няма данни да са й били предоставени. Липсата на тези Общи
условия представлява пречка не само за извършването на преценка относно факта
на сключването на застрахователния договор, но и на материалноправната
легитимация по такъв договор с оглед посочването в сертификата на двама
застрахователи, без обаче да се определят условия на съзастраховането съобразно
изискванията на чл.199 от КЗ (отм.). Най-сетне следва да се отбележи, че при
липсата на Общите условия не може да бъде извършена преценка и какви са
задълженията на страните, разгледани във взаимна връзка със сключения договор
за потребителски кредит.
При тези съображения, настоящият
съдебен състав намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен
договор, по силата на който ответницата да дължи месечни вноски за
застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора
за потребителски кредит. При липсата на каквито и да са доказателства за
изразена конкретна воля от страна на застраховател/и или застрахователен агент
за сключването на застрахователен договор, не може да бъде обсъждан въпроса
относно спазване на формата за действителност на същия и евентуално приложение
на разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ с оглед данните за извършени плащания на
части от посочената в договора застрахователна премия от ответницата към ищеца
и извършени преводи от ищеца към застрахователен агент. При това положение не
може да се приеме, че е налице основание за включване в преведената от ищеца
сума от 1 080 лева на тази част от нея, която е отнесена от кредитора като
застрахователни вноски, а именно сумата в размер на 64 лева (според
заключението на вещото лице 16 вноски по 4 лева за застраховка).
По този начин съобразно
доказаната усвоена от ответницата сума, предоставена му от ищеца в размер на
1 333,15 лева, и извършените от ответника плащания чрез минимални месечни
погасителни вноски общо в размер на 1 080 лева, чистата сума по главницата
по кредита, която ответницата дължи да възстанови на ищеца, е в размер на
253,15 лева, която той следва да бъде осъден да му заплати. В останалата част
до пълния предявен размер на главницата от 842,44 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Като такъв, с оглед горните съображения за
недължимост на уговорена лихва, следва да бъде отхвърлен и иска за заплащане на
сумата в размер на 142,10 лева, представляваща договорна лихва по кредита за периода
от 01.11.2017г. до 08.03.2018г. Мораторната лихва за забава върху неизплатената
част от главницата от 253,15 лева за претендирания период от 08.03.2018г. до
11.09.2018г., с помощта на „Епи калкулатор“, се изчислява на сумата от 13,22 лева, до която сума искът за нейното
заплащане следва да бъде уважен, като за разликата над уважения до пълния
претендирана размер от 43,94 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
За
неоснователни съдът намира доводите на особения представинел ва ответницата,че
претендираното от ищеца вземане е погасено по давност.В настоящият случай
вземането произтича от договор за кредит,поради което погасителната давност е 5
години. Предвид, че изискуемостта на вземането е възникнала на 08.03.2018г.,
давността изтича на 08.03.2023г. Вземането е претендирано на 26.09.2018г. с
подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, т.е.
по-малко от седем месеца от настъпване на неговата изискуемост, поради което
съдът счита, че същото не е погасено по давност.
Съобразно правилата на процеса в
полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по настоящото дело съобразно уважената част от
исковете, а именно сумата в размер на 97,12 лева, включваща част от платената
държавна такса и възнаграждение за особения представител, както и част от
претендираното юристконсултско възнаграждение.
По въпроса за разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4
/ 18.06.2014г., т.12 на ОСГТК.
Съобразно правилата на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски за платена държавна такса и за юристконсултско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете, а именно сумата в размер
на 19,42 лева.
Ответникът не е извършвал
разноски в производството, не претендира заплащането на такива, поради което и
съдът не дължи произнасяне по присъждане на такива разноски.
Водим от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ
на „БНП П.П.Ф.С.А., Париж“, рег.№ ********, чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, ********, представлявано
от Д.Д.– заместник управител, сумата в размер на 253,15 лв. (двеста петдесет и три лева и 15 ст.), представляваща неизплатена
главница по Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-11222678 от 01.04.2015г., по силата на което
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1 000 лева чред кредитна карта CARD-12702117,
ведно със законната лихва, считано
от 26.09.2018г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата в
размер на 13,22 лв. (тринадесет лева
и 22 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 08.03.2018г.
до 11.09.2018г., за които суми е издадена Заповед № 464 от 03.10.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 968/2018г. по описа на Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „БНП П.П.Ф.С.А.,
Париж“, рег.№ ********, чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, ********, представлявано от Д.Д.– заместник
управител, иск за признаване за установено по отношение на Д.Д.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, че му дължи: сумата над уважения от 253,15 лева до пълния
претендиран размер от 842,44 лв. (осемстотин четиридесет и два лева и 44 ст.),
представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит от
01.04.2015г., сумата в размер на 142,10 лв. (сто четиридесет и два лева и 10
ст.), представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2017г. до
08.03.2018г., и сумата над уважения от 13,22 лева до пълния претендиран размер
от 43,94 лв. (четиридесет и три лева и 94 ст.), представляваща мораторна лихва
за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г., за които суми е издадена Заповед №
464 от 03.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 968/2018г. по описа на
Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.С.А., Париж“, рег.№ ********,
чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ********, представлявано от Д.Д.– заместник управител, сумата в
размер на 97,12 лв. (деветдесет и
седем лева и 12 ст.), представляваща част от направените по настоящото дело
разносик съобразно уважената част от исковете, като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер от 747,78 лева, съгласно списъка на разноските,
ОТХВЪРЛЯ претендияца като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.С.А., Париж“, рег.№ ********,
чрез „БНП П.П.Ф.С.А., клон България“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, ********, представлявано от Д.Д.– заместник управител, сумата в
размер на 19,42 лв. (девенадесет
лева и 42 ст.), представляваща разноски в заповедното производство, съобразно
отхвърлената част от исковете, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер от 75 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: