МОТИВИ на Присъда № 4/11.01.2018 г.,
постановена по НОХД № 363/2017 г. по описа на ЯОС
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт, с който Окръжна прокуратура – Ямбол е предявила
обвинение, против подс. М.Г.Г., за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр.
2-ро и т. 6, пр. 2-ро и 3-то, вр. чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.
В производството пред първата
инстанция, подс. М.Г. се възползва от диференцираната
процедура по глава ХХVІІ
от НПК.
В открито съдебно заседание, прокурорът
поддържа обвинението и счита, че същото е доказано от обективна и субективна
страна. Пледира подс. М.Г.Г. да бъде признат за виновен и да му се определи
наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, към минимума предвиден в закона,
а именно - петнадесет години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с
1/3 и да се изтърпи при първоначален строг режим. Също така изразява становище,
че гражданският иск следва да се уважи в справедлив размер.
С.М.С. – майка и законен представител на малолетния
пострадал М.С.С., предяви против подс. М.Г. граждански иск за сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. С.С.
беше конституирана като частен обвинител и граждански
ищец в производството. Повереникът адв. К. от *** пледира подс. М.Г. да бъде признат за виновен и да му се
определи наказание лишаване от свобода в максимално предвидения в закона размер
– 20 години, което да се намали наказанието с 1/3, съобразно изискванията на
чл. 58а НК. Настоява гражданският иск да бъде уважен
изцяло.
Подс. М.Г.Г., при съкратеното
съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на ОА и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Защитникът адв. Г. *** счита, че подсъдимият
изцяло е приел аргументите на обвинението и лично е съдействал за разкриването
на обективната истина чрез своите обяснения. Настоява на подсъдимия да се
определи наказание за деяние което да бъде с правна квалификация чл. 118, ал. 1 НК, след което съгласно чл. 58а НК наказанието да се намали с 1/3.
Алтернативно, като изтъква чистото съдебно минало на подс. М.Г., добрите му
характеристични данни и това че е осъзнал и оценил грешката, която е допуснал и
че се разкайва за нея, а така също и предвид разпоредбата на чл. 58 НК, когато
при опит поради недовършеност на престъплението съдът може да приложи института
на чл. 55 НК, дори без наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, счита за приложима посочената разпоредба. Изразява становище, че
гражданският иск следва да се уважи в справедлив
размер. Подсъдимият се присъединява към пледоарията на неговия защитник и при
дадената му последна дума, моли съдът да му наложи минимално наказание.
Съдът
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На
основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК
съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
следва:
Подсъдимият М.Г. ***. По рождение
страдал от неподвижност на коленната става на левия крак, което го принуждавало
да К.а при вървене. В махалата, в която живеел се ползвал с прозвището „М.”,
наричали го и „К.”, последното от които прозвища, подсъдимият не харесвал.
Срещу дома на подсъдимия М.Г.,***
се намирал дома на свидетеля М.С.С. и на неговата майка - свидетелката С.М.С..
Свидетелят М.С. бил роден на *** г. и към месец * 20** г. бил едва на 8-годишна
възраст. Биологичен баща на свидетеля М.С. бил свидетелят Б.А.А., с когото
свидетелката С. живеела на съпружески начала в продължение на 12 години. Освен
свидетелят М.С., двамата - свидетелите С.С. и Б.А. имали още две деца - момче и
момиче, съответно на възраст от 7 и 4 години. СвидетелятА. полагал грижи за
издръжката и отглеждането на децата си, в помощ на тяхната майка, като всички
тях възприемал за свое семейство, въпреки че нямал сключен граждански брак със
свидетелката С. и въпреки че не бил припознал родените от съвместното им
съжителство деца, включително и свидетеля М.С..
В махалата, в която живеели и
сред близките и познатите им, свидетелят М.С. се ползвал с прозвището „М.” и с
името „М.”, а свидетелката С.С. се ползвала и с името „С.”. Свидетеля Б.А.
близките и познатите му наричали и с името „К.”. В началото на месец * 20** г.,
свидетелят Б.А. живеел в с. *, общ. *, обл. *, където си бил намерил работа. В
с. *, свидетелятА. живеел в дома на своята сестра - свидетелката З.А.аА.а.
На **.**.**** г. свидетелят Б.А.
бил на работа в с. *, общ. *, обл. *. От с. * до с. * свидетелятА. бил откаран
с автомобил на свидетеля Б.И.Т., който работел като строителен предприемач,
като през целия ден свидетелятА. и свидетелят Т. били заедно. Заедно се върнали
и от с. * в с. *, вечерта, същия ден, около 18.10 ч. СвидетелятА. посетил
магазин в селото, след което се прибрал в дома си, без да излиза повече от
него. Малко по-късно, около 19.30 ч. в дома си се прибрала и свидетелката З.А.а,
като заварила в него своя брат - свидетеля Б.А..
На **.**.**** г. свидетелят М.А. А.
извършвал ремонт на плоча в дома си - къща, находяща се на ул. * № *, в гр. *. В махалата, в която живеел и сред
близките и познатите си свидетелят А. се ползвал и бил познат и под името „А.Л.”.
В дома му този ден бил и свидетелят М.С., който придружавал свой възрастен
близък, бил сред работниците в дома на свидетеля А..
Свидетелят А. притежавал кон с
каруца и същият ден бил помолен от свои съседи да им помогне да изхвърлят пръст
с каруцата му. Свидетелят А. се отзовал на отправената към него молба и след
10.30 ч. на **.**.**** г., на няколко пъти извозил с коня и каруцата си пръст
от ул. *, в гр. * до намиращото се недалеч корито (дере) на преминаващата през
града р. Т.. Придружаван бил от свидетеля М.С.. На връщане от дерето на р. Т.
към ул. *, веднъж, свидетеля А. и свидетеля С. срещнали две от децата на
подсъдимия М.Г., които били на възраст близка на тази на свидетеля С.. Същите
берели сливи от дърво до бензиностанция срещу жилищните блокове на ж.к. ** в
град *, на ул. * на града, от страната към река Т.. Двете деца опитали да се
качат на каруцата на свидетеля А., но свидетеля С. не им позволил да сторят
това, като по детски ги изгонил. Децата на подсъдимия Г. се върнали до дървото
и продължили да берат сливи, а свидетеля А., придружен от свидетеля С.
продължил да изнася пръст с каруцата си по един и същ маршрут, заключен между
улица * и коритото на р. Т..
Около 17.30 ч., същия ден, при
извършване на последния курс, на ул. * в града, свидетеля А. и свидетеля С.
срещнали подсъдимия М.Г.. Подсъдимият попитал свидетеля А. и свидетеля С. дали
са виждали децата му, в отговор на което свидетеля А. съобщил на подсъдимия, че
са ги срещнали по-рано през деня в града, в близост до бензиностанцията срещу
ж.к. **. Подсъдимият Г. продължил по пътя си, а свидетеля А. след като
натоварил за последно каруцата си с пръст се отправил към дерето на р. Т.,
придружен отново от свидетеля С.. При преминаването им през ул. Б., свидетеля М.С.
слязъл от каруцата на свидетеля А., разделил се с него и се отправил по улицата
в посока подножието на хълм Б. в града. Минути по-късно, на същата улица,
свидетеля М.С. срещнал подсъдимия М.Г.. Двамата заедно продължили движението си
по ул. Б. в посока хълм Б. на града. Подсъдимият М.Г. бил облечен с дълги
дънкови панталони, черен потник и с късо тъмносиньо дънково яке с дълги ръкави.
Обут бил с тъмни спортни обувки, тип маратонка, с бял кант отстрани на
обувките. Движението на подсъдимия и детето по ул. Б. в посока към хълм Б. било
заснето от охранителна видеокамера, на частен дом в гр. Я. на ул. Б. № 9, във
времето между 18:00:31 ч. до 18:04:44 ч. на **.**.**** г.
След 18.30 ч., същия ден,
подсъдимият М.Г. и свидетеля М.С. били в подножието на хълм Б., като се движили
по ул. Р.. На ул. Р. № 2а, двамата заедно влезли в нестопанисвана
(неохранявана) двуетажна полуразрушена сграда на изоставена детска градина.
Заедно се качили на втория етаж на сградата. В стая от втория етаж на сградата,
необособена като такава поради липсата им с врати и прозорци, в разговор
помежду им, свидетеля М.С. се обърнал към подсъдимия с прозвището му „К.”, като
го нарекъл и „инвалид”, предвид рождения му недъг на левия му крак. Подразнен
от това и в отговор на приетото от него като обида обръщение подсъдимият М.Г.
бутнал силно с ръце свидетеля М.С., който от удара загубил равновесие и паднал
на земята. В продължение, подсъдимият Г. се навел над падналото на земята дете
и със значителна сила и многократно нанесъл удари с ръце и крака в областта на
главата, лицето и тялото на детето. Подсъдимият взел и от земята парче бетон
(отломка) от подовата и стенна конструкция на сградата и с него също нанесъл
удари в областта на главата, лицето и тялото на детето. Със значителна сила,
няколкократно подсъдимият повдигнал от земята главата и тялото на детето и
ударил (блъснал) главата и тялото на детето по неравния, осеян с парчета от
камъни под на сградата.
Вследствие на нанесените му от
подсъдимия удари, пострадалото дето било доведено до тежко общо безсъзнателно
състояние. Било доведено до състояние на дълбока кома със силно затруднено, до
спиране на моменти дишане. Причинени му били контузии рани и болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на главата и горните крайници, както и
контузия на мозъка. Счупена била дясната половина на долната челюст на детето,
на равнището на долния десен четвърти зъб, който бил избит.
След като сторил всичко това,
подсъдимият Г. извлякъл по земята тялото на изпадналото в безпомощност и в
безсъзнание дете до средата на стаята, покрил го с парче от тъкан плат с тъмни
цветове, след което напуснал сградата и се прибрал в дома си. За да заличи
евентуално останалите следи от извършеното, подсъдимият Г. изрязал до коленете
крачолите на дънковите си панталони. Изрязаните парчета и спортните обувки, с
които бил обут подсъдимият Г. изхвърлил в произволен контейнер за смет.
След като пострадалият М.С. не се
прибрал вечерта на **.**.**** г. в дома си, свидетелката С.С., разтревожена от
това започнала да го търси по близки и познати в и около района, за който
научила, че детето й последно било видяно или където би могло да бъде. След
като усилията да открие детето си не се увенчали с успех, свидетелката С. взела
такси и с него се придвижила до с. *. Уведомила свидетеля Б.А., че детето им не
се е прибрало у дома и че не може да го намери. Двамата заедно се върнали в гр.
* и продължили да търсят пострадалия М.С.. За неговото изчезване уведомени били
и органите на реда.
На следващият ден – **.**.****
г., около обед, в търсене на детето си, свидетелите Б.А. и С.С. били в района
на и в подножието на хълм Б., в гр. *. Заедно минали покрай сградата на
изоставената детска градина на ул. Р. № 2а. СвидетеляА. влязъл в нея. На втория
етаж на сградата, там където оставен бил от подсъдимия Г., покрит с парче плат,
пострадалият М.С. бил намерен от своя баща в тежко застрашаващо живота му
безпомощно състояние. СвидетеляА. взел на ръце детето си, излязъл с него навън
от сградата и заедно със свидетелката С. го отнесли за лечение и спасяване на
живота му в МБАЛ „С. П.” АД - *. Помощ им оказал преминавал случайно по улицата
шофьор на лек автомобил.
Пострадалото дете било прието по
спешност и настанено за лечение в МБАЛ „С. П.” АД - гр. * в безсъзнателно
състояние. Единствено оказаната му своевременно висококвалифицирана медицинска
помощ, предотвратила настъпването на смъртта на пострадалото дете вследствие на
нанесените му от подсъдимия Г. травматични увреждания.
Видно от заключението по
назначената и изпълнена по делото съдебно-медицинска експертиза № **/**.**.****
г., пострадалото дете М.С.С. е било доведено до тежко общо състояние (намерено,
прието за лечение в МБАЛ „С.П.” АД - * и установено при прегледа му), в
състояние на дълбока кома с периодично дишане с апноични паузи. Установени от
вещото лице са множество обширни охлузвания, контузии рани и болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на лицето - в областта на челото,
бузите, двете слепоочия, носа, устните, двете половини на челюстните области,
болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лицето с лицева асиметрия,
контузия на мозъка, контузия на горните крайници и счупване на дясната половина
на долната челюст на равнището на долния десен четвърти зъб с патологична
подвижност на мястото на избития зъб и наличие на разкъсно-контузна рана на
мястото на избиването на зъба. Посочено от вещото лице е, че по този повод, по
спешност, детето е било прието на лечение в отделението по анестезиология и
интензивно лечение при МБАЛ „С.П.” АД - гр. *, където по спешност са били
извършени, определени като съживителни мероприятия. Установено е, че дълго
време след тяхното провеждане пострадалото дете е било с променливо съзнание, в
сънливо състояние, било е неадекватно, неконтактно. Установено и посочено от
вещото лице е, че на **.**.**** г. пострадалото дете е било прието за
оперативно лечение в отделението по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ „Д-р И.С.”
АД - гр.*, където на **.**.**** г. след проведени консултации детето е било
оперирано, като разместените костни фрагменти на долната челюст са били
наместени и фиксирани с метални плаки и винтове. Установено и посочено от
експерта е, че следоперативният период е протекъл с усложнения - пострадалото
дете е получило възпаления на гингивите, по повод на което на **.**.**** г. е
било прието в същото отделение, където металните плаки и винтове са били
премахнати, като проведено е било и антибиотично лечение. След постепенно
подобрение на състоянието на детето, същото е било изписано на **.**.**** г.
Установено и посочено от вещото лице е, че при извършеното
ядрено-магнитно-резонансно изследване на главата на детето са били установени малки
контузионни изменения на двете мозъчни хемисфери.
Дадено е заключение, че
причинените и установени контузия на мозъка с масивни охлузвания, контузии рани
в областта на лицето и главата и изпадането на детето в състояние на дълбока
кома за продължително време представлява „разстройство на здравето, временно
опасно за живота”. Счупването на долната челюст на равнището на долния десен
четвърти зъб с негово избиване, по повод на което са били предприети оперативни
интервенции с изместване на получените костни фрагменти и тяхното наместване е
довело до „затрудняване на дъвченето и говоренето”. Останалите травматични
увреждания в областта на горните крайници и корема са причинили на детето
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”.
Дадено от вещото лице е
заключение, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети, получени са по механизма на нанасяне на множество
удари с такива предмети в областта на главата, лицето и останалите травмирани
области на тялото или удряне със значителна сила на тези области на тялото по
такива предмети и неравни повърхности. Посочено е, че уврежданията най-добре
отговарят да са били получени вследствие нанасяне на множество удари с камъни
или други подобни предмети в областта на лицето и главата на детето и блъскане
и удряне на тези области на главата по твърди неравни повърхности. Охлузванията
в областта на корема и горните крайници добре отговарят да са били получени
вследствие влачене на детето по неравни повърхности. Вещото лице отбелязва в
заключението си, че ударите са били множествени и пострадалото дете е изпитвало
мъчителни болки и страдания от причинените му травматични увреждания до
изпадането му в безсъзнателно състояние. Дадено е заключение, че създадена е била
реална опасност за живота на детето, която опасност е могла да се реализира при
несвоевременно оказана висококвалифицирана медицинска помощ на пострадалото
дете. Пояснено е, че апноичните паузи (временно спиране на дишането) е тежък
прогностичен признак. Заключено е, че животът на детето е бил спасен
благодарение на оказаната висококвалифицирана медицинска помощ.
В заключение е посочено, че
увреждания от вида, причинени на пострадалото дете заздравяват за времеви
период от около 2-3 месеца, като препоръчано на мястото на избития зъб е да се
изработи подходяща протезна конструкция. Вещото
лице не изключва в заключението си, възможността да
настъпят усложнения в оздравителния период, вследствие на причинените и
установени контузионни огнища на двете мозъчни хемисфери.
Видно от заключението по
назначена и изпълнена по делото комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертиза, пострадалият М.С.С. не е боледувал от психическо заболяване. По
анамнезни данни от майката и по данни от близките на детето, в периода преди
преживяната травма бил контактен, приветлив, весел и енергичен. Развивал се
нормално за възрастта и житейския опит, учил и напредвал, бил любознателен.
Вещите лица не са установили данни за нарушения в развитието на интелекта,
паметта и когнитивните процеси. Не са установени от вещите лица и данни за
фамилна обремененост с психични заболявания. Посочват, че децата в начална
училищна възраст все още нямат необходимия житейски опит, за да се справят сами
при възникване на конфликти ситуации. Те са лесно внушаеми, могат да се
подведат, уязвими са. Отбелязват, че затова е необходим контрол от страна на
възрастните. Заключават, че в конкретния случай посегателството е извършено от
познат за детето човек и по тази причина, то най-вероятно не е могло да
предвиди и избегне агресивните му намерения.
Към момента на проведеното
изследване (след преживяната травма), вещите лица посочват, че не е възможно да
се направи пълно заключение за психологическите преживявания и механизми, тъй
като детето било слабо контактно, с нарушения в протичането на когнитивните
процеси и почти пълно отсъствие на речта, емоционално нестабилно. От
наблюдаваното поведение и сведенията на близките заключават, че пострадалият М.С.
е преживявал силен страх. Посочват, че физическото насилие над детето причинява
дълбока психотравма, вследствие на която се отчитат прояви на посттравматична
симптоматика - нарушение на съня с внезапни стряскания и бълнувания, уплаха в
мимиката на детето при споменаване на травматичното събитие и въпроси, свързани
с него, емоционална нестабилност, плачливост. Вещите лица заключават, че
установеното от тях при изследването психично и психологично състояние на
детето е в пряка връзка с инкриминираното деяние. Поясняват, че от една страна,
деянието като механична травма на главата, респ. мозъка, води до установеното
състояние на количествено нарушено съзнание -състояние между сомнолентност и
обнубилация, както и до паметови нарушения за времето преди, по време и след
травмата. От друга страна, посочват, че инкриминираното деяние е в пряка връзка
със състоянието на психотравма, водеща до състояние на стрес за психиката на
пострадалия, изразяващи се в епизоди на страх, плачливост, напрегнатост и
тревожност.
По данни на майката, преди
травмата пострадалият М.С. бил добър ученик. Тръгнал навреме на училище със
своите връстници. Възприемал добре учебния материал. По характер бил живо,
весело дете. Лесно печелел приятели. Обичал да спортува, бил любознателен. Няма
данни за прояви на агресия и автоагресия. Разбирал се с другите деца и с
възрастните, бил контактен и общителен.
Експертите посочват, че при
проведеното изследване пострадалият стоял в седнало положение, придържан от
вуйчо си, не можел да седи самостоятелно вследствие на причинената травма. Бил
слабо контактен, отговарял след няколкократно повикване, чрез жестове с ръце.
Издавал слаби, едва доловими звуци. Емоционално леко подтиснат. По данни на
майката детето не задържало тазовите резервоари. Пострадалият бил унесен,
сънлив, през по-голямата част от времето спял, понякога внезапно извиквал
стряскайки се в съня си. Заключават, че пострадалият М.С. се намирал в това
състояние вследствие на преживяната травма - физическа и психическа. На
поставен въпрос, свързан с деянието, детето демонстрирало уплаха. Към момента
на изследването разбирало по-голяма част от задаваните въпроси, но не било в
състояние да отговаря адекватно - изпитвало трудности с вербализацията.
Констатиран от вещите лица е общ спад на когнитивните процеси у пострадалото
дете - памет, мислене, внимание, представи. Речта била силно нарушена. Детето
реагирало на представения стимулен материал - разпознало някои от картинките с
животни, брояло като показвало с пръстите на ръката си, разпознало някои от
буквите в азбуката. Вниманието му било със силно стеснен обем, нарушена
концентрация, превключване. Мисленето било със забавен темп. Въз основа на
това, експертите посочват, че изследване на нивото на интелекта и паметта към
този момент е било невъзможно.
Обсъдени от вещите лица са
наличните по делото данни за разговор, проведен три дни след изследването, при
което пострадалото дете с жестове, мимика и разбираеми словесни комплекси
обяснило със задоволителни подробности елементи от действителността преди
травмата и респ. споделило за лицето, което е извършител на инкриминираното
деяние. Заключават, че възприемането на информация от околната среда,
приемането й като такава в пълен порядък и съответната реакция на това, все още
са били в инхибирано състояние, макар и в състояние на възстановяване.
Посочват, че тенденцията е при добър режим на възстановяване да бъдат
детайлизирани и още факти и спомени от времето около инцидента, но към този
етап (момента на проведеното изследване) детето все още изпитвало затруднения в
преценката на преживените от него събития.
В заключение, вещите лица поредно
посочват, че към момента на проведеното изследване, пострадалият М.С. е бил в
състояние на количествено променено съзнание, състояние на повишена сънливост,
наречено обнубилация към сомнолентност. Поясняват, че при тези състояния е
налице понижена дразнимост от външни фактори, забавено реагиране, трудно
включване в разговор, забавена мисловна дейност и известна безучастност към
околната среда. Настроението е лабилно, емоциите са потиснати и непълноценни.
Възприемането на информация от околната среда, приемането й като такава в пълен
порядък и съответната реакция на това, все още са в инхибирано състояние, макар
и в състояние на възстановяване. Обобщават, че поради това, към момента на
проведеното изследване, пострадалият не е бил в състояние адекватно и
пълноценно да участва в наказателното производство. Активността била снизена.
Спомените за случилото се - преди, по време и след травмата са били значително
потиснати и непълноценни. Заключават, че поради това, към момента на
проведеното изследване, пострадалият не е бил в състояние адекватно и
пълноценно да участва в наказателното производство.
Видно от заключението по
назначена и изпълнена по делото комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертиза, подсъдимият М.Г.Г. не се води на диспансерен отчет в психиатричен
кабинет Я.. Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е бил в ясно
съзнание, без доловими психопатологични изживявания. Интелектът и паметта му,
макар и на ниво лека умствена изостаналост, не са причина за неразбиране на
действия и постъпки, несъвместими с морални и законови норми. Заключава се, че
поради това подсъдимият към времето на деянието е бил в състояние да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Към
момента на извършване на деянието подсъдимият е бил в ясно съзнание и при
интелект и памет, които позволяват с оглед физическото му и психическо
състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да
дава достоверни показания за тях. Дадено е заключение, че и към настоящия
момент подсъдимият е в ясно съзнание и с интелект и памет, които не
възпрепятстват възможността му да възприема и отразява адекватно реалните факти
и събития и да реагира съответно на възприетото, респ. правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Вещите лица дават заключение, че
подсъдимият М.Г. е с умерена интровертна личностова структура, хистеричен тип,
с повишено ниво на невротизъм - с чести и продължителни преживявания на
тревожност, безпокойство, напрегнатост, лесна възбудимост. Депресивен - със
занижена самооценка, неувереност, насоченост на мисловния процес към песимистична
тематика. С данни за високо ниво на спонтанна и реактивна - предимно вербална
агресивност. С повишена раздразнителност. Емоционално лабилен, неуравновесен - неустойчив
при стресови ситуации.
Относно привеждането на
пострадалото дете в безпомощно състояние, вещите лица посочват, че липсва база
за изследване на психичното му състояние към времето на инкриминираното деяние,
като определено такова на състояние на афект (силно раздразнение). Заключават,
че по време на проведеното експертно изследване, подсъдимият демонстрира висока
социална желателност, проявява мнителност и слаба откритост. Налице е склонност
към лъжа. В заключение вещите лица посочват, че към настоящия момент
подсъдимият е в ясно съзнание, без данни за психотични изживявания и без данни
за съществен интелектуално паметов дефицит до степен за невъзможност да
възприема адекватно и пълноценно фактите от действителността. Заключават поради
това, че подсъдимият към настоящия момент е в състояние адекватно и пълноценно
да участва в наказателно производство.
Видно от заключението по протокол
№ ***/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на МВР-Я. за извършена по делото видео-техническа
експертиза изследваният оптичен носител DVD+R ЕМТЕС, със запис от охранителната
камера, монтирана на частен дом в гр. Я., на ул. Б. № *, предаден от Р.Ж.Ж.от
гр. *. с протокол за доброволно предаване от **.**.**** г., съдържа
видеофайлове, цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на компютърна видео-охранителна система. Не са установени следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. Кадрите от записите на диска са
презапис от цифрови файлове от компютърната охранителна система от външните
охранителни камери, монтирани отвън по фасадата на частен дом, находящ се в гр.
* на ул. Б. № *. Същите изобразяват обстановката отвън, пред входа на сградата,
обхващайки и част от пътното платно на ул. Б., гр. *. Записаните изображения са
цветни, без звук, с резолюция на файла във формат 1280x960 pixels и обем на
видеофайловете в размер от 53.4 MB до 95.6 MB. Записът от диска обхваща
времевия интервал от 18:00:31 ч. до 18:04:44 ч. и от 18:00:48 ч. до 18:08:14 ч.
Резолюцията на добитите при изследването фотокопия от кадрите на диска е
1280x960 pixels, а размерът им около 4.68 MB.
Видеофайловете от диска са
записани от статична камера, в ракурс отгоре надолу, насочена отвън пред входа
на сградата, обхващайки и част от пътното платно на ул. Б. № * във времевия
период от 18:00:31 ч. до 18:04:44 ч. При преглеждането на записа от диска е
установено, че действието се развива отпред пред сградата на частния дом,
находящ се в гр. * на ул. Б. № *, а видеото видно от записа е направено от
охранителните камери, монтирани на фасадата на същия частен дом. След преглед
на записите е установено, че в обсега на камерите попадат две лица от видим
мъжки пол, мъж и малко момче, които на **.**.**** г., в 18:00:43 ч., вървейки,
навлизат и преминават по ул. Б., находяща се в гр. *. Преминават покрай частен
дом на ул. Б. № * в 18:01:05 ч. и излизат от полезрението на камерата в
18:01:55 ч., в края на улицата. Лицето от мъжки пол е с нормално телосложение,
с къса тъмна коса, облечен с късо тъмносиньо дънково яке с дълги ръкави. На
гърба на дънковото яке се забелязва щампа или надпис, а на дясното рамо на
якето се забелязва пагон или бродирана, или пришита материя. Мъжът е обут с
дънков панталон с дълги крачоли и с тъмни спортни обувки, тип маратонка, с бял
кант отстрани на обувката. Малкото момче е също с нормално телосложение, с къса
тъмна коса, облечено с оранжево анцугово горнище с беликантове отстрани на
ръкавите, надолу обуто с тъмно анцугово долнище и със светли спортни обувки,
тип маратонки. От кадрите се наблюдава, че мъжът върви от вътрешната страна
покрай сградите, а момчето отстрани, изоставайки малко от мъжа. Вървейки
двамата, мъжът ръкомаха и сочи нещо с двете си ръце, обяснявайки нещо на
момчето. От прегледа на записите прави впечатление, че мъжът вървейки наК.ва с
левия крак (същият не свива в коляното левия си крак, което му придава
специфична походка на вървене). Малко преди и двете лица да излязат от обхвата
на камерата, същите се разделят, като момчето продължава нагоре по същата
улица, а мъжът за момент завива надясно, нагоре по друга улица, след което по
начина на вървене в края на кадъра се вижда, че мъжът тръгва обратно след
момчето. Поради ниската резолюция и отдалеченост на обектите (непълняемост на
кадрите от образите) и ракурса на камерата, вещото лице не може да направи
идентификационно разпознаване на двете лица от мъжки пол. Сочи, че същите могат
да бъдат разпознати от лица, които ги познават.
Датата и часът на отразените в
записа събития са отразени в кадрите, при което се вижда, че записите на диска
са направени на **.**.**** г.
Видно от заключението по протокол
№ ***/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на МВР - Я. за извършената по делото
видеотехническа експертиза, предмет на изследване е оптичен носител DVD+R
ЕМТЕС, без надпис, съдържащ видеофайлове: VIDEO0020mp4; VIDEO0021mp4 и VIDEO0022mp4,
трите от **.**.**** г. (запис от **.**.**** г., направен с мобилен телефон
марка „НТС”, предаден от свидетеля М. Т. Г. на **.**.**** г. с протокол за
доброволно предаване). Резолюцията на файловете е 1080xl920x24bmp4 и са с
размер, съответно от 1.07 GB, 960 MB и 883 MB. Трите файла са създадени на **.**.****.
Записите са цветни и озвучени.
От записите са отделени кадри във
вид на снимки на лице от мъжки пол, облечено в къси дънкови панталони (под
коляното), дънково яке с надпис на гърба „L.” и пришита глава на хищник. Под
якето се вижда черен потник или тениска. Обуто с джапанки. Извлечените
фотокопия са подредени по хронология във вид на фотоалбум. Към снимките са
приложени във вид на текст обясненията, които лицето дава по време на записите:
ф.к. № 1 - лицето се намира в полицейски автомобил на път към мястото, откъдето
е видял детето и са тръгнали към сградата; лицето казва, че с детето са
тръгнали от турската махала; ф.к. № 2 - лицето заявява, че тръгнал да си търси
сина, а детето отишло с него, без той да го вика; ф.к. № 3 - лицето казва, че
детето паднало и той нямало какво да направи; ф.к. № 4 - лицето показва къде е
видял детето; ф.к. № 5 - мястото, където детето се присъединява към него по
неговите думи; след това тръгнали „нагоре по ул. Б., както се чува на записа;
ф.к. № 6 - лицето отвежда групата до изоставената сграда на
местопроизшествието; ф.к. № 7 - лицето минава по пътека пред сградата и се
отправя към входа й; ф.к. № 8 - минава по стълби, обрасли с храсти; ф.к. № 9 -
лицето влиза в сградата на първия етаж и веднага се насочва наляво; ф.к. № 10 -
стаята, която посочва лицето и заявява, че са влезли тук; ф.к. № 11 - след като
разбира, че са на първия етаж, се отправя към стълбището; ф.к. № 12 - качвайки
се на втория етаж лицето се обръща на север и посочва с ръка козирката над
входа на сградата и казва, че оттук е паднало детето; ф.к. № 13 - козирката на
сградата над входа на сградата; ф.к. № 14 - лицето посочва мястото на падане на
детето; ф.к. № 15 - лицето се обръща към площадката на етажа и се насочва вляво
към отвор за врата без каса и врата в източна посока на площадката; ф.к. № 16 -
минава през отвора и навлиза в помещение в източна посока на площадката; ф.к. №
17 -при навлизането си в помещението се обръща и гледа вляво (в северна
посока); пред него вляво се вижда отвор на врата на стая - червената отметка;
ф.к. № 18 - когато стига до стаята, поглежда към нея; ф.к. № 19 - лицето
оглежда стаята; ф.к. № 20 - изтегля се назад и посочва пода пред стаята, като
заявява, че тук е оставил детето; ф.к. № 21 -заявява, че го бил завил с едно
одеяло, черно, което било тук; ф.к. № 22 - посочва на север през прозореца на
стаята и заявява, че оттук са брали сливи; ф.к. № 23 - после лицето се връща
обратно към стълбището, слиза на площадката между първи и втори етажи; ф.к. №
24 - сега, от площадката между първи и втори етажи, поглежда на запад и
заявява, че тук има сливи; ф.к. № 25 - на площадката между първи и втори етажи:
лицето мълчи и не може да даде обяснение, че фактически около сградата сливи
няма; ф.к. № 26 - на площадката между първи и втори етажи - лицето заявява:
„Добре де, от тука падна лапето и аз нямаше какво да направя” и заявява, че
дошли в сградата „ай тъй”; ф.к. № 27 - на площадката между първи и втори етажи
лицето след това заявява, че е дошъл в сградата да търси дърва; ф.к. № 28 -на
площадката между първи и втори етажи - лицето след това заявява, че детето се
качило с него и после паднало, а той го сложил там и никой не е видял; заявява,
че бил обут с боти, които били вкъщи; ф.к. № 29 -след това лицето слиза долу на
входа под козирката и казва, че тук било паднало детето; ф.к. № 30 - лицето
заявява: „От тука го земах, няма какво да те лъжа”; ф.к. № 31 - лицето се връща
обратно горе на втори етаж; ф.к. № 32 - лицето посочва през вратата на втори
етаж и казва: „То ми каза на мене инвалид и са удари. Аз не съм го удрял.”;
после казва, че го бутнал и посочва как го е бутнал и се ударило в лицето;
точно тук, като посочва помещението; ф.к. № 33 - посочва мястото, където го е
бутнал; ф.к. № 34 - не може да обясни защо са се скарали, за да го бутне; ф.к.
№ 35 - обяснява, че го бутнал в гръб; ф.к. № 36 - казва, че детето паднало на
лицето си и не знае какво е станало после, защото си тръгнал за в къщи; завил
го с одеялото и от страх избягал; „Пада на земята и се удря на лицето и аз си
заминавам в къщи”; ф.к. № 37 - показва къде на лицето се е ударило детето, но
твърди после, че го е видял в болницата, където ходил сутринта; ф.к. № 38 -
показва мястото, където се е ударило детето; сега твърди, че само се е ударило
и то няколко пъти - червената отметка; ф.к. № 39 - тук казва: „Удря се и го
заварих” и си заминал вкъщи; завил го е от страх да не го видят; не е проверил
дали е живо и да му помогне; да го закара в къщи; казва „Не знам!”; заявява, че
сутринта бил тук с баща му и майка му, но нищо не им казал.
Видно от заключението по протокол
№ */**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на МВР-Ямбол за извършена по делото
съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства, зацапванията с
кафяво-червеникава засъхнала течност по изследваните дънкови панталони, черен
потник и дънково яке (принадлежащи на подсъдимия и предадени с протокол за
доброволно предаване от **.**.**** г. от служител на арестното помещение в гр.
*) са от кръв. Същата е човешка. Намереното петно от задния ляв джоб на дънките
е от кръв с А кръвно-групова принадлежност. Намереното петно от вътрешната
страна на предната дясна страна на изследваното яке е категорично от кръв А
кръвна група, но с по-слабо аглутинирали В тест еритроцити (вероятен примес с В
или АВ кръвни групи), без да е отхвърлено наличието на 0 кръвна група, поради
невъзможността същата да бъде проявена.
Зацапванията с червеникаво-кафява
засъхнала течност по изследвания бетонен къс (отломка) с неправилна форма и
размери 6/3 см. (иззет при извършения по делото оглед на местопроизшествие на **.**.****.
в гр. * в инкриминираната изоставена и полуразрушена сграда на ул. Р. № **) са
от кръв. Същата е човешка, без възможност за определяне с категоричност към коя
кръвна група принадлежи.
Видно от заключението по Протокол
№ **/ДНК-*** от **.**.**** г. за извършена по делото ДНК-експертиза, при
изследването на червено-кафяво зацапване по външния ръб на десния крачол-долу
от дънкови панталони с отрязани до коленете крачоли с етикет от вътрешната
страна: „В.P.D. W:29 L:34” (принадлежащи на подсъдимия и предадени с протокол
за доброволно предаване от **.**.**** г. от служител на арестното помещение в гр.
*) и на жълтеникаво зацапване по външната страна - отпред, ляво, горе на
дънково яке с апликация на гърба - глава на леопард и надпис над нея „L.”, с
кафява изкуствена кожа в областта на раменете и по долния ръб на якето, с
джобове с ципове (също принадлежащо на подсъдимия и предадено със същия
протокол), не е определен ДНК профил.
Човешката кръв по изследвания
бетонен къс с неправилна форма и размери 6/3 см. с обилно червено кафяво
зацапване (иззет при извършения по делото оглед на местопроизшествие на **.**.****.
в гр. * в инкриминираната изоставена и полуразрушена сграда на ул. Р. № **) е с
ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на пострадалия М.С.С..
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако кръвта е оставена от някой
друг индивид, освен от М.С.С. е определена на 1:4 022 046 000 000 000 000 000.
Изведено поради това е, че човешката кръв по изследвания обект (бетонен къс)
произхожда от пострадалия М.С.С..
Клетъчният материал по потник,
черен памучен, със светла щампа от вътрешната страна на гърба: „L” и малък етикет с надпис: „Cool
Cat” ,пришито на единия страничен ръб в долната му част (принадлежащ на
подсъдимия и предаден с протокол за доброволно предаване от **.**.**** г. от
служител на арестното помещение в гр. *) - белезникави петна, отпред, централно
и по страничен десен шев-долу и кръвта по изследваните и посочени дънки и яке
са с ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия М.Г.Г..
Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал е оставен
от някой друг индивид, освен от М.Г.Г. е определена на 1:51 703 098 000 000 000
000. Изведено поради това е, че клетъчният материал по изследваните обекти
(потник, дънки и яке) произхожда от подсъдимиятМ.Г.Г..
За белезникавите петна по
изследвания потник е установено наличието на минимално количество клетъчен
материал от друго/други лица (вероятно от женски пол), освен от подсъдимия М.Г.Г.,
като визуализираните допълнителни алели са с много ниски нива и не подлежат на
интерпретация.
При изследването на предната
повърхност на потника и на кръвта от лакътя на десния ръкав на якето е
наблюдавана смес от клетъчен материал от две лица - от мъжки и женски пол в
различно съотношение. Биологичният материал в по-голямото количество е с ДНК
профил, напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с този на подсъдимия М.Г.Г..
За биологичния материал в по-малкото количество е установено, че произхожда от
поне още две лица, като поне едно от тях е от женски пол, като М.С.С. не е
източник на клетъчния материал по изследваните обекти.
По изследваните обекти не е
доказано наличие на клетъчен материал от М.С.С..
Подсъдимият М.Г.Г. е роден на ***
г. в гр. К., с постоянен адрес ***, б. г., н., р.на т.д., н., н., ЕГН **********.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдебното следствие се проведе по
правилата на Глава 27 от НПК. След анализ на доказателствената
съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия М.Г.Г. по
чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на всички свидетели,
заключенията на ВЛ по проведените съдебно-медицинска експертиза,
ДНК-експертизи, от съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, видео-техническите
експертизи, както и от приобщени по делото писмени и веществени доказателства:
оптичен носител DVD+R ЕМТЕС, без надпис, съдържащ видеофайлове: VIDEO0020;
VIDEO0021 и VIDEO0022, трите от **.**.****., предмет на изследване по протокол
№ ***/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на МВР-Я. за извършена по делото видео-техническа
експертиза; запис от **.**.****., направен с мобилен телефон марка „НТС”,
предаден от свидетеля М. Т. Г. на **.**.**** г. с протокол за доброволно
предаване (в плик под пореден № на л./стр. 131 в том. 1); оптичен носител DVD+R
ЕМТЕС, без надпис, съдържащ 19 бр. снимки, извлечени от видеозапис, предмет на
изследване по протокол № ***/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на МВР-Я. за
извършена по делото видео-техническа експертиза: запис от охранителна камера,
монтирана на частен дом в гр. * на ул. Б. № *, предаден от Р.Ж.Ж.на **.**.****.
с протокол за доброволно предаване (в плик под пореден № на л./стр. 191 в том. 1);
оптичен носител DVD-R SONY, с надпис „видеозапис от охранителни камери в
арест-Я.-**.**.**** г.; изх. № ****/**.**.**** г. на РСИН-Я.", съдържащ
запис на свободно движение на подсъдимия М.Г., в изправено състояние, в
арестните помещения на арест-Я. (в плик под пореден № на л./стр. 186 в том. 2);
капки от червеникаво-кафява течност с части от посипка от под; парче от тъкан
плат с тъмни цветове; кафяво на цвят сако; усукана текстилна тъкан в сивосин
цвят; розова маратонка с резедава подметка и резедаво лого на „Н.”; отломка с
неправилна форма (бетонен къс) с размери 6 см. на 3 см., зацапана с
червеникавокафява засъхнала течност, всички иззети при оглед на
местопроизшествие на **.**.****. в гр.* в изоставена полуразрушена сграда на
ул. Р. № **; изрязано парче от текстилна материя, върху което има петно от
червеникавокафява засъхнала течност с размери 9 см./10 см.; 4 бр. шлюпки
(части) от обвивка на тиквено семе; 9 бр. косми (влакна) с различна дължина; 2
бр. косми (влакна) с различна дължина, иззети от външен джоб от дясната страна
на сако, всички иззети при извършен оглед на веществени доказателства на **.**.****.
в сградата на ОД на МВР - гр.Я.; детска розова маратонка с резедаво лого „N.” с
надпис „H.”; детска тениска с къс ръкав от три цвята в предната част -
резедаво, бежово и червено с цифри 1, 2 и 3; тениска синя, с дълъг ръкав, с
анимирана картинка на кола отпред и с надпис „M.”; черно трикотажно долнище -
детско; оранжево горнище на анцуг с надпис „d.”; 2 броя чорапи, единият син с
цветно петолиние и ноти в горната част, а другият сив тъмно и сиво и с фигурка
на мече в горния край и надпис в червено сърце „L.”, всички предадени с
протокол за доброволно предаване от **.**.****. от свидетеля Б.А.А.; яке,
дънкови панталони и потник, вещи предадени с протокол за доброволно предаване
от **.**.**** г. от В.В.П.– надзирател при Арест – гр. *; отпечатък от лява и
дясна обувка на свидетеля Б.А.А., иззети с протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от **.**.****. (т. 1, л. 133 и л. 134); памучен тампон с
обтривка от вътрешната страна на устната кухина на М.С.С., иззет с протокол за
вземане на образци за сравнително изследване от **.**.**** година.
Всички тези събрани по делата
доказателства – гласни, писмени и веществени, са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на
извършване на престъплението. Те напълно подкрепят и осигуряват доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на
подс. М.Г. по чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички
обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се
отнасят до времето, мястото, средството и механизма на извършване на деянието,
нанесените наранявания, причинно-следствената връзка между действието на
подсъдимия и телесните увреждания на пострадалия. Признанието е направено
доброволно, отразява действителната воля на подс. М.Г. и кореспондира с доказателствени материали
събрани по предвидения в НПК ред, които са в достатъчен обем за да се примет за
безспорно установени всички правнорелевантни обстоятелства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От всички събрани по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият М.Г.Г. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро и 3-то, вр.
чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като на **.**.**** г., след 18.30 ч., в гр. *,
в двуетажна полуразрушена сграда на изоставена детска градина, находяща се на
ул. Р. № ** е направил опит умишлено да умъртви М.С.С. с ЕГН ********** ***, като
пострадалият е малолетно, ненавършило 14 години лице и деянието е извършено по
особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост, като макар
изпълнителното деяние да е довършено не са настъпили предвидените в закона и
искани от дееца общественоопасни последици на престъплението по независещи от
дееца причини.
Фактът, че подсъдимият е автор на
деянието, съдът намери за установен освен от неговите самопризнания и от всички
безпротиворечиви приобщени и кредитирани по делото доказателства – гласни,
писмени и веществени.
От обективна страна
Обект на
престъплението убийство са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, гарантиращи
правото на живот. За да е налице
изпълнителното деяние на престъплението умишлено убийство, се изисква
действията на дееца обективно да са насочени към умъртвяването на пострадалия,
а не към нанасяне на телесна повреда. В конкретния случай подс. М.Г. е извършил всичко необходимо за да умъртви малолетния
пострадал М.С., като е действал със средства и
по начин, годни да го лишат от живот. Всичките удари които на **.**.****
г. след **.** ч. подс. М.Г. многократно нанесъл с ръце, с крака и с парче бетон,
били със значителна сила и насочени в областта на главата, лицето и тялото на падналия
на земята пострадал М.С.. Също така със значителна сила, няколкократно
подсъдимият повдигнал от земята главата и тялото на детето и ги ударил
(блъснал) по пода на стаята. Всички тези физически действия на подсъдимия, продължили през дълъг период от време, са били с голям
интензитет и насочени в областта на жизненоважни органи на детето. Освен това, след
нанесения жесток побой, подсъдимият оставил пострадалото дете в беззащитно
състояние в един продължителен период от време – до обед на следващия ден. Поради
което съдът прие, че в случая намерението на подс. М.Г. не е било за нанасяне на телесни повреди, а за умъртвяване
на малолетния пострадал М.С., тъй като всички
описани по-горе действия говорят за намерение за лишаване от живот пострадалия –
дете на едва * години. В тази насока е и заключението по съдебно-медицинска
експертиза № **/**.**.**** г., видно от което пострадалото дете М.С. е било прието
в МБАЛ „С. П.” АД - Я. в тежко общо състояние, в дълбока кома с периодично
дишане с апноични паузи (епизоди със спиране на дишането) и по спешност в отделението по
анестезиология и интензивно лечение му са били извършени съживителни медицински
мероприятия. С оглед на всичко гореизложено съдът
прие, че от обективна страна подс. М.Г. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението умишлено убийство.
Безспорно деянието
може да се квалифицира като такова по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро от НК, тъй като е
осъществено спрямо малолетния М.С.С. – роден на *** г., който към датата на
деянието е ненавършил 14 години лице, а е бил на * години.
От обективна страна
съдът прие, че деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за пострадалото дете, като в тази
насока съдът възприе изцяло изложените в обвинителния акт съставомерни
обстоятелства, при които то е осъществено.
По квалификацията по т. 6, пр. 2-ро на чл. 116 от НК – деянието
е извършено „по особено мъчителен
начин”, съдът намира, същото
за безспорно установено от начина на извършване на деянието и от характера и
тежестта на уврежданията получени от малолетния пострадал. В съдебната практика се приема, че е налице „особено мъчителен начин” на
убийството, когато пострадалият е преживявал прижизнено
изключителни по обем и качество мъки. именно такъв е и настоящият случай – при
нанасяне на множеството силни удари в главата и
тялото в продължителен период от време, които са били в състояние да причинят бавно
и мъчително смъртта на детето, а и след това – до момента на оказване на
медицинската помощ, пострадалият М.С. е възприемал
тежестта на травмите като е изпитвал болки, страдания и страх, съзнавал е своето
безсилие и безизходица от създалата се ситуация. От заключението на ВЛ по СМЕ
се установява, че пострадалия е бил намерен в дълбока кома, като е дишал
периодично с апноични паузи и по тялото му са били установени множество обширни
охлузвания, контузии рани и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
лицето (на челото, бузите, двете слепоочия, носа, устните, двете половини на
челюстните области), болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лицето
с лицева асиметрия, контузия на мозъка, контузия на горните крайници и счупване
на дясната половина на долната челюст на равнището на долния десен четвърти зъб
с патологична подвижност на мястото на избития зъб и наличие на
разкъсно-контузна рана на мястото на избиването на зъба. Поради това съдът счете за безспорно установено и доказано
по делото, че малолетния пострадал М.С. е
изживял тежки мъки, изпитвайки значителни болки, страдания и страх в един
продължителен период от време близо 18 часа (от **.**.**** г. 18.30 ч.,
до **.**.****. около обед), а подсъдимият е съзнавал
това, ерго – налице квалифициращо обстоятелство „особено мъчителен начин”.
Деянието е
извършено едновременно и с „особена жестокост”, като за да е налице квалификацията
по т. 6, пр. 3-то на чл. 116 от НК,
е необходимо да се установи, че при извършване на деянието деецът е
проявил особена ярост,
ожесточение, отмъстителност и садизъм, характеризиращи го като жесток човек (в
този смисъл – т. 15 на ППВСР № 2/1957 г. на ВС). Съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че подс. М.Г.
е действал с особена жестокост, тъй като още в
началото на събитията, бутнал силно с ръце пострадалия М.С., повалил го на земята и
използвайки по този начин от невъзможност му да се отбранява, нанесъл множество
силни удари с ръце, крака и парче бетонна отломка в областта на главата,
лицето и тялото на физически немощно дете. Вследствие
на нанесените от подсъдимия удари, пострадалото дето е било доведено до
състояние на дълбока кома със силно затруднено, спиращо на моменти дишане и са
му били причинени посочените напред в изложението множество контузии по тялото
и мозъка. Поради което съдът прие, че множеството удари, тяхното естество и сила,
нанасянето им върху едно на практика беззащитно същество – малолетно едва *
годишно дете, изоставането му в критично състояние завит с дреха за да не бъде
открит лесно, свидетелстват за изблика на ярост, ожесточение и злоба, проявени от подсъдимия при извършване на деянието и сами
по себе си го характеризират като жесток човек. Тук следва да се отбележи и несъществеността на повода при който се е отключила тази реакция на подсъдимия – пострадалия
М.С. го нарекъл „К.” и „инвалид” (предвид рождения проблем с левия крак на
подсъдимия), думи изречени от дете на едва * години. С оглед изложеното
съдът прие, че характеровите особености на личността на подсъдимия – лесно
възбудим, депресивен с високо ниво на спонтанна и реактивна (предимно вербална)
агресивност, с повишена раздразнителност, неуравновесен и неустойчив при
стресови ситуации са причина за необузданите процесни
действия на подсъдимия сочещи за проявената особена жестокост при опита му да причини
смъртта на малолетното дете.
От обективна страна
се касае за деяние извършено от подс. М.Г. при условията на чл.
18, ал. 1 от НК – опит умишлено да се умъртви пострадалото дете. Съгласно тази разпоредба
опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което
изпълнителното деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на
това престъпление. От самата легална дефиниция се различават два основни вида
опит – недовършен и довършен. В казуса се касае за довършен опит, тъй като безспорно
е доказано, че изпълнителното деяние е завършено, но исканите от дееца и
предвидени в закона общественоопасни последици не са настъпили по обективни
причини, независещи от неговата воля. Подс. М.Г. е
осъществил всички действия за умъртвяването на малолетният М.С. и само и единствено това, че детето е било открито
своевременно от своя баща и му е била оказано незабавна и адекватна животоспасяваща
медицинска помощ, е предотвратило леталния изход. Съдът намира, че при конкретния казус не може да се приеме хипотезата по чл.
18, ал. 3, б. „а” и „б” НК – че подсъдимия по своя собствена подбуда се е
отказал да довърши изпълнението на престъплението, респ. че е предотвратил
настъпването на общественоопасните последици. За да може да се приложи тази
разпоредба е необходимо от обективна страна деецът действително да
се е отказал да довърши престъплението, а от субективна – този отказ да е в
резултат на собствени подбуди, които да намират израз в осъзнаване на
общественоопасния характер на намисленото от него – в случая да причини смърт,
респ. за неговата наказуемост, и на нова оценка на мотивите за и против
извършването му, която да обуслови евентуално взетото ново решение за отказ да
се довърши престъплението макар и да е била налице обективна възможност за
осъществяването му. В тази връзка внимание следва да се отдели и
на поведението на подсъдимия след инкриминираната дейност – след като извършил
процесното деяние, той извлякъл тялото на изпадналото в безсъзнание дете до
средата на стаята, покрил го с парче от тъкан плат с тъмни цветове, след което
напуснал сградата и се прибрал в дома си – действия явно сочещи, че неговия
умисъл не включва отказ от довършване на престъплението по собствена подбуда,
който впрочем е и обективно невъзможен след като се касае за довършен опит. Следва
да се отбележи също, че подс. М.Г. е предприел и действия за предотвратяване на
разкриването си като извършител (изрязал панталоните си и заедно с обувки, с
които бил обут и ги изхвърлил контейнер за смет), като тези обстоятелства не
могат да бъдат пренебрегнати, защото също показват, че подсъдимия е съзнавал
какво е извършил и не е имал никакво намерение да върши доброволен отказ и да
оказва помощ на детето. Подсъдимият обективно е
извършил всичко необходимо за причиняване смъртта на пострадалия, която обаче
не е настъпила по независещи от дееца причини – оказаната спешна медицинска
помощ и правилното лечение. Това са онези обективни фактори, поради които в
казуса не са настъпили визираните в закона и желани от дееца общественоопасни
последици на престъплението. Ерго – тук не се касае за доброволен отказ
от довършване на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК от страна на
подсъдимия и той следва да понесе наказателна отговорност, така както му е
вменена с обвинението.
От субективна страна
Вината като субективен елемент на
престъплението, е свързана с конкретно психическо състояние на дееца,
отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните последици. Константна е
съдебната практика, според която за субективната страна на деянието следва да
се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, предшестващи
настъпилия резултат. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален, дали е
за убийство или за телесна повреда се преценява от начина на извършване на
престъплението и от обективно причинените увреждания. В конкретния случа, като
съобрази съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление и отчете
поведението на виновния и пострадалия, начина и способа на извършване на престъплението,
силата на ударите, тяхната насоченост и характера на нараняванията прие, настоящият
състав прие, че от субективна страна
по време на извършване на деянието подс. М.Г. е действал умишлено. Видно от заключението по комплексната
съдебно психиатрично-психологична експертиза, към
момента на извършване на деянието подс. М.Г. е
бил психически годен да разбира свойството и значението на извършеното както и
да ръководи постъпките си, като и по понастоящем той също е в ясно
съзнание и с интелект и памет, които не възпрепятстват възможността му правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. По делото е установено, че подс. М.Г.
е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал това. В конкретния случай подс.
М.Г. е извършил действията с умисъл да лиши от живот пострадалия М.С., а не само да засегне телесния му
интегритет. Действал е ръце, крака и
бетонна плочка годни да причинят телесни увреждания с летален изход на детето, ако
не му бъде оказана навременна и квалифицирана медицинска помощ. Нанасял е в продължителен период от
време множество удари на
пострадалия М.С., с голяма интензивност и значителна кинетична енергия, които са попадали
на жизненоважни органи и са предизвикали
множество контузни рани описани в съдебно-медицинска експертиза № **/**.**.****
година. Изпадането на детето в състояние на дълбока кома за продължително време
представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота”, което би
могло да доведе до летален изход. Видно от комплексната съдебно
психиатрично-психологична експертиза годност подс.
М.Г. да съзнава, че действайки по посочения начин, може
да причини смъртта на малолетния пострадал и обективно не може да разчита на
някакви неутрализиращи фактори, поради които смъртта да не настъпи. Съгласно
деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, и е искал или
допускал настъпването им. Ето защо съдът прие, че подс. М.Г. е извършил процесното деянието виновно, при пряк умисъл като форма на вина по смисъла на чл. 11,
ал. 2 от НК, като в съзнанието му са били налични представи за всички обективни
признаци от състава на престъплението, включително и за квалифициращите –
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, естеството на нанесените
удари, които могат да лишат жертвата от живот, както и че след нанесения жесток
побой пострадалия малолетен не би могъл сам да се движи и да намери медицинска
помощ т.е. предвиждал е негативните последици от тях, но е искал настъпването
на престъпния резултат. В тази насока следва да се изтъкне и направеното от
него самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт по чл. 371,
т. 2 от НПК, кореспондиращи напълно със събраните по ДП доказателства,
неоспорени от подсъдимия и неговия защитник. Съдът прие, че престъплението е извършено
от подс. М.Г. при пряк умисъл, а не при
евентуален умисъл, като съобрази и приетото в съдебната практика, че винаги
когато деецът действа със значителна сила,
в продължителен период от време, нанасяйки многобройни удари в жизнено важни
зони, със средства и по начин, които са годни да причинят смъртта на жертвата,
умисълът е пряк. (пр. виж Решение № 159/13.03.1995 г., по н.д. № 21/95 г.,
ІІ-ро н.о.). Безспорно действията на подсъдимия, използваното от него средство,
посоката и местата на нанасяне на ударите, тяхната сила и интензивност, обективно
причинените на пострадалия увреждания, убедително разкриват субективното му
отношение към последиците на деянието – пряко е целял да лиши от живот пострадалия
и е съзнавал, че като резултат от действията му ще настъпи смъртта му. Обобщено
казано, подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
По отношение на доводите на
защитата касаещи квалификацията на деянието съдът ще отбележи следно:
Защитата настоява на подс. М.Г.
да се определи наказание за деяние, което да бъде с правна квалификация чл.
118, ал. 1 НК. Съдът не споделя това виждане на защитата. Съгласно съдебната практика състоянието на физиологичен
афект на дееца не е медицински, а фактически въпрос, който се изяснява въз
основа на всички събрани по делото доказателства. ЯОС счита, че поведенческите прояви на пострадалия
М.С., който се обърнал към подсъдимия с прозвището му „К.” и го нарекъл
„инвалид”, не могат да бъдат приравнени
на изчерпателно изброените в чл. 118 от НК противозаконни средства, а именно –
„насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие”. Поведението на пострадалия – едва * годишен, не носи
необходимите характеристики, които да позволят квалифицирането му по някои от посочените в състава средства и
начини за предизвикване състояние на силно раздразнение. Видно от съдебно-психиатрична
и психологична експертиза на подс. М.Г., при
извършване на деянието той не се е намирал в състояние на физиологичен афект.
Също така и житейски неоправдана е постъпката на подсъдимия, с проявената от него
агресия към малолетния пострадал който го нарекъл „К.” и „инвалид”, тъй
като тези думи са били изречени от едва * годишно
дете и това не е било изненадващо за подсъдимия, който в махалата в
която живеел, е бил наричан „К.”. Ето защо това обстоятелство не може да се цени като провокативно и допринесло за съставомерния вредоносен резултат, а следователно – водещо
до по-лека квалификация на деянието по чл. 118 от НК или да
се цени като изключително смекчаващо вината му обстоятелство.
Тук следва да бъде напомнено и
едно принципно разбиране по приложението на производството по реда на Глава 27
от НПК. Инициативата за разглеждане на делото по посочения ред е на подс. М.Г.,
чрез процесуалния му представител, който в съдебното заседание на 11.01.2018 г.
е направил това искане. От своя страна, при пълно съзнаване последиците от
своето изявление, подс. М.Г. е признал изцяло фактите посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил да не се
събират доказателства. Процесуалната последица от това е, че подсъдимият и
защитата му са лишени по закон от възможността да оспорват обвинението от
фактическа страна, респ. – да не се съгласяват с него и специално с неговата
правна квалификация, като в замяна той получава гаранцията за определяне на
наказанието по реда на чл. 58а от НК. Недопустим е стремежа да се видоизменя
фактическата обстановка очертана по обвинителния акт, след като пред настоящият
състав е изразено признание на фактите по обвинението и на подсъдимия е
разяснено, че то ще се ползва при постановяване на присъдата. Такова обстоятелство – че подсъдимия е действал в състояние на афект, не е отразено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, нито пък има такова обвинение,
поради което защитата и подсъдимият, по чиято инициатива делото е разгледано по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, нямат право да се позовава на него. Въпреки това законово положение ЯОС
намира, че подс. М.Г. и действително не е
действал в състояние на разгърнат физиологичен афект, с характерните за него
краткотрайна, бурна двигателна реакция, стеснение на съзнанието и с промени във
възприятно-представния и мисловен процес. Напротив – от всички събрани по делото
доказателства се установява че това, че той е бил ядосан на пострадалия преди
решението да го лиши от живот, се дължи основно на характеровите особености на подс. М.Г. – личност с лесна
възбудимост, депресивен с високо ниво на спонтанна и реактивна агресивност, с
повишена раздразнителност, неуравновесен и неустойчив при стресови ситуации
(видно от заключението на комплексната съдебно психиатрично-психологична
експертиза).
Ето защо съдът прие, че подс. М.Г.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на чл.
116, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 6, пр. 2-ро и 3-то, вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал.
1 от НК – престъплението за което му е повдигнато обвинението и в каквото
насока той е признал изцяло фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът намира, че като причини и условия за извършване на престъплението, следва да се посочат
ниското правно съзнание на подс. М.Г., незачитането на чуждата телесна
неприкосновеност и живота и здравето на хората, както и характеровите му
особености, а именно – липсата на морално-волеви задръжки водещи до прояви на крайна
агресивност и жестокост.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и
т. 6, пр. 2-ро и 3-то, вр. чл. 115 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” в размер от 15 до 20 години, „доживотен затвор” или
„доживотен затвор без замяна”. В тези случаи съгласно приложимата
материално-правна разпоредба на чл. 57 от НК, съдът следва да определи
най-подходящото по вид и размер наказание, като се ръководи от общите
разпоредби на НК. Изхождайки от това съдът намери, че с оглед
конкретната тежест на извършеното и вредоносния резултат, както и с оглед
събраните по делото доказателства за личността на подс. М.Г. и в частност – добрите
му характеристични данни: ч. с. м., с., р., б. на о. д., недоброто материално
положение, за извършеното от него престъпление следва да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода, а не доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
При определяне на конкретното наказание
на подсъдимия, съдът съобрази наличието на смекчаващите отговорността му
обстоятелства – ч.с. м., добрите му характеристични данни – с., р., б. на о.д.,
недоброто материално семейно положение, но и отегчаващите – високата обществена
опасност на извършеното престъпление и броят на
квалифициращите обстоятелства. Съдът прие това, че пострадалият е
малолетно, ненавършило 14 години лице, че деянието е извършено по особено
мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост, не са отегчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, тъй като те се отчитат от закона като
включени в състава
на обвинението, при конкретната квалификация на деянието.
ЯОС счита, че констатираните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не се явяват многобройни такива, а сред тях няма и изключително по своята
същност, така че да
се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко по тези съображения. В тази насока ЯОС не уважи довода на защитника за отчитане на направените от подсъдимия самопризнания като
смекчаващо вината обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му, тъй
като те се съобразяват на друго основание – като необходимо условие за
прилагане на особената процедура на съкратено съдебно следствие и редуциране на
наказанието. Повторното отчитане на самопризнанията като смекчаващо
обстоятелство, изискващо по-леко наказание е недопустимо, защото това
противоречи на принципите на справедливост и съответност между наказание и
престъпление по чл. 35, ал. 3 от НК. Безспорно ако самопризнанието е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство още на
досъдебното производство, то може да се третира като смекчаващо обстоятелство.
В настоящия случай обаче това не е така, тъй като видно от материалите на
досъдебното производство подс. М.Г. е направил опит да заличи следите от
деянието, а при втория си разпит на **.**.**** г. е опитал да наведе
разследването в грешна посока, като е посочил, че побоя е нанесен на
пострадалото дете на собствения му баща Б.. При тези несъмнени констатации, не
може да се приеме, че самопризнанията на подсъдимия своевременно и съществено
са спомогнали за разкриване на престъплението на досъдебното производство,
поради което то не може да се отчете като допълнително смекчаващо обстоятелство.
По отношение искането
на защитата за приложение на разпоредбата чл. 58, б. „а” от НК, даваща
възможност при определяне на наказанието съдът да приложи чл. 55 от НК следва
да се посочи, че тя е неприложима в конкретния случай, т.к. процесното деяние
съставлява довършен опит (по съображенията посочени напред в изложението), а не
недовършен такъв – предполагащ приложението на тази норма.
При това положение, съдът не
наложи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК.
Така, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи на подс. М.Г. наказание в условията на чл. 54 НК, при значителен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства – в минималния предвиден от закона размер петнадесет
години лишаване от свобода. С оглед начина по който протече съдебното
производство пред първата инстанция, разпоредба
на чл. 373, ал. 2 от НПК и законовата редукция по чл.
58а, ал. 1 от НК, така определеното наказание се намали с
една трета и на подс. М.Г. финално се определи наказание „Лишаване от свобода за срок от
десет години“.
Предвид конкретния размер
на наложеното наказание лишаване от свобода, съдът счита, че не са налице
формалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, т.к. макар и
подсъдимият да не е осъждан, наложеното му наказание е над три години лишаване
от свобода. Още повече, за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36
от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е
наложително той реално да изтърпи определеното му наказание, което ще допринесе
за резултатното му поправяне и за успешното постигане на
предупредително-възпиращите цели на наказанието.
Съгласно
чл. 57, ал. 1, т. 2, б „а” от ЗИНЗС, подс. М.Г. следва да изтърпи наказанието
лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, т.к същото му е наложеното
за умишлено престъпление и е в размер над 5 години.
Наложено на подсъдимия наказание, като комплекс за въздействие в конкретния
му вид размер и начин на изтърпяване, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и
моралната укоримост на престъплението. Същото е подходящо за постигане на
репресивните и поправителни цели на санкцията и ще повлияе на подс. М.Г. превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави, ще му въздейства предупредително и да го възпре да върши други
престъпления. То е
необходимо и
достатъчно и за
постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото, отправяйки им ясен
сигнал за неизбежност и тежест на съответното наказание, при проява на подобни посегателства.
В случая следва да
се държи сметка и за охраняване на обществения интерес, като се отчита високата
степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия, в резултат на което е
направен опит да бъде отнет човешки живот – най-ценното обществено благо и то
на невръстно едва 8 годишно дете.
На основание чл. 59 ал. 1 и 2 от НК
съдът приспадна времето, през което подс. М.Г. в е бил задържан и е бил с
наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от **.**.****.,
до привеждане в сила на настоящата присъда, предвид факта, че към настоящия
момент същият е с непроменена мярка за процесуална принуда.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При предвидените за
това условия в НПК и по надлежния ред пострадалата С.М.С., в качеството й на майка и
законен представител на малолетния пострадал М.С.С., беше
конституирана като частен обвинител и граждански ищец по делото. Съдът прие за
съвместно разглеждане предявения против подс. М.Г. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението с цена 50 000 лв., ведно с
обезщетение за забава считано от **.**.**** г. в размер на законната лихва.
За да се ангажира
гражданската отговорност на подсъдими за непозволено увреждане, в адхезионния процес
следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни
елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната
норма на чл. 45 от ЗЗД, а
именно – деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието
и вина на автора, която в гражданското право по начало се предполага до оборване на презумпцията.
В случая предвид
изхода на делото, несъмнено се доказа наличието на всички изброени елементи от
визирания фактически състав и съдът прие, че предявения иск е доказан по своето
основание несъмнено и категорично. Специално съдът ще коментира въпроса за
причинената вреда, който следва да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните
отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската отговорност, който
да е адекватен на понесените увреждания. На обезщетяване подлежат всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая
се претендират само неимуществени вреди под формата на болки, страдания, влошено
здраве и неудобства търпени от непозволеното увреждане на малолетния пострадал М.С.С.. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен
еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел определянето на
размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите
на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма
легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но
на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи
най-вече от характера на увреждането и степента на страданието.
По делото се установиха всички обстоятелства,
които се отнасят до гражданския иск. Несъмнено малолетния
пострадал М.С.С. е търпял и продължава да търпят
болки и страдания в резултат от деянието на подс. М.Г.. Видно от
заключенията на ВЛ по съдебно-медицинската експертиза № **/**.**.**** г.,
пострадалото дете М.С.С., в следствие на нанесения му побой е изпаднало в тежко
общо състояние на дълбока кома с периодично дишане с апноични паузи и са му
били причинени множество обширни охлузвания, контузии рани и болезнен
травматичен оток на тъканите в областта на лицето - в областта на челото,
бузите, двете слепоочия, носа, устните, двете половини на челюстните области,
болезнен травматичен оток на тъканите в областта на лицето с лицева асиметрия,
контузия на мозъка, контузия на горните крайници и счупване на дясната половина
на долната челюст на равнището на долния десен четвърти зъб с патологична
подвижност на мястото на избития зъб и наличие на разкъсно-контузна рана на
мястото на избиването на зъба. Установено по делото е и че дълго време след деянието,
пострадалото дете е било с променливо съзнание, в сънливо състояние, било е
неадекватно, неконтактно. На **.**.**** г. е било оперирано, като разместените
костни фрагменти на долната челюст са били наместени и фиксирани с метални
плаки и винтове, а следоперативният период е протекъл с усложнения и на **.**.****
г. отново е претърпяла хирургическа интервенция. От проведеното ядрено-магнитно-резонансно
изследване на главата на малолетния пострадал М.С.С. са били установени малки
контузионни изменения на двете мозъчни хемисфери. Заключението на ВЛ е, че
причинените и установени контузия на мозъка с масивни охлузвания, контузии рани
в областта на лицето и главата и изпадането на детето в състояние на дълбока
кома за продължително време представлява „разстройство на здравето, временно
опасно за живота”, счупването на долната челюст на равнището на долния десен
четвърти зъб с негово избиване, по повод на което са били предприети оперативни
интервенции с изместване на получените костни фрагменти и тяхното наместване е
довело до „затрудняване на дъвченето и говоренето”. Останалите травматични
увреждания в областта на горните крайници и корема са причинили на детето
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота”. ВЛ сочи също, че увреждания
от вида, причинени на пострадалото дете заздравяват за времеви период от около
2-3 месеца, като препоръчано на мястото на избития зъб е да се изработи
подходяща протезна конструкция. Вещото
лице не изключва възможността да настъпят усложнения
в оздравителния период, вследствие на причинените и установени контузионни
огнища на двете мозъчни хемисфери. В случая, за да определи справедливия размер
на гражданския иск, следва да се отчете и заключението по комплексната съдебно
психиатрично-психологична експертиза, видно от която след преживяната травма,
детето било слабо контактно, с нарушения в протичането на когнитивните процеси
и почти пълно отсъствие на речта, емоционално нестабилно. Пострадалият М.С. е
преживявал силен страх и физическото насилие му е причинило от една страна механична
травма на главата, респ. мозъка, водеща до установеното състояние на
количествено нарушено съзнание - състояние между сомнолентност и обнубилация, а
от друга – психотравма, водеща до състояние на стрес за психиката на
пострадалия, изразяващи се в епизоди на страх, плачливост, напрегнатост и
тревожност, трудности с вербализацията, спад на когнитивните му процеси (памет,
мислене, внимание, представи).
Както се посочи напред в
изложението, това че малолетния пострадал нарекъл
подсъдимия „К.” и „инвалид”, не може да се цени като
провокативно и допринесло за извършване на
деянието от страна на подс. М.Г., следователно в конкретния случай не е налично
съпричиняване от страна на пострадалия М.С.,
който освен това е и малолетен.
Затова събраните
в тази насока доказателства мотивират съдебния състав да приеме, че сумата от 50 000
лв. (така както е предявен гражданския иск) е справедливо обезщетение като
максимален еквивалент на претърпените от пострадалия негативни физически и
психически болки и страдания, а е и съобразено с прогнозите за бъдещото им
проявление.
На гражданския ищец беше
присъдена и претендираната законна лихва за забава върху определената като
обезщетение сума, считано от датата на деянието – **.**.**** г., до окончателното й изплащане.
ЯОС осъди подс. М.Г.Г., да
заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск – сума в
размер на 2 000 лева в полза на бюджета на Съдебната власт по сметката на
Окръжен съд – Ямбол.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл.
111, ал.1 от НПК, съдът постанови веществените доказателства приобщени по делото: оптичен
носител DVD+R ЕМТЕС, без надпис, съдържащ видеофайлове: VIDEO0020; VIDEO0021 и
VIDEO0022, трите от **.**.****., предмет на изследване по протокол № ***/**.**.****
г. на сектор НТЛ при ОД на МВР-Я. за извършена по делото видеотехническа
експертиза; запис от **.**.****., направен с мобилен телефон марка „НТС”,
предаден от свидетеля М. Т. Г. на **.**.**** г. с протокол за доброволно
предаване (в плик под пореден № на л./стр. 131 в том. 1 ДП); оптичен носител
DVD+R ЕМТЕС, без надпис, съдържащ 19 бр. снимки, извлечени от видеозапис,
предмет на изследване по протокол № ***/**.**.**** г. на сектор НТЛ при ОД на
МВР-Я. за извършена по делото видеотехническа експертиза: запис от охранителна
камера, монтирана на частен дом в гр. * на ул. Б. № *, предаден от Р.Ж.Ж.на **.**.****.
с протокол за доброволно предаване (в плик под пореден № на л./стр. 191 в том. 1
ДП); оптичен носител DVD-R SONY, с надпис „видеозапис от охранителни камери в
арест-Я.-**.**.**** г.; изх.№ ****/**.**.**** г. на РСИН-Я.”, съдържащ запис на
свободно движение на подсъдимия М.Г., в изправено състояние, в арестните
помещения на арест-Я. (в плик под пореден № на л./стр.186 в том. 2 ДП); капки
от червеникаво-кафява течност с части от посипка от под; парче от тъкан плат с
тъмни цветове; кафяво на цвят сако; усукана текстилна тъкан в сивосин цвят;
розова маратонка с резедава подметка и резедаво лого на „Н.”; отломка с
неправилна форма (бетонен къс) с размери 6 см. на 3 см., зацапана с
червеникавокафява засъхнала течност, всички иззети при оглед на
местопроизшествие на **.**.****. в гр.* в изоставена полуразрушена сграда на
ул. Р. № **; изрязано парче от текстилна материя, върху което има петно от
червеникавокафява засъхнала течност с размери 9 см./10 см.; 4 бр. шлюпки
(части) от обвивка на тиквено семе; 9 бр. косми (влакна) с различна дължина; 2
бр. косми (влакна) с различна дължина, иззети от външен джоб от дясната страна
на сако, всички иззети при извършен оглед на веществени доказателства на **.**.****.
в сградата на ОД на МВР - гр.Я.; детска розова маратонка с резедаво лого „N.” с
надпис „H."; детска тениска с къс ръкав от три цвята в предната част -
резедаво, бежово и червено с цифри 1, 2 и 3; тениска синя, с дълъг ръкав, с
анимирана картинка на кола отпред и с надпис „M.”; черно трикотажно долнище -
детско; оранжево горнище на анцуг с надпис „d.”; 2 броя чорапи, единият син с
цветно петолиние и ноти в горната част, а другият сив тъмно и сиво и с фигурка
на мече в горния край и надпис в червено сърце „L.”, всички предадени с
протокол за доброволно предаване от **.**.****. от свидетеля Б.А.А.; яке,
дънкови панталони и потник, вещи предадени с протокол за доброволно предаване
от **.**.**** г. от В.В.П.- надзирател при Арест-гр.Я.; отпечатък от лява и
дясна обувка на свидетеля Б.А.А., иззети с протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от **.**.****. (т. 1 ДП, л. 133 и л. 134); памучен
тампон с обтривка от вътрешната страна на устната кухина на М.С.С., иззет с протокол
за вземане на образци за сравнително изследване от **.**.**** г., да се унищожат като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. М.Г.Г., да заплати направените
по делото разноски за експертизи в ДП в размер на 3 694.89 лв., в приход на Републиканския бюджет по
сметка на ОД на МВР гр. *.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови тази присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ: