№ 691
гр. Враца, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20231420100557 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ф. И., срещу В. М. С., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ответницата в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия и е длъжна да заплаща
цена за топлоснабдяването и за услугата дялово разпределение. Твърди, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД за потребители за битови нужди в гр. София са публикувани във в. „Монитор“ и
са в сила от 10.07.2016 г. Заявява, че сградата – етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с „Техем сървисис“ ЕООД, като сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани от ищеца въз основа на изготвяни от това дружество
отчети на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Заявява, че за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2021 г. ответницата е
потребявала доставена от ищеца топлинна енергия и му дължи сумата от 183,67 лева,
представляваща незаплатени суми за консумирана топлинна енергия за имот -
апартамент с адрес: ***************. Сочи, че до подаване на исковата молба от
ответницата не са постъпвали плащания за погасяване на задълженията й. Претендира
и лихва за забава върху главницата в размер на 30,63 лева за периода от 15.09.2019 г.
1
до 28.04.2022 г.
Твърди се, че за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г. в сградата на
посочения адрес е потребявана топлинна енергия, чието разпределение се извършва по
системата за дялово разпределение при сключен договор с „Техем сървисис“ ЕООД,
като за процесния период ответницата дължи на ищеца стойността на услугата дялово
разпределение в общ размер на 31,12 лева, както и лихва за забава върху тази сума в
размер на 5,61 лева, начислена за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.
Твърди, че по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в РС – гр. Враца било образувано ч. гр. д. № 3360/2022 г. и издадена заповед
за изпълнение за горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.05.2022 г. до окончателното
изплащане. Тъй като ответницата депозирала възражение срещу издадената заповед, за
ищеца бил налице правен интерес от водене на настоящото производство.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът В. М. С., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: сумата от 183,67 лева – главница, представляваща незаплатени суми за
консумирана топлинна енергия за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2021 г. за имот -
апартамент с адрес: ***************, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 30,63
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
28.04.2022 г., сумата от 31,12 лева – главница, представляваща стойност на услугата
„дялово разпределение“ за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 13.05.2022 г. до изплащане
на вземането, сумата от 5,61 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г., за които суми е издадена заповед №
1985/04.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3360/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав. Претендира направените в хода
на заповедното и настоящото производство разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД заявява в
писмено становище, че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в
съответствие с всички действащи нормативни актове. Счита, че предявените от от
„Топлофикация София“ ЕАД искове са доказани по основание и размер.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
2
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3360/2022 по описа
на РС – гр. Враца, НО, I състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против ответницата, е издадена Заповед № 1985/04.11.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът
да заплати на кредитора следните суми: сумата от 183,67 лв. главница за предоставена
топлинна енергия, за периода от 11.2018 г. до 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: ****************, инсталация *******/аб. №***********, сумата от
30,63 лв. лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., сумата от 31,12 лв. –
главница дължима за извършена услуга „дялово разпределение“, за периода от 04.2019
г. до 04.2021 г.; сумата от 5,61 лв. – лихва за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.,
както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 13.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.11.2022 г. и в срока по
чл. 414 ГПК е депозирано възражение вх. 3 17460/30.11.2022 г., поради което с
Разпореждане № 285/19.01.2023 г. по ч. гр. д. № 3360/2022 г. по описа на РС – гр.
Враца, НО, I състав, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на указанията е
депозирана искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Видно от копие от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавни имоти, на 15.11.1988 г. ответницата е придобила правото на
собственост върху топлоснабдения имот имот – апартамент № 10, находящ се на адрес:
***************.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София, от чиито
заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от
ответника, в която е отразено, че към 28.04.2022 г. дължи главница в размер на 214,79
лева – общо за отопление, БГВ и дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.
04.2021 г. и лихва за забава в размер на 36,24 лева.
По делото е приет Договор № 3301/03.09.2002 г., сключен между „Техем
Сървисис“ ЕООД като изпълнител и етажната собственост на адрес: **************
като възложители. Предмет на сключения договор е извършването на доставка и
монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение
разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода /чл. 1.1 от договора/.
Видно е от протокол от 31.07.2002 г. от проведено общо събрание на етажните
3
собственици в процесния вход, че лицето К. А. е упълномощен да сключи от името на
етажните собственици договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, както и да представлява
етажната собственост по време на изпълнение на договора. Видно е от приложения
към делото списък на собствениците/възложители към протокола от общото събрание,
че ответницата е присъствала, като е положила подпис под № 18 от списъка.
Приети са по делото Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД с предмет извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради –
етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София
За установяване на релевантни за спора обстоятелства е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно изготвено.
Съгласно заключението по приетата СТЕ през процесния период в имота не е
ползвана топлинна енергия за отопление и за БГВ, разпределяна е и е начислявана
топлинна енергия само за общи разходи – сградна инсталация на база отопляемия обем
на имота по проект – 117 куб. м. Вещото лице е констатирало, че дяловото
разпределение за процесния период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД в
съответствие с действащата нормативна уредба, както и сумите за ТЕ са начислявани
съобразно нормативната уредба. Вещото лице е установило още, че технологичните
разходи на абонатната станция се приспадат ежемесечно от топлинната
енергия,отчетена по топломера в абонатната станция, който е преминал технологични
проверки. За топлинна енергия за процесния период е дължима сумата от 179,90 лева,
а лихвата за забава върху тази сума е 29,10 лева за периода от 15.09.2019 г. до
28.04.2022 г. дължимата стойност на услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата в
режим на етажна собственост е в размер на 31,12 лева, а лихвата за забава – 5,10 лева
за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г. По издадените фактури не са извършвани
плащания
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В исковата молба е заявено искане за постановяване на неприсъствено решение
по делото, ако са налице предпоставките за това съгласно чл. 239 ГПК. Съдът намира,
че не може да се постанови неприсъствено решение по делото, предвид депозирането
на писмено възражение с конкретни доводи от страна на ответницата в заповедното
производство. Една от предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника непредставяне от ответника в срок отговор на исковата молба.
4
Настоящото производство е такова по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка
за неговата допустимост е от ответника да е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК, с което да е оспорено вземането на кредитора. Приетото разрешение в
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че
процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в
исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано
по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е
започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е
допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал.
1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор
на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. В този
смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., 11.а., ВКС, ОСГТК.
Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от
което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на
вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г.
о./.
Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове
оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответницата е подала възражение, в
което е заявила и мотивирала своето оспорване. По изложените съображения следва да
се приеме, че настоящото производство постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника е недопустимо.
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена
топлинна енергия:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
5
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че общите условия
за влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна
енергия до процесния недвижим имот; 5. начинът на извършване на дялово
разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 6. количеството и
стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.
С оглед събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
частично основателен.
На първо място за основателността на иска се изисква лицето да е собственик
на имота или да е носител на ограничено вещно право на ползване върху същия. С
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни
имоти, на 15.11.1988 г. ответницата е придобила правото на собственост върху
топлоснабдения имот имот – апартамент № 10, находящ се на адрес: ***************.
С оглед на това, ответницата имала качеството потребител, респ. клиент на топлинна
енергия.
Потребител на топлинна енергия до отмяната на §1, т. 42, ДР на ЗЕ /юли 2012
г./ е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като
ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /§1, т. 42 от ЗЕ към редакцията
съгласно ДВ бр.18/2005г./ или по силата и на облигационно основание /§1, т. 42 от ЗЕ,
действаща до отмяната на разпоредбата/. През останалата част от процесния период
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в гр. София, от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са
действали в процесния период. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия
6
се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна
енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. По делото не са наведени твърдения, нито са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
С Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с
качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното
ТР окончателно се очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, както и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, но само когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.
С оглед гореизложеното, в качеството си на собственик на топлоснабдения
имот за процесния период – от м. 11.2018 г. до м. 04.2021 г., ответницата С. е клиент на
топлинна енергия и дължи заплащането на нейната стойност за посочения период.
Останалите предпоставки за основателност на предявения иск са доказани в
производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е
установено, че процесният се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Оспорванията, заявени в депозираното възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, че имотът не е топлоснабден, са неоснователни, тъй като ищецът
претендира сума само за топлинната енергия за сградна инсталация, чието заплащане
дължат всички собственици на имоти в сгради в режим на етажна собственост,
независимо дали ползват топлинна енергия в самостоятелните си обекти.
Вещото лице е установило, че за исковия период от м. 11.2018 г. до м. 04.2021
г. стойността на топлоенергията е в размер на 179,90 лева с ДДС. Искът е основателен
за тази сума, като същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 183,67 лева.
Сумата следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 13.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
стойността на потребената топлинна енергия:
7
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването
на главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от
ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия,
клиентите дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Лихвата за забава се претендира в размер от 30,63 лева за периода от 15.09.2019
г. до 28.04.2022 г.
Вещото лице е установило, че за този периода лихвата за забава е в размер на
29,10 лева. Искът е основателен за тази сума, като същият следва да се отхвърли като
неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 30,63 лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на услугата „дялово
разпределение“:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и
че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към
топлопреносната мрежа; 2. че между ищеца и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия и
че ответникът има качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди; 3. че е налице договор между ищеца и търговеца, извършващ услугата
дялово разпределение, сключен при общи условия; 4. размерът на цената на услугата
дялово разпределение, нейното реално осъществяване през процесния период, както и
заплащането й от ищеца на търговеца, извършващ услугата дялово разпределение.
Предпоставките за основателност на предявения иск са доказани в
производството, като от писмените доказателства и заключението по СТЕ е
установено, че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и се е намирал
в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа,
че е налице договор, сключен между „Топлофикация – София“ ЕАД и топлинния
счетоводител „Техем Сървисис“ ЕООД, сключен при общи условия, услугата е реално
осъществена през процесния период, а ищецът е заплатил цената й на търговеца,
извършващ услугата дялово разпределение.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на
разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
8
енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно ОУ, купувачите са длъжни да заплащат цената за услугата дялово
разпределение съгласно общи условия на договорите между „Топлофикация – София“
ЕАД и и търговец за извършване на услугата.
Вещото лице е изчислило, че за процесния период от м. 04.2019 г. до м. 04.2021
г. дължимата сума за услугата е в размер на 31,12 лева, колкото се претендира от
ищеца, поради което искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Сумата
следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
стойността на услугата „дялово разпределение“:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост, както и размера на
лихвата за забава.
Претендира се лихва за забава в размер на 5,61 лева за периода от 31.05.2019 г.
до 28.04.2022 г.
Вещото лице е изчислило, че за процесния период лихвата за забава върху
сумата за дялово разпределение е в размер на 5,10 лева. Искът е основателен за тази
сума, като същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 5,61 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за двете страните.
Ответницата не претендира и не е представила доказателства да е сторила такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част на исковете. С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
В заповедното производство са присъдени разноски общо 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, от които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 73,26 лева
съразмерно с уважената част на исковете.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
сторените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: 175 лева – платена
9
държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице, 5 лева – държавна такса за съдебно
удостоверение и 250 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя юрисконсулстко възнаграждение в размер на 100 лева.
Разноските на ищеца са в общ размер на 580, като ответницата следва да бъде осъдена
да заплати разноски за исковото производство разноски в общ размер на 566,58 лева
съразмерно с уважената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка на ищеца с IBAN: BG48 SOMB 9130 1011
2533 02; BIC: SOMBBGSF, „Общинска банка“ АД.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***********, и настоящ адрес: ***************, ДЪЛЖИ на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед № 1985/04.11.2022 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3360/2022 г.
по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав, както следва:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149
и чл. 150 ЗЕ сумата от 179,90 лева /сто седемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/
– главница, представляваща незаплатени суми за консумирана топлинна енергия за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***************, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
13.05.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдената сума от 179,90 лева до пълния предявен размер от 183,67 лева;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 29,10 лева
/двадесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума от 29,10 лева до пълния
предявен размер от 30,63 лева;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149
и чл. 150 ЗЕ сумата от 31,12 лева /тридесет и един лева и дванадесет стотинки/ –
главница, представляваща стойност на услугата „дялово разпределение“, дължима за
периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 13.05.2022 г. до изплащане на вземането;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5,10 лева /пет
10
лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за стойността
на услугата „дялово разпределение“ за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума от 5,10 лева до пълния
предявен размер от 5,61 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК В. М. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***********, и настоящ адрес: ***************, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 566,58 лева /петстотин шестдесет и шест лева
и петдесет и осем стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с
уважената част на исковете, както и сумата от 73,26 лева /седемдесет и три лева и
двадесет и шест стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
3360/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав, съразмерно с уважената част на
иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането може да се
извърши по банков път – по банкова сметка с IBAN: BG48 SOMB 9130 1011 2533 02;
BIC: SOMBBGSF, „Общинска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11