Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Никопол, 19.11.2018г..
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПРСКИ РАЙОНЕН СЪД, в
открито съдебно заседание, на седемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от
съдията НАУМОВА гражданско
дело № 485/2018г. по описа на НРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Пред НРС е
депозирана искова молба от ”Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ,
чрез юрк. З.С., против В.Х.А. ***, с която се твърди, че между
„Провидент Файненшъл България” ООД-като заемодател, и ответника-
като заемател, е сключен договор за потребителски паричен кредит №*********/10.01.2016г., за сумата от 750лв.
Уговорена е фиксирана лихва от 147,94лв. и такса оценка досие-37,50лв. и
такса услуга „Кредит у дома“ - 639.73лв.
. Посочва се, че услугата „кредит у дома посещение”, се предоставя по
избор на клиента, и представлява домашна доставка на заетата сума, в брой, и
седмично домашно събиране на вноските по кредита. Твърди се, че вноските по
кредита са 60 равни седмични плащания, които не са заплатени в
уговорения срок.Твърди се, размера на всяка една погасителна вноска е в размер
на 14.97лв., като първата погасителна вноска е платима на 19.01.2016г., а
последната погасителна вноска е с падеж 07.03.2017г. Твърди се, че крайният срок на договора е
настъпил на 07.03.2017г. , с което е
станал изискуем целият остатък по кредита. Твърди се, че въпреки извършените
плащания на част от вноските по заема, ответника не се е изплатил изцяло.
Твърди се, че между кредитора „Провидент Файненшъл България” ООД и
ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД , е сключен договор за цесия /прехвърляне на вземането/, на дата 19.05.2017г.,
неразделна част от което е Приложение №1, в което е включено и вземането към
ответника. Твърди се, че цесионера- ищец, е изпратил уведомление до
длъжника за станала цесия, но пратката се е върнала в цялост. Твърди се, че въз
основа на заявление по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№338/2018г на НРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, против която е депозирано
възражение от длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от 438.95лв. – главница, сумата от
429.14лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ и сумата от 48.64лв. – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът е
възразил, писмено, че е внасяла пари по сочена от ищцовото дружество
банкова сметка, ***. Заявява, че
ще връща процесните суми, когато има възможност..
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
Безспорно по
делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение № 221/01.06.2018г. по ч. гр.д.№ 338/2018г. по описа
на НРС, за следните суми: главница в размер на 438.95лв.;такса за оценка
на досие в размер на 22.58лв. за периода от 31.0.2016г. до 07.03.2017 г.; такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 429.14лв. за периода от 31.0.2016г.
до 07.03.2017 г; обезщетение за забава в размер на 48.64лв за периода от
19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението - 31.05.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 25.00 лв. за разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. Вземането произтича от договор за
потребителски кредит №*********/10.01.2016г., сключен
между „Провидент Файненшъл България“
ООД, като кредитор и В.Х.А. ***, като длъжник. С договор за цесия от 19.05.2017 г. кредиторът е прехвърлил вземанията с по горепосоченото правоотношение на ищцовото дружество - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като са
изпълнинени условията на чл.99 от ЗЗД.
В указаният от съда
срок, след възражение от длъжника, ищецът предявява настоящите искове, поради
което същите са допустими.
Безспорно по делото
се установява, че между „Провидент Файненшъл България” ООД-като
заемодател, и ответника- като заемател, е сключен договор за
заем №*********/10.01.2016г., за сумата от 750лв., за сумата от 750.00лв. От
съдържанието на договора се установява, че ответникът- заемател, се е
договорил от услугата „кредит у дома”, на стойност 639.73лв. Уговорена е и
фиксирана лихва в размер на 147.94лв., и такса за оценка на досие 37,50лв. От съдържанието на
договора се установява също, че страните са уговорили, че срокът на договора е
60 седмици, със седмично плащане от 14.97лв., като първата погасителна вноска
се дължи на 19.11.2016г., а последната е с падеж 07.03.2019г.
Ищеца твърди, че ответника
не е заплатил, изцяло дължимите суми за полученият паричен заем, като
погасената сума е в размер на общо 684.50лв., от които:такса за услуга „кредит
у дома“ е погасена в размерн а 210.59лв., такса за оценка на досие в размер на
14.92лв., договорна лихва в размер на 147.94лв. и главница в размер на
311.05лв.
По делото се
установява също,че въз основа на договора за продажба и прехвърляне
на вземания, вземането е прехвърлено в полза ищеца
Спорен
по делото е въпросът: налице ли
е прехвърляне на валидно задължение от цедента
на цесионераи, изправна страна ли
е кредитърът и какви са дължимите суми.
На първо място, съдът приема, че,
доколкото не е оспорена валидността на договора , същият е валидно сключен,
съдържа всички реквизити и е подписан от ответника- видно от приложения
договор.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато предишния кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.Съдът се
позовава на приложените по делото доказателства и на задължителната
съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г.Съгласно същата, уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство по предявяване иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано.
На първо място, съдът намира, че такса“Кредит у дома“, е
обусловена не от простото договоряне, а от реалното й изпълнение.
Кредиторът не е ангажирал
доказателства, че служител е посещавал седмично ответника и е
събирал вноските по кредита.
В депозираната по делото
молба, ответника е заявил, че е заплащал вноските по банков път. Предвид
на това ищецът следва да понесе и неблагоприятните последици от недоказването
на това обстоятелство, като се отхвърли иска за таксата в
размер на 429.14лв. като неоснователен, като съдът приема, че в тази такси
се включва и такса оценка на досие в размер на 22.58лв.
На следващо място
доколкото кредиторът не изпълнил задължението си да посещава ответника и събира
вноските, то съдът приема, че длъжникът не е изпаднал в забава, за
да дължи и лихва за забава, поради и което и този иск следва да се отхвърли
като неоснователен за сумата от 48.64лв.
Твърдението, обаче на ищеца,
че не е изплатена процесната сума за главница в пълен размер е отрицателен
факт, който следва да се докаже от ответника, а именно, че е платил процесната
сума в претендираният размер.
В хода на съдебното дирене
ответника не е ангажирала доказателства,
установяващи факта на погасяване на задължението за главница в претендираният
размер.
При това положение, съдът приема, че е останала дължима главница в
размер на 438.95лв., в какъвто размер следва да се уважи иска за
главницата, а за договорната лихва и
такса досие се отхвърлят исковете като неоснователни.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението
си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело,
които следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено
последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. отностно
юрисконултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските в
заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.
След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена
претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 35.00лв.
Следва да се присъдят и разноски по
настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането
на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В
случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в
минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати направени
разноски в настоящето производство общо 58.41лв., съобразно уважените част от
исковете.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл.
422 вр. от ГПК по отношение на ответника В.Х.А. с ЕГН **********,
ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр.София, сумата
438.95лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата наподаване на заявлението в съда – 31.05.2018г. до окончателно
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 221/01.06.2018г.
по ч.гр.д.№ 338/201г. по описа на НРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, за следните суми: такса за оценка на досие в размер на 22.58лв.
за периода от 31.0.2016г. до 07.03.2017 г.; такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 429.14лв. за периода от 31.0.2016г.
до 07.03.2017 г; обезщетение за забава в размер на 48.64лв за периода от
19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението - 31.05.2018г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.Х.А. с ЕГН **********, ЧЕ
ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр.София, сумата общо 35.00лв., представляваща деловодни разноски, по ч.гр.д. №
338/2018г. на НРС.
ОСЪЖДА В.Х.А. с ЕГН **********, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр.София, сумата общо 58.41лв.,
представляваща деловодни разноски, по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :