гр. София, 27.01.2020 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и девети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина Тодорова,
разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 4363 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.10.2016 г., постановено по гр. д.
№ 62333/2010 г. на СРС, 30 състав, е отхвърлен предявеният от В.К.А. срещу С. С.Н.
и В.Д.Н. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че
ответниците не са собственици на право на строеж върху незастроената част от
следния недвижим имот: парцел XII-242,243 от кв. 119 по плана на гр. София,
м-т Красно село – плавателен канал с площ от 564 кв. м. при съседи на парцела:
от две страни улици, парцел XI-248, парцел X-241, парцел XIV-240.
Недоволен от постановеното решение е останал ищецът
В.К.А., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, в която излага съображения за неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Сочи, че в нотариалния акт, с който е
учредено право на строеж на „АС С.“ ООД, изрично е посочено, че то се отнася
само за построяването на сградата, без да се учредява право на строеж върху
цялото дворно място. Поради което счита, че няма как с констативен нотариален
акт на ответниците да се признае право на собственост върху идеални части от
общите части на сградата. Излага съображения, че тъй като „АС С.“ ООД не
разполага с право на строеж върху дворното място, не може да прехвърли това
право на приобретателите и те не могат да разширят обема на правата си и да
притежават права в повече от своя праводател.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден
отговор на въззивната жалба от ответниците С. С.Н. и В.Д.Н.
които излагат, че с построяването на сградата е възникнала етажна собственост и
всеки един от съсобствениците в нея притежава и идеални части от общите части
на сградата. Сочат, че не е имало въведени ограничения при учредяване на
правото на строеж, поради което правото на строеж на ответниците се разпростира
върху цялото дворно място.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материални норми.
На основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща
към мотивите на първоинстанционното решение, които счита за подробни и
изчерпателни.
С н. а. № 28, д. № 25296/15.11.1994 г. Х.П. С., В.К.А.
и Д.А.А. като съсобственици на празно дворно място си
учредяват взаимно право на строеж за изграждане по одобрен архитектурен проект
на триетажна жилищна сграда и учредяват право на строеж върху празно дворно
място, представляващо парцел XII-242, 243
от кв. 119 на „АС С.“ ООД за построяване на четириетажна жилищна сграда.
С н. а. № 25, д. № 2025/09.02.1995 г. „АС С.“ ООД
продава правото на строеж за ап. 2 в новострояща се четириетажна жилищна сграда
върху дворно място на С.С.Н., заедно с 4,9041 % идеални
части от общите части на сградата.
В н. а. № 65, д. № 3783/31.10.1996 г. е посочено,
че С.С.Н. и В.Д.Н. се признават за собственици на ап.
2 в гр. София, ул. „********, заедно с заедно с 4,9041 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото.
Един от начините за придобиване на право на строеж
е с правна сделка, като обемът на отстъпеното право на строеж се определя от
договора. При учредяване на частично право на строеж съсобствениците
на дворното място предварително са определили кой какъв обект ще получи в
собственост след реализиране на строителството, като взаимно са си учредили
право на строеж по надлежния ред. Като резултат вследствие на осъщественото
строителство всеки от тях ще е получил в отделна, изключителна собственост
обект - етажна собственост, ведно с припадащите му се идеални части от
общите части на сградата.
Правото на строеж е неделимо от правото на
собственост върху сградата и се съдържа в него. Ако се извърши прехвърляне на
сградата, без дворното място, върху приобретателя преминава и имплицитно
съдържащото се право на строеж. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката
може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на
постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго, което означава, че в обема на учредената суперфиция се включва и
правото на суперфициарните собственици да ползват
цялото дворно място.
В конкретния случай собствениците на терена са
учредили на „АС С.“ ООД право на строеж върху дворното място, върху което ще се
построи сграда. Така при продажба на обособените впоследствие отделни обекти в
построената сграда дружеството прехвърля и съответна част от учреденото му
право на строеж върху дворното място, както и е сторило, видно от представения
по делото нотариален акт. Поради това приобретателите на отделни обекти в
построената сграда – етажна собственост, придобиват идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху която е построена сградата, тъй като са придобили
самостоятелен обект в нея и праводателят им е прехвърлил
и идеална част от притежаваното от него право на строеж.
Поради изложеното настоящият състав намира, че правилно
е бил отхвърлен предявеният иск и законосъобразно ответниците са били признати
за собственици на идеални части от правото на строеж върху дворното място,
върху което е била изградена сградата, по отношение на която е било учредено
право на строеж. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 ЗЗД разноски за въззивното
производство следва да бъдат присъдени на ответниците, които са сторили такива
в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение, от които следва да им бъдат
присъдени 554,80 лева с оглед цената на иска и направеното възражение за
прекомерност.
По арг. чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 62333/2010 г. на СРС, 30 състав.
ОСЪЖДА В.К.А.,
ЕГН **********, да заплати на С. С.Н., ЕГН ********** и В.Д.Н., ЕГН **********,
на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 554,80 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на страната на ответниците - „АС С.“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.