ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. гр. София , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Л. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Л. Тонев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600108 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК.
С определение от разпоредително заседание на 23.02.2021 година по
НОХД №153/2021 г. по описа на СНС, 9- ти състав, съдът е прекратил
съдебното производство по делото и е върнал същото на СП за отстраняване
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебната фаза.
Първоинстанционният съд е приел, че следва да прекрати съдебното
производство по цитираното НОХД, защото според него обвинителният акт
не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като в същия не били
описани ясно и непротиворечиво твърдените престъпления; време, място и
начин на извършване, поради което е нарушено е правото на всеки от
подсъдимите да разбере в какво точно е обвинен, както било нарушено и
правото на подс. В.П. да участва лично в процеса.
Конкретно допуснатите, според първоинстанционния съд, съществени
процесуални нарушения се изразявали в следното:
1. Относно обвиненията по чл.321, ал.3 от НК имало „само наченки на
описание“ в какво точно се е изразила целената от претендираната ОПГ
вторична престъпна дейност по чл.252 от НК, по чл.213а и по чл.214 от НК.
1
По отношение на твърдяната цел на групата по чл.252 от НК, не ставало ясно
дали някой от подсъдимите е имал разрешение за извършване на банкови,
застрахователни или други финансови сделки, не били изброени лицата, по
отношение на които следвало да се отпускат въпросните заеми, нито кога е
трябвало да се случи това, а била налице обща формулировка за сговор, което
е оценено като недостатъчно. Лаконично било и описанието за твърдяната
цел на групата по извършване на вторични престъпления чл.213а и чл.214 от
НК.
2. За обвинението на подсъдимия И. С. Г. по чл.213а, ал.2 от НК, в
обстоятелствената част на обвинителния акт било записано, че една от
претендираните заплахи, а именно „че ще го заколи и изкорми, ако не му
върне парите!“ е употребена по отношение на А. С.. В същото време в
диспозитива на обвинителния акт, като пострадал се сочел единствено А.С. и
че именно той е бил заплашеният с насилие с тези конкретни думи.
Според СНС съществено процесуално нарушение е, че в обвинителния
акт било описано, че деянието е било придружено със заплаха за убийство и
тежка телесна повреда, цифровата квалификация на обвинението, била по
чл.213а, ал.2, т.5, вр.ал.1 от НК, без да има отразяване на т.1 на чл.213а, ал.2
от НК.
Според съда липсвало описание къде и кога е било взето решението от
твърдяната група, относно това подс. И.Г. да заплаши с насилие постр. А.С.,
но е повдигнато обвинение за това, че деянието е в изпълнение на решение на
ОПГ. Деянието според прокурора било извършено на 11.12.2020 г., което е
след приключването на съществуването на ОПГ на 28.08.2020г., което според
СНС е съществено процесуално нарушение.
3. По отношение на повдигнатото обвинение срещу С.Г., Б.М., В.П. и
А.А. за престъпление по чл.214, ал.2, т.1 и т.2, вр.чл.213а, ал.3, т.3, вр.ал.2, т.4
и т.5, вр.чл.214, ал.1 от НК, в обстоятелствената част на обвинителния акт
било описано, че групата е действала в гр. София, но самото изнудване се
твърди да е извършено в изпълнение на решение на ОПГ, което е започнало в
с. Требич, област София и е завършило в гр. София, което според СНС водело
до колизия с обвинението по чл.321 от НК на подсъдимите.
Друго нарушение според първоинстанционния съд било, че четиримата
2
извършители са действали като такива, но връзка с чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК
в диспозитива на обвинението липсва. Като Т.а е констатирано и описаното в
ОА е общо изплащане на 18 вноски, чиято равностойност не била 15 130 лева,
както е посочено в диспозитива.
В проверяваното определение се изразява още несъгласие с възприетата
от прокурора правна квалификация по чл.214, ал.2, т.1 и т.2 от НК, както и
със становището му, че изложените фактически твърдения относно
поведението на С.Б., представляват пропускане на нещо противно на волята
му. Употребените глаголи от прокурора всъщност говорели, според СНС, за
активно поведение, а не за пасивно Т.а, каквото изисквало претърпяването на
нещо.
В обстоятелствената част на обвинителния акт нямало описание за това
кога, как и от кого е било взето решение за извършване на въпросното
изнудване от четиримата подсъдими като членове на твърдяната ОПГ.
4. Според СНС е било допуснато съществено процесуално нарушение и
във връзка с правото на лично участие в процеса на обвиняемия В.П., за
когото досъдебната фаза е протекла задочно, при условията на чл.269, ал.3,
т.1 и т.2 от НПК. Нямало никакъв индикатор как органите на ДП са
издирвали обвиняемото лице, за да можел съдът да направи извод, че както
местоживеенето му в страната не е известно, така и че издирването е щателно.
Срещу това определение за прекратяване на съдебното производство, в
законоустановения срок е постъпил частен протест от СП с искане за
отмяната на първоинстанционния акт като незаконосъобразен и неправилен.
В протеста се изразява несъгласие с констатираните от съда пороци,
произтичащи от съдържанието на обвинителния акт. Изтъкнати са аргументи
от протестиращият прокурор, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт са изложени пълно и по разбираем начин фактите, които обуславят
съставомерността на претендираните деяния и участието на подсъдимите в
осъществяването им, в който смисъл е бил спазен процесуалният стандарт
на чл.246 от НПК. Представителят на държавното обвинение излага
становището, че в преобладаващата си част, констатациите на СНС, под
предлог за съществени процесуални нарушения, всъщност касаят въпроси по
същество на внесеното за разглеждане наказателно обвинение. Липсва
3
противоречие относно мястото на извършване на претендираното
престъпление по чл.214 ал.2 НК, а какъв е бил действителният общ размер
на имотната вреда е обстоятелство, касаещо доказателствата по делото,
неподлежащо на разглеждане в разпоредителното заседание, тъй като е
въпрос по съществото на внесеното наказателно обвинение. За същото
обвинение по чл.214, ал.2 НК, е направена препратка към квалифициращото
обстоятелство за изнудване по чл. 213, ал.2 , т. 4 от НК - “извършено от две
или повече лица“, поради което се оценява като неправилно разбирането на
първоинстанционния съд, че в цифровата правна квалификация следва да
присъства и посочване на разпоредбите, касаещи съизвършителството по
чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. По отношение на обвинението по чл.213а, ал.2 от
НК се признава от прокурора, че цифрово е пропусната препратката към „т.1“
на ал.2 на чл.213а, но се подчертава, че както в диспозитива, така и в
обстоятелствената част ясно е посочено, че претендираното изнудване е било
придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда, като са
изложени и надлежни фактически твърдения в тази насока. Според
прокурора, се касае за технически пропуск - да се изпише в цифровата
квалификация и връзката с „т.1“, което не се оценява за съществено
процесуално нарушение по чл.249, ал.4, т.1 от НПК, рефлектиращо върху
правото на подс. И.Г. да разбере в извършване на какво престъпление се
обвинява. Представителят на обвинителната власт не намира, че са допуснати
и нарушения във връзка с провеждане на задочно производство спрямо
подсъдимия В.П. в досъдебното производство, протекло за него при
условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, тъй като същият е бил обявен за
общодържавно издирване /ОДИ/ и за международно такова /във връзка с
ЕЗА/.
Против така подадения частен протест на специализираната
прокуратура не са постъпили възражения от страна на подсъдимите по делото
лица.
С определението си от разпоредителното заседание на 23.02.2021г. СНС
е оставил без уважение молбата на пострадалия А. А. С., ЕГН: ............., за
конституирането му в съдебното производство като частен обвинител.
Мотивите на първоинстанционния съд са, че в депозираната устна молба от
страна на пострадалия, съобразно обвинителния акт – А. А. С., не се
4
съдържат нито данни за лицето, което я подава; нито данни за лицето, срещу
което се подава; нито обстоятелствата, на които се основава. В този смисъл
молбата на А. А. С. не отговаряла на изискванията по чл.77, ал.2 от НПК.
Срещу определението, с което е отказано конституирането в съдебното
производство като частен обвинител на А. А. С., е постъпила частна жалба от
същия, в преклузивния срок, с искане за отмяна на първоинстанционния акт
като незаконосъобразен и необоснован. Частният жалбоподател А.С. сочи, че
в съдебното заседание изрично е заявил, че желае да се конституира като
частен обвинител срещу подсъдимия И.Г., като от списъка на привлечените
като подсъдими по делото било видно, че нямало друго лице със същите или с
подобни имена. Частният жалбоподател е посочил и правната квалификация
по чл.213а НК, на претендираното престъпление и фактическите
обстоятелства на инкриминираното деяние по отправените заплахи. Счита, че
е бил изключително изчерпателен, като е посочил всичко необходимо,
съгласно изискванията на чл.77 от НПК, макар и да е бил силно притеснен,
тъй като бил конфронтиран в съдебната зала срещу група подсъдими лица.
Също така твърди, че не са му разяснени от съда правата му на пострадал и
възможността по чл.249, ал.3 от НПК, да обжалва отказа на СНС по чл.248,
ал.2 от НПК да го допусне до участие в процеса като частен обвинител.
Против така подадената частна жалба не е постъпило възражение от
подсъдимия.
Въззивният съд намира, че частният протест и частната жалба са
подадени от процесуално легитимирани страни, в срока по чл.342, ал.1,
вр.чл.249, ал.3 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и
са процесуално допустими.
Разгледан по същество, частният протест на СП е ОСНОВАТЕЛЕН, тъй
като обективният прочит на обвинителния акт убеждава, че по съдържание и
реквизити, като фактическа и правна рамка на обвинението, отговаря на
изискванията на чл.246 НПК и на принципните разяснения в ТР № 2/2002 г.
на ОСНК, и е годен процесуален инструмент, за провеждане на съдебното
производство.
Въззивният съд не може да сподели аргументите на предходната
инстанция за ненадлежно описание на предварително дефинираната цел на
5
претендираната организирана престъпна група по извършване на „вторична“
престъпна деятелност по чл.252, по чл.213а и по чл.214 от НК. В това
отношение е невярна констатацията на СНС, че за претендираната цел на
престъпното сдружение за извършване на престъпления по чл.252 от НК, от
обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно дали
подсъдимите са имали разрешение за осъществяване на банкова дейност или
не. Констатацията на СНС е невярна, понеже в обвинителния акт /в началото
на страница 4, като и в последния абзац на стр.5/ са изложени фактически
твърдения в насока, че членовете на ОПГ не са имали разрешение за
извършване на бнкова дейност по предоставяне на заеми срещу високи лихви
на широк кръг лица. В принципен план, съобразно нормативната уредба, на
физическо лице е и невъзможно да бъде предоставено разрешение за
извършване на банкова дейност.
В сериозно отклонение от правната теория и съдебната практика е
направеното от първоинстанционния съд изискване, при описание на целта на
групата за извършване на престъпления по чл.252 от НК, да бъдат изброени
лицата, по отношение на които „е следвало да се отпускат заемите“ и точно
кога е трябвало да се случи това. Това изискване на съда от първата
инстанция не отчита принципните характеристики на претендираното
престъпление по чл.321 от НК. В доктрината и практиката отдавна е изяснено,
че престъплението по чл.321 от НК не е резултатно, а съставомерното
обстоятелство е постигането на съгласие между участниците в групата да
бъде осъществявана в бъдеще „вторична“ престъпна дейност, в каквато
насока са изложени и то в нужния обем, достатъчно фактически твърдения в
обвинителния акт. В теорията и практиката е ясно също така, че
извършването в бъдеще на престъпления е единствено цел на престъпното
сдружение по чл.93, т.20 от НК. В този аспект не е нужно в
обстоятелствената част на обвинителния акт да бъде конкретизирана в пълни
детайли престъпна деятелност по чл.252 от НК, за която са изложени
надлежни фактически твърдения, че е планирана да бъде осъществявана от
членовете на претендираната организирана престъпна група в изпълнение на
целите й. В този смисъл е примерно Решение № 178 от 20.04.2012 г. на ВКС
по н. д. № 448/2012 г, II н. о., НК, което макар и визиращо група за
престъпления по чл.354а, ал.1 и 2 от НК, застъпва принципно правилната и
6
относима към настоящия казус позиция, че не е нужно целените от ОПГ
престъпни посегателства да бъдат изцяло индивидуализирани. В тази връзка в
цитираното решение на ВКС се сочи : “…елементите на престъпния състав по
чл.321 от НК са ясно очертани в обвинителния акт … Престъпният състав не
изисква по – детайлно описание на дейностите, осъществени … при
преследване на целта, за която то е било създадено. И тъй като
престъплението не е резултатно - не следва да се посочват конкретните
прояви на разпространение на наркотични вещества, извършвани като
дейност на организираната престъпна група…“.
Според АСНС, също така ясно са описани и целите на претендираното
престъпно сдружение по извършване в бъдеще на изнудвания, като тук са
налични и повдигнати обвинения на подсъдими по делото лица за отделни
твърдени от прокурора „вторични“ престъпни посегателства по чл.213а, ал.2
и по чл.214, ал.2 от НК, за които са изложени подробни фактически
твърдения в раздела на обвинителния акт – „вторични престъпления,
извършени от участниците в ОПГ“.
Относно обвинението на подсъдимия И.Г. по чл.213а, ал.2 от НК, в
обстоятелствената част на обвинителния акт /на страница .., предпоследен
абзац/, СНС е констатирал и действително е записано, че една от
претендираните заплахи, а именно „че ще го заколи и изкорми, ако не му
върне парите!“, е употребена по отношение на свидетеля А. С., вместо към
пострадалия А.С.. Съдът от първата инстанция обаче е пропуснал да спомене,
че още в следващия абзац, на страница .. от обвинителния акт, са изложени
фактическите твърдения, че всички заплахи, включително цитираната /„че ще
го заколи и изкорми, ако не му върне парите!“/, са отправени от подс. И.Г.
именно към пострадалия А.С.. От цялостното фактическо описание на
твърдяното изнудване в обстоятелствената част, се изяснява, че е допусната
грешка, поради сходството между имената на визираните две лица. В случая
се касае до очевидна фактическа грешка, отстранима поначало по друг начин,
който не налага връщане на делото, а именно по реда на чл.248а НПК.
И в обстоятелствената, и в диспозитивна част на обвинителния акт е
ясно описано, че претендираното изнудване от страна на подс. И.Г. е
придружено със заплаха за убийство и тежка телесна повреда. Пропусната е
цифрово квалификацията по т.1 на чл.213а, ал.2 от НК, съответстваща на
7
словесното описание, както е констатирал и съдът от първата инстанция,
което се признава от протестиращият прокурор. Неправилно е становището
на първоинстанционния съд, че този пропуск представлява съществено
процесуално нарушение по чл.249, ал.4, т.1 от НПК, понеже, според
въззивната инстанция, същият по никакъв начин не препятства възможността
на подсъдимия И.Г. да разбере обвинението, което словесно е описано в
нужната степен пълно, точно и ясно. Въззивната инстанция намира, че в
настоящия случай се касае до елементарен пропуск от страна на
прокуратурата, който е типичен пример за очевидната фактическа грешка, и
може да бъде отстранен по реда на чл.248а НПК.
Според въззивния съд, в обстоятелствената част на обвинителния акт
са изложени в нужния обем фактически твърдения за предварително
дефинираните според прокурора цели на ОПГ по извършване на изнудвания
по чл.213а и чл.214 НК. Изложени са твърдения за осъществени изнудвания
по чл.213а, ал.2, т.5 от НК и по чл.214, ал.2, във вр.чл.213а, ал.2, т.5 от НК, в
изпълнение на тези твърдени цели на организираната престъпна група.
Поради това, не могат да бъдат определени като верни констатациите на
първоинстанционния съд, че липсва фактическо обвинение относно
квалифициращия признак по чл.213а, ал.2, т.5 от НК – че претендираните
изнудвания са реализирани в изпълнение решение на ОПГ.
Относно обвинението на подс. И.Г. по чл.213а, ал.2 НК,
първоинстанционният съд е отчел като съществено процесуално нарушение
записаното във фактическото обвинение, че изнудването е било извършено
според прокурора на 11.12.2020г., което е след приключването на
съществуването на ОПГ на 28.08.2020г. В това отношение въззивната
инстанция намира, че въпросът дали описаната в обстоятелствената част на
обвинителния акт претендирана дейност на И.Г. следва да се квалифицира по
начина, посочен в диспозитива му /че е в изпълнение на решение на ОПГ/, е
въпрос по съществото на делото и не може да бъде решаван на този
процесуален етап от развитието му. При всички положения, така съзреният от
СНС „проблем“ в обвинителната теза, не съставлява съществено процесуално
нарушение, препятстващо възможността на привлечения да разбере в какво
престъпление е обвинен и да организира адекватно и в пълен обем защитата
си.
8
Въззивният съд не намира за съществуваща и твърдяната от
предходната инстанция „колизия“ между обвиненията по чл.214, ал.2 от НК
и чл.321, ал.3, вр.ал.2 от НК на подсъдимите С.Г., Б.М., В.П. и А.А., относно
населеното място на реализиране на претендираните от прокуратурата
престъпни посегателства. В принципен план, престъплението по чл.214 НК е
от категорията на резултатните и се явява довършено /извършено/, когато и
където настъпи имотна вреда. В случая прокурорът твърди това да се е
случило в гр. София, във връзка с осъществено пак там имуществено
разпореждане от изнудвания. В същото населено място се претендира от
прокуратурата, да е действала и организирана престъпна група, за
членуването в която са обвинени подсъдимите по делото лица.
Незаконосъобразно е още становището на СНС, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, понеже в обвиненията по чл.214, ал.2
от НК и чл.321, ал.3, вр.ал.2 от НК, на подсъдимите С.Г., Б.М., В.П. и А.А. е
било пропуснато да се отбележи цифрово правната квалификация по чл.20
ал.2, вр.ал.1 от НК. От вниманието на съда от първата инстанция е убягнало
обстоятелството, че обвинението по чл.214, ал.2 НК е и във връзка с чл.213а,
ал.2, т.4 от НК - „деянието е извършено от две или повече лица“. В това
отношение също е изяснено в правната теорията и съдебната практика, че тук
обикновеното съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК, е въздигнато от
законодателя в квалифициращо обстоятелство в състава на престъплението по
чл.213а, ал.2, т.4 НК, респективно в чл.214, ал.2, т.1, чл.213, ал.2, т.4 НК. В
този аспект не се констатира претендираното от СНС нарушение, изразяващо
се в непълно изписване на цифровата правна квалификация на
инкриминираната с обвинителния акт деятелност.
Както в обстоятелствената, така и в диспозитивната част на
обвинителния акт се твърди, че на свид. С.Б. за периода март 2019г. -
21.08.2020г. е причинена имотна вреда, възлизаща общо на 15 130 лева, на
който фон не се констатира претендираното с проверяваното
първоинстанционно определение противоречие. Отново въпроси по същество,
неподлежащи на разглеждане в разпоредителното заседание, са тези във
връзка с обстоятелствата дали е била причинена имотна вреда и при
положителен отговор – какъв е действителният й размер и кога точно е
настъпила.
9
Вече се посочи, че в проверяваното определение се изразява несъгласие
с възприетата от прокурора правна квалификация на претендираното
изнудване по чл.214, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както и със становището на
държавното обвинение, че изложените фактически твърдения, досежно
предприетото поведение на свид. С.Б., представляват пропускане на нещо
противно на волята му. С Тълкувателно решение № 2/07....2002 год. на ОСНК
на ВКС по тълкувателно дело № 2/2002 год., са дадени задължителни
указания на съдилищата, касателно това кои нарушения на процесуалните
правила, допуснати на досъдебното производство, са съществени и налагат
връщане на делото на прокурора. В този контекст, въззивният съд се счита
задължен да отбележи, че в случая несъгласието на първоинстанционния съд
с правната оценка, която прокурорът е дал на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не дава основание за
прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на
прокурора. В този смисъл тезата на съда от първата инстанция за допуснати
съществени процесуални нарушения по чл.249, ал.4, т.1 от НПК е
процесуално неиздържана, в очевидно отклонение със задължителните
указания по цитираното тълкувателно решение на ВКС.
Липсва и служебно констатираното от СНС нарушение във връзка с
провеждането на задочно производство по чл.269, ал.3, т.2 от НПК в
досъдебната фаза спрямо подсъдимия В.П.. В това отношение релевантната
процесуална хронология сочи, че първото /работно/ обвинение на П. е
повдигнато с постановление от 28.08.2020г. /л.83 и сл., т.7 ДП/ за прест. по
чл.321 НК, а окончателното /прецизирано/ обвинение е от 23.12.2020г. за
прест. по чл.321 НК и чл.214 ал.2 НК /л.26 и сл., том 30 от ДП/. Предвид
неверните твърдения в определението на СНС, АСНС се счита задължен да
маркира конкретните действия, насочени към издирване на П., преди
обвинението от 23.12.2020г., повдигнато при условията на чл.269 ал.3 т.2 от
НПК.
В том 16 на л.44 от досъдебното производство е приложена докладна
записка от 31.08. 2020г. от инсп. Н. Г., в която е отразено, че той и още трима
полицейски служители са извършили оперативно – издирвателни
мероприятия /ОИМ/ по постоянен и настоящ адрес/, съобразно данните в
„БДС“, посочен от В.П. – в с. М., общ. С., ул.“.....№... Полицейските
10
служители установили, че посоченият адрес не се обитавал от В.П., а имотът,
ведно с прилежащата към него жилищна постройка, се ползвал от около 4
години от Л.И.Н
Съгласно докладната записка, на база получена оперативна
информация, че било възможно В.П. да се укрива на съседен адрес в с. М., а
именно на ул. „....“ № ..., същият бил посетен, като търсеният не бил открит.
Била проведена беседа с лицето, живущо там, а именно с Д Г. Г. /дядо на
търсеното лице/. Д Г. заявил, че В.П. не живеел на адреса и не го е виждал от
6 месеца.
Посетен бил и адрес в с. Д., общ. П., ул. „.....“ №..., където била
установена О. А.. – майка на Ф А.., ЕГН: .................... /понастоящем съпруга
на П./. В.П. не бил установен. С О. А.. била проведена беседа с цел
установяване местонахождението на В.П..
Посетен бил и адрес в гр. С., ж.к. „....“, бл. ..., вх. „...“, ет...., ап..-,
където била установена Ф А... Последната заявила, че живеела на този адрес с
търсеното лице – В.П., но последният е излязъл около 07,30 часа и е отишъл
на работа. Посетен бил адресът по месторабота на П. – заложна къща „А.“, но
се констатирало, че същата не работела. П. не е бил открит.
На 31.08.2020г. В.П. бил обявен за общодържавно издирване /ОДИ/ с
категория „ принудително довеждане“ с телеграма № 20192 от 31.08.2020г.
/т.21 ДП/.
В.П. е бил обявен и за международно издирване в ШИС /съгласно
справка от 11.09. 2020г. на МВР –Дирекция МОС– л.5,т.9 ДП/ и по канала на
Интерпол. След обявяването на В.П. за издирване, с цел установяване
местонахождението му, са изискани и приложени по делото справки от НСлС
и ГДИН, от които се установило, че същият не е в арестите и местата за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Изискана е и справка от
НОИ, но местонахождението на В.П. не е установено.
От вниманието на СНС, независимо от причината за това, е убягнало
обстоятелството, че на листи 126 –127 в том 21 от досъдебното производство
е приложена и докладна записка от 22.12.2020г. за конкретни проведени,
описани по време, вид и място ОИМ и ОИД по установяване
11
местонахождението на В.П., обявен за общодържавно издирване с телеграма
№ 20192 от 31.08.2020г. При това СНС се е предоверил на твърденията на
В.П. в съдебното заседание от 09.02.2021г., че през цялото време е бил на
адреса в ж.к. „....“, бл. ..., вх. „...“, ет. ..., ап..- на Ф А.. при налични по делото
данни за обратното. В тази връзка, в докладната записка от 22.12.2020г. е
отразено не само, че В.П. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в с. М.,
общ. С., където не бил открит, но е и многократно търсен именно на адреса в
ж.к. „.....“ на Ф. А. В докладната записка е отразено, че адресът в ж.к. „.....“,
бл...., вх.„...“, ет...., ап..- е посещаван многократно на различни дати - през
месеците септември, октомври, ноември и декември 2020г., като В.П. не е бил
откриван /които данни опровергават голословните твърдения на търсеното
лице, че все се е намирало на същия адрес/.
Предвид гореизложеното, според въззивния съд, липсва нарушение във
връзка със задочно развилото се производство по чл.269, ал.3, т.2 от НПК по
ДП, понеже местоживеенето на тогава обвиняемия П. в страната не е било
известно и след щателно издирване не е установено. Според константната
практика на ВКС „щателно издирване“ е налице само когато подсъдимият е
бил обявен за издирване от МВР чрез Централния бюлетин. Още с Решение
№ 561 от 19.ХII.1988 г. по н. д. № 645/88 г., I н. о. на бившия ВС е пояснено,
че щателно е издирването от органите на МВР, чрез централния бюлетин и
при конкретни данни за начините и местата на издирване. Съобразно горните
данни, тези изисквания са спазени и е видно, че след обявяването за
общодържавно издирване на В.П., са извършвани възможните ОИМ и ОИД,
описани в ДЗ от 22.12. 2020г. за установяване местонахождението му. Все с
тази цел са изискани и горепосочените справки от ГДИН, НСлС, НОИ.
В заключение, описаните фактически положения в обвинителния акт са
ясни и конкретни и дават възможност на подсъдимите да организират
адекватно защитата си. Липсват съществени нарушения на процесуалните
правила на досъдебната фаза, които да налагат прекратяването на съдебното
производство и връщането на делото на прокурора за тяхното отстраняване.
Констатират се единствено описаните незначителни технически неточности в
обвинителния акт, които не са с характер на съществени процесуални
нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимите. Те подлежат на
изправяне по реда на чл.248а ал.1 НПК – отстраняване на очевидни
12
фактически грешки в обвинителния акт.
ОСНОВАТЕЛНА е частната жалба на А. А. С. срещу отказа на СНС по
чл.248, ал.2 от НПК да го допусне до участие в процеса като частен
обвинител.
Съгласно процесуалната уредба в НПК, правото на пострадалия да се
конституира като частен обвинител може да бъде реализирано в съдебната
фаза на процеса, с надлежно обективирано искане до решаващия съд, като
последният възможен момент за това е до започване на разпоредителното
заседание пред първоинстанционния съд при първото разглеждане на делото.
При произнасянето си по направените искания за конституиране на страни в
производството – чл. 248, ал.2 от НПК, първоинстанционният съд следва да
извърши преценка за допустимостта на направеното искане – дали то е
отправено от лице, имащо качеството на пострадал по смисъла на чл.74 НПК
и дали искането е депозирано своевременно.
В случая са били налице всички законови предпоставки за
конституирането на А.С. като частен обвинител – устната молба е отправена
своевременно и от лице, легитимиращо се като пострадал, по смисъла на
чл.74 НПК, от престъплението по чл.213а, ал.2 от НК, съобЛразно
твърденията в обвинителния акт. Буди сериозно недоумение констатацията на
първостепенния съд, че устно предявената от постр. А.С. молба не съдържала
данни за лицето от което изхожда. В списъка за призоваване на обвинителния
акт, са посочени пълни данни за самоличността на пострадалия, вкл. три
имена, ЕГН, адрес, от които той е и призован за участие в разпоредителното
заседание. При проверката на явилите се лица е отразен пострадалият А. А. С.
и в протокола от разпоредителното заседание е вписано неговото искане той
да бъде конституиран като частен обвинител в съдебното производство. В
това отношение звучи странно записаното в определението на СНС, че: „Така
депозираната устна молба от страна на пострадалия, съобразно обвинителния
акт – А. А. С., не съдържа нито данни за лицето което я подава…“. СНС също
така неправилно е преценил молбата на А.С. за конституирането му в
качеството на частен обвинител за неотговаряща на изискванията по чл.77,
ал.2 от НПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава искането
му. Видно от съдебния протокол, постр. А.С. се е позовал на изложените
обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт, свързани с
13
твърдяното от прокуратурата за извършено от подс. И.Г. престъпление по
чл.213а, ал.2 от НК. Следва да се посочи, че в случай, че съдът е преценил, че
молбата на А.С. не отговаря на изискванията на НПК, е следвало да укаже на
пострадалия какви са пропуските му и в какъв срок следва те да бъдат
изправени. Точно в тази връзка е императива на чл.15, ал.2 от НПК, който
задължава съда да предостави на лицата, които имат право да участват в
наказателното производство всички процесуални средства, необходими за
защита на техните права и законни интереси, като ал.3 изрично го задължава
да разясни на тези лица процесуалните им права и да им осигури възможност
да ги упражнят ефективно. Видно от протокола от разпоредителното
заседание, е вярно и твърдението на А.С., че СНС не му е разяснил правото да
обжалва отказа по чл.248, ал.2 от НПК за допускането му като частен
обвинител.
Ето защо и на основание чл.345 ал.2, вр.чл.341, ал.2, вр.чл.249, ал.3 от
НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.02.2021 година‚ постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 153/2021 г. по описа на СНС, 9 - ти
състав, с което е прекратено съдебното производство и делото върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
ОТМЕНЯ определение от 23.02.2021 година, постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 153/2021 г. по описа на СНС, 9 -ти
състав, с което е оставена без уважение молбата на А. А. С., ЕГН: ............. за
конституирането му в съдебното производство като частен обвинител И
ВМЕСТО ТОВА:
КОНСТИТУИРА А. А. С., ЕГН: ............. в качеството му на частен
обвинител по НОХД № 153/2021 г. по описа на СНС срещу подсъдимия И.Г..
КОНСТАТИРА ОЧЕВИДНИ ФАКТИЧЕСКИ ГРЕШКИ, описани в
обстоятелствената част на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ седмодневен срок, в който прокурорът следва да отстрани
очевидните фактически грешки, който срок започва да тече от връчване на
14
препис от настоящото определение, от съдията-докладчик при СНС на
прокурора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15