Р
Е Ш Е Н И Е № 652
гр. Пловдив, 15.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Петя Добрева и
прокурора Росен Каменов като разгледа докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 1863 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Н.П.Б., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, против ОД на МВР – Пловдив, с който се претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със
законна лихва от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата
молба се твърди, че вечерта на 09.08.2019 г., около 20.45 ч., ищецът се
уговорил с г-н С. К., да поливат нива, находяща се в землището на с.
Каравелово. След пристигане на място, те запалили агрегата, пуснали помпата,
ищецът тръгнал към автомобила си, за да си вземе цигара. Тогава ищецът
забелязал светлини от прожектори и извикал на С. К.: „Полицаи". С.
побягнал, а ищецът чул викове: „Полиция, легни на земята, ръцете отзад!".
Той незабавно легнал на земята и сложил ръцете си отзад зад гърба. Започнала
стрелба. Чували се изстрели от няколко огнестрелни оръжия. Някой му сложил
белезници и затиснал с коляното си врата му, притискайки силно главата му към
земята. Чували се още изстрели. След малко, на мястото при ищеца пристигнали
още двама полицаи, които до момента гонели С. К.. Единият от тях казал „Г.
беше". Попитали ищеца дали е бил Г., той отговорил - не. Някой от
полицаите бръкнал в джоба на ищеца и му взел телефона, провел телефонен
разговор с лице, което нарекъл Г.. След затварянето на телефона се обърнал към
ищеца и го попитал „Защо лъжеш, боклук?", като въпросът бил придружен от
силни удари по лявата горна част на главата на Б. , единият от които с някакъв
предмет, както и от силен удар в лявото ухо. Включили се и другите полицаи,
които продължили да нанасят побой, чрез ритници и от двете страни по цялото
тяло на ищеца, както и по главата. Той загубил ориентация за продължителността
във времето на нанасяните му удари. Полицаят Г. изправил ищеца от земята и го
поставил да седне. Ищецът го попитал защо го бият, а той отговорил - защото ги
е излъгал. Ищецът помолил да му преместят белезниците отпред, за да си направи
цигара, тъй като пуши тютюн. Г. преместил белезниците. Ищецът казал на Г., че
има проблем с дясното рамо, да са по-внимателни как го дърпат, ако това
продължи. Г. стоял до ищеца, а другите не се виждали, тъй като се намирали зад
гърба му. След около час ищецът видял фарове на автомобил. Пристигнал автомобил
марка „Лада“, модел „Нива", от който слезнал полицейският служител Б.. В
автомобила бил още един полицейски служител от с. Богдан, във видимо нетрезво
състояние. Б. извадил телефона си и започнал да снима ищеца и колата му.
Последвала кратка размяна на въпроси отговори, от която Б. не бил доволен,
хванал ищеца за дясната му ръка и го ударил с юмрук от дясната страна по
ребрата. След това нанесъл силен удар по дясното ухо с отворена длан - шамар.
Ищецът се свлякъл на земята, а полицаят паднал върху него. След това го
изправили и го натоварили в Ладата Нива. Ищецът изпитвал силни болки, виене на
свят, молил полицаите да карат по бавно, а те го обвинявали, че симулира. В
полицейското управление в град Карлово ищецът поискал преглед от лекар, защото
се чувства много зле. Полицаите му отговорили, че първо ще бъдат извършени
претърсвания и изземвания. Въпреки тежкото състояние, в което се намирал
ищецът, той бил откаран в дома му в гр.
Сопот, където било извършено претърсване и изземване. Претърсването и изземването
продължило до 7- 8 часа сутринта и въпреки многократните молби на ищеца да бъде
повикан лекар, това било категорично отказано. След това отново в присъствие на
ищеца било извършено претърсване и изземване в жилището на майка му. При вида
му, тя започнала да плаче, била силно притеснена и уплашена. Едва следобед на
10 август ищецът бил посетен от екип на Бърза помощ - Карлово. Бил извършен
преглед и прегледалата го лекарка насочила ищеца към специалист УНГ. По-късно
ищецът бил откаран в следствения арест в гр. Пловдив. На 12 август (понеделник)
ищецът бил закаран на преглед от лекар, който установил спукано тъпанче на
дясното ухо и синини по тялото. В продължение на повече от месец след това, се
налагало ищецът да пие обезболяващи, заради силни болки в ребрата отдясно,
както и в главата . Виело му се свят, имал
отоци по главата. Боляла го дясната челюст. Ушите му били деформирани,
отекли, имал синини и болки по лицето и тялото в продължение на няколко
седмици. Когато ищецът постъпил в ареста, го оставили в 123 килия. Поискал
обезболяващи лекарства, но му отговорили, че лекарства може да даде само лекар,
а в ареста лекар през почивните дни няма. В килията имало още двама мъже - И.К.
от Пловдив и С.М. от с. Розино. Те му дали аспирин. В ареста условията били много лоши, дюшекът бил на буци,
наполовина празен, стар, изпокъсан, както и възглавницата. Чаршафите били
скъсани и малки - недостатъчни за да покрият леглото. Било много мръсно, с
непоносима миризма на мръсотия, много горещо, задушно. Първите няколко дни спал
по половин-един час за денонощие. Изпитвал непоносими болки, бил много
притеснен и неадекватен, чувствал се като в кошмар - не можел да намери поза, в
която да заспи заради болките. На 12 август 2019, понеделник, лекарят на ареста
го прегледал, описал състоянието му. Накарал го да надуе със запушен нос като
при това от дясното му ухо излизал въздух. Н.Б. му казал, че от ухото тече кръв
и някаква слузеста течност. Лекарят му казал да се върне в килията, да напише
обяснения, да ги даде на полицая, за да ги изпратят в прокуратурата. Той
написал обясненията, дал ги на полицаите. По-късно същия ден го завели в
болницата на Пещерско шосе за преглед. Там му казали, че е за операция, но той
отказал, тъй като му предстояло заседание по мярка за неотклонение. Бил върнат
в килията. Независимо от оплакванията, че не може да спи от болки, от
администрацията на ареста му отговорили, че обезболяващи и успокоителни се
носят от близките с разрешение на лекаря. Лекарства започнали да му носят два
или три по-късно. На 14 юни 2021 г. било извършено образно изследване на ищеца,
установило състояние след фрактура на седмото дясно ребро. На 18.06.2021 г.
ищецът посетил специалист с оплаквания от болки в дясното ухо, като е
констатирано: „Зараснала перфорация на дясна тъпанчева мембрана." Към настоящия момент г-н Б. продължавал да
изпитва болки при някои движения, което се отразявало негативно на неговия
личен и социален живот. Периодично имал болки в ухото и под челюстта.
Ищецът твърди, че спрямо него е приложена от служители
на ответника неправомерна физическа сила, тъй като в операцията по задържането
са участвали минимум петима професионално обучени, въоръжени служители на
ответника, при което било трудно да се
приеме, че толкова обучени мъже не могат да задържат един нарушител, без
употреба на физическа сила или чрез употреба на минимална такава, която да не
застрашава живота и здравето му. Освен това се твърди, че ищецът не бил
задържан при случайна полицейска акция, която е можело да доведе до неочаквано
развитие, когато полицията да е принудена да действа без да е подготвена за
него, а задържането му било извършено при предварително планирана операция, в
резултат на продължително наблюдение на мястото, където е задържан, което
предполагало и включвало организация и разчет на действията на полицията.
Ръководителите на операцията имали достатъчно време, за да оценят евентуалните
рискове и да вземат всички необходими мерки, така че да сведат до минимум
щетите за всички засегнати лица. Нараняванията на ищеца, констатирани в
Следствения арест на гр. Пловдив не можело да бъдат обяснени чрез обикновена
употреба на сила, още повече, че те били
причинени по време на една добре подготвена операция. Поради това употребената
сила не е отговаряла на стандарта „абсолютна необходимост“ и следвало да се
приеме, че същата е произволна и поради това представлява незаконосъобразно
действие на административен орган, по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. При условията
на евентуалност дори и да се приемело, че при задържането на Н.Б. е използвана
на законово основание физическа сила, то следвало да се приеме, че нейното
прилагане не е отговаряло на критерия пропорционалност и е продължило след отпадането на причините
за това. В тази ситуация било налице превишаване на правомощията при прилагане
на физическа сила (продължила след като ищецът е бил задържан и с поставени
белезници), което представлявало незаконосъобразно действие на административен
орган, по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, а освен това служителите на ответника не
направили необходимото за запазване живота и здравето на лицето, като не са му
осигурили своевременна медицинска помощ.
В резултат от горното ищецът претендира обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразните действия при упражняване
на административна дейност, които се изразяват в болка и страдание по време на
полицейското насилие, които продължавали по време на целия престой на ищеца в
следствения арест, а в момента ищецът имал периодични болки в ухото и под
челюстта, както и болки при движение на тялото. Освен това се изтъква, че
ищецът претърпял и търпи и силен психоемоционален стрес, породен от очевидно
незаконосъобразното поведение на полицейските служители, неразбирайки причината
за техните насилствени действия. Тези вреди ищецът оценява на 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното
изплащане на присъдените суми.
В СЗ за ищеца се явяват адв.Н. и адв.С., които
поддържат иска по основание и размер. В
писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на иска. Претендират
се разноски.
Ответникът чрез процесуален представител, в СЗ, в
отговор на исковата молба и в писмени бележки оспорва същата и претендира
разноски. Моли съда да отхвърли изцяло
иска на ищеца като недоказан и неоснователен. Алтернативно моли да бъде намален размера на
обезщетението до справедлив размер, тъй като претендираният от ищеца размер бил
прекомерно завишен и несъобразен с
конкретния случай, в противоречие с чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Алтернативно
моли да бъде намален размера на обезщетението или да се отхвърли иска, тъй като
такова не се дължало, поради наличието на основанията на чл.5, ал.1,
алтернативно на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, в чиито хипотези обезщетение не се дължало
или то се намалявало, тъй като ищецът с поведението си е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат или този резултат е настъпил изцяло по
негова вина. Прави възражение при
евентуално уважаване на иска за намаление на разноските за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение за Защита по дела от
подобен характер, съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на
становище за основателност на иска. По отношение на размера заявява, че същият
трябва да бъде определен от съда съгласно доказателствата по делото.
Административен съд - Пловдив намира предявения иск
допустим. Разгледан по същество същият е частично основателен.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, от които е
видно, че при проведен преглед е установена зараснала перфорация на дясна
тъпанчева мембрана. Проведената операция по задържането на ищеца е описана в
справка от 11.08.2021 г. на РУ – Карлово
/л.27/, към която са представени заповед за задържане на лице /на ищеца/,
доказателство за проведен преглед на 10.08.2019 г. /същото е представено и от
ЦСМП – Пловдив/, в което е посочено, че ищецът има малък хематом на главата,
лек оток и зачервяване на двете уши, като по дясното ухо има следи от кръв;
подробна справка на РУ – Карлово, в която отново е описана подробно цялата
операция по задържането. Представена е и
приета преписката на РП – Карлово, касаеща процесния случай. В същата се съдържа
формуляр за регистриране на травматични увреждания /л.78/, в който е снета
анамнеза и е описано обективното състояние, а също е посочено – контузия на
дясно ухо, руптура на тъпанчева мембрана, мекотъканни контузии на главата и
гръдния кош вдясно, както и е посочено, че съобщеното от задържаното лице в
голяма степен съответства на степента на констатираните травматични увреждания.
Различна информация по повод задържането се съдържа и в други документи по
преписката, като същата съответства на подробната справка, посочена по-горе. В
останалите документи не се съдържа информация, която да е относима към делото и предмета на доказване.
Разпитан
е като свидетел В. Б. – полицейски служител, задържал ищеца на 09.08.2019 г. Същият сочи, че ищецът е бил
задържан преди около 2 години в момент на полагане на грижи за плантация с канабис
в землището на с. Каравелово с още едно лице. В момента на задържането, вечерта
около 22:00 часа, трима служители били на място – Б., инспектор Г. и старши инспектор
Г.Г.. Б. и още едно лице дошли на място с лек автомобил с резервоари с вода,
агрегати и водни помпи. Като се свързали с поливната система, за да поливат
растенията, полицаите се опитали да ги задържат на място.
Б. и другото лице побягнали през близката нива. Последвало преследване. Б. бил задържан, а другото лице успяло да
избяга. При самото задържане на Б., Б. го настигнал, бутнал го на земята и му
поставил белезниците, след което го завели в районното. От там отишли в дома
му, където било извършено претърсване и изземване. В районното Б. бил адекватен
и видимо нямал наранявания или охлузвания. Свидетелят посочва, че Б. паднал
един път, докато го преследвал. Свидетелят сочи, че пред него полицай не е удрял
шамар на Б.. Окото му не било подуто. Не знае какъв е резултатът от посещението
на бърза помощ, тъй като не се интересувал.
Разпитан е като свидетел и Й. Г. – друг полицай,
участвал при задържането. Същият сочи, че Б. и другото лице започнали да бягат
когато бил направен опит да бъдат задържани,
като Б. тръгнал след ищеца Б.. Когато се върнал при Б., Б. бил на земята. Белези по него нямало. През цялото време Б. бил
адекватен, нямало видими следи по него от наранявания. Свидетелят видял как двамата
/ищецът и Б./ паднали на земята, като Б. паднал отгоре, после му поставил
белезниците. Свидетелят не е видял Б. да се е търкалял по земята, не си спомня Б.
да го е хващал за главата. Не помни някой да го е удрял по главата. Знае, че Бърза
помощ е ходила в районното управление. Докато бил в присъствието на Б. той не
се бил оплаквал нещо да го боли.
Като
свидетел е разпитан и П. В.. Същият сочи, че го извикали като поемно лице. На този
адрес живеел Н.Б., който бил там.
Свидетелят първо не видял Б., защото бил седнал ниско долу. После видял,
че бил удрян доста, окото му било подуто и от едната страна течала кръв от
ухото. През тези часове той искал да извикат лекар, защото го боляло ухото, но
докато свидетелят бил там, не бил идвал лекар.
Разпитана е като свидетел А. Г.,
която живее на съпружески начала с ищеца. Същата сочи, че Б. бил задържан на
09.08.2019 г. Здравословното му състояние сутринта било перфектно. Видяла го
„на мярката за неотклонение, която се гледа след 72 часа“. Б. бил в нечовешко
състояние. Бил бит. Лявото му око било затворено, ушите му били лилаво-черни,
отекли и седял на една страна. Не можел да стои изправен. Буквално се
присвивал. По време на последващо
свиждане той изглеждал по същия начин. Разказал, че вечерта на
задържането, след като му били сложили белезниците, бил по лице на земята и са
започнали да го бият по главата. Бил ударен
с тъп предмет от едната страна на главата. Когато Б. дошъл ищецът седял
на земята, като Б. го ударил силно с
юмрук в ребрата и с длан по ухото и в този момент се свлякъл на земята. Молил за лекарска помощ
през цялото време и когато бил проведен преглед се установило, че има спукано
тъпанче, отоци по главата, тялото му било ударено. След като бил придвижен до
ареста в Пловдив бил заведен в болницата на бул. „Пещерско шосе“, прегледали го
и казали, че трябва да бъде направена операция на ухото. В същия ден била
мярката за неотклонение и той отказал тази операция, като се надявал, че
предвид състоянието му няма да го задържат. Докато бил в ареста и затвора имал
нужда от лекарства и свидетелката му носила обезболяващи в
продължение на около три месеца, включително таблетки, мазила, сънотворни таблетки. След като излезнал от
затвора му направили снимка на ребрата, имало счупени, а специалист УНГ
установил, че е спукана тъпанчевата мембрана на ухото преди известно време. На
моменти ищецът се оплаквал, че го боли ухото, особено при смяна на надморска
височина му заглъхвало.
Разпитана
е като свидетел и майката на ищеца М. Б.. Същата сочи, че синът и бил задържан
на 09.08.2019 г. В събота сутринта към 7:30-8:00 часа довели сина и. Бил с
белезници, в окаяно състояние. От дясното ухо течала кръв. Лявото око му било
подуто и синьо. Не и било разрешено да разговаря с него, само на стълбището,
като слизали той казал „Пребиха ме“. На мярката за неотклонение също изглеждал
зле, държал се постоянно за ребрата, имал синини по лицето.
По
искане на ищеца е назначена СМЕ. В неоспореното заключение вещото лице доц. д-р
С.С. е посочил, че от
представената по Административно дело № 1863/2021 година медицинска документация
е видно, че на Н.Б. е било причинено: травматично ракъсване на дясната
тъпанчева мебрана; кръвонасядане на двете ушни миди и долният клепач на дясното
око; травматичен оток в лявата слепоочна област на главата; Болезненост в
дясната гръдна половина; Болезненост в областта на бедрата. Описаните по-горе
травматични увреждания са били налични и описани още на 10.06.2019 година при
извършения преглед от екип на ФСМП-Карлово в сградата на РУ-Карлово. Травмите
са потвърдени и уточнени от лекаря на Ареста в гр. Пловдив - подразделение на
ГДИН - ОС" ИН", PC „ИН"
гр. Пловдив, като са добре документирани и описани в редица изискуеми документи
за арестите в страната. Вещото лице сочи, че независимо, че прегледът на Б. е
бил извършен не при постъпването му в РУ-Карлово, а близо 12 часа по-късно,
може да се приеме, че всички описани по-горе травми се причинени при действия
на лица от състава на РУ Карлово при задържането, каквито гласни доказателства
има по делото. Налице е
и доклад от служители, че при задържането
на лицето е използвана сила и помощни средства. Разкъсването на дясната
тъпанчева мембрана явно е самооздравяло и 1
година и 10 месеца след травмата слухът на
травмираното ухо е нормален. Това увреждане само по себе си е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК/ по
смисъла на чл. 130 ал.1 от НК/. Кръвонасяданията на двете ушни миди и долния
десен клепач на първо място говорят за травми в областта на ушите и подкрепят
диагнозата травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана. Сами по себе си тези
травми са довели до болка и страдание, без да е
причинено разстройство на здравето /по
смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/. Травматичният
оток на меките тъкани в окосмената част
на главата
сам по себе си също е довел до болка и страдание, без да е
причинено разстройство на здравето /по
смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/. Болезнеността
в областта на двете бедра, описани
в медицинските документи е възможно да се
дължат на травми и сами по себе си са довели до болка и страдание, без да е
причинено разстройство на здравето /по
смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/. Вещото лице сочи още, че не е било извършено
около момента на уврежданията рентгеново изследване на гръден кош за счупвания
на ребра. При такова, извършено
1 г. 10 месеца след задържането
е установено старо счупване
на седмо ребро
отдясно по срединно-ключичната линия, което като
локализация отговаря на записаното в
исковата молба като нанесен удар
и последваща силна болезненост и прави
възможността за счупване на седмо ребро
при нанесен удар
на 09.08.2019 година напълно реална. Разкъсването на дясната тъпанчева мебрана е било
причинено по обичайния за това
механизъм, а именно - при внезапно
и свръхмерно повишаване на налягането в десния външен слухов проход, което става при удар с
отворена ръка /шамар/ в областта на ушната мида.
Данни за травма на
дясното ухо има - описано
е кръвонасядане на ушната мида, което прави този
механизъм много вероятен. Останалите
травматични увреждания са причинени по механизма на удар
и/или притискане с или върху твърд тъп предмет.
Вещото лице посочва, че съобразно доказателствата по делото е
напълно възможно описаните травматични увреждания да са получени по начина,
описан в исковата молба от
Б., а именно при нанесени удари
с ръце в
областта на главата, тялото и
крайниците. Накрая посочва, че ако счупването на ребро е причинно свързано с
инцидента на 09.06.2019 година, то само по
себе си е довело до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК /по
смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК/.
В СЗ относно питането кои са обективните данни по
делото, които му дават основание да квалифицира спукването на тъпанчето като
лека телесна повреда, вещото лице заявява, че действително едно спукване на
тъпанчето може да се квалифицира като лека или средна телесна повреда в
зависимост от това дали има консумация на медико-биологичния признак „трайно
отслабване на слуха“, което се доказва с клинични и апаратни изследвания на
слуха не по-малко от 30 дена след травмата. В конкретния случай такова
изследване няма. Към момента на прегледа, което става след освобождаването от
мястото на задържане, т.е. 1 година и 8 месеца по-късно, е установено, че на
аудиометричното изследване няма данни за отслабване на слуха. Имайки предвид
обичайната продължителност на оздравителния процес и това, че непосредствено
след заздравяване на тъпанчевата мембрана слухът се възстановява, вещото лице е
дал точно този медико-биологичен признак. Посочва, че в случая е възможно, тъй
като не е извършвано хирургично лечение, оздравителният процес да е продължил
повече от 30 дни, в това число слухът да е намален с практическа стойност
повече от 30 дни, но заявява, че няма обективни критерии, по които да каже
състоянието на слуха към 30-ия или някой и друг ден по-късно. По това време не
само, че няма документи, но няма и извършен преглед. Свидетелските показания,
които е изследвал във връзка с продължителността на болковия синдром на ищеца и
питането дали това трайно намаление на слуха е свързано със спукване на
тъпанчето и с една продължително изразена болка, заявява, че болката е в
началните периоди и би могло да има такава, ако се усложни перфорацията на
тъпанчевата мембрана с възпалителни процеси, данни за каквито няма. На въпроса
дали е типично при всяко спукване на тъпанчето да има изливи на кръв или при
по-тежките случаи, уточнява, че по принцип при спукване на тъпанче не следва да
има излив на кръв. Това се получава при нараняване кожата на външния слухов
проход. Разбира се възможно е при наличие на възпалителни процеси да има
възпалителна течност, която се нарича „ексудат“, която изтича навън от ухото.
Относно получаването на уврежданията за разкъсване на тъпанчевата мембрана,
като е описано обичайният начин това да се случи е при удар с отворена ръка,
шамар в областта на ушната линия и дали това е единственият начин, заявява, че
40 години с това се занимава. Относно другите травматични увреждания и
гласните доказателства по делото и питането дали е възможно уврежданията да
бъдат причинени не само от удар с ръце по главата, но и при самата борба при
задържане, тъй като е имало падане, бягство - заявява, че това пак е удар. Удар
не значи, че е някакво целенасочено въздействие, а кратковременно въздействие
на външна сила върху анатомичната област. На въпроса дали при еднократното
падане по лице тези наранявания по главата, страниците, по ушите в една
плоскост ли се намират, за да се приеме, че с еднократно падане могат да бъдат
нанесени, заявява, че с еднократно падане няма как да бъдат нанесени наранявания
в противоположни плоскости.
Съгласно чл.203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава. Според
чл.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като
исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така,
защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба е подадена от лице
с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД на МВР – Пловдив,
който съобразно чл.37 ал.2 от Закона за министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да
е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл.7 от
последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, а
съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице
/каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма, съобразно ТР №3/
2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/. От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ,
т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали
същите са такива и в материалното /по възникване на фактическия състав на
отговорността/ следва и може да се направи с решението по същество на правния
спор.
В тази връзка следва да бъде съобразено на първо
място, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо
наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена
вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението
на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Доколкото в конкретния случай се твърдят неимуществени
вреди от незаконосъобразни действия на полицейски органи при задържането на
ищеца /който факт не е спорен, а има както писмени, така и гласни доказателства
в тази насока/, на първо място следва да се установи дали са налице такива
незаконосъобразни действия.
В исковата молба се твърди, че по време на задържането
му, осъществено от служители на ответника, ищецът е станал жертва на
незаконосъобразна и/или прекомерна употреба на сила, която му е причинила
телесни повреди. Както беше вече установено операцията по задържането на ищеца е била планирана
предварително, като в нея са участвали пряко поне трима служители на МВР /а
непряко – доста повече/, при което както основателно сочи ищецът, няма как да
се приеме, че те не могат да задържат едно лице, без употреба на физическа сила
или чрез употреба на минимална такава, която да не застрашава живота и здравето
му, ръководителите на операцията са имали достатъчно време за да оценят
евентуалните рискове и да вземат всички необходими мерки, че да сведат до
минимум щетите за всички засегнати лица, поради което употребената сила не отговаря на стандарта „абсолютна необходимост“. Съгласно чл. 86, ал. 4 от ЗМВР при
използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат
всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
Съгласно чл. 88 планирането и контролът на използването на физическа сила,
помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87
включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и
здравето на гражданите. В случая да се употребява физическа сила срещу Б. след
поставяне на белезниците не е било необходимо, а е установено, че такава е
употребена именно след това, т.е. след задържането. Ето защо полицейските
органи в нарушение на чл.86, ал.4 от ЗМВР са използвали физическа сила, в
степен която не е била необходима, като са причинили множество, макар и леки
травматични увреждания на ищеца, вследствие на които той е претърпял за
продължителен период от време болки и страдания. В тази връзка съдът намира, че
не следва да бъдат кредитирани показанията на разпитаните служители на МВР, тъй
като същите от една страна са пряко заинтересовани от изхода на спора, а от
друга страна техните показания не кореспондират и дори противоречат на
показанията на другите свидетели, на писмените доказателства по делото и на
изложеното в констативно-съобразителната част и в заключението на вещото лице. С
оглед на това съдът намира безспорно, че са налице незаконосъобразни действия
на административни органи по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. Доколкото до част от
уврежданията вероятно изобщо нямаше да се стигне ако ищецът беше изпълнил полицейското
разпореждане и се беше предал, вместо да започне да бяга, е налице известен
елемент на съпричиняване, който ще бъде отчетен при определяне размера на
обезщетението.
При така посоченото в случая е дължима преценка
установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
неимуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се
неимуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения
административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице
и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл.1 ЗОДОВ във връзка
с претендираните неимуществени вреди в резултат на отменен по съответния ред
административен акт, като съображенията за това са следните:
Терминът „вреди“ е установен предвид използването му в редица
нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя.
Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите
са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага,
които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения,
които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите
се делят на имуществени и неимуществени.
Във връзка с претендираните тук неимуществени вреди,
ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане на нематериални
блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците от засягането
на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име в обществото,
неговия емоционален живот, физическите и морални страдания, предизвикани от
действия и актове на други лица, както и последиците от накърняване на
естетическите му чувства.
От събраните по делото доказателства - писмени /медицински документи/ и гласни
/показания на свидетели/ безспорно се установява нанасяне на многобройни
телесни повреди - разкъсване
на тъпанчевата мембрана, травма в дясната гръдна половина, контузии на ушните миди и клепачи, отоци,
травми на бедрата и други мекотъканни увреждания. Следва да бъде изцяло
кредитирано и заключението на вещото лице, което по категоричен начин
съответства на многобройните доказателства по делото – писмени и гласни, както
по отношение вид и брой на уврежданията, така и по механизма на тяхното
причиняване. По този начин ищецът
безспорно е преживял негативни емоции - създаден у него физически, но и
психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх
от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му
достойнство, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и
съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно
чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Цитираната
правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между
вредите и незаконосъобразните в случая действия, като елемент от горепосочения
фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка
между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконосъобразен акт.
Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили
са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между
вредите и незаконосъобразния акт са допустими всякакви доказателствени
средства, вкл. и свидетелски показания. Тук следва да се подчертае, че с
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен
начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, в резултат на незаконосъобразни действия, като свидетелските
показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на
неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от
тези незаконосъобразни действия, при което следва да се приеме, че е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и
настъпилата вреда. Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на
ищеца, са доказани по основание.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди,
съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определи по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория, а размерът
на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди,
следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и
времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство
за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде
определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразните действия са се
отразили на увреденото лице.
Съдът намира в тази връзка, че интензитетът на
породените негативни емоционални преживявания у ищеца е сравнително нисък към
умерен, изразени са като състояние на страдание, но без белези на дълбоки и
трайни увреждания в неговата физика и психика. Не се установява това състояние
да е трайно, да се е отразило на здравето на ищеца или по някакъв друг начин, а
доказването на последното е в негова тежест. Отчитайки всички посочени до тук
обстоятелства, предвид характера и интензитета на породените увреждания и негативни
преживявания, както и посоченото по-горе във връзка с поведението на ищеца
непосредствено преди задържането, по-конкретно опитът за бягство от органите на
полицията, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при
определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000
лв., при съобразяване конкретиката на случая, стандарта на живот в страната и
актуалната практика на ВАС по казуси като процесния, както и предвид наличието
на множество, макар и сравнително леки травматични увреждания, квалифицирани от
вещото лице като леки телесни повреди. Според съда именно посоченият размер най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост,
като в същото време е неоснователно позоваването на ответника на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като не се установява конкретните увреждания да са настъпили изцяло
по вина на ищеца.
Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдена ОД на МВР - Пловдив да заплати на Н.П.Б., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000
лв., ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като следва да бъде отхвърлен иска в останалата му част за разликата от
10 000 лв. до 60 000 лв.
При този изход на делото следва да бъде осъдена ОД на МВР -
Пловдив да заплати на Н.П.Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, разноски в
размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, като
направеното възражение за прекомерност е неоснователно, предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и да му бъде заплатена сумата от 10 лв.,
представляваща внесена ДТ. ОД на МВР следва да бъде осъдена също така да
заплати по сметка на Административен съд – Пловдив - сумата в размер на 250
лв., представляваща заплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение за
вещо лице. Разноски се дължат и на
ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по
реда на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ във връзка с
чл. 24 от Наредбата за правната помощ, което следва да бъде осъден ищецът да
заплати.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Пловдив да заплати на Н.П.Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законна
лихва от 09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
разликата от 10 000 лв. до 60 000 лв.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР - Пловдив да заплати на Н.П.Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР - Пловдив да заплати на Н.П.Б., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена ДТ.
ОСЪЖДА
Н.П.Б., ЕГН **********, постоянен адрес:
***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив разноски в размер на 100 лв. за
осъществената юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Пловдив да заплати по сметка на Административен съд – Пловдив сумата
в размер на 250 лв., представляваща заплатено от бюджетните средства на съда
възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: