Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 13.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Кремена Б.а
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Б.а КАНД
№ 233 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Дирекция“Инспекция по труда“-Шумен,
депозирана от Директора, срещу Решение №
260021/17.09.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 708/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление
№ 27-0001022/12.03.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с
чл. 414, ал. 1 от КТ на „К.3.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от
Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, във вр. с чл. 6, ал. 4 Наредбата
за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка
жалбоподателят сочи, че съдебният състав не е изследвал в пълнота приобщените
доказателства .Излага съображения, че представената след проверката разчетно-платежна
ведомост за заплати за м.декември 2019год. съставлява документ с частен
характер, който лесно може да бъде антидатирани и е изготвен единствено за
целите на административно наказателното производство, който по никакъв начин не
доказва, че на лицето е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за процесния
месец в пълен размер към датата, на която е следвало и същата неправилно била
кредитирана с доверие от първоинстанционния съд. Поддържат се и твърдения за безспорната
установеност и доказаност на визираното
в наказателното постановление нарушение, вменено на дружеството ,както и за
липсата на предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в ал.1
от КТ По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебния
акт и за потвърждаване на процесното наказателно постановление. В съдебно заседание
касационният жалбоподател не се представлява от пълномощник.От същия е
депозирано писмено становище, с което подкрепя касационната жалба по изложените
съображения и претендира присъждане на сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна „К.3.“ЕООД,
***, чрез пълномощника си-адв.Б.Б. от АК-Шумен оспорва касационната жалба като
неоснователна и излага доводи за законосъобразност на процесното решение.
Претендира присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Дружеството „К.3.“ ЕООД,
с ЕИК ********* е с предмет на дейност строително-монтажни работи.
На 07.02.2020г. била
извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с
Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните
изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне
на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството, в
качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си командирова
работници в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуги в друга държава
- членка на европейския съюз по договор с „МSL Революсион“.
Било установено че
търговецът сключил трудов договор № 8/01.07.2019 г. с лицето С.А.Н., като
последният бил назначен на длъжност „общ работник в строителството“, при пълно
работно време с уговорено трудово възнаграждение от 1880 лв. Също така било констатирано,
че със Заповед № 24/01.12.2019г. С.Н.бил командирован да осъществява трудовите
си задължения в гр. Лиеж, Кралство Белгия, със задача – довършителни работи за
срок от 10 дни, считано от 01.12.2019 г.
След извършване на
справка в националния уебсайт на Кралство Белгия –
http://www.emploi.belgique.be/fr/themes/remuneration/salaires-minimums-par-sous-commissios-paritaire/banque-de-donnees-salaires,
било установено, че минималната ставка след 01.10.2019 г. за I категория
/неквалифициран/ труд за възрастни работници в строителството е в размер на
14.590 евро на час. Прието било, че дружеството – жалбоподател „К.3.“ ЕООД,
в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си е начислило и
изплатило на общия работник в строителството С.А.Н., командирован в рамките на предоставяне на
услуга /строително – монтажни работи/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия, брутно
трудово възнаграждение за месец декември 2019г. за отработени 10 дни в размер
на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, което е по-малко от
дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на заплащане, установена
за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/.
Впоследствие резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка на 07.02.2020г. – на документи, представени в Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в двадесет и една
точки в съставения протокол. В точка десет отдадените с протокола за
извършената проверка предписания било записано: „Работодателят да начисли и да
заплати остатъка от трудовото възнаграждение за месец декември 2019г. на общия
работник в строителството С.А.Н.,
командирован в рамките на предоставяне на услуга /СМР/ на територията на
Кралство Белгия, до минималната ставка за заплащане, установена за същата или
сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/ – чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ, обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр чл. 121а,
ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда, във връзка с което е дадено
задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 28.02.2020г.
Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на
дружеството на 12.02.2020г.
Въз основа на установените
факти, на 12.02.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 27-0001022, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на
услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от
Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на представляващия
дружеството, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие,
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка било
издадено и процесния правораздавателен акт.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Въз основа на анализ и преценка на съвкупния
доказателствен материал по делото съдебният състав извел и решаващия правен
извод относно липсата на безспорна установеност извършване на вмененото на
дружеството административно нарушение, обуславящо възможността за ангажиране на
административно наказателна отговорност
по чл.414 ал.1 от КТ, с оглед на което наказателното постановление, с което на
дружеството е била наложена имуществена санкция е било отменено.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че
решението е правилно и законосъобразно, като
постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с установените
релевантни за спора факти и обстоятелства.
Правните си изводи съдебният състав е
формирал въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сред които
съставеният Протокол за извършена проверка и представената към момента на
проверката Разчетно-платежна ведомост за месец декември 2019г. на „К.3.“ ЕООД,
в която бил отразен размер на основната заплата на С.Н.в размер на 1880 лева,
отработени 10 дни, заплата за отработените дни 989.47лв. и сума за получаване
772.42лв. видно от заключението на вещото лице по ССИЕ,с касов ордер№24 от
01.12.2019г., подписан от работника,са били изплатени 1250 евро с основание
„командировки“, а след съставяне на АУАН от страна на дружеството на
26.02.2020г. била представена нова ведомост за заплати за м. декември 2019г., в
която била отразена основна заплата за С.Н.в размер на 2462.88 лева,отработени дни 19 и сума за получаване в размер на 1922.61лева.
Първоинстанционният съд възприел за резонни релевираните от органа доводи, че същите
съставляват частни документи, които могат да бъдат антидатирани, респективно
изготвени за целите на административно наказателното производство, с оглед на
което извършил преценката на същите и ги кредитирал въз основа на съвкупния
доказателствен материал по делото. В тази връзка съобразил, че от друга страна,
касаторът представил пред въззивната инстанция Протокол Приложение 9 към чл. 8,
ал. 7 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и Декларация
образец 1 .В подадената Декларация обр.1 за м.декември 2019год. относно С.Н.е
дружеството е декларирало отработените дни за месеца 10 /при 19 работни/,при 8
часа,9 дни неплатен отпуск,осигурителния доход и брутното трудово
възнаграждение 2282.73лв.,данъчна основа за ДОД в размер на 1970.76лв.,данъка
197.07лв. и нетно възнаграждение в размер на 1773.68лв.Задължението за
подаването на Декларация образец 1 произтича от Наредба№ Н-13/17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, в сила от 3.01.2020г., като съгласно 4, ал. 1, б.
„а“ от същата наредба Декларация образец № 1 се подава за всеки календарен
месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а
при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.Въз основа
на доказателствата по делото съдът приел,че Декларация за м.декември 2019г. е
подадена от дружеството своевременно и не е била коригирана, което обуславя
извода, че не съществува твърдяното от органа антидатиране.
За изясняване на обстоятелството за момента на заплащането
на дължимото трудово възнаграждение и неговият размер по искане на дружеството
е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото
лице, на база събраните по делото доказателства и след проверка в
счетоводството на дружеството установило, че на за м.декември 2019год. „К.3.“ЕООД
е начислило на С.А.Н. брутно трудово възнаграждение
в размер на 2477.66лв.,данъчна основа за ДОД е в размер на 2136.23лв.,данъка е
в размер на 213.62лв.,а нетното възнаграждение възлиза на 1922.61лв.Данните от
заключението на вещото лице по ССИЕ, изготвени и на база представената нова
ведомост за заплати за 2019год. и РКО. Данните от подадената от дружеството
Декларация за м.декември 2019год. сочат,че осигурителният доход и брутното
трудово възнаграждение са в размер на 2282.73.,данъчната основа за ДОД е
1970.76лв.,данъка 197.07лв. и нетно възнаграждение 1773.68лв.,а отделно на Николов въз основа на РКО№24/01.12.2019г. са били
изплатени 1250 евро за „командировки“,въз основа на което, правилен и
законосъобразен и обоснован от съвкупния доказателствен материал по делото е
изводът на първоинстанционният съд, че преди извършване на проверката от
07.02.2020год. дружеството е декларирало относно работника С.А.Н. отработени 10
дни за м.декември 2019г /при 19 работни/,при 8 часа,9 дни неплатен отпуск
осигурителен доход и брутно възнаграждение в размер на 2 282.73лв., респективно
нетно възнаграждение 1 773.68лв.,което е и размера на заплатеното на работника
за м.декември 2019год. нетно трудово възнаграждение, явяващ се само с 11 ст.
по-малко от трудово възнаграждение, изчислено в размер на 1 167.20евро /2282.84лв./за
посочения период,съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия.
Въз основа на гореизложеното,касационният
съд намира обжалваното въззивно решение за валидно и допустимо ,правилно и
законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
своевременната претенция от страна на ответника за присъждане на направените
разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение, касационният състав
намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на “К.3.“ЕООД, *** сумата
от 444 /четиристотин четиридесет и четири/ лева.
Водим от горното и на основание 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 1, от АПК, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260021/17.09.2020г. на Районен съд – Шумен,
постановено по ВНАХД № 708/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“-гр.София да заплати на „К.3.“ЕООД *** сумата 444лв.
/четиристотин четиридесет и четири лева/,представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.01.2021г.