Решение по дело №233/2020 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 1
Дата: 13 януари 2021 г.
Съдия: Кремена Григорова Борисова
Дело: 20207270700233
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 13.01.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на единадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Б.а

                                                                          Членове:  Маргарита Стергиовска

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Б.а КАНД № 233 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция“Инспекция по труда“-Шумен, депозирана  от Директора, срещу Решение № 260021/17.09.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 708/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-0001022/12.03.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „К.3.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 121а, ал. 1, т. 1а от Кодекса на труда /КТ/ и чл. 121а, ал. 8 от КТ, във вр. с чл. 6, ал. 4 Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ/.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В тази връзка жалбоподателят сочи, че съдебният състав не е изследвал в пълнота приобщените доказателства .Излага съображения, че представената след проверката разчетно-платежна ведомост за заплати за м.декември 2019год. съставлява документ с частен характер, който лесно може да бъде антидатирани и е изготвен единствено за целите на административно наказателното производство, който по никакъв начин не доказва, че на лицето е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за процесния месец в пълен размер към датата, на която е следвало и същата неправилно била кредитирана с доверие от първоинстанционния съд.  Поддържат се и твърдения за безспорната установеност  и доказаност на визираното в наказателното постановление нарушение, вменено на дружеството ,както и за липсата на предпоставки за прилагане на привилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебния акт и за потвърждаване на процесното наказателно  постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява от пълномощник.От същия е депозирано писмено становище, с което подкрепя касационната жалба по изложените съображения и претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна „К.3.“ЕООД, ***, чрез пълномощника си-адв.Б.Б. от АК-Шумен оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на процесното решение. Претендира присъждане на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява  неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството „К.3.“ ЕООД, с ЕИК ********* е с предмет на дейност строително-монтажни работи.         

На 07.02.2020г. била извършена проверка на документи по спазване на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 6 „Осъществяване контрол по спазване на законодателните изисквания за командироване и изпращане на работници в рамките на предоставяне на услуги“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството, в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си командирова работници в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на европейския съюз по договор с „МSL Революсион“.

Било установено че търговецът сключил трудов договор № 8/01.07.2019 г. с лицето С.А.Н., като последният бил назначен на длъжност „общ работник в строителството“, при пълно работно време с уговорено трудово възнаграждение от 1880 лв. Също така било констатирано, че със Заповед № 24/01.12.2019г. С.Н.бил командирован да осъществява трудовите си задължения в гр. Лиеж, Кралство Белгия, със задача – довършителни работи за срок от 10 дни, считано от 01.12.2019 г.

След извършване на справка в националния уебсайт на Кралство Белгия    http://www.emploi.belgique.be/fr/themes/remuneration/salaires-minimums-par-sous-commissios-paritaire/banque-de-donnees-salaires, било установено, че минималната ставка след 01.10.2019 г. за I категория /неквалифициран/ труд за възрастни работници в строителството е в размер на 14.590 евро на час. Прието било, че дружеството – жалбоподател  „К.3.“  ЕООД, в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си е начислило и изплатило на общия работник в строителството С.А.Н., командирован в рамките на предоставяне на услуга /строително – монтажни работи/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия, брутно трудово възнаграждение за месец декември 2019г. за отработени 10 дни в размер на 989.47 лева /на база основно месечна заплата 1880 лв./, което е по-малко от дължимото минимално такова съгласно минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/. Впоследствие резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка на 07.02.2020г. – на документи, представени в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в двадесет и една точки в съставения протокол. В точка десет отдадените с протокола за извършената проверка предписания било записано: „Работодателят да начисли и да заплати остатъка от трудовото възнаграждение за месец декември 2019г. на общия работник в строителството С.А.Н., командирован в рамките на предоставяне на услуга /СМР/ на територията на Кралство Белгия, до минималната ставка за заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава /14.590 евро/час/  – чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /НУРКИРСРПУ, обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 28.02.2020г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 12.02.2020г.

Въз основа на установените факти, на 12.02.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 27-0001022, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги /обн. ДВ бр. 2/2017 г./, във вр. чл. 121а, ал. 1, т. 1а и ал. 8 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка било издадено и процесния правораздавателен акт.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на анализ и преценка на съвкупния доказателствен материал по делото съдебният състав извел и решаващия правен извод относно липсата на безспорна установеност извършване на вмененото на дружеството административно нарушение, обуславящо възможността за ангажиране на административно  наказателна отговорност по чл.414 ал.1 от КТ, с оглед на което наказателното постановление, с което на дружеството е била наложена имуществена санкция е било отменено.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението е  правилно и законосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с установените релевантни за спора факти и обстоятелства.

Правните си изводи съдебният състав е формирал въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сред които съставеният Протокол за извършена проверка и представената към момента на проверката Разчетно-платежна ведомост за месец декември 2019г. на „К.3.“ ЕООД, в която бил отразен размер на основната заплата на С.Н.в размер на 1880 лева, отработени 10 дни, заплата за отработените дни 989.47лв. и сума за получаване 772.42лв. видно от заключението на вещото лице по ССИЕ,с касов ордер№24 от 01.12.2019г., подписан от работника,са били изплатени 1250 евро с основание „командировки“, а след съставяне на АУАН от страна на дружеството на 26.02.2020г. била представена нова ведомост за заплати за м. декември 2019г., в която била отразена основна заплата за С.Н.в размер на 2462.88 лева,отработени дни 19  и сума за получаване в размер на 1922.61лева. Първоинстанционният съд възприел за резонни релевираните от органа доводи, че същите съставляват частни документи, които могат да бъдат антидатирани, респективно изготвени за целите на административно наказателното производство, с оглед на което извършил преценката на същите и ги кредитирал въз основа на съвкупния доказателствен материал по делото. В тази връзка съобразил, че от друга страна, касаторът представил пред въззивната инстанция Протокол Приложение 9 към чл. 8, ал. 7 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, и Декларация образец 1 .В подадената Декларация обр.1 за м.декември 2019год. относно С.Н.е дружеството е декларирало отработените дни за месеца 10 /при 19 работни/,при 8 часа,9 дни неплатен отпуск,осигурителния доход и брутното трудово възнаграждение 2282.73лв.,данъчна основа за ДОД в размер на 1970.76лв.,данъка 197.07лв. и нетно възнаграждение в размер на 1773.68лв.Задължението за подаването на Декларация образец 1 произтича от Наредба№ Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 3.01.2020г., като съгласно 4, ал. 1, б. „а“ от същата наредба Декларация образец № 1 се подава за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.Въз основа на доказателствата по делото съдът приел,че Декларация за м.декември 2019г. е подадена от дружеството своевременно и не е била коригирана, което обуславя извода, че не съществува твърдяното от органа антидатиране.

 За изясняване  на обстоятелството за момента на заплащането на дължимото трудово възнаграждение и неговият размер по искане на дружеството е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице, на база събраните по делото доказателства и след проверка в счетоводството на дружеството установило, че на за м.декември 2019год. „К.3.“ЕООД е начислило   на С.А.Н. брутно трудово възнаграждение в размер на 2477.66лв.,данъчна основа за ДОД е в размер на 2136.23лв.,данъка е в размер на 213.62лв.,а нетното възнаграждение възлиза на 1922.61лв.Данните от заключението на вещото лице по ССИЕ, изготвени и на база представената нова ведомост за заплати за 2019год. и РКО. Данните от подадената от дружеството Декларация за м.декември 2019год. сочат,че осигурителният доход и брутното трудово възнаграждение са в размер на 2282.73.,данъчната основа за ДОД е 1970.76лв.,данъка 197.07лв. и нетно възнаграждение 1773.68лв.,а отделно на Николов  въз основа на РКО№24/01.12.2019г. са били изплатени 1250 евро за „командировки“,въз основа на което, правилен и законосъобразен и обоснован от съвкупния доказателствен материал по делото е изводът на първоинстанционният съд, че преди извършване на проверката от 07.02.2020год. дружеството е декларирало относно работника С.А.Н. отработени 10 дни за м.декември 2019г /при 19 работни/,при 8 часа,9 дни неплатен отпуск осигурителен доход и брутно възнаграждение в размер на 2 282.73лв., респективно нетно възнаграждение 1 773.68лв.,което е и размера на заплатеното на работника за м.декември 2019год. нетно трудово възнаграждение, явяващ се само с 11 ст. по-малко от трудово възнаграждение, изчислено в размер на 1 167.20евро /2282.84лв./за посочения период,съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия.

Въз основа на гореизложеното,касационният съд намира обжалваното въззивно решение за валидно и допустимо ,правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременната претенция от страна на ответника за присъждане на направените разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение, касационният състав намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на “К.3.“ЕООД, *** сумата от 444 /четиристотин четиридесет и четири/ лева.

Водим от горното и на основание 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 1,  от АПК, Шуменският административен съд

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 260021/17.09.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 708/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София да заплати на „К.3.“ЕООД *** сумата 444лв. /четиристотин четиридесет и четири лева/,представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

 

                                                                                                   2.........................

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.01.2021г.