№ 179
гр. Пловдив, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно гражданско дело
№ 20245000500366 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №380/20.03.2024г., постановено по гр.д. №866/2023г. по
описа на окръжен съд Пловдив, Р. Н. А., ЕГН ********** от с.К., общ.С. е
осъден да заплати на „ЗАД А.“АД, ЕИК ********* сумите: 8 184,00лв. -
частичен иск от общо заплатено от застрахователя на А. М. М. обезщетение от
151 000,00лв. за неимуществени вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при
ПТП на 01.06.2013г. в с.С., общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със
законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане,
както и сумата 133,00лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 7 620,00лв. - частичен иск от общо заплатено от
застрахователя на Е. А. Б. обезщетение от 141 000,00лв. за неимуществени
вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С.,
общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху
главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата
123,83лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г.
до 10.01.2022г.; 12 100,00лв. - частичен иск от общо заплатено от
застрахователя на М. А. Г. обезщетение от 232 952,73лв. за неимуществени
1
вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С.,
общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху
главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата
196,64лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г.
до 10.01.2022г.; 12 096,00лв. - частичен иск от общо заплатено от
застрахователя на А. А. Г. обезщетение от 232 839,40лв. за неимуществени
вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С.,
общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху
главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата
196,58лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до
10.01.2022г.
Отхвърлени са акцесорните искове за лихва за забава върху
претендираните главници за периода от 16.09.2021г. до 29.09.2021г.
Р. Н. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗАД А.“АД, ЕИК
********* сумата 1 950,00лв. - разноски по делото.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника
в първоинстанционното производство – Р. Н. А., като въззивната жалба е
срещу осъдителната част на решението. Позовава се на частична
недопустимост на решението /по отношение на увеличения размер на
исковата претенция с изменението на иска по чл.214 от ГПК, т.е. – за
разликата над 20 000лв. до 40 000лв./. Освен това е въведено оплакване, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се
нарушение на материалния закон и процесуалните правила, постановяване на
решението при дефицит на доказателства. Доводите за недопустимост на
решението се аргументират с погасителна давност – преди всичко - по
отношение на увеличения размер на претенциите. Поддържа се и
възражението, съдържащо се в отговора на исковата молба, за погасителна
давност и по отношение на пълния размер на претенцията, като са наведени
доводи относно началния момент, от който започва да тече погасителната
давност по отношение на регресните претенции. Със същите доводи се
обосновава и недопустимост на съдебното решение и в частта, с която
жалбоподателят е осъден да заплати законната лихва върху увеличения размер
на претенцията. Твърди се недопустимост на решението по отношение на
сумите, изплатени по изпълнителните дела, като разноски и лихви за забава.
2
Наведени са доводи относно характера на разноски, сторени в изпълнителното
производство и е изразено становище, че искът по отношение на сторени
разноски в изпълнителното производство е недопустим. Въведено е
оплакване, че изводът на окръжния съд за наличие на предпоставките по
чл.274 ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е необоснован и неправилен, постановен при липса
на представени от ищеца доказателства. Това оплакване се аргументира с
липса на представена застрахователна полица за сключена застраховка „ГО“
между „ЗАД А.“АД и ответника. Твърди се, че приетата с протоколно
определение от 29.09.2022г. застрахователна полица с дата на покритие от
********г. до 01.02.2013г. е прекратена на 16.02.2012г. /в която насока
представя справка относно прекратена застраховка, което писмено
доказателство не е прието, тъй като не е ново и възможността за представяне
на това доказателство е преклудирана и непредставянето му не свързано с
допуснати процесуални нарушения от страна на окръжния съд, а и с оглед
впоследствие изложени съображения, е и неотносимо/. В същото време се
твърди, че полицата, на която ищецът се позовава - от 16.04.2013г. не е
представена, като липсата на застрахователна полица прави невъзможна
проверката относно нейната валидност. Твърди се, че справката в
електронната страница, на която съдът се е позовал, за да обоснове извод за
такова договорно правоотношение, не представлява годно доказателство, тъй
като не носи белезите на официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК
или на частен такъв по смисъла на чл.180 от ГПК, както и електронен
документ. Твърди се, че е необоснован изводът на съда, че са доказани
извършени плащания по банков път на А. М. /151 000лв./ и на Е. Б. /141
000лв./ в изпълнение на сключени на 12.06.2017г. споразумения. Това
твърдение се аргументира, с доводи, че представените платежни нареждания
не представляват оригининален документ, нито заверени копия, нито
електронен документ. Коментирано е посоченото в тях основание, като се
твърди, че то не доказва именно основателността на регресната претенция.
Поддържа се оплакване, че съдът неправилно е неглежирал липсата на
представителна власт на лицето, подписало споразуменията от 12.06.2017г. с
правоимащите лица от името на ЗАД „А.“ АД. Твърди се необоснованост на
извода на съда за доказаност на претенциите за обезщетение на М. А. Г. и А.
А. Г. /майка и баща на пострадалото лице/, тъй като от доказателствата по
делото се установявало, че въпросните обезщетени в общ размер от 300 000лв.
3
са преведени по банков път по сметка на ЧСИ, но липсвали доказателства, че
са получени лично от правоимащите лица. Въведено е обобщаващо оплакване,
че ищецът не е представил необходимите доказателства и не е доказал при
условието на пълно и главно доказване наличието на три от кумулативните
предпоставки на регресното право – наличие на застрахователно
правоотношение, вреда и изплатено обезщетение на правоимащите лица,
което, според жалбоподателя, следвало да се преценява от съда на основание
чл.190 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.161 от ГПК. Жалбоподателят счита, че в
нарушение на чл.194 ал.1 от ГПК съдът не е извършил дължимата преценка на
представените от ищеца доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
безкритично е приел тяхната достоверност; съдът не е обсъдил въз основа на
кои категорично доказани факти и обстоятелства базира своите изводи. Като
пример в тази насока се сочи приемането на заключение по назначената
експертиза при липса на извършена оценка по смисъла на чл.202 от ГПК.
Коментирани са изводи/констатации на вещото лице, изведени от вписванията
в счетоводните книги на застрахователното дружество, „които вписвания не са
представени по делото“, като се твърди, че съдът не е извършил необходимата
проверка в съответствие с чл.182 от ГПК, поради което, жалбоподателят
счита, че заключението неправилно е кредитирано от съда, не само, поради
неговата необоснованост, но и поради противоречие на изводите му с
представени по делото доказателства. Въведени са съждения, че по делото не
са изслушани съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертиза, при
условията на непосредственост, доколкото по аргумент на чл.300 от ГПК,
правнозначимите обстоятелство е недопустимо да се доказват в гражданския
процес със заключения на изготвени в наказателното производство
експертизи. Въведено е оплакване, че решението е постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. На първо място в тази насока
жалбоподателят се позовава на нередовна искова молба. Това оплакване се
аргументира с липса - в първоначално подадената искова молба пред районен
съд, така и в коригираната такава, подадена пред окръжния съд, на
конкретизация на датите, на които са изплатени обезщетенията на всяко от
правоимащите лица – нередовност по смисъла на чл.127 ал.1,т.4 от ГПК –
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. На следващо място
се твърди, че съдът е постановил решението си при липса на доклад след
изменението на иска по чл.214 от ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл
4
служебно по вече преклудирано доказателствено искане на ищеца – ищецът е
направил доказателствените си искания в исковата молба, а впоследствие и в
следващите две заседания – на 29.09.2022г. и 10.11.2022, а молба от
30.08.2022г., на която съдът се е позовал, за да допусне експертиза, нито е
докладвана, нито е поддържана, а напротив – и в двете проведени съдебни
заседания процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че няма
други доказателствени искания, включително и в молбата си, приета в съдебно
заседание от 10.11.2022г. В този смисъл се твърди, че в нарушение на
съдопроизводствените правила окръжният съд е приел молбата за редовна в
закрито заседание и в нарушение на чл.159 ал.1 от ГПК е назначил съдебно-
счетоводна експертиза. Следващото оплакване се свежда до това, че, в
нарушение принципите на равенство между страните и установяване на
истината /чл.9 и чл.10 от ГПК/, съдът не е предоставил възможност на
ответника да упражни предоставените му права, да ангажира доказателства за
твърдените от него обстоятелства, респективно – да обори твърденията на
ищеца. В тази връзка са наведени твърдения, че съдът, в нарушение на
процесуалните изисквания, не е уважил своевременно заявени
доказателствени искания на ответника /касаещи въведено от него възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП, по повод на което са
изплатени застрахователните обезщетения, предмет на регресната претенция/.
Въведени са доводи, че спазването на изискванията на нормативната уредба за
организацията на движението за проектирането и изпълнението на пътищата и
оценка на въздействието на пътната безопасност, във връзка с Директива
2008/96/ЕО на Европейския парламент относно управлението на
безопасността на пътната инфраструктура, са обстоятелства, които имат
значение при разглеждането на спора, засягащ ПТП и допринасящо
изясняване на делото от фактическа страна. Отново се поддържа оплакването,
че първоинстанционният съд е следвало да допусне съдебноавтотехническа
експертиза относно механизма на ПТП /с оглед въведеното от страната
възражение за съпричиняване/ и по този начин се поддържа въведеното с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на
пострадалото лице. Иска се решението да бъде обезсилено, съответно –
отменено. С въззивната жалба са заявени доказателствени искания, които се
обосновават с хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК и които са оставени без
уважение от въззивната инстанция, поради липса на основание за допускането
5
им.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна – „ЗАД А.“АД. С депозирана писмена молба – вх.№7636/25.09.2024г.
въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.274, ал.1,
т.1 от КЗ /отм./.
Ищецът в първоинстанционното производство – въззиваема страна в
настоящето – „ЗАД А.“АД, първоначално е депозирал исковата си молба пред
районен съд С. – на 11.03.2022г., по която е образувано гр.д. №210/2022г. по
описа на РС С.. В исковата молба са изложени следните обстоятелства: При
ПТП, настъпило на 01.06.2013г. в с.С., виновно причинено от ответника Р. Н.
А., ЕГН ********** при управление на лек автомобил „Х. П.“ с рег. №** ****
** в пияно състояние, е починала М. М. М.. С влязла в сила присъда по НОХД
№***/****г. на Окръжен съд Пловдив А. е признат за виновен в извършване
на това деяние в пияно състояние. Към момента на деянието за автомобила е
била налична застраховка „гражданска отговорност” с ищеца посредством
застрахователна полица №************** със срок на действие 16.04.2013г. -
15.04.2014г., прекратена предсрочно на 02.08.2013г. Близките на пострадалото
лице заявили пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, по повод на което била образувана преписка по щета
№***************. Твърди се, че ищецът е заплатил следните обезщетения:
на съпруга на починалата - А. М. М. - на 26.07.2017г. била заплатена сумата
6
151 000лв.; на дъщерята Е. А. Б. - на 26.07.2017г. била заплатена сумата 141
000лв.; на бащата М. А. Г. - на 27.03.2017г. била заплатена сумата 119
292,73лв., а на 02.04.2018г. - още 113 660лв; майката А. А. Г. на 28.03.2017г.
било заплатено обезщетение в размер на 119 179,40лв., а на 02.04.2018г. - още
113 660,00лв. Ищецът е поканил ответника да му заплати посочените суми с
покана, връчена на 15.09.2021г., но плащане не последвало. Искането, с което е
сезиран районният съд, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 20 000лв. – предявена частично от общо дължима сума за
главница 805 068,90лв., ведно със законната лихва до датата на окончателното
плащане; 650,05лв. – мораторна лихва върху главницата за периода
16.09.2021г. до 10.01.2022г. – частично предявена от сума в размер на
26 166,83лв. или общо 20 650,05лв., като се претендират и направените
съдебно-деловодни разноски.
С депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът е оспорил исковата претенция по основание и размер. Въвел е
възражение за недопустимост на иска /поддържано с въззивната жалба/,
релевирайки възражение за погасителна давност. Въведено е възражение, че
ищецът не е ангажирал необходимите доказателства за наличие на
предпоставките за успешно провеждане на регресните искове, включително и
за липса на доказателства за заплащане на застрахователно обезщетение на
правоимащите лица. Оспорва размера на платените обезщетения като
несъобразени с действителната фактическа обстановка и със съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. В отговора на исковата
молба се съдържа доказателствено искане за допускане на гласни
доказателства – разпит на двама свидетели за установяване на твърдените в
отговора обстоятелства относно фактическата обстановка при ПТП.
С определение №425/05.08.2022г. РС С. е изготвил проект за доклад по
делото. Разпределена е доказателствената тежест, като на ответника е указано,
че следва да докаже възраженията си, изложени в отговора, както и
настъпването на правопогасяващи, правопрепятстващи или
правоунищожаването на вземанията на ищеца факти. Оставено е без уважение
доказателственото искане на ответника за допускане на гласни доказателства,
като аргументите на съда са „тъй като въпросът за съпричиняване е бил
въведен в производството пред СГС по исковата молба за обезщетение на
неимуществени вреди на М. и А. Г. и е било обсъдено в мотивите на съдебното
7
решение“. /Това искане се поддържа и с въззивната жалба на основанието за
допустимост по чл.266 ал.3 от ГПК, но е оставено без уважение от въззивния
съд, поради липсата на предпоставките на цитираната процесуална норма/.
С молба от 09.11.2022г., на осн. чл.214 от ГПК ищецът е заявил
увеличение на предявения като частичен иск от 20 000лв. на 40 000лв.
Изрично е заявено „не правя изменение на цената на акцесорния иск за
мораторна лихва“.
При така посоченото писмено изявление, с определение от ОСЗ от
10.11.2022г., постановено по гр.д. №210/2022г. по описа на РС С., районният
съд е допуснал увеличение на предявения иск за главница – от 20 000лв. на
40 000лв. /като частичен от 805 068,90лв./, като на осн. чл.118 ал.2 от ГПК, във
вр. с чл.104, т.4 от ГПК, е прекратил производството пред себе си и е изпратил
делото по правилата на родовата подсъдност на окръжен съд С..
След отвод на всички съдии от състава на ОС С., по реда на чл.23 ал.3 от
ГПК, е определено исковата молба, предявена от „ЗАД А.“АД срещу Р. Н. А.,
да се разгледа от окръжен съд Пловдив. Образувано е гр.д. №866/2023г. по
описа на окръжен съд Пловдив /по което е постановено обжалваното
решение/. С протоколно определение от 03.10.2023г. по гр.д. №866/2023г. на
ПОС, съдът е констатирал нередовност на исковата молба, свеждащо се до
несъответствие с обстоятелствената част и предявения петитум /тъй като в
обстоятелствената част е посочено, че са изплатени обезщетения на повече от
едно лице и на различни дати, а петитумът е предявен за обща сума/. Исковата
молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищеца: да посочи
каква е частично претендираната главница от всяко едно обезщетение,
изплатено поотделно на всяко едно от пострадалите лица, както и какъв е
размерът на частично претендираните мораторни лихви върху всяка една от
главниците и за какъв период се претендират те.
По повод на така дадените указания ищецът е депозирал молба с вх.
№32672/26.10.2023г., с която уточнява петитума по следния начин: 8 184лв. -
частичен иск от общо заплатеното на А. М. М. обезщетение от 151 000лв. и
133лв. - обезщетение за забава в изплащане на претендираната главница за
периода 16.09.2021г. - 10.01.2022г.; 7 620лв. - частичен иск от общо
заплатеното на Е. А. Б. обезщетение от 141 000лв. и 123,83лв. - обезщетение за
забава върху претендираната главница за периода 16.09.2021г. - 10.01.2022г.;
8
12 100лв. - частичен иск от общо заплатеното на М. А. Г. обезщетение от 232
952,73лв. и 196,64лв. - обезщетение за забава върху претендираната главница
за периода 16.09.2021г. - 10.01.2022г.; 12 096лв. - частичен иск от общо
заплатеното на А. А. Г. обезщетение от 232 839,40лв. и 196,58лв. обезщетение
за забава върху претендираната главница за периода 16.09.2021г. - 10.01.2022г.
Главниците по частичните искове се претендират ведно със законна лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. По така
заявената претенция се е произнесъл окръжният съд с обжалваното решение.
При така описаното развитие на производството и заявените от страните
твърдения и възражения, въззивният съд намира, че на първо място следва да
се произнесе по съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за
допуснати процесуални нарушения /макар и посочени на последно място/.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нередовна искова
молба по смисъла на чл.127 ал.1,т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата,
на които се основава искът, поради липса конкретизация на датите, на които са
изплатени обезщетенията на всяко от правоимащите лица. В депозираната
пред районен съд С. на 11.03.2022г. искова молба, по която е образувано гр.д.
№210/2022г. по описа на РС С., конкретно са посочени датите, на които са
изплатени обезщетенията на всяко от правоимащите лица /на съпруга на
починалата - А. М. М. - на 26.07.2017г.; на дъщерята Е. А. Б. - на 26.07.2017г.;
на бащата М. А. Г. - на 27.03.2017г. - сумата 119 292,73лв., а на 02.04.2018г. -
още 113 660лв; на майката А. А. Г. на 28.03.2017г. - сумата 119 179,40лв., а на
02.04.2018г. - още 113 660лв., които обстоятелства, свързани с датата на
изплащане на застрахователно обезщетение, са относими при евентуално
възражение за погасителна давност на вземането. Депозираната пред районен
съд С. искова молба, ведно с молба вх.№32672/26.10.2023г., депозирана пред
окръжен съд Пловдив, съответстват на всички изисквания за редовност на
искова молба, визирани в чл.127 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Не се споделя оплакването на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на доклад след изменението на иска по
чл.214 от ГПК. Изменението на иска представлява предприета от ищеца
промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните
действия, извършени при първоначално предявения иск, запазват силата си. В
случая изменението на иска се изразява в увеличаване на първоначално
9
предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над
първоначално заявения – чл.214 ал.1, изр. последно. То не касае промяна на
основанието на иска, нито промяна на искането – като вид търсена защита. С
преписа от исковата молба и приложенията към нея, ответникът е известен,
както относно частичния, така и за общия размер на претендираната сума,
като поисканото и допуснато увеличение отново се свежда до частично
заявена претенция. Изменението не засяга предмета на делото, изготвеният от
районен съд С. доклад по гр.д. №210/2022г. не страда от пропуски или грешки,
при което той обвързва родовокомпетентния първоинстанциянния съд и след
допуснатото изменение – изразяващо се само в увеличение размера на иска, не
се налага изготвянето на нов доклад. За пълнота само следва да се посочи, че
по повод на молба с вх.№32672/26.10.2023г. и във вр. с разпореждане на ОС
Пловдив по гр.д. №866/2023г. от ответника е постъпил „отговор“ вх.
№37918/08.12.2023г., докладвана в ОСЗ. Т.е. – правото на участие на
ответника в исковия процес не е възпрепятствано по никакъв начин.
Неоснователно е и оплакването, че съдът се е произнесъл служебно по
вече преклудирано доказателствено искане на ищеца – има се предвид
допуснатата съдебносчетоводна експертиза. С исковата молба, депозирана
пред РС С. ищецът е заявил искане – да му се даде възможност да ангажира и
други доказателства с оглед становището на ответника. Проектът за доклад по
делото, обективиран в определението по чл.140 от ГПК - №425/05.08.2022г. по
гр.д. №210/2022г. на РС С., ведно с отговора на исковата молба, са съобщени
на ищеца на 12.08.2022г. По повод указанията за разпределение на
доказателствената тежест и с оглед възраженията, съдържащи се в
депозирания отговор, с молба вх.№4418/31.08.2022г. /изх.дата 30.08.2022г./
ищецът е поискал допускане на съдебносчетоводна експертиза с формулирана
задача – и така заявеното доказателствено искане не е преклудирано. Молба с
вх. №4418/31.08.2022г. /ведно с приложените с нея писмени доказателства/ е
докладвана в проведеното пред РС С. първо съдебно заседание – на
29.09.2022г., но районен съд С. не се е произнесъл по така заявеното
доказателствено искане по чл.195 от ГПК. Такова произнасяне липсва и в
следващото проведено пред РС С. съдебно заседание от 10.11.2022г. /в което
производството пред РС е прекратено и делото е изпратено на ОС като родово
компетентен съд./ Вярно е, че по така заявеното доказателствено искане за
допускане на ССЕ се е произнесъл окръжен съд Пловдив по образуваното ред
10
него гр.д. №866/2023г., като е констатирал, че по така заявеното своевременно
доказателствено искане няма произнасяне – в закрито заседание,
обективирано в протокол от ОСЗ от 06.06.2023г. /който протокол е от първото
проведено пред ОС Пловдив съдебно заседание/. Вярно е, че и в двете,
проведени пред РС С. съдебни заседания – на 29.09.2022г. и 10.11.2022г. се
съдържат изявления на процесуалния представител на ищеца за
непредявяване на други доказателствени искания, но – освен вече заявените,
каквото е искането, обективирано в молба с вх. №4418/31.08.2022г. за
допускане на ССЕ. Фактът, че разглеждащият към онзи момент
производството по делото съд /РС С./ не се е произнесъл своевременно по това
своевременно заявено доказателствено искане не води до преклудираност на
самото доказателствено искане. В този смисъл окръжен съд Пловдив по
воденото пред него гр.д. №866/2023г., правилно е констатирал, че по така
заявеното своевременно доказателствено искане няма произнасяне и правилно
се е произнесъл по него, като е допуснал исканата от ищеца ССЕ. Ето защо
оплакването на жалбоподателя, че в нарушение на съдопроизводствените
правила окръжният съд е приел молбата за редовна в закрито заседание и в
нарушение на чл.159 ал.1 от ГПК е назначил съдебносчетоводна експертиза е
изцяло неоснователно, тъй като не се касае за уважаване на несвоевременно
заявено искане за допускане на доказателства.
Не се констатира релевираното от жалбоподателя нарушение
принципите на равенство между страните и установяване на истината.
Окръжен съд Пловдив, включително и районен съд С., е спазил принципа за
равенство между страните по смисъла на чл.9 от ГПК, като е осигурил на
страните равна възможност да упражняват предоставените им права, както и
принципа за установяване на истината по смисъла на чл.10 от ГПК – да
осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на
фактите, но – установяване на факти, които са от значение за решаването на
делото. А доколкото част от доказателствените искания на ответника не са
уважени, както от окръжен съд Пловдив, така и от първоначално сезирания
районен съд С., то тези процесуални действия на първоинстанционния съд са в
съаответнствие с разпоредбата на чл.159 ал.1 от ГПК, не само даваща
възможност, но и задължаваща съда да остави без уважение доказателствени
искания, които са неотносими към спора /конкретно сочените във въззивната
жалба и поддържани с нея доказателствени искания, касаещи въведено от
11
ответника – настоящ жалбоподател, възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата при ПТП, по повод на което са изплатени застрахователните
обезщетения, като по отношение на възражението за съпричиняване и
исканите в тази връзка доказателства – за установяване на „пътната
обстановка“ – т.е. – механизма на ПТП, ще бъдат изложени допълнително
съображения/.
На следващо място следва да се посочи за неоснователно релевираното
от жалбоподателя възражение за недопустимост на обжалваното решение,
аргументирано с погасителна давност. Правопогасяващото възражението за
погасяване на вземане по осъдителна искова претенция е възражение срещу
съществуването на претендираното от ищеца право и касае основателността
на иска, а не неговата допустимост. Съответно – не рефлектира върху
допустимостта на постановено при възражение за погасителна давност
решение, а би се отразило върху правилността на такова решение.
Несъответстващо на диспозитивното начало е оплакването на жалбоподателя
досежно недопустимост на съдебното решение – съответно предявения иск за
разноски, сторени в изпълнително производство. Ищецът не е заявил такава
претенция, нито пък съдът се е произнесъл по такова искане.
Депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото сочат на
следното:
На първо място следва да се посочи представеният препис от присъда по
НОХД №***/****г. на Окръжен съд Пловдив, влязла в сила на 03.11.2015г., с
която ответникът и настоящ жалбоподател Р. Н. А. е признат за виновен в
това, че на 01.06.2013г. в с.С., при управление на лек автомобил „Х. П.“ с рег.
№** **** ** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил смъртта на М. М. М., която е настъпила на 30.06.2013г., като
деянието е извършено в пияно състояние.
Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община С.,
наследници по закон на М. М. М. са съпруг А. М. М. и дъщеря Е. А. М./Б.,
като няма спор, че М. и А. Г. са родители на пострадалата М. М. М..
Представени са доказателства по образувана застрахователна преписка
при ищеца по заявени претенции на преките наследници за образувана щета
под №***************. На 12.06.2017г. между преките наследници и
застрахователя – ищец и настоящ въззиваем, са подписани извънсъдебни
12
споразумения. Те съдържат констатация за настъпилото на 01.06.2013г. в с.С.
ПТП, виновно причинено от водача Р. Н. А., който при управление на лек
автомобил „Х. П.“ с рег. №** **** ** е причинил смъртта на М. М. М..
Споразуменията съдържат и констатация за образувано между страните гр.д.
№2075/2016г. и гр.д. №2074/2016г. на СГС. Страните по тези споразумения са
приели, че автопроизшествието, при което е настъпила смъртта на М. М.,
представлява застрахователно събитие, настъпило в периода на валидност на
застрахователна полица **************, сключена при ЗАД „А.“ и
покриваща гражданската отговорност на Р. Н. А., в качеството му на водач на
лек автомобил „Х. П.“ с рег. №** **** **. Страните по първото извънсъдебно
споразумение – ЗАД „А.“ и А. М. М., се съгласяват застрахователят да
изплати на М. застрахователно обезщетение за репариране на неимуществени
вреди в размер на 151 000лв. Страните по второто извънсъдебно споразумение
– ЗАД „А.“ и Е. А. Б., се съгласяват застрахователят да изплати на Е. Б.
застрахователно обезщетение за репариране на неимуществени вреди в размер
на 141 000лв. ЗАД „А.“ се е задължило да изплати сумите в 14-дневен срок от
подписване на споразумението по посочени в съответните споразумения
банкови сметки /а правоимащите лица са се задължили в 3-дневен срок от
изплащане на обезщетенията да депозират отказ от искове, по които е
образувано гр.д.№2075/2016г. на СГС/.
Тук следва да се посочи, че възражението, съдържащо се във въззивната
жалба, че съдът неправилно е неглежирал липсата на представителна власт на
лицето, подписало споразуменията от 12.06.2017г. с правоимащите лица от
името на ЗАД „А.“ АД, освен че е ненадлежно въведено, е и неоснователно.
Вярно е, че в съдебно заседание от 29.09.2022г. /проведено по гр.д.
№210/2022г. по описа на РС С./ при представяне на споразуменията от
12.06.2017г. в оригинал, процесуалният представител на ответника е направил
изявление „Моля съда да задължи ищцовата страна да представи в оригинал
извънсъдебните споразумения, тъй като оспорваме представителната власт,
също така общите условия за сключена застраховка ГО“, но тъй като
документите са представени в оригинал, това искане за представяне оригинал
на документите не е поддържано. Не е конкретизирано възражението за липса
на представителна власт /чия представителна власт се оспорва, доколкото в
споразуменията е посочено, че същите се сключват от името на
представляващите АД и такова възражение не е поддържано в хода на
13
производството по гр.д. №866/2023г. по описа на ОС Пловдив. Но преди
всичко, дори и споразуменията да са сключени от името на ЗАД „А.“ АД от
лице без представителна власт, то това действие е потвърдено по смисъла на
чл.301 от ТЗ с оглед на последвалите плащания в полза на правоимащите лица
– страни по споразуменията.
Съгласно представените преписи от Решение №8868/08.12.2016г. по
гр.д.№16 739/2015г. на Софийски градски съд и Решение №665/20.03.2018г. по
въззивно гр.д.№1830/2017г. на Апелативен съд София, „ЗАД А.”АД е осъдено
да заплати: на М. А. Г. /баща на пострадалата при процесното ПТП М. М./
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.; на А. А. Г.
/майка на М. М./ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв.
Видно от мотивите и диспозитива на съдебните актове настоящият
жалбоподател Р. Н. А. /причинил ПТП/ е участвал в производството по
предявените искове от родителите на пострадалата като трето лице – помагач.
Решение №8868/08.12.2016г. по гр.д.№16 739/2015г. на Софийски градски съд
съдържа становището на третото лице - помагач по основателността на
исковете, а именно: „Третото лице – помагач Р. Н. А. не оспорва иска“.
Посоченото Решение №8868/08.12.2016г. по гр.д.№16 739/2015г. на Софийски
градски съд съдържа и следната мотивна част: „Няма спор, че по отношение
на автомобила, управляван от виновния водач, е имало валидна към момента
на произшествието застраховка в ответното дружество“.
Правният интерес при привличане на трето лице – помагач се изразява в
това, че решението на съда ще има установтелно действие в отношенията на
третото лице и противната страна и още в това, че установеното в мотивите на
решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със
страната, която би поискала привличането. От мотивите на Решение
№8868/08.12.2016г. по гр.д.№16 739/2015г. на Софийски градски съд и
Решение №665/20.03.2018г. по въззивно гр.д.№1830/2017г. на Апелативен съд
София не става ясно по чия инициатива е осъществено процесуалното
действие по привличане на А. като трето-лице /като правен интерес от
привличането би имал ответникът – застраховател и обикновено по искове за
застрахователно обезщетение за репариране на вреди от ПТП процесуалното
действие по привличане на трето лице – помагача е по инициатива на
застрахователя/, но при всички положения третото лице – помагач е обвързано
от установителното действие на мотивите, а то е, че „по отношение на
14
автомобила, управляван от виновния водач, е имало валидна към момента на
произшествието застраховка“ при ЗАД „А.“. Освен това, като участник в
исковото производство, третото лице – помагач разполага с процесуалната
възможност да противопостави всички свои възражения по основателността
на иска и непротивопоставянето на такива преклудира тази възможност на по-
късен етап – при евентуална регресна претенция, каквато е упражнена в
настоящия случай. В този смисъл следва да се посочи, че възраженията на
жалбоподателя за недоказаност на факта за наличие на валидно
застрахователно правоотношение е изцяло преклудирано. Освен това, за
пълнота следва да се посочи, че то е и неоснователно. На първо място следва
да се посочи, че противно на твърденията на жалбоподателя в мотивите на
обжалваното решение липсва позоваване на справка в електронната страница
на Г. *. Справка от ел.страница на Г.* за сключена застраховка ГО за МПС с
ДКН №** **** ** с посочена именно застрахователна полица
№************** е представена и приета в производството по гр.д.
№210/2022г. на РС С. /л.177/ с молба вх.№4418/31.08.2022г./. Регистърът на
застраховките в сайта на Г.* „Проверка за валидна застраховка ГО на
автомобилистите“ е публичен и общодостъпен – т.е. – общоизвестен факт по
смисъла на чл.155 от ГПК /при което доводите на жалбоподателя, че справката
от ел.страницата на Г.* не носи белезите на официален документ по смисъла
на чл.179 от ГПК или на частен такъв по смисъла на чл.180 от ГПК са
неотносими/. Видно от тази справка за МПС с ДКН №** **** ** е сключен
договор за застраховка ГО със ЗАД „А.“ АД посредством застрахователна
полица №************** със срок на действие 16.04.2013г. - 15.04.2014г.,
прекратена на 02.08.2013г. /но действаща към момента на ПТП /м.06.2013г./.
Този факт е посочен и в самата искова молба, като не съответства на данните
по делото твърдението на жалбоподателя, че полицата, на която ищецът се
позовава, не е представена. Вярно е посоченото от жалбоподателя, че с молба
вх.№4418/31.08.2022г. ищецът е представил и застрахователна полица
№************** от ********г. за МПС със същия ДКН, но това е
„Комбинирана застрахователна полица Гражданска отговорност на
автомобилистите и Злополука“, като застрахователната полица, по която са
изплатени обезщетенията, е ГО №************** и именно този номер
застрахователна полица е посочен в извънсъдебните споразумения от
12.06.2027г.
15
По гореизложените съображения – относно преклудиране възможността
на настоящия жалбоподател да въведе в настоящия процес правоизключващи
възражения по наличието/валидността на възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с оглед участието му
като трето-лице помагач в исковото производство по чл.226 от КЗ /отм./,
преклудирана е и възможността му да противопостави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалото лице. В исковото производство по
чл.226 от КЗ /отм./ настоящият ответник е следвало да осъществи
процесуалната дейност, насочена към осуетяване осъждането на ЗАД „А.“
АД, защитавайки своите права и правата на застрахователя, чрез упражняване
на всички възражения, като при липсата на процесуална активност тази
възможност към завеждане на настоящия процес е преклудирана съобразно
нормата на чл.223 от ГПК. Имено участието на трето лице – помагач в един
исков процес е правна възможност чрез участието на това лице в чуждия
процес, то да съдейства за постановяване на решение в полза на привличащата
го страна, което да въздейства и върху неговото правно положение, като
предотврати евентуална регресна отговорност. В този смисъл всички
установени в исковото производство по чл.226 от КЗ /отм./ факти са
задължителни за настоящия ответник и жалбоподател. В случая нито се
твърди, а още по-малко са ангажирани доказателства, че в производството по
чл.226 от КЗ /отм./ ЗАД „А.“ АД умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства по смисъла на чл.223 ал.2, пр. последно от ГПК. Независимо, че
не са наведени доводи в тази насока, следва да се посочи, че действително, при
сключване на извънсъдебните споразумение от 12.06.2017г. ответникът А. не е
участвал и не е обвързан от същите. Но правоотношенията, обективирани в
тези споразумения, произтичат от напълно идентичен юридически факт с
този, който е бил правопораждащият при развилото се исково производство по
чл.226 от КЗ /отм./. /Именно по тази причина всички доказателствени искания
на ответника за установяване „фактическата обстановка при осъществяване на
ПТП“ – т.е. – за механизма на ПТП, обусловен от поведение на съпричиняване
от страна на пострадалата – са оставени без уважение. В този смисъл
неотносими са и всички доводи на жалбоподателя в насока, че по делото не
били изслушани съдебноавтотехническа и съдебномедицинска експертиза,
при условията на непосредственост, доколкото по аргумент на чл.300 от ГПК,
16
правнозначимите обстоятелство е недопустимо да се доказват в гражданския
процес със заключения на изготвени в наказателното производство
експертизи. По същите съображения неотносимо е позоваването на
жалбоподателя на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 19 ноември 2008г. относно управлението на безопасността на
пътната инфраструктура, доколкото същата касае транспортната политика,
структурна хармонизация, технически условия и условия за безопасност в
ЕО/.
Напълно неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за
неустановеност на извършените от застрахователя плащания в полза на
правоимащите лица. Доводите на жалбоподателя, че представените платежни
нареждания, с които са извършени плащания по банков път на А. М. /151
000лв./ и на Е. Б. /141 000лв./ не представляват оригининален документ, нито
заверени копия, нито електронен документ, освен, че са нововъведено с
въззивната жалба, са и неоснователни. Вярно е, че с отговора на исковата
молба ответникът е въвел общо възражение за липса на предпоставките по за
ангажиране на регресна отговорност, но не е въвел конкретно горепосоченото
възражение. А платежните нареждания /л.66 и л.68/ са представени още с
исковата молба. Същите са надлежно заверен препис „вярно с оригинала“, с
положен подпис – съгласно предвидената в чл.183 от ГПК възможност. Като
основание за плащане в същите е посочено „гр.д. №2074/2016г./ съответно
гр.д. №2074/2016г. на СГС“, които гр.д. са коментирани и в извънсъдебните
споразумения от 12.06.2017г.
Нелогично е възражението за необоснованост на извода на съда за
доказаност на претенциите за обезщетение на М. А. Г. и А. А. Г. /майка и баща
на пострадалото лице/, тъй като от доказателствата по делото се установявало,
че въпросните обезщетени в общ размер от 300 000лв. са преведени по банков
път по сметка на ЧСИ, но липсвали доказателства, че са получени лично от
правоимащите лица. След като вземането на правоимащите лица М. А. Г. и А.
А. Г. е установено по съдебен ред при годно изпълнително основание – влязло
в сила съдебно решение, напълно логично е вземането да се събере по
принудителен ред. Приложени към исковата молба писмени доказателства
/запорни съобщения/ сочат на образувано изпълнителни дела с длъжник ЗАД
„А.“АД, като напр. в запорно съобщение – л.79, като изпълнително основание
е посочено именно гр.д. №16739/2015г. на СГС. А в рамките на
17
изпълнителното производство, принедително събраните суми – по сметка на
СИ, се превеждат на взисканеля.
С оглед на посоченото, изцяло неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за несъответствие на заключението от съдебносчетоводната
експертиза с останалите данни по делото, за безкритична оценка от страна на
първостепенния съд на това заключение в нарушение на нормата на чл. 202 от
ГПК. Съгласно заключението от съдебносчетоводната експертиза ищецът е
изплатил на родителите на пострадалата обезщетения, както следва: на
27.03.2017г. на М. Г. е платено обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 80 000лв., а на 02.04.2018г. са му платени още 70 000лв.; на А. Г.а на
28.03.2017г. е платено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80
000лв., а на 02.04.2018г. са платени още 70 000лв.; на Е. Б. и А. М. са
изплатени директно по лична банкова сметка сумите по извънсъдебните
споразумения от 12.06.2017г. – на дата 26.07.2017г. Освен това, съгласно
заключението, всички посочени плащания са осчетоводени в счетоводството
на ищцовото дружество като плащания по застрахователна полица ГО
№************** със срок на действие 16.04.2013г. - 15.04.2014г., прекратена
предсрочно на 02.08.2013г. Заключението от съдебносчетовдната експертиза е
изготвено в съответствие с поставената му задача, след проучване на
материалите по делото и справка в счетоводството на ищцовото дружество,
при което – при ползваните специални знания в съответната област, на съда не
е вменено задължение да преценява редовността на счетоводните вписвания
по смисъла на чл.182 от ГПК и оплакванията на жалбоподателя в тази насока
са изцяло несъстоятелни. В процеса не е въведено възражение за нередовно
вписване в счетоводните книги на ищеца, а освен това и преди всичко –
заключението от ССЕ е прието в ОСЗ от 30.01.2024г. – същото не е оспорено
от страните, включително и от ответника – настоящ жалбоподател. Като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, правилно
първоинстанционният съд се е позовал на това заключение и същото се
кредитира напълно и от настоящата инстанция.
Фактическият състав на регресната отговорност по смисъла на чл.274
ал.1, т.1 от КЗ /отм./ е следният: Валидно възникнало застрахователно
правоотношение между застрахования /причинителя на вредата/ и
застрахователя; Настъпване на застрахователното събитие, /при управление на
18
МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма/; Изплащане
на застрахователното обезщетение на увредените лица. С оглед на
гореизложените данни и съображения този сложен фактически състав е
установен и правилно първоинстанционният съд е установил наличието на
предпоставките за ангажиране регресната отговорност на ответника. Доводите
на жалбоподателя, че не е установено при условието на пълно и главно
доказване наличието на три от кумулативните предпоставки на регресното
право – наличие на застрахователно правоотношение, вреда и изплатено
обезщетение на правоимащите лица, са напълно неоснователни.
Първостепенният съд е извършил дължимата преценка на представените от
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обосновано е приел, че
регресната претенция е основателна, но въззивният съд намира, че регресната
претенция е основателна само по основание, но не и досежно нейния размер.
Неоснователността на регресната претенция по размер се извежда от
своевременно въведеното от ответника възражение за погасяване на
вземането/ част от вземането по давност. Регресното право на застрахователя
се погасява с изтичане на общата петгодишна давност – чл.110 от ЗЗД; чл.197,
пр. последно от КЗ /отм./. Тази давност започва да тече от момента, когато
застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите лица. Правилно,
констатирайки, че ищецът е платил обезщетенията в периода от 27.03.2017г. до
02.04.2018г., първоинстанционният съд е приел, че от най-ранната дата -
27.03.2017г. до подаване на исковата молба на 11.03.2022г. не са изминали пет
години, поради което исковата претенция не е погасена по давност. Това обаче
се отнася само до първоначално предявения частичен размер на претенцията
от 20 000лв. – главница. Към датата на депозиране на молбата от 09.11.2022г.,
с която на основание чл.214 от ГПК ищецът е заявил увеличение на
предявения като частичен иск от 20 000лв. на 40 000лв. петгодишният
давностен срок е изтекъл по отношение на плащания, извършени до
09.11.2017г.
Съгласно заключението от съдебносчетоводната експертиза, това са
плащанията, извършени към преките наследници Е. Б. и А. М. - директно по
лична банкова сметка суми по извънсъдебните споразумения от 12.06.2017г. –
на дата 26.07.2017г., както и плащанията, извършени, чрез ЧСИ, на родителите
на пострадалата обезщетения на 27.03.2017г. - на М. Г. в размер на 80 000лв. и
на А. Г.а - на 28.03.2017г. в размер на по 80 000лв. По така извършените
19
плащания до датата на подаване на молбата от 09.11.2022г., с която на
основание чл.214 от ГПК ищецът е заявил увеличение на предявения като
частичен иск от 20 000лв. на 40 000лв., петгодишният давностен срок е
изтекъл. Напълно намира приложение приетото със задължителната съдебна
практика – ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д. №3/2016г. на ОСГТК, съгласно
което, предявяването на иска за парично вземане, като частичен и
последвалото негово увеличение по реда на чл.214 от ГПК, нямат за
последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на
непредявената част от вземането. Следователно непредявеното вземане с
исковата молба, депозирана пред РС С. на 11.03.2022г. или – увеличената част
от 20 000лв. до 40 000лв. /увеличение - претенция, процесуално реализирана
на 09.11.2022г./ е погасено по давност. Вярна е, че заключението от
съдебносчетоводната експертиза съдържа констатации за изплатено частично
обезщетение на правоимащите лица – родители на пострадалата - на
02.04.2018г. платени още 70 000лв. на М. Г. и на същата дата платени на А.
Г.а още 70 000лв. Но с оглед рамките на диспозитивното начало и тъй като в
исковата молба ищецът се позовава на изплатени обезщетения за
неимуществени вреди в полза на М. и А. Г. на дата 26.07.2017г., регресната му
претенция, предмет на настоящия иск, следва да се преценява съобразно
обстоятелствата, посочени в самата искова молба. /В т.6 от ИМ се съдържат
неотносими към претенцията обстоятелства за заплатени съдебни разноски
през 2018г., но те не са претендирани с исковата молба./ Ето защо увеличената
по реда на чл.214 от ГПК регресна претенция /разликата над 20 000лв. до
40 000лв./ е погасена по давност и в този смисъл – неоснователна. Тъй като
първоначално предявената регресна претенция – 20 000лв. е в съотношение с
увеличената такава – 40 000лв. едно към две, то, съобразно уточнението,
обективирано с молба вх.№32672/26.10.2023г., погасената по давност част от
претенцията е следната: разликата над 4 092лв. до 8 184лв. - частичен иск от
общо заплатеното на А. М. М. обезщетение от 151 000лв.; разликата над
3 810лв. до 7 620лв. - частичен иск от общо заплатеното на Е. А. Б.
обезщетение от 141 000лв.; разликата над 6 050лв. до 12 100лв. - частичен иск
от общо заплатеното на М. А. Г. обезщетение от 232 952,73лв.; разликата над
6 048лв. до 12 096лв. - частичен иск от общо заплатеното на А. А. Г.
обезщетение от 232 839,40лв. В тези размери регресната искова претенция
следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. Съответно – следва да се
20
отмени обжалваното решение в посочената част и вместо това, да се
постанови отхвърлителен диспозитив в горния смисъл.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, заявено и с отговора
на исковата молба за погасяване по давност на акцесорното вземане за лихви
за минал период, то същото е заявено с исковата молба, депозирана пред РС С.
за сумата от 650,05лв. за периода 16.09.2021г. до 10.01.2022г. – частично
предявена от сума в размер на 26 166,83лв. Акцесорната претенция е уважена
правилно от окръжния съд за период считано от 29.09.2021г. – съобразно
изпратената до ответника регресна покана, получена на 16.09.2021г. и
указания в нея срок. Както се посочи, с молбата молба от 09.11.2022г., с която
на осн. чл.214 от ГПК ищецът е заявил увеличение на предявения като
частичен иск от 20 000лв. на 40 000лв., изрично е заявено „не правя изменение
на цената на акцесорния иск за мораторна лихва“. Следователно по отношение
на заявената с исковата молба на 11.03.2022г. акцесорна претенция за период
от 29.09.2021г. до датата на предявяване на исковата молба не е изтекла
кратката три годишна погасителна давност и същата правилно е уважена в
посочените от окръжния съд размери, като лихва за минал период /частичен
иск/ върху главницата, заявена с исковата молба от 20 000лв., а именно: 133лв.
- лихва за забава върху обезщетение, изплатено на А. М. за периода от
30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 123,83лв. - лихва за забава върху обезщетение,
изплатено на Е. А. Б. за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 196,64лв. -
лихва за забава върху обезщетение, изплатено на М. А. Г. за периода от
30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 196,58лв. - лихва за забава върху обезщетение,
изплатено на А. А. Г. за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г. В тази част,
както и в частта, с която е уважена непогасената по давност регресна
претенция, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени в първоинстанционното производство:
С оглед изхода от въззивното производство, обжалваното решение
следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест на ответника са
присъдени разноски над сумата от 990,59лв. до 1 950лв., като се съобразява по
съразмерност уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Съгласно договор за правно
защита и съдействие /л.165 по гр.д. №210/2022г. на РС С./ ответникът е
21
заплатил в брой адв. възнаграждение в размер на 1 200лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника разноски за
първоинстанционното производство в размер на 590,41лв. /В производството
по гр.д. №866/2023г. по описа на ОС Пловдив не е представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК/.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.44/
жалбоподателят е сторил разноски във въззивното производство в размер на
4 750лв. Съразмерно на уважената част от въззивната жалба му се дължат
разноски в размер на 2 337,02лв.
От въззиваемата страна също се претендират разноски за въззивното
производство, но доказателства за реално сторени такива в това производство
не са представени.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №380/20.03.2024г., постановено по гр.д.
№866/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която Р. Н. А.,
ЕГН ********** от с.К., общ.С. е осъден да заплати на „ЗАД А.“АД, ЕИК
********* сумите: над 4 092лв. до 8 184лв. - частичен иск от общо
заплатеното на А. М. М. обезщетение от 151 000лв.; над 3 810лв. до 7 620лв. -
частичен иск от общо заплатеното на Е. А. Б. обезщетение от 141 000лв.; над
6 050лв. до 12 100лв. - частичен иск от общо заплатеното на М. А. Г.
обезщетение от 232 952,73лв.; над 6 048лв. до 12 096лв. - частичен иск от
общо заплатеното на А. А. Г. обезщетение от 232 839,40лв., ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2022г., както и в частта, с която Р. Н. А.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗАД А.“АД, ЕИК ********* сумата
над 990,59лв. до 1 950,00лв. - разноски по делото, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД А.“АД, ЕИК ********* срещу Р. Н.
А., ЕГН ********** регресен иск за сумите над 4 092лв. до 8 184лв. - частичен
22
иск от общо заплатеното на А. М. М. обезщетение от 151 000лв.; над 3 810лв.
до 7 620лв. - частичен иск от общо заплатеното на Е. А. Б. обезщетение от 141
000лв.; над 6 050лв. до 12 100лв. - частичен иск от общо заплатеното на М. А.
Г. обезщетение от 232 952,73лв.; над 6 048лв. до 12 096лв. - частичен иск от
общо заплатеното на А. А. Г. обезщетение от 232 839,40лв., като погасен по
давност, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №380/20.03.2024г., постановено по гр.д.
№866/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, в останалата обжалвана
част, с която Р. Н. А., ЕГН ********** от с.К., общ.С. е осъден да заплати на
„ЗАД А.“АД, ЕИК ********* сумите: 4 092лв. - частичен иск от общо
заплатеното на А. М. М. обезщетение от 151 000лв. за неимуществени вреди
от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С., общ.С.,
виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху главницата от
11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата 133,00лв. - лихва за
забава върху главницата за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 3 810лв. -
частичен иск от общо заплатено на Е. А. Б. обезщетение от 141 000лв. за
неимуществени вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на
01.06.2013г. в с.С., общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна
лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и
сумата 123,83лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.09.2021г. до 10.01.2022г.; 6 050лв. - частичен иск от общо заплатено от
застрахователя на М. А. Г. обезщетение от 232 952,73лв. за неимуществени
вреди от смъртта на М. М. М., настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С.,
общ.С., виновно причинено от Р. Н. А., ведно със законна лихва върху
главницата от 11.03.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата
196,64лв. - обезщетение за забава за периода от 30.09.2021г. до 10.01.2022г.;
6 048лв. - частичен иск от общо заплатено от застрахователя на А. А. Г.
обезщетение от 232 839,40лв. за неимуществени вреди от смъртта на М. М. М.,
настъпила при ПТП на 01.06.2013г. в с.С., общ.С., виновно причинено от Р. Н.
А., ведно със законна лихва върху главницата от 11.03.2022г. до окончателното
изплащане, както и сумата 196,58лв. - лихва за забава за периода от
30.09.2021г. до 10.01.2022г.
Осъжда „ЗАД А.“АД, ЕИК ********* да заплати на Р. Н. А., ЕГН
********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
590,41лв., както и разноски за въззивното производство в размер на
23
2 337,02лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24