ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. Бургас , 15.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500387 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, вр.чл.248, ал.3 от ГПК и е образувано по частна
жалба вх.№ 261525/14.01.2021 г. по описа на Бургаски районен съд Бургас, подадена от
„С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, против определение № 262995 от 11.12.2020 г. по
гр.д.711/2020 г. на БРС, с което съдът е оставил без уважение молба с вх.№
270466/05.11.2020 г. от „С.Г.Груп“ ЕАД, за изменение на Решение № 260396/12.10.2020 г. по
гр.д.711/2020 г. на БРС в частта за разноските.
Твърди се, че обжалваното определението на БРС е неправилно и необосновано.
Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
основанията по чл.78, ал.2 ГПК за присъждане на разноски на частния жалбоподател в
качеството му на ответник в първоинстанционното производство. Твърди се, че ответното
дружество е направило изрично признание на иска по чл.237 ГПК с отговора на исковата
молба, както и, че са неправилни изводите на съда, че дружеството било дало повод за
завеждане на делото. Сочи се, че съгласно трайната съдебна практика, извънсъдебната
покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е
повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичане на срока за отговор на исковата молба. Излагат
се твърдения, че съгласно съдебната практика, извънсъдебното претендиране на едно
погасено по давност вземане, не е „даване на повод“ за завеждане на делото. Цитира се
съдебна практика – Определение № 338/18.07.2018 г. по ч.гр.д.209/2018 г., ІV ГО на ВКС;
Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.510/2018 г., ІV ГО на ВКС; и Определение №
66/12.02.2018 г. по ч.гр.д.4770/2017 г., ІІІ ГО на ВКС.
Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и вместо това да
1
постанови да се измени Решение № 260396/12.10.2020 г. по гр.д.711/2020 г. на БРС в частта
за разноските, като всички разноски в производството се възложат в тежест на ищеца.
Претендират се разноски за настоящото производство.
Ищецът по предявения иск Р. Т. П., чрез процесуалния си представител –
адв.Христо Георгиев от САК, в законовия срок представя отговор на частната жалба, с който
я оспорва като неоснователна. Твърди се, че макар ответникът действително да е заявил в
отговора на исковата молба, че признава иска, в същото време, също с отговора на исковата
молба, е инициирал производство по чл.193 ГПК – за оспорване истинността на подписа
върху изпратени от дружеството до ищеца покани за плащания и уведомления, за които
предварително е било ясно, че не са изпращани на ищеца в оригинал, както и, че не са били
подписвани лично от управителя на дружеството, а са били изготвяни в канцеларията на
ответното дружество. Твърди се, че по този начин ответникът е проявил недобросъвестност
по смисъла на чл.3 от ГПК, упражнил е злоупотреба с права, поради което не следва да бъде
освобождаван от отговорност за разноски. Отделно от това се твърди, че изпратените от
ответника до ищеца четири писма-покани и многобройните („стотиците“) телефонни
обаждания от служители на „С.Г.Груп“ ЕАД до ищеца, могат да се квалифицират като
законен повод за завеждане на настоящото производство по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК,
както правилно е приел и първоинстанционният съд. Претендира се потвърждаване на
обжалваното определение и присъждане на разноски за настоящото производство.
Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на ответника по частната жалба Р. Т. П. против „С.Г.ГРУП“ ЕАД за приемане за установено
по отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 259,21
лв по договор за мобилни услуги, сключен с „Мобилтел“ ЕАД (А1). Изложени са твърдения,
че ищецът е изпълнявал договорните си задължения по процесния договор през целия му
срок и няма никакво основание за начисляване на каквито и да е допълнителни суми от
доставчика на услугата. На второ място е заявено, че претендираните от „Мобилтел“ ЕАД
(А1) задължения са погасени по давност още към 2010 г. с изтичането на предвидения за
периодичните плащания 3-годишен давностен срок. Претендира се присъждане на
направените по делото съдебни разноски, като изрично се сочи, че поради изпращането на
покана за доброволно изпълнение, ответникът не може да се позовава на чл.78, ал.2 ГПК.
С представения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК от ответника писмен отговор, той е
2
заявил, че признава иска. На основание чл.78 ал.2 от ГПК е поискал да бъде освободен от
съдебни разноски, тъй като е признал иска и не е дал повод за завеждането на делото. Също
в отговора на исковата молба обаче е оспорил твърдението на ищеца, че му е изпратил
покана за доброволно плащане и е оспорил автентичността на приложената към исковата
молба покана за плащане, по-конкретно – автентичността на подписа в нея, с твърдението,
че той не е положен от законния представител на дружеството към датата на документа.
Поискано е откриване на производство по чл.193 ГПК за процесния документ и назначаване
на съдебно-графологическа експертиза, която да отговори на въпроса дали подписът върху
приложеното към исковата молба известие е положен от С.Ц.. На основание чл.183 ГПК е
поискано ищецът да бъде задължен да представи оригинала на документа.
С допълнително становище ищецът е заявил, че изпратената му по пощата покана
за плащане, както и други 3 писма – извънсъдебна покана с референтен № 16100463486;
извънсъдебна покана с референтен № 9017090442012 и Уведомление за прехвърляне на
вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД с референтен № 9018091213978, са му изпратени по пощата във
вида, в който ги представя по делото – електронно ксерокопирани екземпляри. Заявил е, че
изпращането от колекторската фирма до длъжниците на копия на писмата и след това –
заявените искания по чл.183 ГПК и по чл.193 ГПК, представляват злоупотреба са права от
страна на ответното дружество. Приложил е изпратените до него през годините покани за
плащане, вкл.изпратените от ответното дружество - приложената към исковата молба и
Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД.
С решение № 260396/12.10.2020 г. по гр.д.711/2020 г. на БРС,
първоинстанционният съд е уважил иска на ищеца, приел е за установено по отношение на
„С.Г.ГРУП“ ЕАД, че ищецът Р.П. не му дължи сумата от 259,21 лв по договор за мобилни
услуги, сключен с „Мобилтел“ ЕАД, и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца
направените по делото съдебни разноски в размер на 498,27 лв.
С молба от 05.11.2020 г. "С. Г. Груп" ЕАД е поискал съдът да измени
постановеното решение в частта му за разноските, като всички разноски да се възложат
върху ищеца и същият да бъде осъден да му заплати сумата от 360 лв. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. В молбата си ответникът се е позовал на направеното
признание на иска, като е заявил, че не е изпращал покана до длъжника за плащане на
сумата, а дори и да е изпращал такава, сама по себе си поканата не е повод за образуване на
исковото производство.
С обжалваното определение БРС е остави молбата без уважение, като е приел, че
не са налице изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК, тъй като ответникът е дал повод
за завеждане на делото, предвид поведението преди процеса и претендирането на сумата.
Настоящият съдебен състав намира оплакванията в частната жалба за
неоснователни.
3
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца.
Видно от доказателствата по делото, преди завеждане на делото ответникът е
уведомил ищеца П., че с предходно писмо последният е бил уведомен, че задължението му
към "Мобилтел" ЕАД /А1/ му е прехвърлено с договор за цесия, като въпреки направеното
уведомление, плащане от негова страна не е направено. Уведомен е, че при липсата на
заинтересованост от негова страна с тази покана се изчерпват възможностите за
извънсъдебно събиране на дължимата от нея сума, поради което дружеството ще пристъпи
към образуване на гражданско дело, а в тежест на длъжника ще бъдат възложени съдебните
разноски по воденето на делото – държавни такси и адвокатски хонорари, както и разноски
за съдебен изпълнител.
Съдът приема, че с това си поведение – изпращане на повторна покана за плащане
с предупреждение за предприемане на съдебна процедура, възлагане на разноски и
принудително изпълнение, ответникът е дал повод за завеждане на делото, а ищецът не е
разполагал с друг път за защита на интересите си. Не е налице една от предпоставките на
чл.78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, поради което и
предвид уважаването на иска в тежест на ответника, въпреки направеното признание, следва
да се възложат направените от ищеца съдебни разноски.
Следва да се посочи, че настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд, че цитираната от ответното дружество в частната му жалба, а и в
молбата му по чл.248 ГПК съдебна практика е неотносима към процесния казус.
Ето защо съдът приема обжалваното определение за правилно, а частната жалба
като неоснователна ще се остави без уважение.
По отношение на искането на страните за присъждане на разноски за настоящото
производство, съдът споделя становището на Върховния касационен съд, че доколкото
производството по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер, а в него се разглежда
единствено въпроса за дължимите от страните разноски, да се даде възможност и за това
производство да се присъждат самостоятелно разноски, би означавало кумулиране на нови
задължения, което не следва да се допуска. В този смисъл са Определение № 683 от
21.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5089/2015 г., III г. о., ГК; Определение № 411 от
21.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3222/2019 г., IV г. о., ГК; Определение № 447 от
17.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2235/2020 г., III г. о., ГК. По изложените съображения
съдът намира, че за настоящото производство съдебни разноски не следва да се присъждат.
4
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх.№ 261525/14.01.2021 г. по описа на
Бургаски районен съд Бургас, подадена от „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, против
определение № 262995 от 11.12.2020 г. по гр.д.711/2020 г. на БРС, с което съдът е оставил
без уважение молба с вх.№ 270466/05.11.2020 г. от „С.Г.Груп“ ЕАД, за изменение на
Решение № 260396/12.10.2020 г. по гр.д.711/2020 г. на БРС в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5