№ 104
гр. Перник,
09.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура
- Перник, като разгледа, докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 99/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Банкя, ул. ***, представлявано от управителя Д. К. К.,
против Решение № 11/26.03.2021 г., постановено по НАХД № 115/2020 г. по описа
на Районен съд - Брезник, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
14-0000720/02.12.2020 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Перник.
Касаторът счита обжалваното решение за
незаконосъобразно и неправилно. Поддържа становище, че районният съд е формирал
необосновани правни изводи, които не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Сочи, че не може да бъде субект на процесното административно
нарушение и неправилно му е вменена отговорност за извършването му, тъй като
няма качеството работодател по отношение на лицето М.М.. Излага аргументи в
тази насока. Иска отмяна на решението на въззивния съд и
отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по
труда“ - Перник, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от
ст.юрисконсулт А.М.. Оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, в настоящият състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл.218 от АПК и чл.220 от АПК, намери
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от лице по
чл.210, ал.1 от АПК, за което
постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт. Същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
След
извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК,
настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е
неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съображенията за това са
следните:
С Наказателно постановление № 14-0000720/02.12.2020 г.,
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, на основание чл.416,
ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложил на „***“ ЕООД – гр. Банкя, имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, във връзка с
чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд, като е приел, че дружеството, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е осигурил здравословни и
безопасни условия на труд, като не е обезопасил вътрешното стълбище на
сградата, поради което на 28.10.2020 г., при пренасяне на строителна машина
/циркуляр за рязане на тухли/ по необезопасено вътрешно стълбище на сградата
лицето М.М. пада от около 6 /шест/ метра височина и това е довело до неговата
смърт. Като дата на извършване на нарушението е посочена 28.10.2020 г.
За да потвърди наказателното постановление Районен
съд – Брезник е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че са
били налице материалноправните предпоставки за търсене на отговорност от „***“ ЕООД – гр. Банкя, което в качеството му на работодател
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ е бил пряко задължен да осигури здравословни
и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на
работниците и служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
От фактическа страна, въззивният съд приел, че на
28.10.2020 г. е настъпила злополука на необезопасено вътрешно стълбище на
сграда, където лицето М.М. паднал от около 6 /шест/ метра височина и това
причинило смъртта му. Счел, че отговорността на юридическото лице правилно е
ангажирана като работодател на починалия М., тъй като именно то било задължено
да осигури безопасността на лицата, с които се намира в трудови правоотношения.
При така установеното от фактическа страна, Районен съд – Брезник
е отхвърлил като неоснователни оплакванията на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, че не е извършил административното
нарушение и тъй като няма качеството „работодател“ не може да бъде субект на
същото.
Административен
съд – Перник не споделя решаващия извод на Районен съд – Брезник.
В
административнонаказателното производство, следва да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, сочено като нарушител;
каква е формата на вината, при която е извършено и т.н. Трябва да бъдат спазени
и всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и наказателното
постановление. Неспазването на съответните процесуални изисквания води до
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Първоинстанционният
съд, като е изследвал въпросите по-горе е приел, че
административнонаказателното производство срещу касационния жалбоподател е
образувано законосъобразно и е протекло без нарушения на процесуалния и
материалния закон. Приел е, че „***“ ЕООД е извършил виновно
описаното нарушение, за което правилно и в съответствие с предписанията на
закона му е наложена имуществена санкция в рамките на предвидения от закона
размер.
Настоящата
инстанция намира не споделя тези изводи.
Действително
и АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на
предоставената им компетентност. Постановени са в писмена форма и формално
съдържат реквизитите по чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. В тях е направено
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така както са
възприети от актосъставителя, а после и от АНО, а въззивния съд, като е
разгледал административнонатазателната преписка и доказателствата, събрани в хода
на съдебното производство, е формирал правен извод за законосъобразност на НП и
го е потвърдил. Приел е, че административното нарушение е доказано по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото доказателства; че деянието е
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.275, ал.1 от КТ, във връзка с чл.61 от Наредба №
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд; че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наказанието е
определено в предвидения от закона размер.
Касационната инстанция, при служебната проверка на
атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не
констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно
посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:
Събраните по
делото писмени и гласни доказателства средства установяват фактическа обстановка, различна от описаната в
процесното наказателно постановление.
Действително, на 28.10.2020 г., в строяща се жилищна сграда, находяща се
в с. Ноевци, общ. Брезник, вследствие инцидент с лицето М.М., който паднал от
необезопасено вътрешно стълбище от височина от около 6 /шест/ метра, настъпила
смъртта на последния. Обектът бил посетен от служители на ДИТ – Перник на
03.11.2020 г., които приели, че между строителя
„***“ ЕООД – гр. Перник и М.М. е имало трудово правоотношение, макар към
момента на злополуката между тях да нямало сключен трудов договор в писмена
форма. Предвид това, че М. извършвал зидарски дейности в сградата, а вътрешното
стълбище, от което паднал не било обезопасено, проверяващите приели, че
дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ,
не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд. Срещу него било
образувано административнонаказателно производство, въпреки възраженията му, че
отношенията му с М. се основават на сключен граждански договор. На ДИТ – Перник
е предоставен Граждански договор № 01-10/2020/26.10.2020 г., според който М.Р.М.
/с посочени лични данни и отбелязване, че работи на трудов договор към „***“
ЕООД – гр. Дупница/ се задължава да извърши зидарски работи на обект: „Жилищна
сграда в с. Ноевци“, с обща квадратура от 100 кв.м в срок до 10.11.2020 г.
срещу сумата от 900 лв., платими в петдневен срок след приемане на извършената
работа. Изрично е вписано задължение за изпълнителя да спазва правилата за безопасни
условия на труд, установени на обекта, като осигури сам за себе си всички
необходими лични предпазни средства и инструменти.
Тезата за липса на трудови правоотношения между „***“ ЕООД
и М.Р.М., а оттам и за липсата на качеството „работодател“ на дружеството, се
поддържа и в хода на съдебното производство. Въззивният съд е изслушал
показанията на Рангел Томов Рангелов, който заедно с М. и също въз основа на
сключен с „***“ ЕООД граждански договор, изпълнявал зидарски работи. Имали
уговорка да иззидат 100 кв.м. като сами си осигуряват инструментите и сами
определят времето, в което да работят. Свидетелят заявява, че когато отишли на
обекта, стълбата била обезопасена с парапет от гредички, но той и М. ги
махнали, за да не им пречат при работата.
При анализ на събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че между „***“ ЕООД
и М.М. е имало граждански правоотношения, основаващи се на сключен граждански
договор – договор за изработка /по чл.258 от ЗЗД/. Последният има за предмет
извършване на точно определена дейност и постигане на краен резултат. При него
за страните не възникват задълженията, типични за трудовите договори, в т.ч. и
задължение за възложителя да осигури безопасни и здравословни условия на труд и
същият няма качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.
Предвид това, че субект на
нарушението по чл.275, ал.1 от КТ, може да бъде само „работодател“, а в случая е доказано, че ответника по
касационната жалба няма това качество, то следва извод, че неправилно и
незаконосъобразно на същия е вменено извършването на процесното нарушение и
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност за
извършването му.
С оглед на гореизложеното, настоящият касационен
състав на Административен съд – Перник намира наказателното постановление,
предмет на съдебен контрол за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. Като е стигнал до друг извод,
Районен съд – Брезник е приложил неправилно закона, поради което е налице
касационно основание чл.348,
ал.1, т.1 от НПК,
във вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН
за отмяна на постановеното от него решение.
На основание чл.222,
ал.1 от АПК
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постанови друго,
с което да се отмени наказателното постановление.
По делото не се претендират разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран, Административен съд
– Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 11/26.03.2021 г., постановено по НАХД № 115/2020 г. по описа
на Районен съд – Брезник и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 14-0000720/02.12.2020 г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул. ***, представлявано от
управителя Д. К. К., с
което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ му е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, във връзка с
чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/