№ 860
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100106889 по описа за 2022 година
искове с пр. осн. чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД; и евентуален (чл. 211 от ГПК) с пр.осн. чл.
55, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът – Е. Д. Д., в исковата си молба и уточнение на същата от 18.07.2016г.,
твърди, че с нотариален акт № 156, том I, рег. № 855, нот. дело № 123 от 08.102010 г. на
Нотариус М. В., с рег. № 292 при НК, наследодателят му продал на ответницата – Е. И. Л.,
апартамент № 61 с идентификатор № 68134.4091.594.11.61, находящ се в гр. София, ж.к.
"Младост II", при цена от 47 000 лева, като остатъкът от 23 500 лева следвало да бъде
платен най-късно до 16.11.2010г. Цената по договора не била заплатена на продавача, тъй
като наследодателят му не разполагал приживе нито с пари, нито вещи или други
материални ценности, които могат да създадат предположение, че е получил сумата.
Договорът за покупко-продажба на недвижимия имот бил каузална сделка и наличието на
основание било предпоставка за неговата валидност и представлява типичната и
непосредствена цел, която се преследва от страните с разместването на ценности между тях,
посредством сключване на конкретен договор. Счита, че доколкото купувачът не бил
заплатил цената на имота по сключения договор, тази страна по сделката не било
престирала нищо. Доколкото едната престация в отношенията между страните не се била
осъществила, това обстоятелство довело до елиминиране на основанието за осъществяване и
на насрещната престация, което опровергавало каузалността на сключения договор, която се
съдържа в точното изпълнение на насрещно дължимите престации, поради което договорът
е нищожен като сключен без основание. При подписването на нотариалния акт на
08.10.2010г. е бил уговорен невъзможен за спазване кратък срок за изпълнение на
задължението да се заплати продажната цена, което било известно на страните. В тази
1
връзка поддържа, че когато страните са сключили сделката помежду си като "фикс сделка",
уговаряйки една поначало изпълнима и след срока престация да се изпълни непременно до
настъпването на конкретно определен календарен ден, и при знанието на всяка от страните,
че това обективно е невъзможно, поради невъзможност уговорената значителна парична
сума да бъде осигурена в толкова кратък срок, то и договорът за покупко-продажба е
нищожен поради невъзможен предмет.
Съобразно изложеното, моли да се прогласи недействителността на сключения договор за
продажба (поради накърняване на добрите нрави и привидност).
Ответникът - Е. И. Л., оспорва исковата молба по подробно изложени съображения, като
твърди, че продажната цена е заплатена. От своя страна предявява при условията на
евентуалност насрещен иск с пр.осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на продажната цена от
47 000 лева в случай че бъде уважен иска за нищожност на процесния договор за покупко-
продажба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Решение № 60 от 15.06.2022г. на ВКС по гр.д. № 248/2021г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията В.Й., делото е върнато на СГС, след като частично е обезсилено решението на САС
по отношение на две основания за нищожност – привидност и нарушение на добрите нрави.
С Договор за покупко-продажба от 08.10.2010г. на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 156, том I, рег. № 0855, дело № 123 от 2010г. Х.И. е продал на Е. Л.
апартамент № 61 с идентификатор № 68134.4091.594.11.61, находящ се в гр. София, ж.к.
"Младост II", при цена от 47 000 лева.
Продавачът си е запазил пожизнено правото да ползва жилището. Посочено е че
сумата от 23 500 лева вече е получена, а остатъкът следва да се доплати до 16.11.2010г.
Видно от УдостовеР.е за наследници (л. 8), ищецът е син на починала сестра на
майката на продавача.
Страните по договора за продажба са сключили преди това Предварителен договор
(01.10.2010г.). От него е видно, че е заплатено капаро в размер на 7 500 лева, а в деня на
изповядване на сделката – 16 000 лева. Има и два ръкописни текста – днес на 01.10.2010г.
получих капаро в размер на 7 500 лева, което е подписано, и получих на 18.11.2010г. сумата
от 42 900 лева. По договора остава да получа 4 100 лева. Тук няма положен подпис.
Документът е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, като в тази връзка е допусната СГЕ.
От заключението ù се установява, че подписът за продавач е изписан от Х.Б., като същото се
отнася и до ръкописните текстове, които са в оригинал. Оспорването е неоснователно.
В о.с.з. от 29.01.2018г. докладът по делото не е коригиран. Не е допуснато изменение
2
на иска – всъщност няма произнасяне по искането. Едва в решението се сочи, че: В
предмета на настоящото дело не следва да бъдат включени и разглеждани сочените от
ищеца в молба-становище от 29.12.2017 г. основания за нищожност на атакуваната сделка -
поради противоречие с добрите нрави и поради привидност.
В исковата молба се сочи, че: наследодателят ми споделяше, че преди време
прехвърлил апартамента си, като си запазил пожизненото му ползване, но купувачът не му
бил платил и все път го увещавал да почака още малко. Това така го беше травмирало,
потиснало и притеснило, че в поведението му се забелязваха признаци на емоционално-
психологически срив и отчаяние, проявяващи се до изпадане в състояние на крайности (л.
3).
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св.св. Г. и Г.. От показанията им се
установява, че:
- св. Г.: продавачът се разболял сериозно. Искал да продаде апартамента, за да получи
пари да се лекува.
- св. Г.: познавала от детските си години и Х.Б. и Е. Л., тъй като били съученици, а и
приятели. Това се случило есента (ноември-декември) на 2010г. в апартамента на Христо
(всъщност процесното жилище). Ответницата му предала около 4 000 лева.
Съдът кредитира изцяло показанията им.
Депозирано е заключение на СОЕ, неоспорено от страните и прието от съда (САС),
като компетентно изтготвено. От него се установява, че пазарната стойност на жилището,
към момента на продажбата е била 114 816 лева.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите
нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които
липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори.
Само за пълнота и предвид обстоятелството, че основанията за недействителност са
обвързани едно с друго и с оглед логиката на изложение и най-вече предвид неоснователния
довод относно цената следва да се обсъдят и първоначалните две такива. Решението на СГС
всъщност е потвърдено от САС и има сила на пресъдено нещо по отношение на
първоначално твърдяните основания (Определение на ВКС от 20.21.2021г. по гр.д. №
248/21г.). По логиката на ВКС то е само непълно:
1. Договорът не е фикс сделка. При нея неспазването на срока има значението на
пълно неизпълнение. Възможно е естеството на престацията да позволява извършване на
престацията само в определеното в договора време - например ушиване на сватбена рокля,
превозване на пътник, който има самолетен билет, до летището. Страните също могат да
3
уговорят, че една, поначало изпълнима след срока престация трябва да бъде изпълнена само
в установеното от тях време, но това следва да се посочи изрично.
В останалите случаи късното изпълнение е поначало допустимо. Ако обаче
длъжникът е отговорен за закъснението, той изпада в забава. Късното изпълнение може да
се трансформира и в пълно неизпълнение, само ако кредиторът загуби интерес от
изпълнението - чл. 79, ал. 2, чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.
Престациите се извършват в срок, а това означава нормативно определен момент за
престиране, договорен падеж или установим такъв (например: сбъдване на условие; или с
оглед тълкуване на клаузите на договора). Всичко това не е хипотеза на фикс сделка.
Плащането няма каквото и да е отношение към предмета или основанието на договора.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г. на ВКС по т.д. № 3/2014г., ОСГК,
докладчик съдията К.Ю., невъзможен предмет е налице, ако към момента на постигане на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен.
Договорът има основание, което се и предполага – размяна на ценности, като всяка
страна има интерес да получи насрещното благо, което цени малко повече от своето (чл. 26,
ал. 2, изр. 2 от ЗЗД). Неплащането или недоплащането на цената, освен че не е установено,
не е и основание да се приеме, че договорът няма основание или че е нищожен, като това е
констатирано и от трите предходни инстанции – включително ВКС (Решение № 60 от
15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 248/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Й.:
Уговорката за заплащане на част от продажната цена – 24 000 лева от общата цена 47 000
лева в 40-дневен срок от сключването на договора във формата на нотариален акт не
осъществява нито едно от двете наведени основания за нищожност). Евентуалното
недоплащане е основание да се развали сделката (Решение № 31 от 1.03.2018г. на ВКС по
гр.д. № 1532/2017г., IIг. о., ГК, докладчик съдията К.М.: Липсата на основание, водещо до
нищожност на правните сделки, е налице само при каузалните сделки. Основанието на
сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с
предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и
съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупко-продажба е
придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещно-прехвърлителен ефект /с
оглед на това дали прехвърлителят е бил собственик на вещта/ и дали приобретателят е
заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не
към наличие на основание на договора. Фактът дали плащането е извършено по време и
по начин, различен от описания в нотариалния акт, или не е извършено изобщо, сам по
себе си, е неотносим при преценка наличието на основание на сключен договор за
покупко-продажба.
Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между
страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си
последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито
правни последици са целените от страните по сделката. При абсолютната симулация на
договор за покупко-продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите
4
прехвърлителят остава собственик на вещта, а приобретателят не придобива права и не
дължи заплащане на цена. Възможни са и случаи, в които съконтрахентите желаят
настъпване на правните последици на договора за покупко-продажба, но прикриват
действителната си воля относно отделни договореността, която са постигнали за отделни
елементи на договора. Фактът, че плащането на цената е извършено по начин, различен
от описания в нотариалния акт или, че цената не е платена, може да бъде индиция за
симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача. Сам по
себе си, този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за
покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени
факти и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове
еднозначен и категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба
не са желаели настъпването на правните му последици).
Срокът от един месец за престиране, нито е невъзможен, нито е кратък – и това е
напълно възможна и обикновена житейска хипотеза (арг. и от чл. 81, ал. 2 от ЗЗД).
Клаузата, инкорпорирана в НА, че е получена сума има характера на разписка (О. №
138 от 05.02.2015г. на ВКС, III г.о., докладваното от съдия Д.Х. гр.д. № 5442/2014г.: че
нотариалният акт в частта, обективираща изявлението на продавача за получено плащане
има характер на разписка и тъй като удостоверява неизгодни за издателя факти е
доказателство за осъществяването им). Доводите за обратното (относно фактите, които
установява договорката и доказателствената тежест), изложени многократно – например: л.
77 и 77, гръб, са неоснователни. До доказване на противното от страна на ищеца и то при
съобразяване с ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 4-5 от ГПК, следва да се установи липса на
престация. Г-н Д. е наследник на братовчед си, което означава, че е негово юридическо
продължение. Подписите и ръкописните текстове на продавача го обвързват (относно чл.
165 от ГПК: Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС:
Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни
за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство.
Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни
това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова
съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл.
127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98 от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.).
Именно и по тази причина доказателствената тежест да установи липса на престиране е
негова, а не на ответницата.
Доводът граничи и с абсурд - ако се приеме тезата на процесуалния представител на ищеца,
не би могло да се установи и че му е заплатен хонорар – Договор от 02.12.2015г., в който е
инкорпорирана същата разписка или признание за плащане.
Платени са следните суми: 42 900 лева (неподписания текст в предварителния договор от
18.11.2010г.). С или без подпис (в хипотезата все пак на ръкописен текст), това е признание
от страна на продавача, което се предоставя в държане на купувача, за да негова сигурност –
като например оспорването, сторено именно в това производство. Остатъкът е доплатен на
5
ръка, предвид свидетелските показания.
2. Изменението на иска може според чл. 214, ал. 1 от ГПК да се извърши до първото по
делото заседание при разглеждане на делото от първата инстанция с оглед ограничаване
използването на нови защитни средства пред въззивната. То се изразява в предявяване на
ново основание и посочване на нови фактически твърдения от ищеца. Така, според Решение
№ 21 от 30.07.2010г. по гр.д. № 367/2009г., ІІ г.о. на ВКС не е допустимо ищецът по иск за
делба, в която се е позовал на съсобственост върху имота - неин предмет и не е оспорвал
правата на една от ответниците пред въззивната инстанция да въвежда ново основание на
иска си, като противопоставя придобивна давност по отношение на тази ответница и правата
й на собственост върху идеална част от делбения имот. Според Решение № 1 от 27.03.2012г.
по гр. д. № 1106/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС: ищецът не е длъжен да квалифицира
процесуалните си действия (само този правен извод, изложен в молба от 18.07.2016г., е
верен). Когато започне да твърди нов факт или заяви, че изоставя твърдението си за някой
факт, той изменя иска по основание, без да е необходимо да заяви изрично, че извършва
такова процесуално действие. Когато заяви, че претендира съдът да признае или отрече
право с различно съдържание, ищецът изменя иска по петитум, като също не е нужно да
заяви изрично, че извършва такова процесуално действие. … При действието на чл. 214 ГПК
не се променя съдържанието на изявленията за изменение на иска, а формата - тя
задължително е писмена, и времето за извършването им - сроковете са изтеглени напред.
Ново значение има и определението на съда с което се приема изменението на иска.
Отсъствието на такова определение при действието на стария ГПК беше несъществено
нарушение на съдопроизводствените правила, а при действието на новия ГПК отсъствието
на нарочно определение на съда за приемане на изменението, недаването на подходящ срок
за отговор на ответника, неизготвянето на допълнителен доклад и недаването на указания
във връзка с приетото изменение са съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, за които обаче въззивният съд не следи служебно. В същия смисъл и Решение №
114/19.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 1357/2016г., ГК, 2-о отд.
Една от хипотезите на изменение на иска е предприета от ищеца промяна на предмета – той
изтъква ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този,
посочен в исковата молба, и извежда от него претендиралото право. Ищецът може да измени
основанието на иска, ако изменението не затруднява защитата на ответника. Преценката се
прави от съда (чл. 214 ал. 1, изр. 1 от ГПК). Или, за разлика от хипотезата при
увеличение/намаление на иска, решаващият орган не е длъжен да се съобрази с волята на
страната.
До аналогичен извод е достигнато и в цитираното от ищеца решение (л. 104 – гръб): Р. №
228 от 19.082013г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдията Б. Б. гр.д. № 1219 по описа за
2012г.: Изменяването на иска по основание е процесуална възможност за ищеца, от която
той може да се възползва по преценка на първоинстанционния съд с оглед възможността
да бъде затруднена защитата на ответника. В общия съдебен исков процес ищецът може да
се възползва от тази възможност до приключването на първото заседание за разглеждане на
6
делото, в бързото производство – до изтичането на срока за становище по доклада на съда, а
в производството по търговски дела – до изтичането на срока за допълнителна искова молба.
Изменението на иска по основание се допуска по преценка на първоинстанционния съд с
оглед възможността да бъде затруднена защитата на ответника. Тази преценка не подлежи
на инстанционен контрол.
И този състав на СГС не би допуснал изменението. Съображението е че доводите изложени
в иска са много и в по-голямата си част очевидно неоснователни и взаимно противоречиви.
Действително (л. 47 – гръб) … след като определянето на основанието на предявения иск е
процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за
съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от
изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете - Решение №
527/21.06.2010г. по гр.д. № 1363/09г. на ІV гр.о.; и Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. №
196/11г. на І т.о. Не може обаче да се твърди, че цената не е платена, което било основание
за нищожност; наследодателят страдал по тази причина, но и че същевременно сделката
прикривала даР.е.
Съобразно указанията на ВКС, които обвързват долната инстанция, решаващият орган
следва да съобрази двете допълнителни основания.
Странната склонност на процесулания представител на ищеца да навежда нови основания за
нищожност, при пълно несъобразяване с изискванията на кодекса, е видна и от писмените
бележки, представени по гр.д. № 6889/22г. – в тях като че ли се твърди, че имало и крайна
нужда (чл. 27 от ЗЗД). Не е коментирана обаче преклузията на чл. 33. Възможно е, съобразно
изложеното, при добро желание да се разсъждава и за други основания – например измама.
Освен всичко друго, това представлява и процесуална изненада – вид недобросъвестна
процесуална практика, което е нарушение на чл. 3 от ГПК (ТР № 6/2012г. на ВКС ОСГТК от
06.11.2013г. – т. 11; Не може решаващият съд след приключване на устните състезания да
приема писмени бележки с изразено ново становище и направени нови правоизключващи
възражения, без да даде възможност и на другата страна да вземе становище по тях и това е
съществено процесуално нарушение - Решение № 341 от 27.07.2010г. по гр.д. № 1218/2009г.,
ІV г.о. на ВКС).
Според Р. № 706 от 09.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1394/2009г.: За да се приеме, че
съществува начало на писмено доказателство, нужно е наличие на документ, но не е
необходимо той съзнателно и нарочно да е съставен за спорното правоотношение, нито
целта му е да служи на сделката между страните. Достатъчно е да прави вероятна
симулацията, като е възможно документът да е съставен, както преди, така и по време, а
също и след сделката (арг. и от чл. 165, ал. 2 от ГПК). Такова, представено по делото, няма.
Предварителният договор не е обратен документ (довод – л. 106 – гръб). Обратното писмо
(контра летр), разкриващо съдържанието на един прикрит договор, съдържа
волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на
симулацията, поради което свидетелските покачаиия са недопустими. Началото на писмено
доказателство се състои в документ, изхождащ от една от страните по делото (противната
7
страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може да се
заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се постигне пълно доказване на
симулацията, се допускат свидетелски показания - Решение № 890 от 06.10.2008г. по гр.д. №
2746/2007г., ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 1449 от 14.01.2009г. по гр.д. № 4699/2007г., IV г.о.
на ВКС; Решение № 120 от 16.02.2009г. по гр.д. № 5226/2007г., IV г.о. на ВКС; Решение №
464 от 16.06.2010г. по гр.д. № 1069/2009г., І г.о. на ВКС и Решение № 544 от 06.01.2011г. по
гр.д. № 1053/2010г. Предварителният договор, както обикновено, така и в тази хипотеза,
разкрива само желанието на страните да сключат окончателен такъв относно жилището. Той
не отговаря на хипотезите, разгледани в посочената практика. Ръкописните текстове са
коментирани по-горе.
Само по себе си, доводът е нелогичен – Х. Б. е могъл при желание и да подари жилището на
когото си поиска. Няма причина да се прикрива даР.ето. Ищецът не разполага със запазена
част от наследството, тъй като не е роднина по права линия (чл. 28, ал. 1 от ЗН). Изложеното
се отнася и до довода за противоречие с добрите нрави, тъй като имало нееквивалентност на
престациите. Страните при желание са могли да сключат смесен ненаименован договор (чл.
9, във вр. с чл. 183 и сл. и чл. 225 и сл. от ЗЗД). Евентуалното частично даР.е не е неморално.
Отделен е въпросът, как се съчетава твърдението за неплащане с твърдението за
недоговорено изцяло или пълно задължение за плащане. Това са, както бе посочено,
взаимоизключващи се твърдения, което водят до нередовност на иска (Ако пред цялото
време на процеса не се е оспорвала съсобствеността върху една къща и оспорването е
направено след приключване на устните състезания, не би могло да се приеме, че къщата е
собстевност само на ищеца и че ответникът не е имал задължения да участва в тежестите по
подъдржането ù - Р. 1309/20.07.1998г. по гр.д. № 1280/97г. на ВКС, ІV г.о. (проблемът е
разгледан от Розанис - Съвременни решения на традиционни правни хипотези, 1998г., стр.
47); Решение № 1001/27.05.67г., по гр.д. № 668/67 г., на І г.о. и Решение № 285 от
27.01.1977г. по гр.д. № 2596/76г., II г.о.
Освен посоченото, цената е ниска, но само при абстрахиране, че е запазено вещно право на
ползване. Ответницата е придобила само гола собственост (nuda proprietas) и ситуацията е
била такава до смъртта на братовчеда на ищеца. Тя е предполагала, предвид болестта на
приятеля си, че ще получи жилището в относително кратък период (продължил все пак
около 5 години), но не и кога. Съответно, тя е помогнала на болен човек, като му е
гарантирала значителна ликвидна сума. Или, престациите СА ЕКВИВАЛЕНТНИ.
Само за пълнота е добре да се цитират (отново), посочените и от САС решения - Решение №
615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Н.З. и
Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Д.Д..
Предвид изложеното, съдът намира ищцовата претенция за неоснователна. Доколкото
насрещният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е предявен при условията на евентуалност - само ако
бъде уважена претенцията на Е. Д. Д. по главните искове за нищожност, то и не е настъпило
8
вътрешнопроцесуалното условие за неговото разглеждане и съдът не дължи произнасяне по
него.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ищецът дължи на ответника стоР.те съдебни
разноски – 3 000 лева (първо производство пред СГС) + 1 000 лева (САС) + 1 800 лева
(ВКС) + 1 500 лева (в настоящето производство) = 7 300 лева.
Според О. № 163 от 3.06.2016г. на ВКС, I г.о. по ч.гр.д. № 2266 от 2016г.: заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78
ГПК. Но, … по така поставения въпрос съдът приема, че преценката за наличие на
материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните
данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за
осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ
представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ,
респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител,
ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата
на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на
чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските,
като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице; също така: Определение № 371 от 23.05.2013 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2086/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Б.: Липсва основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като не се
установяват предпоставките за това визирани в ал. 1 на същия член; и Определение № 404
от 3.10.2017г. на ПАС по в.ч.т.д. № 536/2017г.
Съгласно Решение № 2131 от 13.04.2020г. на СГС по в.гр.д. № 13349/2019г., при
извършената служебна справка в поддържания от НАП публичен регистър на лица,
регистрирани по ЗДДС, се установи, че Адвокатско дружество "Д. и К. " с ЕИК ******е
регистрирано на 24.08.2011 г. по чл. 96 ЗДДС. Това означава, че публичните регистри са
общоизвестно обстоятелство. А, съдът събира служебно доказателства във връзка с
допустимостта на съдебното производство (или, както е в случая - част от него), както и в
случаите когато това следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на
заявеното искане - Решение № 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г., I. г.о. на ВКС; също:
Въззивната инстанция проверява служебно валидността и допустимостта на решението, а
относно неправилността се отграничава от посоченото от жалбоподателя – Р. № 717/2009г.
по гр.д. № 2589/2008г., ІV г.о.; опр. 7/2011г. по т.д. 400/2010г., І г.о.; опр. 206/2011г. по т.д.
№ 641/2010г.).
Според ТР, ищецът е:
9
- управител и съдружник в "И.****" ООД, ЕИК ****;
- самият той има търговско качество: ЕТ "ИСТИ - Е. Д.", ЕИК ****.
Изложеното е във връзка с искането по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ищецът очевидно не е
притеснен финансово, което означава, че и при различен изход от спора, този съд не би му
присъдел разноски за тази инстанция.
Това поведение на процесуалния представител на ищеца представлява и дисциплинарно
нарушение.
Адвокатът има задължение да събере сведения от доверителя са за релевантните по делото
факти (арг. от чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗА - Решение № 263146 от 19.10.2022 г. на СГС по гр. д.
№ 3327/2019 г.; и чл. 11, ал. 3 от ЕКА). Това включва и материалното състояние на
ответника, което има отношение, както към правосъдието, така и към личния имуществен
интерес на процесуалния представител.
Нарушена е т. 1 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и то без уважителни причина.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, съд.адр.: гр.
София, бул. „****, кант 236, чрез адв. П., срещу Е. И. Л., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
„****, съд.адр.: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „****, оф. 6, чрез адв. П., искове с пр.осн. чл. 26
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД (накърняване на добрите нрави и привидност) за обявяване за нищожен
на сключения между Х.И. и ответницата договор за покупко-продажба на Апартамент №
61 с идентификатор № 68134.4091.594.11.61, обективиран в Нотариален акт № 156, том I,
рег. № 855, нот. дело № 123 от 08.10.2010 г. на Нотариус воденичарски, с рег. № 292 при
НК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е. Д. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. ****,
съд.адр.: гр. София, бул. „****, кант 236, чрез адв. П., да заплати на Е. И. Л., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. „****, съд.адр.: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „****, оф. 6, чрез
адв. П., сумата от 7 300 (седем хиляди и триста) лева, стоР. деловодни разноски до
момента.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
10
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11