Решение по дело №327/2019 на Районен съд - Айтос

                                                           Р Е Ш Е Н И Е

№                                                           18.09.2019 г.                                    гр.Айтос

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД                                         ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На  втори септември                                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                        Районен съдия: Таня Спасова

секретар Яна Петкова

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 327 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж. Г.Т., против С.С.Г., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че дружеството е завело ч.гр.д. № 18/2019 г. по описа на РС-гр.Айтос, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 972, 97 лева – главница по издадени фактури за периода от 25.10.2016 г. до 24.02.2017 г. с отчетен период по фактурите 23.11.2016 г. до 22.02.2017 г. и 190, 83 лева – мораторна лихва за периода от 26.11.2016 г. до 20.12.2018 г., ведно със законната лихва. Твърди се, че ответникът има разкрита партида и е с абонатен номер № *** за водоснабден обект, находящ се в ***, в който се осъществявали непрекъснати водни доставки. За посочения период паричното задължение за доставената, отведена и пречистена вода по посочения абонатен номер възлизало на сумите, описани в исковата молба и то било осчетоводено посредством издадените фактури. Въпреки подаването на заявлението, респ. след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК ответникът не е извършил плащане, като съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК ищецът е предявил иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият в качеството на абонат с посочения абонатен номер на ищцовото дружество дължи изпълнение на парично задължение за описаните по-горе суми. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.. Прави се искане за присъединяване на ч.гр.д. по описа на РС-Айтос. Представя писмени доказателства, иска допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза с въпросите, поставени в исковата молба.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК въпреки редовното връчване на книжата отговор от ответника не е постъпил.

Ответникът се явява в първото съдебно заседание, като не оспорва задължението към ищцовото дружество, а с молба с вх. № 3790 от 05.07.2019 г. от ищцовото дружество е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК, ако са налице предпоставките за това.

Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна страна съдът намира следното:

Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена с законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 18/2019 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.

По делото има справка за отчета на водомера в процесния обект, извършен с мобилно устройство, която справка не е оспорена. С исковата молба са представени също така преписи от фактурите за процесния период, от които се виждат показанията на водомера – старо и ново, разликите в потреблението, като показанията са последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените количества питейна вода; единичната и общата цена на доставените количества вода и оказаните ВиК услуги. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответната страна. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства - преписи от фактури и справка извлечение на отчет с мобилно устройство, се установяват по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на питейна вода в имота, за който е открита партида на името на ответника през процесния период; количествата на доставената вода, отчетени по водомер с мобилно устройство; единичната и обща цена на доставените количества вода и другите оказани услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/. Ответната страна не оспорва задължението. Не твърди и не представя доказателства за плащане.

С оглед изложеното е налице първата предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и чл.239 от ГПК – вероятна основателност на исковите претенции за главница и обезщетение за забава. Налице са и останалите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – ответникът не е депозирал отговор, въпреки че са му редовно връчени книжата и разпореждането по чл.131 от ГПК, с което е уведомен за последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие – л.23 от делото и въпреки редовното призоваване за първото съдебно заседание – л.42 не се е явил в него, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищцовото дружество има право на разноски, като общо сторените разноски в заповедното и исковото производство възлизат на 200 лева - 50 лева общо платена държавна такса в заповедното и исковото производство, 50 лева юр. възнаграждение в заповедното производство и 100 лева юр. възнаграждение в исковото производство,

С оглед изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от инж. Г.Т., и С.С.Г., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, че С.С.Г., с ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 972, 97 лева – главница по издадени фактури за периода от 25.10.2016 г. до 24.02.2017 г. с отчетен период по фактурите 23.11.2016 г. до 22.02.2017 г. и 190, 83 лева – мораторна лихва за периода от 26.11.2016 г. до 20.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2019 г., за които е издадена заповед № 9 от 10.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18/2019 г. на РС-Айтос.

           ОСЪЖДА С.С.Г., с ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, съдебно деловодни разноски в заповедното и исковото производство общо в размер на 200 лева.

          Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване, като защитата срещу него се осъществява по реда на чл.240 от ГПК.

          Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :