Р Е Ш Е Н И Е
№
25.9.2019
г. град Велико
Търново
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
десети септември две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен
съдия: Георги Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа докладваното гражданско дело № 344 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Т.” АД срещу М.Я.В., с която се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземания на ищеца за сумата от 218.14 лева – главница, представляваща
сбор от вземания за потребена топлина, отдадена от щранг-лира, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и такса за разпределение за обект,
находящ се в гр. В. Търново, ул. „А. м.” № 4, Вх. В, ап. 1, дължими за м. август, м. ноември и м. декември
В молбата се
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „А. м.” № 4, Вх. В, ап. 1. Заявява се, че същият
дължи сумата от 218.14 лева, от която 114.64 лева - стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от щранг-лира за м. ноември и м. декември
В законоустановения срок е
постъпил отговор от особения представител на ответника, в който претенциите се
оспорват по основание и размер.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от Закона
за енергетиката и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, дължими по
договор за продажбата и доставката на топлинна енергия при Общи условия, по
повод на които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2798/2018 г. на Великотърновския районен съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, по повод продажбата и
доставката на топлинна енергия (ТЕ) при Общи условия (ОУ), точното изпълнение на договорните си задължения за
доставяне на ТЕ, начина на дялово разпределение и съответствието му с
нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена ТЕ в сградната инсталация (СИ), както
и размера не вземанията си; че за процесния период
ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване
относно посочения в исковата молба обект; че имотът се намира в сграда - етажна
собственост (ЕС), присъединена към абонатна станция (АС) или към нейно
самостоятелно отклонение; че му е предоставил услуги
за доставяне на ТЕ за процесния период относно
посочения в исковата молба обект.
Ответникът следва да установи факта на изпълнение на претендираните
задължения, респ. всички правопогасяващи, правоотлагащи,
право-унищожаващи и правоизключващи възражения, които
прави в производството.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
право на ползване в сграда - ЕС,
присъединени към АС или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на ТЕ, а според чл. 153, ал. 6 потребителите в
сграда - ЕС, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сградите - ЕС реално доставената
на границата на собствеността ТЕ, като
по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на
доставената до АС на
сградата - ЕС
топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните
собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за
разпределение на ТЕ между
собствениците, респ. ползвателите на отделните
отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на ТЕ дължи да заплати част от общата цена,
съответна на реално потребеното при въведената
система за дялово разпределение.
В процесния случай цената на доставената и претендирана ТЕ е
формирана като енергия, отдадена от щранг лира,
както и
като енергия, отдадена
от СИ, която е
разпределена пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Сумите за СИ и за отопление на общите части се
дължат от всички абонати в ЕС с
топлоподаване на ТЕ за
отопление, т.е. от всички етажни собственици, без да е необходимо наличието на
индивидуален писмен договор с всеки абонат. Заплащането на отдадената от СИ енергия не е
резултат от реалното ползване или неползване на ТЕ от собствениците и носителите на
вещни права, а следва
от факта, че СИ е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже. Според константната практика на ВКС (напр. Решение № 221/11.7.2011 г. по т.д. № 5/2010 г., Решение № 507/22.1.2013
г. по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. и пр.) собственик или титуляр на вещно право
на ползване в имот, в режим
на ЕС, по презумпция се
смята потребител на отдадена от СИ и
отоплителните тела на общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на ТЕ при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя и сключване на писмен договор с конкретния потребител. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание (ОС)
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
От приетите писмени
доказателства и от заключението на СТЕ съдът
приема за установено, че ответникът е
собственик на процесния имот, както и че сградата - ЕС, в която
имотът се
намира, е присъединена към топло-преносната
мрежа. В този ред на мисли, от представеното
удостоверение за наследници (л. 86) се установява, че Д. М. М., която е била
единствен собственик на имота по силата на решението по гр. д. 6210/1996 на СРС
(л. 93-94), е оставила за свои законни наследници синовете си М.Я.В. и А. Я. А.,
като отказът на последния от наследството, останало от майка му, е вписан в особената
книга, водена в Районен съд – Велико Търново. Т.е. след смъртта на Д. М. и
отказа от наследството на последната от страна на А. А. ответникът е станал
единствен собствен на имота, като с откриването на индивидуална партида на
негово име той е сключил договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие и е станал клиент на ТЕ за
битови нужди. При това положение и тъй като представените от ищеца
доказателства не бяха
опровергани от други ангажирани такива, следва да се
приеме, че последният е
изпълнил доказателствената си тежест да установи, че ответникът има качеството на
потребител на ТЕ за
посочения в исковата молба недвижим имот и за процесния
период. Действително, за да
възникне валидно облигационно отношение между собствениците в ЕС и топлопреносното предприятие е
необходимо да бъде взето но надлежен ред решение за избор на доставчик на ТЕ,
при което всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата
ТЕ, като наред с това да участва и в разпределението на тежестите, свързани с
ползването на общата вещ, като заплаща ТЕ за отопление на общите части на
сградата и ТЕ, отдадена от СИ. В случая, от приложения протокол от ОС на ЕС от 18.11.2007
г. (л. 10-11) е видно, че на това събрание е взето решение за сключване на договор
за извършване на дялово разпределение с ищеца, като по делото е представен и
самият договор за извършване на дялово разпределение (л. 9). Представените са и
протоколи за проведени ОС на ЕС, на които са взети решения за пускане на
централното отопление в сградата, заедно със списъци на собствениците на
отделните обекти, както и заявки за отопление за отоплителните сезони 2016-
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за процесния период АС на жилищната сграда е работила и в нея
е постъпвала ТЕ, като след приспадане на технологичните разходи, оставащото
количество енергия е разпределено за отопление на имотите и за СИ. Според
настоящата инстанция обемът и стойността на доставената до жилището на ответника ТЕ за процесния период следва да се установят именно въз основа на
заключението на СТЕ, както и
въз основа на уточненията, направени от вещото лице в откритото съдебно
заседание. Въпросното заключение е дадено от вещо лице с изискуемите специални познания, изготвено е след анализ на
документи, предоставени от
ищеца, мотивирано е подробно и е обосновано, като е даден категоричен
отговор на поставените въпроси. Количеството на доставената в цялата сграда ТЕ е отчетено от общия топломер, като показанията
на топломера при ежемесечния му отчет не се спорят, с оглед на което съдът
приема, че през топломера е преминало отчетеното количество ТЕ, което е потребено в сградата. Съобразно чл. 139,
ал. 1 ЗЕ,
разпределението на отчетената от общия топломер ТЕ между отделните собственици е извършено по системата
на дяловото разпределение, като
количеството ТЕ, отдавано от СИ, е разпределяно между всички абонати
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в сградата. Според вещото лице общата сума за ТЕ за процесния период възлиза на 185.34 лева, от която 114.64 лева е стойността на енергията, отдадена от щранг
лира, а 70.70 лева е стойността на ТЕ, отдадена от СИ.
Вещото лице е посочило, че таксата за дялово разпределение при отопляемия обем
на имота възлиза на 2.00 лева, а корекциите за процесния
период – на 30.12 лева. В проведеното открито заседание вещото лице уточни, че
разликата между претенцията на ищеца и заключението в размер на 67 стотинки се дължи
на извършените закръглявания и пресмятания в една мерна единица.
По делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват
твърдения, ответникът да е заплатил стойността на ТЕ, отдадена от щранг-лира, стойността на енергията, отдадена от СИ,
таксата за дялово разпределение и корекциите за процесния
период, поради което съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание и следва
да бъде уважен за пълния предявен размер.
За да бъде уважен искът за мораторна лихва, следва да се установи съществуването
на главен дълг и забава в погасяването му,
като основателността на
главния иск сочи наличие на първата предпоставка. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно ОУ, действащи през прoцесния
период, сумите за ТЕ са били
дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало като срочно, като
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По
тези съображения съдът намира, че претенцията е установена по основание. Нейният размер, определен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на
сумата от общо 9.41 лева, поради което искът за установяване дължимостта на сумата от 9.35 следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на
ответника следва да се възложат присъдените в заповедното производство разноски
в размер на 75.00 лева. В настоящото производство ищецът претендира разноски за
заплатена държавна такса от 75.00 лева, депозит за вещо лице от 180.00 лева, депозит за особен
представител от 200.00 лева и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100.00 лева. По този начин към реално направените
разноски за държавна такса, депозити за особен представител и за вещо лице
следва да се прибави определеното юрисконсултско
възнаграждение, с което разноските, които следва да се възложат на ответника,
се равняват на сума в общ размер от 555.00 лева.
Мотивиран
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Я.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „Т.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски” № 71А, представлявано от Д. З., сумата от 218.14
(двеста и осемнадесет лева и четиринадесет ст.) лева – главница, представляваща
сбор от вземания за потребена топлина, отдадена от щранг-лира, топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и такса за разпределение за обект, находящ се в гр. В. Търново, ул. „А. м.” № 4, Вх. В, ап. 1, дължими за м.
август, м. ноември и м. декември
ОСЪЖДА М.Я.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„Никола Габровски” № 71А, представлявано от Д. З., сумата от сумата от 555.00 (петстотин
петдесет и пет) лева - направените разноски в исковото производство, както и
сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева - направените разноски по ЧГД № 2798/2018 г. на Районен съд – Велико
Търново.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: