ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 361
гр. Пловдив , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601713 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение №330/24.06.2021 г. по ЧНД №2532/2021 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, VII н.с. е потвърдено Постановление на Районна
прокуратура - Пловдив от 19.03.2021 г. за частично прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №92/2019 г. по описа
на РУ Раковски при ОДМВР - Пловдив, образувано и водено за престъпление
по чл.343, ал.3 пр.5, б.А вр. ал.1, б.Б вр. чл.342, ал.1 НК.
Незаконосъобразност на горепосочения съдебен акт се претендира от
пострадалата С.А. чрез повереника й адв.Й.Д. в депозираната до въззивния
съд жалба, съдържаща искане за отмяна на същия и връщане на делото на
прокуратурата с указания досъдебното производство да продължи при
квалификация на престъпното посегателство по чл.343, ал.3, пр.5, б.А вр. ал.1,
б.Б вр. чл.342, ал.1 НК.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
1
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в протеста и жалбата оплаквания,
прие за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл.
343, ал.3 пр.5, б.А вр. ал.1 б."б" вр. чл.342 ал.1 от НК, извършено на 1
08.04.2019 г. в гр.Р.с пострадало лице С. Г. А.. За същото като обвиняемо
лице е бил привлечена М. И. К..
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в
прекратителното постановление:
Обв. К. била правоспособен водач на МПС от 05.08.2009 г., категории
„В", „М" и „АМ". Със Заповед № *** г., издадена от Началника на Отдел
„Пътна полиция" при СДВР за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171 т.1 б."д" ЗДвП, свидетелството й за правоуправление било
временно отнето до заплащане на дължимите глоби, наложени й за
извършени нарушения на правилата на ЗДвП. Заповедта била връчена лично
на обвиняемата на 04.07.2018 г., когато и било иззето и СУМПС, и влязла в
сила на 28.07.2018 г.
На 08.04.2019 г. свид.А. А. управлявал л.а. „Хонда Сивик" с рег.№
****по ул."Х.С." в гр.Р., която била част от републикански път II - 56, в
посока от запад на изток. В автомобила като пътник на предна лява седалка
пътувала свид.С.А.. По същото време обв.М. К. управлявала л.а. „Мерцедес"
модел „МЛ 350 Блутек 4 Матик" с рег.№ *** по ул. „П. П." в гр.Р.. В един
момент обв.К. достигнала кръстовището на ул. „П. П." с ул."Х. С.", което за
посоката на движение, от която тя идвала, било регулирано със пътен знак Б2
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство." Обвиняемата спряла
на стоп - линията, след което предприела маневра „завой наляво" по ул."Х.
С.", без да изчака преминаващия по улицата автомобил управляван от свид.А.
да отмине на безопасно разстояние. В момента, в който управляваният от
обвиняемата автомобил навлязъл по ул."Х. С." и изминал разстояние от около
3,93 метра от момента на потегляне, предната част на л.а. „Мерцедес" модел
„МЛ 350 Блутек 4 Матик" с рег.№ ***, който обвиняемата следвало да
2
контролира непрекъснато, навлязла в южната лента на ул. „Х.С.", където се
движел свид.А. с л.а. „Хонда Сивик" с рег.№ ***, в следствие на което между
двата автомобила настъпил удар, който бил неизбежен. Ударът бил в
предната дясна част на л.а. „Мерцедес" модел „МЛ 350 Блутек 4 Матик" с рег.
№ **** и в предната дясна част на л.а. „Хонда Сивик" с рег.№ ****, в който
седяла и свид.С.А.. След настъпилия удар последната изпитала силни болки в
областта на шията и краката, от устата й текла кръв. На място пристигнала
линейка, която я откарала в УМБАЛ"Св.Георги", за да й бъде указана
медицинска помощ.
В хода на разследването била изготвена съдебно-медицинска
експертиза на С. Г. А., според заключението на която в следствие на
настъпилото ПТП й са били причинени множество травматични увреждания,
измежду които и контузия на дясното коляно, с последствията от нея - оток на
дясното коляно и подбедрицата и синовита на дясната колянна става и
наличие на кръв в нея, която е довела до трайно затрудняване движението на
долния десен крайник, тоест касае се за средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК. Останалите травматични увреждания са й причинили
леки телесни повреди по смисъла на чл.130 НК.
По делото е била назначена и изготвена автотехническа експертиза,
според заключението на която основните причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка са: навлизането на л.а. „Мерцедес"
модел „МЛ 350 Блутек 4 Матик", управляван от М. К. в южната лента на ул.
„Х. С.", гр. Р. в момент, когато това не е безопасно, тъй като по нея се е
движел л.а. „Хонда Сивик" с рег.№ ****, управляван от А. Г. А.; неспазването
на условията, продиктувани от пътен знак „Б2 - Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство" от страна на водачката на л.а. „Мерцедес" модел
„МЛ 350 Блутек 4 Матик" с рег.№ ****- . М. К..
Държавният обвинител е счел че обв. К.не е осъществила от обективна
страна състава на престъплението по чл.343 ал.3 пр.V б.А вр. ал.1 б."б" вр.
чл.342 ал.1 от НК, защото към момента на настъпване на произшествието
същата макар да е била с отнето СУМПС по реда на чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП,
то не е била лишена от право да управлява МПС, доколкото към този момент
е имала останали още 15 контролни точки от общо 39 и в този смисъл не е
3
загубила правоспособността си. Управлението на автомобил без съответното
свидетелство за управление, отнето със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка, съставлявало престъпление по чл.343в, ал.3 вр. ал.1
НК, а не такова по смисъла на ал.3, пр.5 на чл.343 НК. Ето защо и счел, че
досъдебното производство следва да бъде прекратено в частта му за
извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр.V, б.А вр. ал.1, б.Б вр. чл.342,
ал.1 НК - причиняване на средна телесна повреда след управление на МПС
без нужната правоспособност, както и да продължи да се води срещу обв.М.
К. за извършени в условието на реална съвкупност престъпления по чл.343,
ал.1, б."б", пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК и чл.343в, ал.З вр. ал.1 НК.
Във връзка с така изложената фактология, първоинстанционният съд е
счел за обоснована констатацията на представителя на държавното
обвинение, че налагането на принудителната административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за правоуправление“ по никакъв
начин не лишава водачите на ППС от правоспособността да упражняват да
упражняват тази правно регламентирана дейност, поради което
прекратителното постановление е прието за законосъобразно, обосновано и
съответстващо на изискванията на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала пострадалата А.,
депозирала жалба срещу същия чрез повереника си в законоустановения срок,
видно от пощенското клеймо. В този смисъл последната е допустима, но
разгледана по същество – неоснователна поради следните съображения:
Въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че в съответствие
с указанията, визирани в ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, държавният
обвинител въобще не е следвало да изготвя постановление за частично
прекратяване в настоящия случая, доколкото липсва установяване от негова
страна, че от последно повдигнатото на обвиняемата обвинение следва да се
изключат отделни деяния, респ. отделни лица, привлечени да отговарят като
съучастници за същото деяние. Приемайки, че не е налично
квалифициращото обстоятелство „без правоспособност“, както и
необходимостта от повдигане на обвинение и за още едно посегателство с
квалификация по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 НК, то е следвало да бъде реализиран
институтът на изменение на обвинението чрез повдигне на ново такова за
съответните деяния. Постановяването на жаленото постановление обаче само
по себе си не е порочно, но е довело до ангажиране на институционалния
4
контрол във връзка с оспорване на този прокурорски акт. В този смисъл
жалбата срещу същия не е недопустима, но неналични се оказват твърдените
в нея предпоставки за уважаването й.
Причиненото от обв.К. ПТП, от което е настъпила средна телесна
повреда, първоначално е било с по-тежката квалификация по ал.3 на чл.343
НК - без необходимата правоспособност. Поначало водачът на МПС е
неправоспособен било когато никога не му е издавано СУМПС, било когато е
бил правоспособен, но е изгубил тази правоспособност поради отнети
контролни точки. От материалите, събрани в хода на процесното разследване,
не се установява нито едно от двете. Видно е, че обв.К. е правоспособен
водач на МПС, сравнително често санкционирана за нарушения на правилата
за движение, като със Заповед № 2802/04.07.2018 г. на Началника на Отдел
„Пътна полиция" при СДВР за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б."д" ЗДвП,
свидетелството й за правоуправление било временно отнето до заплащане на
дължимите глоби, наложени й за извършени нарушения на правилата на
ЗДвП, влязла в сила на 28.07.2018 г. Изложеното налага извод, че към
инкриминираната дата същата не е неправоспособен водач на МПС, както
правилно са приели прокурорът и първостепенният съд, поради което и тя не
следва да носи утежнената наказателна отговорност за посегателство по
чл.343, ал.3 НК, а такава по основния състав на чл.343, ал.1, б.Б , пр.2 вр.
чл.342, ал.1 НК, като същевременно след като е управлявала МПС в срока на
изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, то следва да й бъде
повдигнато обвинение и за престъпление по чл.343в, ал.3 вр. ал.1 НК.
Временното отнемане на СУМПС в конкретния случай не е идентично на
липса на правоспособност. Ето защо, след като не се оказва налична която и
да е от горепосочените две хипотези, обосноваващи извод за
неправоспособен водач на МПС, то изложеното в тази насока възражение в
жалбата се явява несъстоятелно. В този смисъл, вярна се явява констатацията
на контролирания съд за правилност на изводите в прекратителното
постановление, поради което постановения от същия съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският
окръжен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №330/24.06.2021 г. по ЧНД №2532/2021
г. по описа на Районен съд-Пловдив, VII н.с.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6