Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
гр.Кюстендил, 01.07.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на десети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Светла
Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 84 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
Г.К.Н. *** е подал касационна жалба срещу решение № 78 от 07.02.2020год. на Районен съд – Кюстендил по НАХД № 739/2019год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-1139-001815/02.11.2018год. на началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Възразява се срещу правните изводи на районния съд за доказаност на нарушенията, доколкото се твърди, че не са проверени и анализирани всички относими към релевираните деяния доказателства. Оспорващият отрича да е извършил описаните административни нарушения. Поддържат се възражения за недопустимост на оспореното решение, тъй като съдът се е произнесъл по законосъобразността на НП, различно от обжалваното. Прави се искане за отмяна на решението и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление или евентуално за връщане на делото са ново разглеждане.
В съдебно заседание, релевираните в жалбата доводи и искания са поддържат от пълномощника на касатора - адв. К.Д..
Ответникът Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите
на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт
на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за основателна.
Въззивното производство е
образувано по жалба на Г.К.Н. срещу НП №
18-1139-001815 от 02.11.2018г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР –
Кюстендил. С оспореното НП, на касатора
са наложени следните административни
наказания: „глоба“ в размер на 200,00лв. за административно нарушение по чл. 179, ал.2 вр.
с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 вр. с чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, извършено на 28.10.2018г., около 15,40ч.
в гр. Кюстендил на кръстовдището, образувано от ул. „Цар Борис“ и ул. „Пролет“, изразяващо се в причиняване на ПТП с
материални щети поради неспазване на
правилата за изпреварване, както и „глоба“ в размер на 100,00лв.
за административно нарушение по
чл. 184, ал.5 вр. с чл.184, ал.1, т.1 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено на
същата дата, час и място, изразяващо се
в управление на ППС, което не е моторно, с концентрация на алкохол в кръвта на
водача над 0,5 на хиляда, а именно 0,6 на хиляда, установено с техническо
средство Алкотест 7510 ARDM-0265, в резултат на което нарушение са причини вреди
на ППС.
От фактическа страна, видно от описанието в АУАН и НП, обстоятелствата във връзка с
релевираните нарушения са следните: в посоченото време и място, касаторът е
управлявал велосипед по ул. „Цар Борис“ в гр. Кюстендил в посока ул. „Пролет“ , като
на кръстовището между двете улици предприема изпреварване без да се убеди, че
МПС което ще изпреварва – лек автомобил „Опел вектра“ с водач Ц. М., е с
подаден пътепоказател за изменение посоката
си на движение наляво, вследствие на което
между двете ППС настъпва ПТП без пострадали лица, само с материални
щети; при извършена проба с техническо средство на водача на велосипеда Н. е
установена концентрация на алкохол 0,6 на хиляда.
Във въззивното производство са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които са извършили проверка на място
след получен сигнал, т.е. не са очевидци на настъпилото ПТП, и които само потвърждават констатациите в АУАН без да сочат конкретни
факти относно случая. На страната на нарушителя е разпитан свид. М., който е очевидец на произшествието и описва
различни от отразените в АУАН и НП факти, а именно, че ПТП е настъпило
вследствие нарушение на водача на лекия автомобил, който се е намирал на
тротоара и при приближаване на
велосипедиста рязко се е отклонил наляво и е ударил велосипеда.
При изложените обстоятелства и
събрани доказателства, районният съд постановява оспореното решение, с което
потвърждава НП № 17-1139/02.11.2018г., т.е. различно от обжалваното от
нарушителя. Приема се, в административнонаказателното производство, вкл. при
съставянето на АУАН и при описанието и правната квалификация на деянията, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административните нарушения са доказани.
Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за
нищожност на същия. Преценено във връзка с правилата за допустимост, оспореното
решение не е недопустимо. Макар, че
съдът се е произнесъл по НП с различен номер от оспореното с въззивната жалба,
в диспозитива на решението са възпроизведени съществените елементи от
съдържанието на наказателното постановление, а именно: датата на издаване,
издателя, имената на нарушителя, извършените нарушения с правната им
квалификация, както и наложените за всяко от тях административни наказания.
Допуснатото несъответствие засяга само част от номера на НП, и съдът счита, че
същото е преодоляно с изложението на останалите реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН на НП, които в достатъчна степен го
идентифицират.
Извън горното, преценката за съответствието с
материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата
пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
обосновава следните изводи:
Въззивното решение
е неправилно, поради което и на осн. чл.222, ал.1 от АПК касационния съд го отменя и
се произнася по същество като отменя
наказателното постановление изцяло.
Правните изводи на районния съд за
доказаност на административните нарушения са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите
нормативни разпоредби. Въззивният съд е
събрал относими за спора доказателствени средства, но не ги е проверил съгласно изискванията на чл.14 и
чл.107, ал.5 от НПК, поради което решаващите съображения по съществото на спора са необосновани и
незаконосъобразни. Същите са в противоречие с
правилата за доказателствената тежест в административнонаказателното
производство, която принадлежи на административнонаказващия орган. Фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор не са установени по категоричен
начин, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно.
Въззивното решение, с което същото е потвърдено е неправилно и касационния съд
го отменя при наличие на касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В изпълнение на правомощията си по чл.222,
ал.1 АПК във вр. с чл.63 от АПК, настоящата инстанция решава делото по
същество, отменяйки изцяло наказателното
постановление.
Противно на приетото в оспореното решение,
касационният съд счита административните
нарушения за недоказани. Жалбоподателят
е наказан за две отделни нарушения на
ЗДвП, а именно: за нарушение по чл. 179, ал.2 вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 вр.
с чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП – за
причиняване на ПТП с материални щети поради неспазване
на правилата за изпреварване, както и за нарушение по чл. 184, ал.5 вр. с
чл.184, ал.1, т.1 вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП - за причинени
вреди на ППС от водач на ППС,
което не е моторно, управляващ същото с концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда.
Анализът на събраните доказателства показва, че така
формулираните и предявени
административнонаказателни обвинения са основават на предположения, с изключение
на обстоятелството относно алкохолната концентрация, установена с годно
техническо средство и неоспорена от нарушителя. Единствените доказателствени
средства в подкрепа на обвинението както в административнонаказателното, така и
в съдебното производство са възприятията, съответно показанията на контролните
органи, които обаче не са очевидци на произшествието, респ. на описаните
деяния, а е пристигнали впоследствие и
само са установили на място пътните превозни средства, участници в ПТП. Следователно със свидетелските показания се
доказва само факта на възникнало
пътнотранспортно произшествие. Съставът
на двете административни нарушения обаче включва и други елементи, които са
останали недоказани. Не се установява механизма на ПТП, а именно, че последното
е настъпило в резултат на нарушение на правилата за изпреварване от страна на
водача на велосипеда, както е описано в АУАН и в НП. Липсват категорични доказателства, че преди
предприемане на маневрата, нарушителят Н. не е съобразил
положението на автомобила и подадения сигнал за изменение посоката на движение на същия наляво. Както се посочи, показанията на контролните органи са лишени от категоричност
и яснота. Допълнително в случая
обективността им се разколебава от данните на свидетеля М., който сочи на
различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в НП. Липсата на
протокол за ПТП, ведно с противоречивите свидетелски показания не
позволяват да се установят безспорно и категорично относимите към състава на нарушението
по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП,
факти. В този смисъл, необосновани от доказателствата и несъответни
на материалния закон са изводите на въззивния съд за доказаност на релевираното
деяние.
Идентични са констатациите на касационната инстанция и
по отношение на второто административно нарушение, за което е наложено
наказание с процесното НП на осн. чл. 184, ал.5 вр. с
ал.1, т.1 от ЗДвП. Елемент от
обективната страна на същото е
причиняването на вреди на ППС, вследствие на нарушение на забраната по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП за управление на ППС с концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда. Визираното съставомерно обстоятелство – управлението на ППС, което не
е моторно, от нарушителя след употребата на алкохол над допустимите стойности,
е доказано. Липсва обаче описание на причинените вреди по вид и обект на
засягане. В съдържанието на АУАН и НП е посочено, че е реализирано ПТП без
пострадали лица, само с материални щети. Горното не покрива формалните
изисквания на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в резултат на
което предявеното обвинение е неясно и е ограничило правото на защита на
нарушителя. От друга страна, АНО не е доказал
съставомерното деяние, като в пълна степен за същото се отнася изложеното по-горе относно нарушението по
чл.179, ал.2 от ЗДвП. Отричането на относимите към състава на релевираните деяния
обстоятелства, е в основата на защитната
теза на нарушителя, която е останала извън предмета на преценка на въззвиния
съд. Последният необосновано е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора.
Изводите са в противоречие със събраните
доказателства и имат декларативен характер. Налице е касационното отменително основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, в който смисъл
възраженията в касационнота жалба са основателни. Следва отмяна на въззивното
решение, както и на издаденото наказателно постановление.
Водим от
горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК вр. с чл.63 ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 78 от 07.02.2020г. на Районен съд – Кюстендил по НАХД № 739/2019год. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1139-001815 от 02.11.2018г., издадено от началник
сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, с което
на Г.К.Н., ЕГН **********,***, са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200,00лв. на осн. чл.179, ал.2 вр. с ал.1,т.5, пр.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 100,00лв. на чл. 184,
ал.5 вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1.
2.