Определение по дело №254/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 32 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИКонфОтнНалФС) във вр. с чл. 16, ал. 1-8 от същия закон.

В Благоевградски окръжен съд е постъпило искане за признаване и изпълнение на германско решение срещу българската гражданка Ю. С. М. на основание Рамково решение 2005/214/П. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Към искането на германската държава е приложено Удостоверение по чл. 4 от посоченото по-горе Рамково решение в оригинал на немски език и в превод на български език, както и решението, с което е наложена финансова санкция на засегнатото лице Ю. М. в оригинал на немски език. В хода на производството пред първоинстанционния съд допълнително е изискана справка от издаващата държава за това как е определен размерът на разноските в производството, посочени в удостоверението, като по делото е постъпил отговор за това, че в решението на издаващата държава е посочено, че засегнатото лице дължи тези разноски, но техният конкретен размер се определя според закона след постановяването на решението за наложената глоба.

В съдебно заседание представителят на ОП – Б. поддържа становище, че искането следва да бъде уважено, като се признае постановеното решение на издаващата държава и се изпълни същото.

Засегнатото лице не се явява в производството пред Окръжния съд. Същото не може да бъде намерено на известните по делото адреси в изпълняващата държава, за да бъде призовано, поради което производството по делото е проведено в неговото отсъствие с участието на служебен защитник.

Служебният защитник на засегнатото лице – адв. У., изразява становище, че съдът следва да откаже изпълнението на решението за налагане на финансова санкция поради наличие на основание за отказ по чл. 35, т. 1 и т. 9 от Закона – удостоверението е непълно относно посочения адрес на лицето, както и за размера на разноските, освен това удостоверението не съдържало данни за датата на уведомяване на засегнатото лице, за постановеното решение и за правото да обжалва същото. Алтернативно се изразява становище да не се признава решението само в частта за разноските за сумата от 116.50 евро.

Съдът, след като обсъди събраните в производството писмени доказателства и становищата на страните намира следното:

Налице са предпоставки съдът да постанови решение, с което да признае решението за налагане на финансова санкция и постанови неговото изпълнение, тъй като видно от изпратеното до съда удостоверение по чл. 4 от РР 2005/214/П. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции същото съдържа всички необходими реквизити. Изпратените от издаващата държава документи на немски език по дело № 5 ...съответстват на обстоятелствата, отразени в удостоверението. Следва да се приеме, че удостоверението е пълно именно поради това съответствие на представените писмени документи за наложената финансова санкция – глоба и разноски, които българската гражданка Ю. М. следва да заплати, като допуснатата неточност в удостоверението относно последния известен адрес, на който пребивава в България засегнатото лице не прави удостоверението непълно и не е основание за отказ да се изпълни решението. В удостоверението ясно е посочена самоличността на лицето, срещу което е издадено решението, и българският съд е положил необходимите усилия да призове засегнатото лице както на посочения адрес в удостоверението, на който се е установило, че лицето не пребивава, така и на другите адреси в България, на които Ю. М. има адресна регистрация.

Съгласно постъпилото в съда удостоверение засегнатото лице е осъдено да заплати за деяние, квалифицирано като измама /мошеничество/, извършено в периода 20.12.2011 г. – 29.12.2011 г. на различни места в Германия, глоба в размер на 1000 евро, като решението, с което е осъдена да заплати тази глоба, е постановено на 18.12.2013 г. и е влязло в сила на 01.02.2014 г. В удостоверението е посочено, че Ю. М. дължи и сторените по делото разноски в размер на 116.50 евро, като е посочен общия размер на финансова санкция в размер на 1116,50 евро, а съгласно допълнително събраните доказателства по делото разноските са определени по размер след постановяване на решението за наложената глоба. В удостоверението изрично е отразено, че решението е влязло в сила, както и че производството във връзка с налагане на финансовата санкция е било писмено и засегнатото лице е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава за правото да обжалва решението и сроковете за обжалване. С оглед изричното отразяване в удостоверението за лично уведомяване на засегнатото лице за решението и за правото и срока да обжалва това решение според съда е неоснователно възражението на служебния защитник на засегнатото лице за това, че удостоверението не съдържа датата, на която е било уведомено лицето и как е станало това уведомяване. Законовите разпоредби не изискват посочването на начините и датата, на която е станало това уведомяване, нито представянето на доказателства към удостоверението за тези обстоятелства от издаващата държава, а е достатъчно само отразяването в удостоверението, че са изпълнени тези изисквания във връзка с уведомяването на лицето при писмено производство.

Не са налице други основания от предвидените в чл. 35, т. 2-8 от закона, за да постанови съдът отказ да признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, като в случая с оглед изричното отразяване в удостоверението съдът не следва да преценява дали е налице двойна наказуемост, тъй като деянието, за което е наложена финансова санкция попада в посочените в чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 2 от Закона. Удостоверението съдържа подробно описание на обстоятелствата, при които са извършени деянията, за които на засегнатото лице Ю. М. е наложено наказание глоба в размер на 1000 евро , като са посочени вид и правна квалификация на деянието - измама в седем случая, наказуема съгласно НК на Германия. Равностойността на сумата от 1116.50 евро към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция възлиза на 2183.68 лв.

Водим от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7 и 8 ЗПИКонфОтнНалФС съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА Решение по дело № 5 ...от 18.12.2013 г., влязло в сила на 01.02.2014 г., на Районен съд - Лудвигсбург – Германия, с което на засегнатото лице Ю. С. М., [дата на раждане] , ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], е наложена финансова санкция в размер на 1116.50 евро (хиляда сто и шестнадесет евро и петдесет евроцента) с левова равностойност 2183.68 (две хиляди сто осемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) лв. за извършено деяние измама (мошеничество) по параграф 263, алинея 1, 53 Наказателния кодекс на Германия в периода от 20.12.2011 г. – 29.12.2011 г.

Препис от решението да се изпрати за незабавно изпълнение на ТД на НАП – Б..

Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред САС.

Незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за постановеното решение, като копие от уведомлението се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: