Решение по дело №844/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] представлявана от Я. Й. чрез К.С. - юрисконсулт против решение № 235/28.03.2024г. постановено по НАХД № 666/2024г. по описа на Районен съд – Бургас , с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от АПИ с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание и на основание чл. 187а, ал.2 т.3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „ТРАНС ЛИКУИДИС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева. С решението е осъдена АПИ да заплати на дружеството жалбоподател сумата от 550лв. – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издадения електронен фиш и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание и по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Счита, че неправилно съдът е приел, че законодателят не е предвидил възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал.3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Иска съдът да отмени постановеното решение и да потвърди Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********** за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от А „ ПИ“. В съдебно заседание чрез юрисконсулт С. поддържа жалбата и моли ако решението бъде оставено в сила да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно наредбата.

В срок е постъпил писмен отговор от „ТРАНС ЛИКУИДИС“ ЕООД чрез адв. С. К.. Счита жалбата за изцяло неоснователна и моли съдът да отхвърли касационната жалба. Претендира направените разноски. Не се явява в съдебно заседание, представя становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита решението на БРС за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, отговаряща на изискванията за форма и съдържание и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „ТРАНС ЛИКУИДИС“ ЕООД, [населено място], представлявано от Т.Н. чрез адв. С. К. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** издаден от А „ПИ“ в МРРБ с който за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП на основание и на основание чл. 188а, ал.2 т.3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП на „Би Си Си Елена“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500 / две хиляди и петстотин/ лева.

С обжалваното решение районният съд е отменил издаденият ел. фиш. Съдът е приел, че при напълно неизяснена фактическа обстановка, АНО е направил погрешни изводи.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационна обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение и счита, че същото е валидно и допустимо.

От фактическа страна е установено, че на 18.12.2020г. в 15.48ч. в общ. Бургас по път А-1, км. 357+949 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа с устройство № 10031/елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП/, управление на ППС –влекач „ДАФ ХФ 460 ФТ“ с регистрационен номер [рег. номер], в състав с ремарке с общо оси 5, за което ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 , ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС имало ТОЛ декларация за преминаване, но платената категория била по малка от измерената. За констатираното нарушение бил издаден обжалваният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********. Съдът приел, че в съответствие с разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон и доколкото това не е предвидено в случая е недопустимо издаването на електронен фиш и обжалвания ЕФ е незаконосъобразен.

Основния спор по делото е реда по който следва да се реализира административната отговорност.

Настоящия състав намира възраженията, изложени в касационната жалба за неоснователни.

Разпоредбата на чл. 179, ал.3б ЗДвП предвижда санкция за собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1 т.2 от ЗП. Разпоредбата на чл. 187а, ал.2 от ЗДвП , предвижда когато собственик на ППС допуснато в движение без да са изпълнение задълженията за заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП е юридическо лице, имуществена санкция в размер [рег. номер]. Съгласно чл. 39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушение, установени и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това не е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемият минимум по ал.2 за което се издава електронен фиш. От разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН следва, че за да бъде издаден електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закона. В чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал.3 от ЗДвП установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.3 може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер определен за съответното нарушение. Не е предвидена обаче възможност да бъде издаден електронен фиш за нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава ЕФ. Доколкото към момента на извършване на деянието липсва законова разпоредба предвиждаща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, следва да се приеме, че електронен фиш не може да се издава за нарушения по чл. 179, ал.3б. от ЗДвП. Въпреки, че е прието изменение на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП3 публикувано в ДВ бр.13/2024 и в сила от 13.02.2024г. с която е предвидено за нарушение по чл. 179, ал.3 – 3б, установено и заснето с електронната система по чл. 167а, ал.3, възможност да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер определен за съответното нарушение, то тази норма действа занапред и не може за немери приложение към настоящия казус.

В обобщение на изложеното, касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Бургас. Решението на РС-Бургас, с което ЕФ е отменен е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, поради липса на касационни основания за отмяната му от настоящата инстанция.

По делото е направено своевременно искане от процесуалния представител на „ТРАНС ЛИКУИДИС“ ЕООД, [населено място], за присъждане на направените разноски – адв.хонорар в размер на 500лв. за които са представени доказателства. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореното възнаграждението е съобразен с предвидения минимален размер на адв.възнаграждения по наредбата. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да бъдат присъдени в полза на „ТРАНС ЛИКУИДИС“ ЕООД, [населено място], разноските в претендирания размер от 500лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 235/28.03.22024г. постановено по НАХД № 666/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София представлявана от Я. Й. – председател на У. да заплати на „ТРАНС ЛИКУИДИС“ ЕООД, [населено място], ЕИК *********, представлявано от Т. Н. Н. – управител сумата от 500 /петстотин/ лева представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.