*72
гр. Р., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело *0234500500336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
„Йеттел България“ ЕАД гр. София, с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД, чрез адв. Л. Г. от АК София, обжалва Решение *11 от
25.02.2023 г. по гр. дело № 3625/2022 г. по описа на РС Р. в частта, с която са
отхвърлени предявените против А. Б. А. искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
178,96 лева, представляваща разлика между стандартната цена на мобилно
устройство HUAWEI Y7 2019 Dual В1аск, съгласно ценова листа към датата
на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на
устройството, съответстваща на оставащия срок на договора, на основание чл.
ІV.2, б. а) от Допълнително споразумение от 19.09.2019 г. към Договор за
мобилни услуги от 17.05.2018 г. за предпочетен номер ************,
формирани в отчетен период 25.04.2020 г. – 24.05.2020 г., посочен във
фактура № ********** от 25.05.2020 г.; 153,44 лв., представляваща
задължения за вноски по договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI
Y7 2019 Dual В1аск от 19.09.2019 г. за предпочетен номер ************,
формирана от сбора на останалите 16 дължими вноски по договора, всяка по
9,59 лв., за лизинг на HUAWEI Y7 2019 Dual В1аск, които са предсрочно
изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на мобилното
устройство от 19.09.2019 г. по вина на лизингополучателя, на основание чл.
12, ал. 2 от ОУ към договор за лизинг и сумата 218,35 лв., представляваща
неплатени задължения за минал период, посочени във фактура № **********
1
от 25.06.2020 г., законната лихва върху посочените суми, считано от
31.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. дело № 1748/2022 г. на Р.нски районен съд. В жалбата се навеждат
доводи за неправилност на решението в обжалваната част. Моли да бъде
отменено в тази част и да бъде постановено друго, с което да се установи
дължимост на всички вземания в пълен размер. Претендира присъждане на
разноските по делото, в това число и за първоинстанционното, и заповедното
производство.
Ответникът по жалбата А. Б. А. не е подал писмен отговор в срок. В
съдебното заседание особеният представител оспорва основателността на
въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по въззивната жалба и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна по спора и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на „Йеттел България“ ЕАД гр. София, с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД за
акцесорния иск за лихва, за установяване съществуването на вземания, за
които е издадена Заповед № 906 от 01.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1748/2022 г. по описа на РРС.
Исковата претенция е основана на твърденията на ищеца, че между
страните е подписано Допълнително споразумение от 19.09.2019 г. към
Договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г. за предпочетен номер
************, като на абоната е предоставена отстъпка от цената на мобилно
устройство при сключване на договор за лизинг. На същата дата страните
сключили договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI Y7 2019 Dual
В1аск за предпочетен номер ************, при условията, уговорени в
договора, срещу обща цена на лизинговата вещ 220,57 лв., като за ползването
й лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на по 9,59 лв. с ДДС. Твърди се неизпълнение на
задълженията за плащане от страна на ответника, поради което услугите по
договорите били деактивирани на 22.05.2020 г. и ищецът начислил сума в
размер на 178.96 лв., представляваща разлика между стандартната цена на
мобилното устройство, съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставяне на устройството,
съответстваща на оставащия срок на договора, както и сума в размер на
153.44 лв., представляваща задължения за 16 дължими вноски по договора за
лизинг. Непогасените и изискуеми задължения на ответника били обединени
във фактура № ********** от 25.05.2020 г. на обща стойност 651,95 лв., в
2
която сума били включени освен горните две задължения, но и неплатени
задължения за минал период в размер на 218.35 лв. и дължимата неустойка
при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на 101.20 лв., за които суми се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1748/2022 г. на Районен
съд Р.. Доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК
и заповедният съд е дал указания за предявяване на иск за установяване на
вземането, за ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск и същият е предявен в срок.
Ответникът, чрез назначения особен представител, в писмен отговор по
чл. 131 от ГПК, е оспорил изцяло исковата претенция, като е възразил, че не
му е предоставен от ищцовото дружество мобилен апарат HUAWEI Y7 2019
Dual В1аск и СИМ карта. Твърди, че ответникът не се е подписвал в договора,
а друго лице е ползвало неговите лични данни за покупката на стоката. Прави
възражение за погасяване по давност на претенцията за лихви на ищеца.
По делото пред въззивната инстанция е представен договор за лизинг от
19.09.2019 г., подписан от страните, ведно с приложимите общи условия към
него, също подписани от страните, както и допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ************.
Първоинстанционният съд е уважил иска за заплащане на сумата 101.20
лв., представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, като съответстващ на сключените между страните договори и е
отхвърлил исковите претенции в останалата част, като е приел, че от
събраните в производството по делото доказателства не се доказва наличие на
облигационна връзка между страните, произтичаща от договор за лизинг и
общи условия към него. В мотивите си съдът приема, че договор за лизинг не
е представен нито в исковото производство, нито в заповедното, липсвали и
доказателства за предаване на устройството предмет на договора за лизинг на
ответника. По отношение искането за заплащане на 218.35 лв.,
представляващи неплатени задължения за минали периоди по фактура №
********** от 25.06.2020 г., съдът е приел същото за недоказано, тъй като
фактура с такъв номер и от посочената дата не била представена нито по
делото, нито в заповедното производство, при което било невъзможно да се
установи характера на претендираните суми, съответно не се доказала тяхната
дължимост.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намира, че същото в обжалваната
част, е валидно и допустимо, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства, поради
пропуска на първоинстанционния съд да укаже на ищеца, че не е представил
твърдените от него такива, а именно – Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ************ и
3
Договор за лизинг от 19.09.2019 г., ведно с Общи условия на договор за
лизинг. След преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен
състав не споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи в
отхвърлителната част, поради следните съображения:
Установява се от приетия по делото договор за лизинг от 19.09.2019 г.,
че страните са сключили, съответно са обвързани от договор за лизинг,
съгласно който лизингодателят се задължава да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство марка
HUAWEI модел Y7 2019 Dual В1аск с телефонен номер ************, срещу
заплащане на възнаграждение в общ размер на 220.57 лв. с ДДС. В
разпоредбата на чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че
лизингополучателят, с подписването на договора, декларира и потвърждава,
че е получил от лизингодателя устройството във вид, годен за употреба,
функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики, като е комплектован с цялата документация, включително
гаранционна карта. Договорът носи подписите на страните, поради което и
валидно е възникнало облигационно отношение между тях, обвързани са от
договора, като лизингодателят е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за ползване лизинговата вещ за процесния
период. С договора е уговорена индивидуално определена вещ, която да бъде
предоставена за ползване, с посочване на сериен номер, като ответникът е
положил подписа си под клаузата, с която декларира, че е получил именно
тази индивидуално уговорена вещ във вид, годен за употреба,
функционираща изрядно и съответстваща на договорените технически
характеристики и приложена документация. По делото липсват доказателства
лизингополучателят да е върнал предоставеното му по договора мобилно
устройство, както и доказателства да е заплатил всяка от уговорените
лизингови вноски на падежа. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
претендираните вземания, за които е издадена фактура № ********** от
25.05.2020 г., безспорно са били изискуеми към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. към датата на подаване на исковата
молба, с която е предявен иск за установяване на вземането по реда на чл. 422
от ГПК. Фактура № ********** от 25.06.2020 г. действително не е
представена нито по делото, нито в заповедното производство, но съдът
намира за основателно възражението на жалбоподателя, че се касае за
фактическа грешка в изписването на номера и датата на документа. Размерът
на вземанията, които се претендират с отхвърлените искове, е установен във
фактура № ********** от 25.05.2020 г., която е представена към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Поради изложеното, предявеният иск за
заплащане на дължими 16 лизингови вноски се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен, доколкото не е доказано заплащането на същите
от ответника, нито връщането на вещта преди изтичане на срока на договора.
Дължима е и неустойката, представляваща разлика между стандартната цена
на мобилното устройство към датата на сключване на договора за лизинг и
4
заплатената от ответника при предоставянето на устройството, съответстваща
на оставащия срок на договора. Това е така, поради неправомерното действие
от страна на ответника, довело до разваляне на договора по негова вина, в
резултат на което за него възникват всички предвидени в договора
неблагоприятни последици.
Относно претенцията за заплащане на 218,35 лв., представляваща
неплатени задължения за минали периоди, същата е установена по размер в
издадената фактура № ********** от 25.05.2020 г. Сумата е формирана от
вземания по три предходни фактури, които са приложени към заявлението за
издаване на заповед за плащане и доколкото липсват доказателства за
нейното плащане, тя е дължима и този иск също е основателен.
Поради изложеното жалбата се явява основателна, а постановеното
решение неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде
отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени предявените
претенции за установяване на дължимост на сумата от 178.96 лв.,
представляваща разлика между стандартната цена на мобилно устройство
HUAWEI Y7 2019 Dual В1аск и заплатената от ответника, лизинговите
вноски по Договор за лизинг на устройството от 19.09.2019 г. в размер на
153,44 лв., установени с горната фактура, издадена за периода 25.04.2020 г. -
24.05.2020 г., както и неплатените задължения за минал период в размер на
218.35 лв.
По наведеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване
по давност на претенцията за лихви на ищеца, липсва произнасяне в
обжалваното решение. Настоящият въззивен състав намира същото за
неоснователно, тъй като в исковата молба липсва претенция за лихва.
Претендира се лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение върху главниците, за които също не е изтекла погасителната
давност, тъй като задълженията са възникнали с подписване на Допълнително
споразумение от 19.09.2019 г. към Договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г.
и Договор за лизинг от 19.09.2019 г. и към 31.03.2022 г. не е изтекъл
тригодишният срок дори за най-старата лизингова вноска.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат разноски. В
заповедното производство са присъдени със заповедта за изпълнение
разноски в размер на 385 лв., като съразмерно с уважената част от
претенцията в първоинстанционното производство са присъдени 59.76 лв. и
се дължат разноски в размер още на 325,24 лв. От направените в
първоинстанционното производство разноски, посочени в списък на
основание чл. 80 от ГПК в размер на 930 лв., съответно на уважената част от
исковете са присъдени 144.36 лв. и се дължат още 785,64 лв.
Във въззивното производство са сторени разноски в размер на 75 лв.
държавна такса и 200 лв. депозит за особен представител, които следва да
бъдат присъдени изцяло, с оглед уважаването на въззивната жалба. Или, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заповедното, исковото
5
и въззивното производство в общ размер на 1 385.88 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение *11 от 25.02.2023 г., постановено по гр. дело №
3625/2022 г. по описа на Р.нски районен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, против А. Б. А. с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на А. Б. А., че дължи на ищцовото дружество сумата 178.96 лева
главница, представляваща разлика между стандартната цена на мобилно
устройство HUAWEI Y7 2019 Dual В1аск, съгласно ценова листа към датата
на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на
устройството, съответстваща на оставащия срок на договора; сумата 153,44
лв., представляваща задължения за вноски по договор за лизинг на мобилно
устройство HUAWEI Y7 2019 Dual В1аск от 19.09.2019 г. за предпочетен
номер ************, формирана от сбора на останалите 16 дължими вноски
по договора, всяка по 9,59 лв. и сумата 218,35 лв., представляваща неплатени
задължения за минал период, посочени във фактура № ********** от
25.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
31.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 906 от 01.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1748/2022 г. на Районен
съд Р., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Б. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р., местност Х.д. *, дължи на „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми:
- 178,96 лева, представляваща разлика между стандартната цена на
мобилно устройство HUAWEI Y7 2019 Dual В1аск, съгласно ценова листа
към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на
договора, на основание чл. ІV.2, буква а) от Допълнително споразумение от
19.09.2019 г. към Договор за мобилни услуги от 17.05.2018 г. за предпочетен
номер ************, формирани в отчетен период 25.04.2020 г. – 24.05.2020
г., посочен във фактура ********** от 25.05.2020 г.;
6
- 153,44 лв., представляваща задължения за вноски по договор за лизинг
на мобилно устройство HUAWEI Y7 2019 Dual В1аск от 19.09.2019 г. за
предпочетен номер ************, формирана от сбора на останалите 16
дължими вноски по договора, всяка по 9,59 лв. за лизинг на HUAWEI Y7 2019
Dual В1аск, които са предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор
за лизинг на мобилното устройство от 19.09.2019 г. по вина на
лизингополучателя, на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ към договор за лизинг.
Задължението е възникнало в отчетен период 25.04.2020 г. – 24.05.2020 г.,
посочен във фактура ********** от 25.05.2020 г.;
- 218,35 лв., представляваща неплатени задължения за минал период,
посочени във фактура № ********** от 25.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 31.03.2022 г., до
окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
906 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.04.2022 г.
по ч. гр. д. № 1748/2022 г. по описа на Районен съд Р..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., местност
Х.д. *, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 1 385.88
лв. направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1748/2022
г. по описа на Районен съд Р., в първоинстанционното производство по гр. д.
№ 3625/2022 г. по описа на РРС и в производството по въззивно гр. дело №
336/2023 г. по описа на Окръжен съд – Р..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7