Решение по дело №3448/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260090

                                             гр. Русе, 04.02.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                              

 

Председател : Милен Бойчев

 

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3448 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, а в условията на евентуалност искове по чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ клон България срещу С.М.М., в която се твърди, че между страните на 06.12.2018г. е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Съгласно предвиденото в договора, кредиторът издавал на кредитополучателя кредитна карта „Мастъркард“, по която кредитополучателят се задължавал да внася минимална месечна погасителна вноска, за да не бъде в просрочие и да не бъде блокирана картата. Максималният кредитен лимит по договора бил в размер на 2000лв. Твърди се, че на 06.12.2018г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършил усвояване на кредита за закупуване на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1-ва от договора. Получената в кредит сума следвало да изплати на 24 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 102,11 лв.

Твърди се, че С.М. е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.02.2019г. към която дата е било последното му плащане по договора. Поради това на 05.07.2019г. му била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем. За събиране на вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 ГПК, като към момента на подаването му в съда, задължението на ответника възлизало на 2358,10лв. главница; 345,42лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г.; 127,58лв. мораторна лихва за периода от 01.09.2019г. до 19.01.2020г.; законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. С оглед дадени от съда указания до кредитора за предявяване на иск за установяване на вземането, се моли да бъде признато за установено задължението на ответника към ищцовото дружество за посочените суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.  № ***/2020 г. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост на задължението по процесния договор, се моли да бъде разгледан осъдителен иск за същите суми.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК изразява становище за нередовност на исковата молба. В условията на евентуалност за нейната неоснователност.

 Твърди се, че процесният договор за револвиращ кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, т. 4 и т. 5 ЗПК, както и че е нарушен чл. 35 от същият закон и няма достатъчно доказателства, приложени към исковата молба. В представения договор за застраховка също липсвало изпълнение на императивните изисквания на чл. 11, т 3 и т. 4 ЗПК - липсвали имена на застрахователен посредник, печат, нямало никакви имена под положените подписи. От представените към исковата молба доказателства не ставало ясно как точно е формулирана претендираната от ответника сума. Също така не се установявало настъпването на предсрочната изискуемост и редовното уведомяване на ответника за нея, поради което и образуваното заповедно производство срещу ответника се явявало в нарушение на закона, защото нямало прекратяване на договора и длъжникът по него не бил изпаднал в забава.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Според представените по делото писмени доказателства и заключението на изготвената икономическа експертиза, на 06.12.2018г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ в качеството на кредитор и С.М.М. като кредитополучател е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***. На същата дата е извършено усвояване на кредитния лимит за закупуване на стока – смартфон на стойност 1539лв. Сключена е и застраховка „Сигурност на плащанията“ на стойност 295,49лв. със срок равен на договора за кредит. Така общо усвоената сума от ответника е в размер на 1834,49лв. Съгласно уговореното в договора, кредита следва да се изплати с 24 броя месечни вноски всяка в размер на 102,11лв., като ГЛП е уговорен в размер на 27.47%, а общия размер на договорната лихва на стойност 616,15лв. Общият размер на сумата, която е следвало да бъде платена е в размер на 2450,64лв. съгласно погасителния план, неразделна част от договора.

На 18.12.2018г. и 19.12.2018г. ответникът е усвоил още 165лв. от останалия кредитен лимит по кредита, изтегляйки четири пъти различни суми в общ размер на 165лв. Така общият размер на реално усвоеният и използван кредитен лимит от ответникът е 1999,49лв.

По делото няма доказателства ответникът да е извършил плащания на задълженията си договора до 01.07.2019г.

На 05.07.2019г. кредиторът е обявил вземането си по процесния договор за предсрочно изискуемо. Начислени са задължения за лихви (в това число и договорна лихва в размер на 270,73лв.), застраховки и такси, които поради липса на плащания от ответника са удържани от размера на кредитния лимит и са начислени задължения за „главница“ в общ размер на 2383,10лв. На 12.02.2020г. кредиторът е възстановил по кредитния лимит на ответника 25лв. като „отстъпка“, поради което е приел, че „усвоеният лимит“ по договора става 2358,10лв.

Вещото лице по изготвената експертиза е изчислило, че договорната лихва по погасителни вноски от №7 с падеж 01.08.2019г. до 01.0.2021г.(договорната лихва, която не е „удържана“ от кредитния лимит) е в размер на 345,42лв., а лихвата за забава за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г. е в размер на 136,99лв.

По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника с №***/04.02.2020г. за сумите 2358,10лв. главница по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-***, 345,42лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019г. до 07.05.2019г., 127,58лв. мораторна лихва за периода 01.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.01.2020г. до окончателното й заплащане, както и за сумата от 106,60лв. разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. От събраните по делото доказателства се установява, че само част от императивно определеното съдържание на договора е изпълнено, но не всички реквизити по чл. 11, ал.1 ЗПК са налице, в който смисъл са направени и възражения от процесуалния представител на ответника.

В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР, който е различен за първоначално усвоените суми за закупуването на стока и за изтеглените от кредитната карта. Съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина  като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е един лихвен процент по заема и друг по кредитната карта, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК - поради посочените по-горе нарушения на чл. 11, ал.1 т.9-10 ЗПК при неговото сключване.

Кредитното правоотношение е недействително и на още едно самостоятелно основание. Законодателят с нормата на чл. 10, ал.1 ЗПК изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 (pt), в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящият случай представените по делото Договор за кредит, ОУ, приложения, застрахователен сертификат и общи условия към него са сключени в противоречие с цитираното законово изискване. Не всички елементи на договора са представени с размер шрифт не по-малък от 12, което по силата на чл. 22 ЗПК  прави договора недействителен (в този смисъл Решение № 35 от 22.03.2018г. по в.т.д. №3/2018г. по описа на ОС – Русе).

Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

С оглед  нормата на  чл. 23 ЗПК, който намира приложение към спора, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В конкретния случай това е сумата от 1539лв. използвана за закупуване на стока и сумата от 165лв. изтеглена в брой от картата или общо 1704лв.

За пълнота на изложеното следва да бъде посочено, че сумата от 1704лв. е дължимата по договора главница. Останалите суми имат характера на лихви, такси, разноски (включително и за застрахователна премия) и пр. Поради това няма как по процесния договор да бъде дължима главница в по-висок размер. Независимо от това ищецът е претендирал за главница далеч по-висока сума – 2358,10лв. Видно от установеното от вещото лице, тази сума е образувана като кредиторът е прибавил към действителната главница претендирани като дължими от ответника договорни лихви, законна лихва, такси и и разноски по договора. По този начин недопустимо се претендира вече изтекли лихви да бъдат отново олихвявани (с претенцията за законна лихва върху главницата), както и едни и същи суми да бъдат заявени както дължима главница, така и като договорна лихва за периода 01.02.2019г. до 07.05.2019г. Поради това, дори и да не бъдат споделени изводите на настоящия съдебен състав за недействителност на процесния договор, то отново няма основание да бъде уважена изцяло исковата претенция по отношение на трите й части – главница, договорна и законна лихви.  

По изложените съображения предявеният установителен иск следва да бъде уважен само за сумата от 1704лв. главница, а в останалата част отхвърлен като неоснователен.

Съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за същите суми, доколкото не се е сбъднало условието за неговото разглеждане – отхвърляне на предявения установителен иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Основанието за частичното отхвърляне на установителния иск е установената недействителност на процесния договор.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направени са разноски за исковото производство в размер на 137,72лв. за държавна такса, 250лв. депозит за особен представител, 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 200лв. за вещо лице или общо 687,72лв., от които следва да се присъдят 413,93лв. За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят от направените общо 64,16лв.   

Така мотивиран, районният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.М.М. ЕГН**********,*** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ ЕИК204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано от  управителя Димитър Димитров сумата от 1704лв. главница по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-***/06.12.2018г., ведно със законната лихва върху нея считано от 31.01.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед №***/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС-Русе.

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата над 1704лв. главница до пълния предявен размер от 2358,10лв., за сумата от 345,42лв. възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. до 07.05.2019г. и 127,58лв. мораторна лихва за периода от 01.03.2019г. до 19.01.2020г. като неоснователен.

ОСЪЖДА С.М.М. ЕГН**********,***  да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14, представлявано от  управителя Димитър Димитров, сумата от 413,93лв. разноски за настоящото производство и сумата от 64,16лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№ ***/2020г.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                      

 

                                                       Районен съдия: