Определение по дело №1094/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 849
Дата: 16 октомври 2019 г.
Съдия: Стоян Константинов Попов
Дело: 20193100601094
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Варна, 849/16.10.2019г.

 

          ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

               СТОЯН ПОПОВ

 

като разгледа докладваното ВЧНД № 1094 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.

          С определение № 155 / 23.08.2019 г., постановено по ЧНД № 270 / 2019 г. на ДРС е отменено постановление от 10.07.2019 г. на ДРП, с което на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 102 / 2017 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. В постановлението се изтъква, че не са събрани безспорни и категорични доказателства в подкрепа на инкриминирана престъпна деятелност.

          В оспорваното Определение на ДРС е застъпено противно становище, като първоинстанционния съд не се е съгласил с изводите на ДРП, приемайки, че разследването не е извършено всестранно и пълно, както и че са налице данни за престъпление от общ характер.

          Срещу така цитираното Определение на ДРС е подаден протест от представителя на ДРП на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, с който се иска отмяна на постановеното определение, респ. потвърждаване на прокурорския акт, като сочи, че по делото не са събрани и подложени на правилна оценка всички доказателства.

          Въззивният съд след като се запозна с материалите по делото намира за установена следното от фактическа страна:

          До 2003 г. Х Г.Г. живял със съпругата си
Ж.Г.Гв недвижим имот, находящ се в
гр. Суворово, обл. Варненска, ул. „Острата чешма“ № 21. Имотът се състоял от едноетажна къща с двор и гараж на две нива до къщата. През 2003 г. х Г. починал и съпругата му останала да живее сама в имота.

          Освен съпругата си, Х Г. оставил наследници и трите си деца - пълнолетните Г.Х.Г., Светослав Х.Г. и С хва К.

          На 21.04.2017 г. сутринта Ж.Готишла до хранителния магазин в квартала, когато край дома й по улицата минал М.М.Ки видял, че на покрива на къщата на семейство Г имало открит огън. Първата реакция на К била да се обади на единия от синовете на починалия х Г. - на Г.Х.Г., с когото се познавал от детските си години, от училище. Когато Ж.Гнапазарувала от магазина, тръгнала да се прибира към дома си и тогава също видяла горящия покрив на къщата и позвънила на сина си Светослав Г.. Направено било и съобщение на телефон 112, което било предадено в PC „ПБЗН“ - гр. Вълчи дол. Дежурен екип от пожарникари изгасили пожара, за което изготвили доклад по случая.

След смъртта на своя баща, Г.Х.Г. не бил посещавал имота, в който останала сама да живее Ж.Г. Като наследник на починалия си родител, Г.Г. имал права над имота и след пожара, подал жалба, с която поискал разследване на случая.

В хода на разследването са били изготвени две пожаро-технически експертизи. Изготвена е била и оценителна експертиза за установяване на стойността на недвижимия имот и на щетите причинени в имота от пожара.

От заключенията на двете изготвени по делото пожаро-технически експертизи се установява, че причина за възникване на пожара е ел инсталацията на имота, състояща се от подсилени предпазители, в резултат от нарушена изолация между електропроводните жила в стопанската постройка и зад къщата. Нарушената изолация между жилата от самосебе си е довела до взрив на разтопен метал в мястото на допиране на два проводника или на фаза и метал, при което се е развила темпетарура до 4000 градуса. Този процес на късо съединение и висока температура е довел до бързо и кратко разпространение към къщата и уличното отклонение на електропровода. На место е било установено, че електрозахранването от уличния електропровод до къщата е било осъществено от проводник СВТ 3x10+6, открито положен отдавна и без нарушения на нормативните изисквания за това. Потребителят на електроенергия в имота е бил свързан към електропреносната мрежа без нарушения. Кабелът е бил правилно подбран и правилно поставен. Същият е дал повреда в резултат от нарушеното си уплътнение, липсваща защита от атмосферните влияния и напукана изолация на гумираните шлангове, износени с времето. Не е била установена опасност пожарът да се разпростре върху съседните имоти. Посредством оценителна експертиза е било установено, че стойността на целия имот възлиза на 58 675,00 лева, а размерът на щетата от пожара се изчислява на 6 750,00 лева.

          Протестът е подаден в срок и е процесуално допустим, а разгледан по същество основателен, поради следното:

Наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

          Въззивният съд в рамките на проверката приема, че съответни на установената фактическа обстановка са изводите на ДРП, обусловени от коректен и задълбочен анализ на събраните доказателства и доказателствени средства.

По делото има безспорни доказателства, че в посочения период е опожарена сграда и инвентар със значителна стойност. Но с оглед събраните доказателства или по-точно липсата им, няма как да бъде обоснован категоричен извод за наличието на всички елементи на състава на престъплението от обективна и субективна страна.

Преди да бъдат разгледани възраженията в протеста, въззивният съд е длъжен да маркира ненужната задълбоченост на разследването. ДП е образувано по чл. 330, ал. 1 от НК. Това е престъпление, при което формата на вината е единствено пряк или косвен умисъл. Наличните доказателства по делото, на които е придадена различна доказателствена стойност, определят, че всички лица, собственици на сградата, нито да са допускали, още по-малко да са искали настъпването на противоправния резултат – опожаряване на собственият им имот. Даже и да се приемат твърденията на жалбоподателят Г., възприети и от първия съд, че пожарът е възникнал в следствие на недопустимо подсилени предпазители, то тази дейност е извършена от обитаващите имота, в случая техни собственици, а тези действия категорично не могат да бъдат определени като умишлени, а както бе казано по-горе, това престъпление не може да се извърши във форма на вина непредпазливост.

При тези данни е мислим въпроса, дали деятелността не може да бъде отнесена към чл. 331 от НК. Тук обаче предмет на непредпазливия палеж може да бъде само чуждо имущество. Непредпазливото запалване на имущество, собственост на самия деец, не е престъпление.  В този смисъл разследването е трябвало единствено да се насочи, към търсене и установяване на извършител, извън кръга на собствениците на унищожения имот. Извършените процесуално-следствени действия в тази насока не са довели до този резултат.

В този смисъл наказателната отговорност е лична, което налага установяване на категорични доказателства за авторство на деянието. В хода на производството са извършени множество следствени действия, които очевидно не са довели до категоричното установяване извършителя /лите/ на престъплението. Това, от своя страна, води до невъзможност за доказване на обвинението по несъмнен начин и говори за неговата несъстоятелност. Повече от очевидно е, че държавното обвинение не може да предяви и поддържа в последствие обвинение на база наличния доказателствен материал, а способите за събиране и проверка на доказателства са изчерпани в конкретния случай, доколкото органите на разследването са извършили всички възможни следствени действия.

От изложеното е видно, че по делото са събрани доказателства, даващи възможност за изграждане на различни вероятни изводи относно конкретния извършител /ли/ на престъпленията, но доколкото същите не са подкрепени с категорични доказателства и е изчерпан потенциала на разследването за разкриване на обективната истина по случая, то следва й извод за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК.

С оглед гореизложеното въззивният съд счита, че определението на ДРС, с което е отменено постановление на ДРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 102 / 2017 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, респ. прокурорския акт потвърден.

 

          Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ определение № 155 / 23.08.2019 г., постановено по ЧНД № 270 / 2019 г. на Девненски районен съд.         

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 10.07.2019 г. на Девненска районна прокуратура, с което на основание 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 102 / 2017 г. по описа на ОД на МВР гр. Варна.

 

          Определението е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                             2.