Определение по дело №515/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по жалба на подс. А. М. К. против присъда от 06.01.2011 г., постановена по н.о.х.д. №190/2010г. по описа на Районен съд – Г. Д.. С атакуваният съдебен акт К. е признат за виновен за това, че на 18.03.2008година в местността "А.к.", землището на с. Р., обл. Б., без редовно писмено позволително е извозил с товарен автомобил от горски фонд - 5.24 куб. м. иглолистна строителна дървесина от бял бор на стойност 572.50 лв. – престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 1 от НК и за невиновен за това, че на 22.10.2008г. в отдел 387 на Д.-Г., м."Ч. к.", землището на с.О., обл.Б. без редовно писмено позволително е отсякъл от горски фонд 14 броя иглолистни дървета от бял бор на стойност 28,00лв. - престъпление по чл.235,ал.1,пр.1 от НК.

Недоволен от така постановения съдебен акт, в осъдителната му част е останал подсъдимия, който го намира за неправилен и незаконосъобразен, резултат от непълен, неточен и избирателен анализ на събраните по делото факти и доказателства. На второ масто, подсъдимият К. счита, че събраният по делото доказателствен материал не обосновава извършено от него деяние, инкриминирано в чл. 235, ал. 1 от НК. Иска се да бъде оправдан.

Представителят на О. П. – Б. счита жалбата за неоснователна, поддържа и иска потвърждаване на първоинстанционния акт.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи при съобразяване на атакувания акт, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правилно решаващият съд е приел за установено че на 18.03.2008г. свидетелят А., работещ в Д. Г. на длъжност горски надзирател, заедно със своя пряк началник свидетеля Л. извършвали обход на поверения им район около село О. обл. Б. В ранните часове на деня - 03.00часа двамата служители на горското стопанство решили да се прибират. По път забелязали светлини на фарове от кола, слизаща посока гората. В изпълнение на задълженията си служителите се наложило да установят, какво е МПС и дали е натоварен с дървен материал, било той законно или незаконно добит. За целта се отправили извън селото, към неасфалтиран път, по който би трябвало да премине автомобила. Застанали отстрани и зачакали, като не след дълго към тях се приближил товарен камион. Горските служители подали ясен сигнал на автомобила да спре. Свидетелят Л., който бил жител на с. Р. и познавал добре подсъдимия, когато последният приближил с моторното превезон средство, марка ГАЗ "Виетнамка", го видял и разпознал като водача на автомобила. Бил придружаван от баща му. Свидетелят И. също бил горски надзирател в Д.- Г.. На посочената дата 18.03.2008г. в 3,15часа му се обадил началник участъка Л. и му заявил, че в м. "А. к." са спрели товарен автомобил, натоварен с незаконен материал. За този участък отговарял свидетеля И. от с.Р., който познавал подсъдимия. И. отишъл на място и видял подсъдимия А. К.. Горските служители констатирали, че каросерията на колата е натоварена с трупи, дървен материал разфасован на 2 линейни метра, объл, немаркиран и без документ доказващ произхода му. Документи за извоз за въпросния участък били издавани само от свидетеля И., който на подсъдимия за същия период от време не бил издавал документ за извоз. След като К. не представил необходимите писмени разрешителни, служителите пристъпли към замерване на трупите с цел опис и последваща конфискация. Поискали от водача да разтовари дървата на място. К. обаче се качил в кабината и запалил двигателя, потеглил напред, но поради стръмния участък от пътя, материалът изпадал от каросерията на земята. Подсъдимият продължил пътя си. Седмица по късно на 25.03.2008година, с оглед на констатираното нарушение на К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Според заключението на изготвената по делото лесотехническа експертиза стойността на процесните 5.24куб.м. иглолистна строителна дървесина от бял бор възлиза на 572.50 лв.

При така изложеното районният съд правилно е приел, че от обективна и субективна страна подс.К. е осъществел състава на инкриминираното деяние. Подробните свидетелски показания и най-вече на Б. Б. И., Н. Д. А. и М. А. Л., кореспондиращи с писмените доказателства по делото - заключение по изготвени лесотехническа и допълнителна към нея експертизи, АУАН от 25.03.2008г. за констатирано нарушение на 18.03.2008г. - ясно и категорично очертават действията на подсъдимия при осъществяване на изпълнителното деяние, в конкретния случай на петата форма на изпълнителното деяние - извозването, като К. без да притежава позволително за извоз е транспортирал дървесната маса (процесните 5.24 куб.м. иглолистна строителна дървесина от бял бор) извън границите на горския обект,като товарното МПС е забелязано да идва от посока ДГФ и както правилно е приел и РС - липсвало е фактическата възможност този дървен материал да е бил натоварен и извозван от друго място. Освен това, за извозвания материал не са издавани необходимите разрешителни и той не е бил маркиран с необходимите марки. Неоснователно по изложените съображения е възражението на защита на подсъдимия, че деянието не е съставомерно по чл.235 от НК , тъй като не е ясно дали дървесината се е извозвала от държавен горски фонд. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за горите, горският фонд обхваща „... гори, недървопроизводителни земи, др. територии предназначени за горскостопанска дейност...", а видно от Удостоверение № 730/14.09.2010година на Директора на Д. - Г. процесната местност „А. к.” се намира на главния път, който влиза от гората в с. Р. и е на разстояние 500м. от най - близката местност от ДГФ.

Събрания доказателствен материал подкрепя изцяло извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е осъществил деянието си при пряк умисъл. Конкретният акт на престъпната проява от една страна дава външен израз на целите на подсъдимия, а от друга страна обективира отношението му към самото деяние /неговата интелектуална и волева насоченост/. Начинът на действие на подс.К., осъществяването на изпълнителното деяние пряко и непосредствено при съзнаването на всички елементи на престъплението от обективна страна налагат извода, че К. пряко е целял настъпването на обществено-опасните последици от него. Към момента на осъществяване на деянието последният ясно си е давал сметка, че за тази иглолистна строителна дървесина от бял бор липсва позволително за извоз и, че нейното транспортиране не може да започне и извоза не може да бъде осъществен без такова писмено позволително. Безспорно е, че К. е съзнавал, че това което извършва е незаконно и наказуемо, но въпреки това е осъществил деянието, като случаят е щял да остане неразкрит, ако не е бил спрян за проверка от горските надзиратели.

По изложените съображения останаха несъстоятелни защитните твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Освен това следва да се отбележи, че макар процесното деяние да е административно наказуемо, същото осъществява от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл.235,ал.1 от НК, като административната отговорност не изключва наказателната. Ето защо и в тази връзка не се споделя възражението на защитата.

С оглед липсата на протест в оправдателната част на присъдата, в тази й част въззивната инстанция не счита за необходимо да излага съображения.

При определяне вида и размера на наказанието, настоящият състав счита, че същото следва да бъде коригирано, определящото за което е наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. До този си извод съдът стигна като отчете от една страна като смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало на подс.К./реабилитиран/, липсата на данни за др. противообществени прояви, добрите му характеристични данни, недоброто материално състояние на подсъдимия, а от др. страна - констатираните по ЗАНН нарушения на К., за които по административен ред са му наложени съответни наказания. Ето защо, прилагайки разпоредбата на чл.55,ал.1,т.2,бук."б" от НК, съдът замени наказанието лишаване от свобода за срок от 3 месеца и глоба в полза на държавата в размер на 1000 лв. с наказание пробация за срок от 1 година, включващо следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2/два/ пъти седмично за срок от 1/една/ година

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година

- 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1/една/ година. Размерът на така определеното наказание пробация съдът съобрази с тежеста на извършеното, като отчете невисоката стойност на предмета на престъплението. Същото ще допринесе за поправянето на подсъдимия и постигане в максимална степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Проверявайки изцяло съобразно правомощията си първоинстанциония съдебен акт, въззивната инстанция не констатира обстоятелства, налагащи неговата отмяна.

Мотивиран от горното и на основание чл.334,т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1, чл.338 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

Изменява Присъда №186/06.01.2011г., постановена по нохд №190/2010г. по описа на Районен съд – Г. Д. в частта с която на подсъдимия А. М. К. са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 3/три/месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3/три/ години и глоба в размер на 1000/хиляда/лв., като на основание чл.55,ал.1,т.2,бук."б" от НК намалява същите на наказание пробация за срок от 1/една/ година, включващо следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2/два/ пъти седмично за срок от 1/една/ година

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година

- 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1/една/ година.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: