Р Е Ш
Е Н И Е
№ 156 от 21.07.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд –
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
при
секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 145 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Делото е
образувано по жалба от Т.Г.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез
адвокат К.П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0332-000020/16.04.2023 г., издадена от
началника на
Районно управление (РУ) – Рила към Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил (упълномощен със Заповед
№ 277з-1046/30.06.2017 г.), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП на П. е приложена
ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от шест
месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на горепосочената заповед на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендира се
отмяна на заповедта, както и присъждане на направените разноски по делото.
Със становище с
вх. № 2632/23.06.2023 г. адвокат К.П. поддържа жалбата.
С писмо с вх. №
1990/22.05.2023 г. началникът на РУ – Рила към ОДМВР – Кюстендил изразява
становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на
заплатеното от Т.П. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 16.04.2023 г. в 21:06 часа в с. Мурсалево, община Кочериново, по ул. „Марек”, Т.Г.П.е управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат”, с рег. № КН****КА, собственост на Т.Г.П.. При извършената му проверка от служители на РУ – Рила към ОДМВР – Кюстендил същият представил свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (Обединеното кралство) за категориите АМ и В, със срок на валидност от 30.11.2019 г. до 29.11.2029 г. Т.П.е влязъл на територията на Република България на 30.09.2022 г. и до датата на проверката – 16.04.2023 г., не е напускал пределите на страната. Срещу него е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 709615/16.04.2023 г. за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – за това, че е управлявал горепосочения автомобил, собственост на Т.П., с чуждестранно национално свидетелство (издадено от Обединеното кралство), без същото да е заменено с българско свидетелство за управление след пребиваването му повече от три месеца в Република България. Въз основа на констатациите в акта е издадена обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. Същата е връчена на Т.П. на 27.04.2023 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП – началникът на РУ – Рила към ОДМВР – Кюстендил. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а” се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. директорът на ОДМВР – Кюстендил на основание чл. 43, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на районни управления при ОДМВР – Кюстендил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а, б. „а”.
Процесната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа
реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число
фактическите и правните основания за издаването ѝ. В заповедта е
посочено, че се издава въз основа на констатациите в съставения срещу Т.П.АУАН
№ 709615/16.04.2023 г. В акта е отразено, че на 16.04.2023 г. в 21:06 часа в с. Мурсалево, община Кочериново, по ул.
„Марек”, Т.П.е управлявал лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат”, с
рег. № КН****КА, собственост на Т.П., с чуждестранно национално свидетелство
(издадено от Обединеното кралство), без същото да е заменено с българско
свидетелство за управление след пребиваването му повече от три месеца в
Република България (П. е влязъл в Република България на 30.09.2022 г. и до
16.04.2023 г. не е напускал пределите на страната). Тези фактически
обстоятелства са достатъчни за адресата на принудителната административна мярка
да разбере за какво се налага същата, както и да бъде упражнен съдебният
контрол върху заповедта за налагането ѝ. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, в приложимата
редакция към 16.04.2023 г. (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от шест месеца до една година на собственик, който управлява МПС без да
е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен
от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс,
както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. В случая административният орган е приел наличието на последната
хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП. Нормата не
въвежда като предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка
установяването, че собственикът на превозното средство е предоставил или
допуснал управлението на същото от неправоспособно лице, а изисква единствено
обективното установяване на обстоятелството на управление на чуждото превозно
средство без водачът да е правоспособен. Посоченото в заповедта фактическо
основание за прилагането на принудителната административна мярка съответства на
правното основание за издаването ѝ. В разпоредителната част на заповедта
не е посочено превозното средство, по отношение на което се прилага мярката, но
в мотивите ѝ автомобилът е индивидуализиран с марка, модел и
регистрационен номер, и не се създава съмнение по отношение на кое ППС е
приложена мярката.
В хода на
проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на
заповедта на това основание. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл. 36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали
органа да издаде заповедта.
Процесната
заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Както бе посочено по-горе, заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, като
административният орган е приел наличието на последната ѝ хипотеза.
Посочената разпоредба е относима към свидетелството за управление на МПС в
качеството му на индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС. Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко ППС,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4. Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и
да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Нормата на чл. 161 от ЗДвП предвижда,
че СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата,
в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между
страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени
сили при условията на чл. IV, буква „а” от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава
членка на Европейския съюз (ЕС), или от друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Съгласно
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава членка на ЕС, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, в срок до три месеца от датата на влизането им в страната. От
тълкуването на двете разпоредби следва, че валидността на чуждестранното
национално свидетелство, когато не е издадено от държава членка на ЕС, или от
друга държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, се дерогира след
изтичане на тримесечния срок от датата на влизане на българския гражданин,
водач на МПС, в Република България. Следователно, управлението на МПС от водач
в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с
чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му
в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление.
При процесната
проверка Т.П.е представил СУМПС, издадено в Обединеното кралство на 03.12.2019
г., чийто срок не е изтекъл. Не е спорно по делото, че П. е български
гражданин, както и че горепосоченото СУМПС не е било заменено с българско
свидетелство за управление след пребиваването му повече от три месеца в
Република България (той е влязъл на територията на страната на 30.09.2022 г. и
не е напускал същата до датата на проверката – 16.04.2023 г.). Във връзка с
напускането на Обединеното кралство на Европейския съюз и сключеното
споразумение в тази връзка правото на Съюза продължава да се прилага за
Обединеното кралство и на територията му за преходен период, продължаващ до 31.12.2020 г. По силата на
Споразумението за оттегляне Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за управление на
превозни средства е приложима и в Обединеното кралство до края на преходния
период, т.е. до 31.12.2020 г. Или, до 31.12.2020 г. страните членки на ЕС и
Обединеното кралство взаимно признават издадените от тях свидетелства за управление
на МПС. Преценката за валидност на свидетелствата за управление на МПС,
издадени от Обединеното кралство, след изтичането на преходния период е
предоставена на всяка отделна държава членка на ЕС. В законодателството на Република
България липсва разпоредба, която да изключва валидността на издадените преди
31.12.2020 г. от Обединеното кралство свидетелства за управление на МПС, чиито
срок все още не е изтекъл. В съответствие с Известие относно пътуването между
Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния период от
02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост
по чл. 13 от АПК, на официалната
електронна страница на Министерството на вътрешните работи, в раздел Брекзит, е
публикувана общодостъпна информация, според която след изтичането на преходния
период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде
признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за пътно движение от 1968 г. и отговарящо на изискванията на
приложение № 6 към нея. Това обаче не води до отпадане на изискването такова
СУМПС да се замени с българско свидетелство за управление в срока по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
същото не е издадено от държава членка на ЕС, или от друга държава – страна
по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (чл. 162, ал. 4 във вр.
с чл. 162, ал. 1 от ЗДвП).
Както бе посочено по-горе, пряка последица от изтичането на тримесечния срок по
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП е дерогирането на валидността на чуждестранното СУМПС за
територията на Република България. Водачът губи правото да управлява МПС на
територията на Република България, тъй като не притежава валидно СУМПС по
смисъла на националното законодателство.
В случая Т.П.е
влязъл в Република България на 30.09.2022 г. и до 16.04.2023 г. не е
напускал пределите на страната, т.е. същият е имал право да управлява МПС с
чуждестранното СУМПС, издадено от Обединеното кралство, в срок до три месеца от
влизането му – до 30.12.2022 г. След тази дата е изтекъл тримесечният срок
по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. В този срок П. не е предприел необходимите действия да
замени издаденото му в Обединеното кралство СУМПС с българско
свидетелство за управление. Това му бездействие е довело до настъпване на предвидените от законодателя
правни последици – незачитане на чуждестранното СУМПС на територията на
страната ни след 30.12.2022 г., и обосновава прилагането на чл. 171, т. 2а, б „а” от ЗДвП. Горепосочените
обстоятелства са отразени в съставения на водача АУАН, който, от една страна, е
част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, а от
друга – съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на
противното. Т.П. не е ангажирала по делото доказателства, които да обосноват
извод за фактическа обстановка, различна от посочената в съставения АУАН (респ.
да оборят констатациите в акта). Предвид изложеното съдът приема, че в случая
са били налице предпоставките на чл. 171, т. 2а,
б. „а” от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на процесното ППС. При
възникването на същите административният орган е длъжен да приложи мярката, тъй
като действа при условията на обвързана компетентност.
Процесната
заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. С принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се цели
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения. Охраната на обществения
интерес в случая обуславя необходимостта от прилагането на принудителната
административна мярка и ограничаването правата на Т.П., като собственик на моторното
превозно средство, в допустимите от закона граници. За органа, прилагащ
принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като
извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на
мярката – от шест месеца (както е в случая) до една година, т.е.
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на мярката, която съдът не е компетентен да контролира.
Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното
проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице.
По изложените
съображения съдът намира, че процесната заповед е законосъобразна, поради което
жалбата срещу същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този
изход на спора на Т.П. не следва да се присъждат направените от нея разноски по
делото.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Т.Г.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0332-000020/16.04.2023 г., издадена от началника на РУ – Рила
към ОДМВР – Кюстендил.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: