ОПРЕДЕЛЕНИЕ
12.06.2020 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в
закрито заседание на дванадесети юни 2020 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 727 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от С.Д.К. *** срещу нейния работодател МБАЛ Пазарджик” АД – гр.
Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука, заедно с лихва за забава в размер 7505,37 лв., начислена за периода
от 14.03.2017 г. до 09.03.2020 г., както и сумата 743 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на същата злополука.Претендира се и
законната лихва върху двете главници за времето от предявяването на иска –
09.03.2020 г.
Съдът изготви следния проект за доклад:
В исковата молба се твърди, че на
14.03.2017 г. ищцата, която работела на длъжност старша медицинска сестра в
болницата ответник, слязла по стълбите в сградата на болницата, за да отвори
вратата на пациент на отделение “УНГ”, в което работела. Пред стълбите на входа
на отделението имало дупка, ищцата стъпила накриво в нея, паднала и си счупила
левия крак. Впоследствие се установило, че са счупени две кости – фибула и
тибия, в областта на глезена. След падането ищцата изпитала силна болка,
глезенът и отекъл и се деформирал и тя не можела да стъпи на този крак. Да се
изправи и помогнали пациентът, когото излязла да посрещне, и лекар от отделение
“УНГ”.Тя веднага била отведена в спешното отделение на болницата и след
рентгенография и съответни изследвания и била направена операция за
имплантиране на плака и винтове в глезена. След операцията тя останала 40 дни с
гипсиран крак, като една седмица лежала в болницата. През цялото това време тя
не можела да се движи, да се самообслужва – разчитала на помощта на семейството
си, и да излиза от къщи или дори на терасата, гипсът създавал затруднения при
къпане, а изпитвала и болки през цялото време въпреки обезболяващите
медикаменти. След свалянето на гипса болките продължили, а кракът и бил
отслабнал и леко оточен от обездвижването. Наложил се 30-дневен курс
физиотерапия. Известно време тя се придвижвала с патерици, а кракът и се подувал
при натоварване. Една година след инцидента и била направена втора операция –
за отстраняване на плаките и винтовете, със съответните следоперативни
неудобства. Дори към настоящия момент,близо 3 години по-късно, глезенът не бил
възстановен напълно – при натоварване или при разваляне на времето се появявали
болка и оток. При слизане по стълби ищцата също усещала болка и поради това,
както и поради психичната травма от преживяното, все още слизала по стълби
настрани. Всички тези преживени и до някаква степен продължаващи и до момента
неудобства и неприятни преживявания тя оценява по справедливост на 24 000 лв.
Имуществените вреди в размер 743 лв. произтичат от купуването на имплантираните
и винтове и плака, чиято цена не се покрива от НЗОК и е заплатена от нея на
доставчика им.
Ищцата представя писмени доказателства –
две епикризи, документи, издадени от НОИ, които доказват, че инцидентът е
признат за трудова злополука, и фактура за покупката на плаките и винтовете.
Иска разпит на трима свидетели – един за всички обстоятелства около злополуката
и двама за болките и страданията. Иска да бъде задължен ответникът да представи
история на заболяването във връзка с двете и хоспитализации.
Искът е с правно основание чл. 200 от КТ.
Ответникът е подал отговор, с който оспорва
иска по размер. Не оспорва, че е била претърпяна трудова злополука, но според
него размерът на претендираното обезщетение е изключително завишен. Смята, че е
налице съпричиняване на вредите от ищцата при условията на груба небрежност по
смисъла на чл. 200 от КТ – травмата е получена при обичайна дейност в обичайна
работна обстановка, ищцата е знаела за съществуващата неравност и е имала
видимост при слизането, тъй като инцидентът е настъпил в светлата част от
денонощието, още повече, че е знаела, че на същото място е претърпяла инцидент
и друга нейна колежка, както сочи и тя самата в исковата си молба. Инцидентът
според ищеца не е свързан с нарушаване на безопасните условия на труд.
Претърпените от ищцата болки и страдания също са по-малки според ищеца в
сравнение с обичайните при подобна травма, защото, макар безспорно болката да е
била силна и остра, ищцата е била незабавно транспортирана до спешното
отделение, където и е оказана медицинска помощ, докато при инцидент на друго
място и с друго лице би се наложило това друго лице първо да потърси помощ,
след това да бъде превозено до болницата, да премине досадни общоизвестни
процедури като преминаване през регистратура, чакане на опашки пред лекарския
кабинет, пред рентгена и пр., като през цялото време е в състояние на болка и
стрес – това състояние е било значително съкратено за ищцата. Нещо повече, тя и
при двете хоспитализации е била настанена във ВИП стая с максимум удобства,
което също е от значение за намаляване на евентуалните търпени болки и по-доброто
и общо физическо и психическо състояние. Двете операции са протекли гладко и
без усложнения, при възстановяването е установен, видно от приложения
амбулаторен лист от 14.03.2018 г., добър обем на движенията. Курсът по
физиотерапия е преминал без значителни болки и страдания – такива по време на
курса не се сочат от ищцата, от което следва, че и болките преди него не са
били с такъв висок интензитет като описания. На ищцата е било отделено в
болницата внимание в по-висока степен като на колежка, престоят и в болнични
условия е минимален, което също снижава неприятните преживявания. Приеманите от
ищцата обезболяващи медикаменти категорично са постигнали ефект на елиминиране
или значително снижаване на усещаните болки. По време на гипсирането може да се
търпят неудобства от битов характер, сърбеж и пр., но не и “сериозни болки”,
каквито твърди ищцата. Общият размер на обезщетението възлиза на 52 месечни
минимални заплати в размера им към момента на злополуката – от това също според
ответника личи завишеният размер на претенцията.
Ответникът представя амбулаторен лист за
прегледа преди втората операция от 2018 г., заявява, че ще представи и
историите на заболяването, иска разпит на двама свидетели за установяване на
оказаното на ищцата медицинско съдействие и лечение.
Ищцата носи тежестта да установи
претърпените болки, страдания, неудобства и пр., както и настъпването и размера
на имуществените вреди – заплащането на винтовете и плаките. Не е спорно самото
настъпване на травмата и това, че тя е резултат от трудова злополука.
Доказателствените искания на страните са
допустими и относими.
По изложените съображения и на основание
чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема представените от страните писмени
доказателства – по опис в исковата молба
и отговора.
Дава възможност на страните да доведат
свидетели.
Задължава ответника да представи в срок
до първото съдебно заседание история на заболяването № 4147/2017 г. и история
на заболяването № 4153/2018 г.
Насрочва съдебно заседание на 10.07.2020
г. от 14,00 ч.
Да се връчи на страните определението, а
на ищцата – и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: