Р Е
Ш Е Н
И Е
No 302
гр. Ботевград, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното
от съдия С. гражданско дело No 273 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. във вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът- “К. И.” ООД, гр. С. твърди, че след подадена от ответника Л.Г.Г. заявка за
получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на същият е бил
отпуснат исканият от него кредит в размер на 500.00 лв., като по електронен път
бил сключен Договор за потребителски кредит „Е.” No *****/19.04.2018 г.
и сумата му била преведена чрез системата e-pay и получена от него на каса на
партньорски офис на “Изипей” АД срещу представена лична карта. Твърди, че
договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните
услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Сочи, че
съгласно формата за кандидатстване Л.Г.Г.
е избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от “К.
И.” ООД, с което на основание т.4 от договора, сключен между страните, се е
задължил към ежемесечната му вноска да бъде начислена и такса “Гарант” за
предоставената услуга. Излага, че съгласно сключен между “К. И.” ООД и “Б. К.”
ООД Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014
г., в чл. 1, ал. 3 дружеството гарант се е задължило да изплати сумите по
просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски
кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително по съдебен ред в
срок от 2 години от датата на предсрочната им изискуемост.
Твърди, че съгласно условията на сключения договор, “К.
И.” ООД, е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под
формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва и такса “Гарант”, като общият
размер на задължението - 1050.00 лв. е платимо ведно с главницата на дванадесет
равни месечни вноски с падежи от 19.05.2018 г. до 19.04.2019 г. вкл. Поддържа,
че към дата 17.06.2018 г. кредитополучателят не е погасил нито една от вноските
по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 19.05.2018 г.,
19.06.2018 г., 19.07.2018 г., 19.08.2018 г., като съгласно чл. 86 от ЗЗД
кредитополучателят дължи на кредитодателя обезщетение за забава в размер на
законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на
заявлението възлиза на 6.00 лв. Сочи, че на 20.07.2018 г. с електронно
съобщение до ответника дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем на
основание т. 6 от сключения между страните договор.
Ищецът поддържа, че общата стойност на непогасения
паричен дълг на ответника Л.Г.Г. към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е в размер на 1056.97 лв., от които 500.00
лв. - главница по договор за потребителски кредит „Е.” No *****/19.04.2018 г., 180.00 лв. - договорна
лихва за периода от 19.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 370.00 лв. -
договорна такса “Гарант” за периода от 19.04.2018 г. до 17.09.2018 г. и
6.00 лв. - законна лихва за забава за периода от 20.05.2018 г. до 17.09.2018 г.
Сочи, че по подадено от него заявление за издаване на
заповед за изпълнение е образувано ч. гр. д. No 1775/2018 г. по описа на
РС-Ботевград, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника Л.Г.Г., че дължи на
ищеца сумите, както следва: сумата от 500.00 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит „Е.” No *****/19.04.2018 г., сумата от 180.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от 19.04.2018 г.
до 17.09.2018 г., сумата от 370.00 лв., представляваща договорна такса “Гарант” за периода от
19.04.2018 г. до 17.09.2018 г., и сумата от 6.00 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.05.2018 г. до 17.09.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Претендира и разноски в двете
производства.
Ответникът- Л.Г.Г.
*** депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез назначения
му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Ц.С., оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че от
представения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредит,
сключен между “К. И.” ООД и “Б. К.” ООД, не става ясно гарантът “Б. К.” ООД, на
когото ответникът се задължава да заплаща всеки месец сумата от 30.83 лв. за
гаранция по кредита, изплатил ли е на “К. И.” ООД задълженията на ответника.
Сочи, че гарантът има това задължение по силата на сключения договор. В този
случай като ищец би трябвало да бъде конституирано дружеството-гарант “Б. К.”
ООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр.
д. No 1775/2018 г. по описа на РС- Ботевград, по заявление на ищеца от 19.09.2018
г., подадено по поща с клеймо от 18.09.2018, съдът е издал заповед No 5099/19.09.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Л.Г.Г.. С
разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото следните суми: сумата-главница от 500.00 лв., представляваща
парично вземане по Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „Е.” No ***** от 19.04.2018 г.; сумата от 180.00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 19.04.2018 г. до 17.09.2018 г.; сумата от
370.00 лв., представляваща договорна такса “Гарант” за периода от 19.04.2018 г. до 17.09.2018 г.; сумата от 6.00 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.05.2018 г. до 17.09.2018 г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
18.09.2018 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски в заповедното производство – 25.00 лв. за платена
държавна такса и сумата от 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
съдът е указал на ищеца възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към
ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
Видно от Удостоверение No BGR00288, издадено от Българска
народна банка, ищцовото дружество “К. И.” ООД, гр. С. е вписано като финансова
институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
От представените Заявка за кредит No 76748 от 19.04.2018
г. от Л.Г.Г., Договор No 76748/19.04.2018 г. с Приложение No 1 към него, и Общи
условия на “К. И.” ООД, приложими към договорите за предоставяне на
потребителски кредит, представени като възпроизведени на хартиен носител
заверени преписи на електронни документи, се установява, че ответникът Л.Г.Г. е
попълнил заявка No 76748/19.04.2018 г. в сайта на дружеството за кредит –
продукт “Екстра” в размер на 500.00 лв. и сума за връщане 1050.00 лв., която e
следвало да върне на 19.04.2019 г., като същият е поискал банкова гаранция. От
заявката е видно, че искането за отпускане на кредит е одобрено от ищеца на
същата дата – 19.04.2018 г., като ищецът е съставил договор за кредит, който е
отразен със статус “видян” в заявката за кредит. Като метод за плащане в
заявката е отбелязано “Изипей”. В заявката са посочени трите имена на
кредитополучателя, единния му граждански номер, е-мейлът му, номерът на личната
карта му и дата и място на издаването й, адреса на лицето, номерът на личния му
мобилен телефон, както и на роднина за контакт – братовчед Мирослава Бочева.
Видно от Договор за потребителски кредит „Е.” No *****/19.04.2018
г., в същия са уговорени размера на кредита – 500.00 лв., със срок за
погасяване 12 месеца – до 19.04.2019 г., фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 36%, както и изборът на
кредитополучателя Л.Г.Г. да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на
вноските му по кредита, за което същият се е съгласил да заплати такса
“Гарант”, разсрочена към месечните му вноски съгласно приложения към договора
погасителен план – Приложение No 1, неразделна част от договора. Предвидено е,
че кредитът ведно с дължимата лихва ще се издължава на равни месечни вноски,
както и че дължимата вноска включва главница и лихви съгласно погасителния
план. Съгласно последния, общият размер на договорената лихва е 180.00 лв. за
целия срок на договора, таксата “Гарант” e в размер общо на 370.00 лв., или
30.83 лв. месечно, при което месечната вноска по кредита, включваща част от
главницата, договорната лихва и такса “Гарант”, е в общ размер на 87.50 лв.
месечно, а общо дължимата сума по кредита е в размер на 1050.00 лв. Предвидено
е още, че кредитополучателят има право да направи кредита предсрочно изискуем,
за което ще уведоми кредитополучателя, в случай, че последният не заплати две
поредни погасителни вноски, в който случай ще може да претендира всички суми по
кредита, ведно с начислени лихви, главници и разноски.
Съгласно приложените Общи условия /ОУ/ на “К. И.” ООД,
приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит,
кандидатстването за предоставяне на потребителски кредит е чрез обявената на
сайта на кредитодателя информация, като кандидатът избира вида, сумата и
периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него лихви, и
чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща заявка
за избрания вид услуга – т. 4.1 от ОУ. Съгласно т. 4.2 от ОУ, кандидатът
въвежда личните си данни, като попълва форма за кандидатстване, публикувана на
сайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни относно своята
самоличност като: имена, ЕГН, адрес, лична карта, месторабота, мобилен
телефонен номер, актуален email и др. Съгласно т. 4.4 от ОУ с маркиране на
полето “Съгласен съм с общите условия” и натискане на бутона “Потвърди”
кандидата за кредит изрично се съгласява с действащите към момента общите
условия.
Видно от заверено копие на Договор за предоставяне на гаранция
по потребителски кредити от 25.10.2014 г. между ищцовото дружество “К. И.” ООД
от една страна и “Б. К.“ ООД е сключен договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, по силата на който посоченото дружество-гарант се е
задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски
кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя
и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния
кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е
била одобрена. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, дружеството гарант се е
задължило да гарантира изплащане на сумите по договори за предоставяне на
потребителски кредити на кредитодателя, след като последният е положил усилия и
грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително по
съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната изискуемост. По силата
на чл. 1, ал. 2 от договора, дружеството гарант се е задължило да отговаря пред
кредитодателя при условията на чл. 1, ал. 3 солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно
сключения между кредитодателя и кредитополучателя договор за потребителски
кредит, а кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на
дружеството гарант суми, наречени “такса гарант” от кредитополучателя.
От заверено копие на Разписка за извършено плащане No
2000000150212972/19.04.2018 г. се установява, че на посочената дата 19.04.2018
г. ищцовото дружество е наредило чрез система за електронни плащания ePay.bg на
Л.Г.Г. да бъде заплатена сумата от 500.00 лв. с основание за превода – договор
за кредит 76748/19.04.2018 г.
По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът приема като компетентно,
обективно и пълно, от което се установява, че на 19.04.2018 г. на ответника Л.Г.Г.
е изплатена сума в размер на 500.00 лв. чрез “EasyPay” с основание: Договор за
кредит No 76748/19.04.2018 г. Съгласно заключението, счетоводството на ищцовото
дружество по отношение на процесния договор е редовно и надлежно водено, като е
отразено, че няма извършено плащане по кредита. В счетоводството на ищеца са
отразени като задължения за плащане посочените в исковата молба суми по кредита
за главница, договорна лихва, законна лихва и такси. От заключението се
установява, че размерът на задължението по кредита е общо в размер на 1056.00
лв., от което 500.00 лв. – главница, 180.00 лв. – договорна лихва за периода от
19.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 370.00 лв. – такса “Гарант” за периода от
19.04.2018 г. до 17.09.2018 г., 6.00 лв. - законна лихва за периода от
20.05.2018 г. до 17.09.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по
реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за
които вземания е издадена заповед No 5099/19.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 1775/2018 г. по
описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са основателни по
следните съображения:
Между ищеца, в качеството му на кредитодател, и ответника
Л.Г.Г., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за предоставяне
на кредит от разстояние съгласно попълнена онлайн регистрационна форма, по
силата на който ищецът е предоставил кредит на кредитополучателя в размер на
сумата от 500.00 лв., с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 %, със
срок за издължаване на кредита до 19.04.2019 г., платим на 12 равни месечни
вноски, включващи главница, лихви и такса гаранция съгласно Приложение No 1
неразделна част от договора. По делото е обявено за безспорно между страните
обстоятелството, че отпуснатата сума по кредита в размер на 500.00 лв. е
получена на каса в офис на EasyPay лично в брой от ответника Л.Г..
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. По силата на чл. 18 от ЗПФУР на доставчика на услугата е
възложено в тежест да докаже посочените в разпоредбата обстоятелства във връзка
със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. Съгласно
чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, за доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис /ЗЕДЕП/, като съгласно ал. 3 преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от ЗЕДЕП,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. При това във
всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали
формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен
електронен документ. Съгласно чл. 13 от ЗЕДЕП, електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство.
В случая
по делото са представени като възпроизведени на хартиен носител заверени
преписи на електронните документи - Заявка No 76748 с лични данни и Договор за
потребителски кредит „Е.” No ***** от 19.04.2018 г., с Приложение No 1,
съдържащо погасителния план, и общи условия към него, установяващи сключването
на процесния договор за кредит от разстояние между ищеца и ответника. Съгласно
общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да получи
електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се уведомява
дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при които е
кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при което
кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. В рамките на
половин час след сключване на договора кредитодателят следва да изпрати
електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи
информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и датата
на плащането. Така сключеният между ищеца и ответника договор за предоставяне
на кредит от разстояние е под формата на електронен документ. По посочения
договор ответникът е получил сума в размер на 500.00 лв., предоставена му
ищцовото дружество, като от заключението на вещото лице се установява
категорично, че на 19.04.2018 г. чрез “Изипей” АД на ответника е изплатена
сумата от 500.00 лева, наредени от ищеца, като в разписката като основание за
плащане е отбелязано Договор за кредит No 76748/19.04.2018 г.
Представените по делото заявка за кредит и сключен от
разстояние договор за кредит, в които се съдържат личните данни на ответника –
в качеството му на кредитополучател, данни от личната му карта- номер и дата на
нейното издаване, постоянния му адрес, e-mail адрес, установяват размяна на
изявления и обективират съгласие на страните за сключване на договора. При
наличието на посочените лични данни на Л.Г.Г. в заявката и в договора за кредит
на основание чл. 13 от ЗЕДЕП същите се считат подписани от лицето с електронен
подпис. След одобрение на кандидата за финансова услуга- в случая предоставяне
на кредит, продукт “Екстра”, на ответника е изпратено на посочената от него
електронна поща електронен формат на договора за паричен заем от разстояние.
Същият е потвърдил сключването на договора, като е избрал изпратения от
заемодателя линк за потвърждение. С потвърждението от кредитополучателя
договорът е сключен, на което основание сумата е преведена от кредитодателя.
Заявката, одобрението на искането за отпускане на кредит, сключването на
договора и преводът на сумата са извършени на дата 19.04.2018 г. Сключването на
договора е осъществено посредством избиране на изпратена препратка на
съответната интернет страница на кредитодателя, където кредитополучателят
кандидатства за отпускане на кредита. Така чрез активиране на въпросния линк се
счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. По силата на т.
4.3 от Общите условия, с маркирането на полето “Съгласен съм с Общите условия”
и натискане на бутон “Потвърди” кандидатът изрично се съгласява с действащите
към момента Общи условия. При одобряването на кредитополучателя, на
електронната поща на същия се изпраща писмо с уведомлението за това, съдържащо
линк към договора потребителски кредит. Съгласно т. 4.11 от ОУ, с
потвърждението на изпратения договор се счита, че между кандидатът и
дружеството има сключен договор за потребителски кредит. В този случай, на
основание т.4.12 от ОУ кредитодателят превежда незабавно сумата на
кредитополучателя по кредита по банковата му сметка чрез системата ePay.bg или
получаването в брой от клон на Easypay, какъвто е настоящият случай.
С оглед гореизложеното съдът приема, че в случая е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
кредит от разстояние, сключен между ищеца и ответника, по силата на което за
страните по същия са възникнали права и задължения. Съгласно заявката и
сключения договор кредитополучателят е избрал да ангажира дружество гарант за
гарантиране на връщане на вноските, за което се е съгласил да заплати и такса
“Гарант”. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
кредитополучателят Л.Г. е усвоил сумата по кредита в размер на 500.00 лв. и
следователно ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като от страна на ответника
няма извършени плащания на задълженията му по договора. Крайният падеж на
вноските по договора е настъпил на 19.04.2019 г., поради което всички
задължения по него са изискуеми.
Ответникът не оспорва възникването на претендираните
парични задължения към ищеца и обстоятелството, че не е извършвал плащания по
кредита, нито представя доказателства в тази насока. При това съдът приема, че
ответникът, в качеството му на кредитополучател, не е изпълнил насрещните си
задължения по договора за погасяване на предоставения му кредит, ведно с договорена
лихва и такса “Гарант”, като не е погасил нито една вноска. Предвид изложеното
съдът намира за установено наличието на вземания на ищеца срещу ответника в
размери, установени от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза по делото, произтичащи от сключения между страните договор за
потребителски кредит „Е.” No *****/19.04.2018
г., както следва: главница в размер на 500.00 лв., договорна лихва за
периода от 19.04.2018 г. до 17.09.2018 г. в размер на 180.00 лв., такса
“Гарант” за периода от 19.04.2018 г. до 17.09.2018 г. в размер на 370.00 лв.,
законна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 17.09.2018 г. 6.00 лв.
Съдът намира за неоснователно единственото възражение на особения
представител на ответника за недължимост на вземанията поради наличието на
задължение на дружеството- гарант да изплати задълженията на ответника, а
именно за това, че посоченото дружество е поело задължение да изплати
задълженията на ответника, с оглед на което не ответникът, а това дружество
следва да отговаря по исковите претенции. Предоставената от дружеството-гарант
“Б. К.“ ООД гаранция по кредита представлява вид обезпечение на задълженията на
кредитополучателя, при което гарантът се задължава да отговаря пред кредитора
за неизпълнение на задълженията на длъжника солидарно с него. Съгласно чл. 122,
ал. 1 от ЗЗД, при солидарни задължения кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, т.е. кредиторът има право на
избор към кого от солидарните длъжниците да насочи претенциите си или срещу
всички тях. Наличието на още един длъжник, който отговаря наред с
кредитополучателя, не освобождава последния от отговорността за неизпълнение на
задълженията му. Наред с това следва да се посочи, че в случая по силата на чл.
1, ал. 3 от сключения на 25.10.2014 г. между ищеца и дружеството-гарант “Б. К.“
ООД договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, гарантът се е
задължил да гарантира изплащане на сумите по договори за предоставяне на
потребителски кредити на кредитодателя след като последният е положил усилия и
грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включително по
съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната изискуемост. Така
уговорена, отговорността на гаранта се явява последваща, т.е. кредиторът има
право да търси изпълнение на задълженията по договорите за кредит от гаранта
едва след изчерпване на посочените в договора възможности за събиране на
вземанията от кредитополучателя.
Предвид всичко изложено съдът намира предявените
установителни искове за основателни, поради което същите следва да бъдат изцяло
уважени.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 925.92
лв., от които 175.00 лв. за държавна такса, 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение, 303.92 лв. за адвокатско
възнаграждение за особен представител на ответника, и 150.00 лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство, които се явяват дължими от ответника,
а именно разноски за държавна такса в
размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., или общо разноски по заповедното
производство в размер на 325.00 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД съществуването на вземанията на “К.
И.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. С., община “К.
с.”, бул. „Ц. Б. *” No *, вх. *, ет. *, ап.*, към Л. Г. Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за
които е издадена Заповед No 5099/19.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 1775/2018 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 500.00 лв. /петстотин
лева/, представляваща неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
на граждани без поръчителство „Е.” No ***** от 19.04.2018 г., сумата от 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/,
представляваща договорна лихва за периода от 19.04.2018 г. до 17.09.2018 г.,
сумата от 370.00 лв. /триста и
седемдесет лева/, представляваща договорна такса “Гарант” за периода от 19.04.2018
г. до 17.09.2018 г., и сумата от 6.00
лв. /шест лева/, представляваща лихва за забава за периода от 20.05.2018 г.
до 17.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сума-главница, считано от 18.09.2018 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “К.
И.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. С., община “К.
с.”, бул. „Ц. Б. *” No *, вх. *, ет. *, ап.*, сумата от 925.92 лв. /деветстотин двадесет
и пет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 325.00 лв. /триста двадесет и
пет лева/, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. No 1775/2018 г. по описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :