Мотиви
по н.о.х.д. № 1521/21 г. по описа на СГС, НО, 27-ми
състав
Софийска
градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.Н.П. за това, че: На 18.06.2020 г., около 18:20 часа, в района на гр.С.
на АМ „Тракия“, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Тойота”, модел „Авенсис” с per. № *****,
с посока на движение от гр. Пловдив към гр.С., на около 120 метра преди 8-мия
километър на магистралата в посока вход към гр. С., нарушил правилата за движението
по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението”, като водачът на лекия автомобил К.П. не намалил
своевременно скоростта си на движение и не спрял преди възникналата опасност за
движението - спрелият и аварирал на пътното платно лек автомобил марка „Сеат” , модел „Леон“ с per. № *****,
въпреки че П. е имал обективната възможност да го възприеме и да спре и
реализирал пътно - транспортно произшествие с него, като вследствие на
настъпилия удар лекия автомобил „Тойота Авенсис“ се
отклонил надясно и е реализирал второ пътно - транспортно произшествие със
спрелия в аварийната лента лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ *****, като по
непредпазливост причинил смъртта на пътника от лек автомобил марка „Тойота“
модел „Авенсис” - П.К.К. с
ЕГН **********, починал на 23.06.2020г. в УМБАЛ „Света Анна “ - гр.С., като
настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с
травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП и причинил средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на пътника от лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Авенсис“ - А.Ж.П., изразяваща
се в двуглезенно счупване на костите на лявата подбедрица с изкълчване на глезенната
става, което е реализирало медико - биологичния квалифициращ признак: трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни
- пр.
по чл.343, ал.4, вр. ал.3,
б.”б”, вр. ал. 1, б.“В”, вр. чл.342,
ал.1,
пр.3
от НК.
По делото като частни обвинители са конституирани:А.Ж.П., Д.П.К., Т.С.К. - лично и в качеството й на законен представител на
малолетния К.П.К., К.П.К., С.С.С.,
К.К.С. и К.К.К., всички
представлявани от упълномощен повореник –адв. С.Н..
В проведеното открито съдебно заседание
на 25.06.2021 г. подсъдимият изрично заяви, че желае да бъде проведено
съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, като
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Това искане се подкрепя
и от адв. В.-защитник.
Предвид горното, съдът приложи
диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като на основание чл.372, ал.4 от НПК констатира, че самопризнанието се подкрепя от
събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщи ги като годен доказателствен
материал по реда на чл.283 от НПК и с протоколно определение е обяви, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от
доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и го
подкрепят.
Прокурорът поддържа
обвинението срещу подс. П. с фактическото и правно съдържание, очертани
с обвинителния акт и пледира за постановяване на осъдителна присъда. Относно
наказанието, предлага да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало на подсъдимия, както и добрите характеристични данни
на същия и наказанието да бъде определено около законовия минимум, което
съгласно чл. 58а от НК да бъде редуцирано с 1/3,
с приложение на чл. 66, ал.1 от НК, както
и наказание „лишаване от право“
на управление на МПС в размер, равен на
наказанието „лишаване от свобода“ преди неговото редуциране.
Адв. С.Н. – повереник
на частните обвинители, пледира за постановяване на осъдителна
присъда. По отношение на наказанието моли за
налагане на справедливо
наказание, като изцяло се присъединява към изложеното от прокурора по този
въпрос.
Адв. В. – защитник моли при определяне на наказанието да бъдат
отчетени като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало на П., както и че е направил всичко зависещо от него
за оказване на помощ на пострадалите, искреното му разкаяние, съжаление за
извършеното, обстоятелството ,че има малолетно дете, което посещава учебно
заведение в гр. Перник, семейството
живее в село Студена и съпругата му не притежава свидетелство за
правоуправление, освен това тя е с намалена трудоспособност и подс. П. изцяло е
поел грижата за семейството. Добавя, че той е ценен служител, съвестен и отговорен. Моли
да бъде отчетено, че за настъпилото
ПТП е допринесло и обстоятелството,
че водача на л.а „Сеат“
не е поставил предупредителен светлоотразителен
триъгълник, което е затруднило подс. П. своевременно
да възприеме,че л.а е спрял. В
заключение предлага наказанието да бъде в минималния размер предвиден за това престъпление.
Подсъдимият
се признава за виновен, в лична защита изразява съжаление за случилото се и се присъединява
към казаното от адв. В.. В последната си дума
подсъдимият моли за снизхождение и изразява още веднъж съжаление.
Съдът като обсъди доводи на страните и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съобразяване на
разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подс.К.Н.П., е роден на *** ***, с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, средно образование, работи в гр. С. в строителството,
монтажник във ф-ма „Сапе инженеринг“, женен с едно
дете, неосъждан, адрес за призоваване: с. Студена, ул. „*****.
Към датата 18.06.2020г. подсъдимият К.Н.П.
бил правоспособен водач и притежавал Свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № ********* с придобити категории
В СЕ С С1E AM TKT BE, валидно до 04.07.2024
г.
На 18.06.2020 г. към 18:20 часа, в района на гр. С. по автомагистрала
„Тракия“ подсъдимият П. управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № *****, собственост на
съпругата му П.П.. Посоката му на движение била от
гр. Пловдив към гр. С.. С него в автомобила пътували лицата П.К.К., който седял на задната седалка в ляво, А.Ж.П., която
седяла на задната седалка в дясно, и С.А.С., който бил на предната дясна
седалка.
Около 18:20
часа подсъдимият се намирал в района на около 120 метра преди 8-мия километър
на магистралата в посока вход към гр. С..
Времето било през светлата част на денонощието, видимостта била добра, тъй като
било ясно и слънчево.
В този район пътното платно, по което
управлявал автомобила, било покрито с асфалтова настилка, която била суха, без
дупки, наклони и неравности.
Участъкът от пътя бил прав, с преходен
плавен завой на ляво, движението се осъществявало еднопосочно с не било много
натоварено.
Пътното платно на АМ „Тракия“ в района
на произшествието, се състояло от две пътни ленти с ширина по 4,00 метра всяка,
предназначени за движение на ППС в една посока, разделени една от друга с
единична прекъсната линия - „М 3“ от ППЗДвП /на пътните
превозни средства им е разрешено да я пресичат – чл. 63, ал.1, т. 3 ППЗДвП/ и аварийна
пътна лента отдясно с широчина 3,5 метра, отделена от дясната активна лента с
непрекъсната разделителна линия М1. От лявата страна на платното за движение
имало разделителен остров с широчина 3,00 метра, след който било разположено
платното за движение в противоположна посока – към гр. Пловдив.
В района на местопроизшествието няма
поставени пътни знаци. Подсъдимият П. управлявал горепосочения автомобил в лявата
пътна лента за движение на платното със скорост от порядъка на 120 км/ч.
По това време – към 18.20 часа на
18.06.2020 г., в лявата пътна лента в района на около 120 м. преди 8-ми
километър, се намирал спрял лек автомобил „Сеат Леон“
с рег. № *****с водач свидетеля Д.Т., който около 2 минути преди
това бил претърпял леко ПТП с друг лек автомобил – „Шкода“ с рег. № *****с
водач свидетеля В.Ш..
След това ПТП св. Ш.успял да отмести „Шкодата“ по-напред в аварийната лента, а свидетелят Т.не
могъл да направи това със „Сеат-а“, тъй като от удара
двигателя му загаснал и не могъл да запали. Затова той пуснал аварийните
светлини и веднага със спътничката си свидетелката – М.М.отишли
в аварийната лента, за да се обадят на тел. 112.
Тогава при тях в аварийната лента спрял
л.а. „Ауди 80“ с рег. № *****, управляван от свидетеля И.Й., който без да слиза
от автомобила си, ги попитал дали са добре и дали имат нужда от помощ.
В този момент подсъдимият П., движейки
се в лявата пътна лента, макар че имал видимост /не
по-малка от 170 м./ и могъл да
възприеме и спре при така възникналата опасност за движението /при опасна зона за спиране 121 м./, не успял да реагира своевременно на намиращия се на
платното пред него спрял л.а. „Сеат“, употребил
спирачки, като се опитал да премине и в съседната дясна пътна лента, но не успял. Вследствие на това
негово поведение последвал удар с предна челна лява зона на л.а. „Тойота“ със
скорост 88 км/ч в задната дясна зона на л.а. „Сеат“.
Вследствие на удара л.а. „Сеат“ се завъртял в посока обратна на часовниковата
стрелка, изминал 18,4 м. и спрял, а лекият автомобил „Тойота“ с предната дясна
зона ударил в задната лява зона л.а. „Ауди“ и се установил на 26м. след първия
удар.
При ударите наранявания получили
пътниците от задната седалка л.а. „Тойота“ – А.П. /била
й причинена средна телесна повреда/ и П.К., който
бил в по-тежко състояние и неконтактен /починал 5 дни по-късно в болницата, в която бил
приет/.
Свидетелят В.Ш., който говорел с тел. 112 по повод първото ПТП, в което той бил
участник, след като видял случилото се, съобщил че е станало второ ПТП на това
място.
На място бил изпратен дежурния патрул /АП 91-7/ при О „ПП“-
СДВР, който запазил местопроизшествието за извършване на оглед.
Пристигналите екипи на ЦСМП – С.
транспортирали пострадалите две лица за оказване на медицинска помощ. П.К. бил
настанен с тежка черепномозъчна травма, политравма и с опасност за живота в УМБАЛ „Св. Анна“ – С.,
където въпреки проведеното оперативно и терапевтично лечение починал на дата
23.06.2020 г.
А.П.
била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоана ИСУЛ“, където било установено, че има
контузия на гръден кош и открита рана на носа, като след направен шев и
превръзка, била освободена. На 25.06.2020 г. при преглед на П. в УМБАЛСМ
„Пирогов“ била установено двуглезенно счупване на
костите на лявата подбедрица, сублусация
на лявата глезенна става.
Съгласно
СМЕ на труп /л. 64 и сл./ при
съдебномедицинско изследване на трупа на П.К.К. били
установени следните комплексни травматични увреждания: - тежка
открита черепно-мозъчна травма – скалпираща разкъсно-
контузна рана в челната област, раздробяващо счупване на черепа в челната област, горния и
средния лицеви етажи; епидурален хематом; навлизане на
въздух в черепа; разкъсвания и
контузии на челните мозъчни дялове, счупване на дясната мишнична
кост, счупване на четвърто ляво бедро; двустранна хипостатична
бронхопневмония, септична слезка, състояние след венрохирургична
операция на главата – отстраняване на костни фрагменти, евакуация на хематома,
кръвоспиране, дрениране, състояние след
проведено активно лечение – следи от централен и периферен венозен достъп,
хирургично оформен трахеостомен отвор. Експертизата
заключава, че причината за смъртта на П.К. се дължи на тежката черепно-мозъчна
травма, довела до обширно, тежко увреждане на главния мозък, прогресивен
мозъчен оток, преустановяване дейността на дихателния и сърдечно-съдовия
мозъчни центрове, и дихателна и сърдечна
недостатъчност. Настъпването на смъртта допълнително е подпомогнато и от
развилата се двустранна пневмония. Смъртта е с травматична генеза, следствие от
получените на 18.06.2020 г. травматични увреждания, които се дължат на високоенергийни ударни и притискащи въздействия на твърди
тъпи предмети и могат да се получат в условията на ПТП.
Съгласно СМЕ в резултат на ПТП-то пострадалата
А.Ж.П. при ПТП на 18.06.2020 г. е причинена средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в двуглезенно
счупване на костите на лявата подбедрица с изкълчване
на глезенната става, довело до трайно затруднение
движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни.
Съгласно
комплексната медико-автотехническа експертиза
мястото на удара между л.а. „Тойота“ и л.а. „Сеат“ се
намира на 8 – 9 м. вляво от десния край на АМ „Тракия“ и на 128.0 – 130.0 м.
преди ориентира, считано посока гр. С.. Скоростта на лекия автомобил „Тойота“
преди произшествието е била 120 км/ч, в момента на
удара на л.а. „Сеат“ е била от порядъка на 88 км/ч., а в момента на удара л.а. „Ауди“ е била 40 км.ч.
Опасната зона за спиране на л.а.
„Тойота“ при конкретните пътни условия и скорост на движение 120 км/ч е от
порядъка на 121 метра.
Водачът на л.а. „Тойота“ К.П. при своевременно
възприемане на спрелия пред него л.а. „Сеат“ и адекватна
реакция с аварийно спиране е имал техническа възможност да го осъществи преди
да достигне до мястото на удара, с което да предотврати произшествието.
От техническа гледна точка настъпилото
произшествие се дължи на субективното поведение на водача на л.а. „Тойота“ К.П.,
който не е реагирал своевременно с аварийно спиране на спрелия пред него л.а. „Сеат“, чийто водач не е бил обозначил с предупредителен светлоотразителен триъгълник автомобила, което е затруднило
П. своевременно да възприеме, че л.а. „Сеат е спрял.
Причина за реализирането на ПТП-то е
извършеното от подсъдимия К.П., при управляваното от него МПС, нарушение на
правилата за движение по пътищата и неизпълнение на задълженията си като водач
на автомобил, а именно – не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъда в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, като не намалил своевременно скоростта си на
движение и не спрял преди възникналата опасност за движението – спрелият и
аварирал на пътното платно лек автомобил „Сеат Леон“.
По доказателствата:
Изложените фактически положения съдът прие за
несъмнено доказани на базата на направеното от подсъдимия признание на фактите
по обвинението, показанията на свидетелите Й.Й.л. 23-25 ДП, Д.Т.
л. 29 -31 ДП, М.М.л.32 -34 ДП , В.Ш.л. 35-37 ДП, А.П. л. 38-40 ДП, С.С.л. 41-43, показанията на свидетелите Д.К., Т.К., К.К., С.С., К.К. и К.С., протокол за оглед на
местопроизшествие със скица и фотоалбум л.15-20 ДП, заключения на
съдебномедицинска експертиза на труп л. 64-67 ДП, СМЕ
л.7273 ДП, КМАТЕ л. 135-150 ДП , справка от ОД на МВР гр. Перник – сектор ПП
л. 152- 154, справка за съдимост–л.161 ДП,
у-ние за наследници,
у-ние за родствени връзки, акт за смърт л.82-87 ДП, служебна характеристика, удостоверение
за раждане, ЕР л. 49-51 от нохд, и
др. писмени
доказателства.
Гласните доказателствени
средства са логични, последователни и пресъздават обстоятелства от значение за
предмета на доказване, същите кореспондират както помежду си, така и с
останалите събрани и приложени по делото доказателства. Категорично въз основа
на тях се установяват фактите свързани със времето, мястото и механизма на
осъществяване на инкриминираното деяние, като не се установиха съществени
противоречия в тази насока.
Приетата
фактология за случилото се леко ПТП преди това между
л.а Сеат и л.а. Шкода, за предприетото от водачите на
тези автомобили се установява от показанията на свид.
Т., свид.М., свид. Ш., това
че аварийни светлини са били пуснати, но не е бил поставен
предупредителен светлоотразителен триъгълник зад
автомобила се установява от показанията на свид. Т.и свид.М..
Приетата фактология относно
движението на л.а., управляван от подс. П., и за
механизма на настъпилото ПТП се установява от показанията на свидетелите Й., Т.,
М., Ш., С., П., от протокола за оглед на местопроизшествие, експертното
заключение.
Данни
за състоянието на пътуващите в л.а Тойота след ПТП сведения дават свид. С. и П., косвено и останалите свидетели присъствали
на местопроизшествието.
Свид. Д.К., Т.К., К.К., С.С.,
К.К. и К.С., не са очевидци на случилото се.
Съдът кредитира и протокол за
оглед на местопроизшествие от 18.06.2020г.
извършен в присъствието на поемни лица, ведно
с фотоалбум и скица като годно доказателствено
средство.
Съдът даде вяра на изготвените в хода на
досъдебното производство и приобщените към доказателствения
материал по делото експертни заключения, като прие, че те са дадени в
съответствие със специалните знания и опит на експертите, безпристрастни са,
обективни и съответстващи на другите доказателства по делото, без да се
опровергават от същите напълно или частично.
Съдът цени и писмените доказателства по
делото в т. ч. справка съдимост и справка от ОД на МВР- Перник, които
кореспондират със събраните по делото доказателства, коректно отразяват и
потвърждават правно релевантни обстоятелства включени в предмета на доказване. Видно
от справката подс. П. е правоспособен водач, на
когото са налагани наказания за извършени нарушения на ЗДвП глоби с влезли в сила НП / 2007, 2010, 2017/ и
фишове през 2009г., 2011г., 2013г., и за
едно след деянието - фиш 06.01.2021г. л.153 и сл. ДП.
Съдът намира, че горепосочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност са категорични, взаимно
кореспондиращи си, поради което и изцяло обосновава на тях правните си изводи.
От правна страна:
От доказателствата по делото може да бъде направен несъмнен извод, че подс. П. е извършил престъплението по чл.343,
ал.4, вр. ал.3, б.“б“, вр.
ал.1, б. „ в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, в което е обвинен, като това той е сторил на инкриминираните в
обвинителния акт място, време и начин, описани в обстоятелствената му част.
От обективна страна: На 18.06.2020 г., около
18:20 часа, в района на гр.С. на АМ „Тракия“, управляване на моторно превозно
средство - лек автомобил марка“ Тойта“, модел „Авенсис” с peг. № *****, с
посока на движение от гр. Пловдив към гр.С., на около 120 метра преди 8-мия
километър на магистралата в посока вход към гр. С., нарушил правилата за
движението пътищата, а именно: чл. 20,
ал.2 от ЗДвП- ,,
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, като водачът на лекия автомобил К.П. не намалил
своевременно скоростта си на движение и не спрял преди възникналата опасност за
движението - спрелият и аварирал на пътното платно лек автомобил марка „Сеат”, модел „Леон“ с peг. № *****, въпреки
че П. е имал обективната възможност
да го възприеме и да спре и
реализирал пътно - транспортно произшествие с него, като вследствие на
настъпилия удар лекия автомобил „Тойота Авенсис“ се
отклонил надясно и е реализирал второ пътно - транспортно произшествие със
спрелия в аварийната лента лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ *****, като по
непредпазливост причинил смъртта на пътника от лек автомобил марка „Тойота“
модел „Авенсис” - П.К.К. с
ЕГН **********, починал на
23.06.2020г. в УМБАЛ „Света Анна “ – гр. С., като настъпилата смърт е в пряка и
непрекъсната причинно следствена връзка
с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП и причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК на пътника
от лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ – А.Ж.П.,
изразяваща се в двуглезенно счупване на костите на
лявата подбедрица с изкълчване на глезенната
става, което е реализирало медико – биологичния квалифициращ признак: трайно
затруднение на движенията на долен крайник за срок повече от 30 дни.
Подс. П. е
управлявал л.а.„Тойота“ със скорост преди произшествието 120 км/ч. Подсъдимият П., е имал видимост /не по-малка от 170 м./
и е могъл да възприеме и спре при така възникналата опасност за движението /при опасна зона за спиране 121 м./, но подс. П. не е намалил
своевременно скоростта си на движение,
както е заложено в изискванията на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, и не спрял преди
възникналата опасност за движението – спрелият и аварирал на пътното платно лек
автомобил „Сеат Леон“, реализирайки по този начин
ПТП.
Несъмнено е налице и причинната връзка
между допуснатото от подс. П. нарушение на правилата
за движение по пътищата и настъпилия съставомерен
резултат. По делото безспорно се установи, че вследствие на нарушението е
настъпило ПТП, при което на едно лице - А.П.
е причинена средна телесна повреда, и на друго - П.К.К.
с ЕГН ********** травматични
увреждания, в следствие на които е настъпила смъртта му.
От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост, като подсъдимото лице не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е било длъжно и е могло да
ги предвиди. В конкретния случай в съзнанието на подсъдимото лице не е имало
представа за настъпването на общественоопасните
последици - той нито ги е искал, нито ги е допускал, но обективно е била длъжен
и субективно е могъл да предвиди тяхното настъпване, което субективно отношение
се обективира от извършеното от него.
По
наказанието:
За
престъплението по чл.343, ал.4, вр.
ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал.1, пр.3 от НК предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода“ от три до петнадесет години. Като
съгласно чл. 343г от НК във всички случаи
на чл. 343 НК, съдът постановява
и лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7
НК.
При индивидуализирането на наказанието
на подс. П. за извършеното престъпление съдът
отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства- чистото съдебно минало, признатата вина, изразеното искрено и последователно съжаление и
разкаяние за стореното,
добри характеристични данни по
месторабота, обстоятелството, че съпругата му е с 50 % намалена работоспособност, с оглед
констатирано заболяване л. 51 нохд.
Следва
да бъде отчетено и допуснатото нарушение на чл. 97, ал.3 от ЗДвП от свид. Т.водач на л.а. „Сеат Леон“
с peг. №
*****, който е използвал само авариен сигнал или габаритни светлини за обозначаване,
което по смисъла на чл.97, ал.5 от ЗДвП е една възможност за допълнително
обозначаване, а не за основно.
Изводимо
от показанията на свид. П. и свид.
С., подс. П. е помогнал на свид. П. да
излезе от колата през предна дясна врата, тъй като задната е била деформирана
от удара и не е могла да се отвори, което е негово задължение и не надхвърля
изискването на чл.123, ал.1, т.2,б. „в“ пр. 2 от ЗДВП,
респ. липсват данни за третиране на това
обстоятелство като допълнително смекчаващо отг., респ. за приложение на чл.
343аНК.
Като отегчаващо отг. обстоятелство съдът
отчете отразените данни в справката от сектор ПП при ОД на МВР –Перник за
налаганите глоби на подс. П. за извършени нарушения
по ЗДвП.
С оглед проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът
е длъжен на основание чл. 373,
ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно
ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на
ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е
по-благоприятен за дееца, какъвто е настоящия случай с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Съдът прие,че за постигане целите на закона и оглед
личната и генерална превенция е съответно на извършеното и справедливо от гледна точка на
закона
на подс. К.Н.П. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години и 11 (единадесет)
месеца.
В конкретния случай са налице материално - правните
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Наложено е
наказание под три години лишаване от свобода, подс. П.
не е осъждан, като за превъзпитанието и поправянето му не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Изхождайки от тези обстоятелства, съдът на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4
(четири) години, считано от влизане в сила на присъдата.
На
основание чл.343г от НК съдът лиши подс. П. от право да управлява МПС за срок от
3 години, считано от влизане в сила на присъдата. За определянето на този размер, съдът съобрази разпоредбата на чл.49, ал.2, вр.ал.1
от НК, указанията, съдържащи се в точка 6 на Тълкувателно решение № 61/1980 г.
на ОСНК на ВС, както и с константната практика, че той не може да бъде по-нисък
от размера на наказанието „лишаване от свобода“, щом като те се налагат заедно
и отчете обстоятелството, че същият управлявайки МПС е допускал нарушения
на закона за движението по пътищата, за
което е санкциониран прие, че срока на
лишаването следва да е по –висок от размера на наказанието ЛОС, в този случай с
един месец.
Съдът прие, че наказанията наложени на подс. П. в своята съвкупност отговарят на целите по чл.36 от НК.
По
разноските:
При
този изход на делото съдът възложи в тежест на подс. К.Н.П. да заплати
направените по делото разноски от органите на разследването в досъдебното
производство в размер на 1284,60 лева (хиляда двеста осемдесет и
четири лева и шестдесет стотинки) платими в полза на държавата по сметка на
СДВР и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: