Р Е Ш Е Н И Е
№
196
гр. Велико Търново, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, първи касационен
състав, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия
Данаилова касационно НАХД № 10178/2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания.
С
Решение № 350 от 25.06.2020г. по НАХД № 289/2020г. по описа на Районен съд
Велико Търново е отменен електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Серия Г №
№ 0012361 на ОД на МВР гр.
В. Търново, с който на С. Осм. Б.- законен представител на ЕТ "С.Б.",
с. Нова Махала на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса на застраховането, е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
като незаконосъобразен.
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от ОД на МВР
Велико Търново, чрез ***С.Г.. Поддържаните
касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с приложимия материален закон. Счита, че не е налице неясното относно
извършеното нарушение, като наказващият орган е изпълнил в пълен обем
задълженията си да опише точно нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено. Описанието позволявало на наказаното лице да разбере естеството на
нарушението. Описаното нарушение било квалифицирано като нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ и обуславяло като субект на нарушението ЕТ. От
доказателствата по делото безспорно се установявало, че към 21.11.2019г.
процесният автомобил е нямал сключена активна застрахователна полица. Съдът не
бил отчел възможността за прекратяване на застрахователния договор на основание
чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ при неплащане на вноска от застрахователната премия
при разсрочено плащане. Активна застраховка, видно от справката от гаранционния
фонд, е налична от 27.01.2020г. Действието й до 26.01.2021г. опровергава
изводите на съда, че представената пред него с период на покритие 28.08.2019г.
– 25.08.2020г. е била действаща към датата на нарушението. Моли да се отмени
процесното решение и респективно потвърди като законосъобразен и правилен ЕФ.
Ответник касационна жалба -
ЕТ "С.Б.", с. Нова Махала заема писмено становище за
неоснователност на жалбата. Намира решението за валидно, правилно и
законосъобразно. Порочността на електронния фиш се изразява в нарушаване
правото му на защита. Неправилно бил приложен и материалния закон, тъй като
посочената в ЕФ като санкционна норма на чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1,
т. 2 от КЗ е несъответна на състав на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
На последно място, налагането на имуществена санкция счита в противоречие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Решението на
съда е постановено в нарушение на материалния закон. В случая посочената в ЕФ
правна квалификация е непрецизна. Посочени са едновременно разпоредби на две
отделни нарушения, които са самостоятелни основания за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния случай
нарушението е констатирано в АТС и основанието за налагане на наказанието е
разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 1 от КЗ, а не
посоченото в Електронния фиш. Извършено е смесване на двата състава, което е
нарушило правото на защита на наказаното лице, тъй като същото не би могло да
разбере в какво точно нарушение е обвинено. Поради това предлага да се потвърди
решението.
Съдът, след като се запозна
с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212
и чл.
213 от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е неоснователна.
При проверката по чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в
делото доказателства, въззивният съд установил следното:
На 21.12.2019 г., в 08:57 часа, в община В.
Търново, ПП І-
За да отмени електронния фиш
районният съд е приел, че при издаването му е
нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Ако се приемело, че е осъществен състав на нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ , то посочената в електронния фиш като санкционна норма - чл.
638, ал. 4 вр чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, е несъответната, незаконосъобразната.
Това от своя страна налага извод за неправилно приложение на материалния закон
/нарушен е на материалния закон/, а от там и незаконосъобразност на атакувания
ЕФ. На следващо място, от приетата по делото застрахователна полица се
установявало, че към дата твърдяна в ЕФ - 21.12.2019 г., е била налице валидно
действаща застрахователна полица "ГО", отнасяща се до процесния
товарен автомобил от 26.08.2019 г., което обосновавало извод за
несъставомерност на вмененото от административнонаказващия орган нарушение на
жалбоподателя. Несъответствието между
описателната /текстовата/ част на електронния фиш и отразеното като нарушена
материалноправна норма и санкционна такава, представлява неправилно приложение
на материалния закон и съществено нарушава процесуалните права на жалбоподателя
до степен, че не би могъл да разбере какво обвинение/нарушение се претендира
спрямо него, за да организира адекватно и в пълен обем защита си. В този смисъл
съществено е нарушено правото му на защита, което по естеството си е съществено
нарушение на процесуалните правила и е довело до порочност на издадения
електронен фиш.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
но не по всички изложени в него мотиви. Касационната
жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящата инстанция не
споделя мотивите на съда за кредитиране на копие
на застрахователна полица № BG /22/119002465888 от 26.08.2019 г. отнасяща се до
процесния товарен автомобил - "Мерцедес 817" с рег. № ***, важаща от
28.08.2019 г. до 25.08.2020 г. 23:59 часа. ВТРС
не е взе предвид възможността за прекратяване
на застрахователния договор на основание чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ при
неплащане на вноска от застрахователната премия при разсрочено плащане. Активна
застраховка, видно от справката от гаранционния фонд, е налична едва от
27.01.2020г. и е с действие до 26.01.2021г. При това положение представената пред
ВТРС полица с период на покритие 28.08.2019г. – 25.08.2020г. не е била
действаща към датата на нарушението – 21.12.2019г.
Разпоредбата на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение, като
неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Алинея
четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо
средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, се налага санкцията по алинея първа. Неизпълнение на задължението
на собственика на МПС да сключи договор за ГО, който състав на нарушение се
явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в престой или
паркирано. Съответно разпоредбата на чл.
647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона
за движение по пътищата.
От систематичното тълкуване
на нормите на чл. 638, ал. 4 от КЗ, чл.
638, ал. 1 КЗ следва, че за да бъде
реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен
състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
1. Наказаният субект да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да
няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност; 3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с
АТСС, по реда предвиден в ЗДвП, тоест по реда на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда аз използване на автоматизирани технически
средства за контрол и правилата за движение по пътищата. В този смисъл
настоящата инстанция изцяло споделя становището на представителя на ВТОП, че в
конкретния случай са посочени разпоредби на две отделни нарушения, които са
самостоятелни основания за ангажиране на административно- наказателната
отговорност на нарушителя, като допуснатото смесване на двата състава е довело
до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да
разбере в какво точно нарушение е обвинено.
На следващо място, липсва
протокол за използването на АТСС в изпълнение на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. При липсата на такъв
протокол последващите действия на контролните органи, се явяват предприети при
съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина
на използване на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно като
краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350 от
25.06.2020г. по НАХД № 289/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.