Р Е Ш
Е Н И Е №
260005
09.01.2023 год., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, трети граждански състав, в публично съдебно заседание на шести
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА СТ. ДАВЧЕВА
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова,
Като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 13694 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по предявени обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1,
т.9 и т.10 ЗУЕС от Етажна собственост находяща се в гр. ****, ж.к.****, ул. „***“
№ ***, представлявано от професионалния домоуправител „Вход мениджър“ ЕООД,
против М.Г.М..
В
исковата молба се твърди, че на проведено общо събрание на 01.10.2018 г. е
взето решение за избор на професионален домоуправител на етажната собственост в
гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № ***, а именно дружеството „Вход мениджър“ ЕООД.
За предоставената услуга е подписан договор за услуга № *** от **** г. В
изпълнение на договора дружеството извършва услугата по управление и поддръжка
на общите части на етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договор за
услуга било определено фиксирано възнаграждение за предоставената услуга от 5
лв. за всеки самостоятелен обект, за което било взето и решение от етажните
собственици. Ответникът като собственик на самостоятелен обект в сградата
дължал сумата за управление на етажната собственост в размер на 27,50 лв. за
периода 15.10.2018 г. до 01.04.2019 г. За поддръжка на общите части в сградата
ответникът дължал сумата от 118,97 лв. за периода 01.04.2018 г. до 15.10.2018 г. На основание гласуваното
решение ответникът дължал и сумата от 167,09 лв. за периода 15.10.2018 г. до
01.04.2019 г. или по 11,24 лв. месечно. По отношение на сградата Етажна
собственост бил направен ремонт на покрива, като на 23.08.2017 г. бил подписан
договор за изработка срещу възнаграждение от 3032 лв. На *** г. бил подписан
договор за ремонт на двора срещу сумата от 17000 лв., като за извършените
дейности била заплатена сума от 10800 лв. Разходите за ремонтните дейности по
общите части били разпределени между собствениците, като ответникът като
собственик на ателие 2 дължал 4729,80 лв. за ремонтите. Поради неплащане на
задълженията общото събрание на етажната собственост гласувало съгласно решение
от 02.04.2019 г. да се предприемат действия по събиране по принудителен ред на
дължимата от ответника сума от общо 5043,36 лв. за периода 01.01.2017 г. до
01.04.2019 г. Поради неплащане на задълженията срещу ответника било подадено заявление
по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № *** от **** г. на Районен
съд Пловдив. Длъжникът възразила срещу заповедта, поради което ищецът предявява
настоящите установителни искове. Моли за тяхното уважаване и присъждане на
разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Г.М. със становище
за неоснователност на предявените искове. Намира, че исковата молба е
нередовна. Посочва, че самостоятелният обект в жилищната сграда етажна
собственост, бил собственост на трето лице А. Д. Х.. Затова намира, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по исковете за заплащане на сумите за ремонт на
общите части в претендирания размер. Оспорва да има качеството ползвател на
обект в сграда в режим на етажна собственост. Сочи, че макар да е посещавал
процесното ателие 2, посещенията били спорадични и не продължавали време повече
от 30 дни за една календарна година. Затова намира, че исковете за заплащане на
режийни разноски и възнаграждение за у. на етажната собственост следва да се
отхвърлят. Оспорва като незаконосъобразно решението на общото събрание от ***
г. и на основание чл. 26 ЗЗД прави възражение за нищожност. Намира, че
разходите за поддръжка трябвало да се разпределят по брой членове в
домакинството, респективно поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите, а не по апартаменти, както е приело общото събрание. Твърди, че
преди извършване на ремонтите не било взето решение на общото събрание на
етажните собственици. Оспорва да се извършени твърдените строително-ремонтни
дейности, за които се претендира съответните суми от ответника. Оспорва да са
извършвани плащания от страна на етажната собственост на задължения по
договорите за СМР. Оспорва представените по делото протоколи от общи събрания,
като намира същите за неавтентични и неподписани от действащите собственици на
самостоятелни обекти в сградата. Предвид изложение съображения моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том *, рег № **, дело № ** от *** год. на *** В. Я. с рег № ** в
регистъра на НК, с район на действие РС С., на *** год. търговско дружество НЕО
БИЛД ООД продава на А. Д. Х., чрез пълномощника й М.Г.М. /ответникът/ процесния
имот от етажната собственост, а именно ателие № *, находящо се в гр. **, кв. ***,
ул. „**“ № **
На *** год. е проведено Общо
събрание на етажната собственост в гр. **, ж.к. ***, ул. „**“ № **, на което е
взето решение за избор на професионален **** на етажната собственост, а именно
дружеството „Вход мениджър“ ЕООД. Взето е и решение за фонд „ професионален
домоуправител“ да се заплаща вноска от 5 лева на самостоятелен обект месечна,
за поддръжка на асансьора да се заплащат общо 42 лева месечно, разделени по
равно между всички самостоятелни обекти. Взето е решение и сумите за ток за
асансьор да се разпределят между всички обитатели на апартаменти без офисите, а
сумите за почистване и ток за общите части да се разпределят между обитателите
на всички самостоятелни обекти. Видно от приложение към протокола –
разпределение на режийните разходи по апартаменти, за периода април- септември
ответникът, за обект – ателие 2 дължи общо сума в размер на 118.97 лева.
На **** г. между етажната
собственост и „Шлос“ ООД е сключен договор за ремонт на покрива на жилищната
сграда на стойност 3032 лв.
На *** г. между етажната собственост и „Интер
елит“ ЕООД е сключен договор за извършване на ремонти услуги на стойност 17000
лв.
Видно от представен протокол да СМР сумата по
извършените ремонти услуги е на стойност 10800 лв. За сумата са издадени
приходно касови ордери.
С решение на Общото събрание
от *** г. е гласувано да предприемат действия по събиране по принудителен ред
на дължимата от ответника сума за ремонт на покрив и околоблоково пространство
, за поддържане и управление на общите части на сградата общо в размер на 5043,36
лв. за периода *** г. до *** г.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно - счетоводна експретиза, което съдът кредитира
изцяло като изготвено от експерт, в чиято компетеност и безпристрастност няма
основание да се в счетоводството на „Интер Елит“ ЕООД не се установяват
издадени фактури във връзка с Договор за СМР от *** г. на Етажна собственост
или „Вход Мениджър“ ЕООД. От страна на „Интер Елит“ ЕООД няма регистрирани
продажби на „Етажна собственост *** ***“ и „Вход Мениджър“ ООД. Дружеството е с
регистрация по ЗДДС от *** г. В счетоводството на „Интер Елит“ ЕООД не е
отразено вземане от Етажна собственост с административен адрес гр.***, ул.“***“
№** по Договор за СМР от *** г. Не се установяват издадени фактури във връзка с
Договор за СМР от *** г. на Етажна собственост с административен адрес гр.**,
ул.“***“ №*** или „Вход Мениджър“ ООД. в счетоводството на „Шлос“ ООД. Няма извършени
доставки от страна на „Шлос“ ООД на „Вход Мениджър“ ООД и Етажна собственост ***
- ***, ул.*** №**. От страна на „Шлос“ ООД няма регистрирани продажби на
„Етажна собственост *** ***“ и „Вход Мениджър“ ООД. Дружеството е с регистрация
по ЗДДС от *** г. В счетоводството на „Шлос“ ООД не е отразено вземане от
Етажна собственост с административен адрес гр.***, ул ***“ №** по Договор за
СМР от *** г., а от От счетоводството на „Вход Мениджър“ ООД не са представени
счетоводни документи за отразяване на задължение на етажната собственост по
договор за СМР от **** год.
След подадено заявление РС
Пловдив е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
02.03.2020 год. срещу М. за следните суми: общо 5043,36 лева /пет хиляди
четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ - главница, от която - 4729,80
лева – за ремонт на покрив и окололоково пространство за периода *** г. *** г.,
118,97 лева – за поддържане на общите части на сградата за периода 01.04.2018
г. – 15.10.2018 г., 27,50 лева – за управление на общите части на сградата за
периода 15.10.2018 г. – 01.04.2019 г. и 167,09 лева – за поддържане на общите части на сградата за
периода 15.10.2018 г. – 01.04.2019 г., дължими за ателие № *, за заплащането на
които е взето решение от общото събрание на етажната собственост от *** г. и
сключен договор за услуга от *** г., ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – ***г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 100,87 лева /сто лева и осемдесет и седем стотинки/
– държавна такса.
Срещу издадената заповед е
подадено възражение по чл. 414 от ГПК в срок, като е указано на заявителя, че
следва да депозира искова молба за установяване на вземанията си. На *** год. в
РС Пловдив е депозирана искова молба, по която е образувано настоящото
производство.
За
да бъдат уважени предявените искове от ищеца, последният следва да докаже
наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки: че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост в гр. ***, ул. „***“
№ ***; че са взети решения на ОС на ЕС, установяващи процесните задължения,
които решения обвързват ответника за заплащане на претендираните суми, т.е.
решенията не са оспорени в срока по чл.40 ЗУЕС по надлежния ред и са влезли в
законна сила; размера на претендираните суми и начина на изчисляване на
дължимите разходи за етажните собственици.
По делото от ищцовата страна не се
представиха доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот.
Напротив, видно от приетия като писмено доказателство, представен от ответната
страна, нотариален акт за покупко - продажба на процесния имот не ответникът е
собственик на имота, а при покупката му е действал единствено като пълномощник.
След като не се доказа първата от кумулативно изискуемите предпоставки за
уважаване на предявените искове – ответникът да е собственик на процесния имот,
то съдът не следва да обсъжда наличието на останалите, а предявените искове
следва да се отхвърлят като недоказани и неоснователни.
За пълнота на изложеното следва да се
посочи, въпреки че няма твърдения в тази насока, че не се доказа по делото и че
ответникът е бил ползвател или обитател на процесния имот. Видно от вписаните от съдебните връчители действия по
повод призоваването на ответника в хода на исковото и заповедното производство М.
не живее на адреса, а в провинцията и посещава адреса при необходимост. Същото
се установява и от разпитите на двамата свидетели – С. и Ф. /л.87/, които съдът
кредитира като обективни, логични, взаимносвързани.
Не се и установи, видно
от заключението на вещото лице твърдяните разходи по договорите от *** год. и *** год. въз
основа на които се претендират и суми от ответника, да са били осчетоводени в
счетоводствата на двете дружества или да са извършвани плащания по тях.
Предвид изложеното, предявеният главен иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва.
Предвид изхода на спора,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът следва да осъди ищецът да заплати
направените от ответника в хода на процеса разноски. Ответникът е заплатил 200 лева
депозит за възнаграждение за вещо лице, както и 1700 лева адвокатско
възнаграждение. В хода на заповедното производство е заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1000 лева. Тоест разноските, които следва да се заплатят на
ответника са в общ размер на 2900 лева.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС от Етажна
собственост с административен адрес в гр. **, ж.к. ***, ул. „***“ № **,
представлявана от професионалния *** „Вход мениджър“ ЕООД ЕИК ********* против М.Г.М. ЕГН ********** за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 5043,36 лева /пет
хиляди четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ - главница, от която
- 4729,80 лева – за ремонт на покрив и околоблоково пространство за периода
01.01.2017 г. – 15.10.2018 г., 118,97 лева – за поддържане на общите части на
сградата за периода 01.04.2018 г. – 15.10.2018 г., 27,50 лева – за управление
на общите части на сградата за периода 15.10.2018 г. – 01.04.2019 г. и 167,09
лева – за поддържане на общите части на
сградата за периода 15.10.2018 г. – 01.04.2019 г., дължими за ателие № **, за
заплащането на които е взето решение от общото събрание на етажната собственост
от *** г. и сключен договор за услуга от *** г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда *** г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на РС Пловдив,
ОСЪЖДА
Етажна собственост с
административен адрес в гр. ***, ж.к. ***, ул. „***“ № **, представлявано от
професионалния ****„Вход мениджър“ ЕООД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.М. ЕГН ********** сумата
от общо 2900 лева, от които 1000 лева разноски в заповедното производство по
ч.гр.дело ***/*** г. по описа на РС Пловдив и сумата от 1900 лева разниски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението ч.гр.дело 1666/2020 год. по описа
на РС Пловдив да се върне на XXI състав, поради отпадане на необходимостта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ___п___________
Вярно оригинала.
В. Ш.