Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, ……… 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен
състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при
секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 13090 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 от ГПК.
С решение № 412501 от 22.05.2018 г. по гр. дело № 66737/2017
г. по описа на СРС, I ГО,
47
състав е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******срещу Г.Г.Д.
- С., ЕГН ********** обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД, че Г.Г.Д.-С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1 820,01 лева главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2016
г. и 241,86 лева, лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 13.04.2017 г.,
като е отхвърлил исковете до пълните предявени размери за главницата над 1 820,01
лева до 2 610,72 лева и за лихва над 241,86 лева до 449,14 лева. Със същото
решението на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответницата е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД направените разноски съобразно с
уважената част от исковете в размер на 462,15 лева в исковото производство и 74,13
лева в заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Г.Г.Д. - С.
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК направените разноски съобразно с отхвърлената
част от исковете в исковото производство в размер на 166,66 лева.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, с
която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени, е останал въззивникът-ищец «Т.С. ЕАД, който в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания, че решението в отхвърлителната част е
неправилно и незаконосъобразно, при твърдения, че ответницата е потребител на
топлоенергия.
Въззивна жалба е депозирана и от въззивника-ответник Г.С.,
с която се обжалва решението в частта, с която установителните искове са
уважени по подробно изложени в жалбата съображения. Твърди, че не съществува
валидна облигационна връзка между страните и се иска отмяна на решението в тази
му част.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по въззивната жалба.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702
от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр.
д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е
основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното първоинстанционно решение е
издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което
същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде
отбелязано следното:
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е
установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост
на суми начислени на ответницата като стойност на получена и разходвана от нея
топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на
възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца
е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява
процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането и
съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в исковата
молба по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и §1, т. 42 от ДР ЗЕ (действаща до 17.07.2012 г.) и т. 2а от ДР ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползватели или
собственици на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Решаващият въззивен състав
не споделя извода на СРС за основателност на предявените установителни искове.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства установява
липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия с ответницата Г.С., което обуславя липсата на материално
правната й легитимация. С оглед твърденията на ответницата, направени с отговора
на исковата молба, както и с въззивната жалба същата поддържа, че не е нито
собственик, нито ползвател на топлоснабдения имот, тоест тя няма качеството на потребител
на топлинна енергия, поради което и не дължи исковата сума за доставяна до
обекта топлинна енергия. По делото, ищецът, чиято е доказателствената
тежест да докаже противното не е ангажирал доказателства от които да е видно,
че въззивницата е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Като
доказателство по делото е представено единствено протокол за проведено Общо
събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение с
посочено името на ответницата като собственик на самостоятелен обект в етажната
собственост. Подобен протокол по никакъв начин не представлява годно
доказателство за наличието на вещно право и по никакъв начин не удостоверява
ответницата да е собственик на имота през процесния период. По делото ищецът не
е ангажирал и други доказателства, които да установяват качеството му на
кредитор на спорното вземане, респективно да доказват исковете по основание и
размер. Изложеното обосновава извода за неоснователност на главния иск, с оглед
на което неоснователен се явява и акцесорният такъв за обезщетение за забавено
изпълнение. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на
спора право на разноски пред настоящата инстанция има въззивницата и ответник в
първоинстанционното производство. Въззивницата претендира разноски в размер на 500
лева за първоинстанционното производство и 300 лв. за въззивната инстанция,
както и 50 лв. заплатена ДТ. Въззииваемата страна прави възражение за
прекомерност, но същото е неоснователно.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 412501 от 22.05.2018 г.
по гр. дело № 66737/2017 г. по описа на СРС, I ГО,
47 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Г.Г.Д.-С. дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата от 1 820,01 лева главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г. и 241,86 лева лихва за
забава за периода от 15.09.2014 г. до 13.04.2017 г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, с адрес: *** да
заплати на Г.Г.Д.-С., ЕГН **********
сумата от общо 850 лв., представляваща разноски в
производствата, сторени пред СРС и СГС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.