Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260008
гр.Варна,
18.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на пети август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№183/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Инвестиции и
строителство”ЕООД, гр.София, представлявано от управителя Л.К.С., против
решение №29/10.01.2020г., постановено по гр.д.№1355/19г. по описа на ВОС,
гр.о., с което: 1/ е прието за
установено по предявените от М.Г.С.-Н. и С.Г.Н. субективно
кумулативно съединени искове против „Инвестиции и строителство“ЕООД, че М.Г.С.-Н.
и С.Г.Н. са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от офис с
идентификатор 10135.1026.123.1.1 по КК на гр.Варна, с площ от 41 кв.м. от
общата площ 61, 29 кв.м., находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6, ет.1,
при граници на реалната част - имот с идентификатор 10135.1026.123.1.26,
вътрешен двор и останалата част от имот с идентификатор 10135.1026.123.1.1,
очертана в жълт цвят на приложената скица на л.7 от делото /папката на ВРС/,
която приподписана от съда представлява неразделна част от решението, на основание договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт №55, том 1, рег.№944, дело №49/06.
03.2014г., и е осъдено „Инвестиции и строителство“ЕООД да предаде на М.Г.С.-Н. и
С.Г.Н. владението на реалната част от офис с идентификатор 10135.1026.123.1.1
по КК на гр.Варна, с площ от 41 кв.м. от общата площ 61, 29 кв.м., находящ се
на адрес: гр.Варна, ул.“Родопи“ № 6, ет.1, при граници на реалната част - имот
с идентификатор 10135.1026.123.1.26, вътрешен двор и останалата част от имот с
идентификатор 10135.1026.123.1.1, очертана в жълт цвят на приложената скица на
л.7 от делото /папката на ВРС/, на осн. чл.108 от ЗС; 2/ е осъдено „Инвестиции
и строителство“ ЕООД да заплати на М.Г.С.-Н. и С.Г.Н. сумата от 5 516 лв.
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и
поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен, като се присъдят и сторените от страната съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите М.Г.С.-Н. и
С.Г.Н. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния си представител адв.К.С. поддържат становище за нейната
неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендират
разноски.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното.
В исковата си молба,
уточняващата такава към нея от 02.08.2019г. и съгласно уточненията на исковата
молба, извършени в първото по делото о.с.з., проведено на 25.10.2019г., ищците М.Г.С.-Н.
и С.Г.Н. твърдят, че са собственици в условия на СИО на недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, ул.”Родопи”№6, ет.1, представляващ самостоятелен обект - офис с
идентификатор 10135.1026.123.1.1 по КККР на гр.Варна, одобрени 2011г., с площ
от 61, 29кв.м., при съответни граници, ведно с 3, 7307% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, придобит с договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а.№55/06.03.2014г. Продавач по договора е ответникът
„Инвестиции и строителство”ЕООД, бил собственик на обекта към
06.03.2014г.Първоначално при проекти -ране на сградата закупеният през 2014г.
от ищците обект е представлявал два обекта - офис 1 и офис 2, които преди
2014г. са били обединени от дружеството собственик /то и строител на сградата/
в един общ обект въз основа издадено разрешение за строеж, който самостоятелен
обект и е бил въведен в експлоатация и впоследствие закупен от ищците. При
закупуване на обекта с идентификатор 10135.1026.123.1.1 се договорили с
продавача да бъдат извършени довършителни работи в имота, вкл. и изграждането с
гипсокартон на прегради в него, така, че да се организира удобно за използване
пространството му. В южната му част била поставена гипсокартонена преграда като
така се оформило помещение, което има самостоятелен вход. Там останали вещи на
дружеството. На 01.04.2019г. били предадени от ищцата на представител на
дружеството ключовете от това помещение, за да бъдат изнесени вещите. Впоследствие
обаче ответникът отказал да им върне ключовете, като и понастоящем тази част от
недвижимия им имот е в негово владение. Предвид изложеното претендират
ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху собствената им реална
част от имот с идентификатор 10135. 1026.123.1.1 с площ на реалната част от 41
кв.м., при граници на същата така, както са обозначени на скицата, приложена
към исковата молба/л.7 от гр.д.№8713/19г. по описа на ВРС/, като частта от имот
с идентификатор 10135.1026.123.1.1, оцветена с жълт цвят.
Ответникът „Инвестиции и
строителство”ЕООД, гр.София, представлявано от управителя Л.К.С., в депозирания
в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството
оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени. Твърди, че е собственик
на процесната реална част с площ от 41 кв.м., поради което и я владее. Същата
съставлява офис №2 на първи етаж с площ от 41, 01 кв.м., състоящ се от приемна,
кабинет, баня-тоалет, при граници: офис №1, вътрешен двор и гараж №4, ведно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на стоеж върху
дворното място, придобит от дружеството въз основа надлежно учреденото му с
н.а.№146/07г. право на строеж за този обект и съответно изграждането и
завършването на сградата.Офис №2 не е бил предмет на транслативна сделка и
продължава да бъде собственост на дружеството.С посочения в исковата молба н.а.
на ищците е бил продаден само офис №1, който е с различна площ и граници от
процесния недвижим имот. Вероятно се касае за грешка в КККР, която подлежи на
поправяне по реда на предвидения в ЗКИР ред.Дори и да бъде прието, че имотът,
предмет на сключения с ищците договор за покупко-продажба, не е с посочената в
акта квадратура, то купувачите са могли да искат разваляне на договора или
съответно намаляване на цената, но в едногодишен срок от договора, който
понастоящем е изтекъл. В условие на евентуалност, ако горните възражения се
приемат за неоснователни, твърди, че дружеството е придобило процесната реална
част от обект с идентификатор 10135. 1026.123.1.1 чрез придобивна давност с
владение, осъществявано от построяване на сградата през 2008г. до предявяване
на иска, евент. от сключване на сделката с ищците до предявяване на иска.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
Предявени са в условията
на активно субективно съединяване искове с пр.осн. чл.108 от ЗС.
С н.а.№146/29.03.2007г.
съсобствениците на УПИ ХVІІІ-3, 3а, кв.591 по плана на 14-ти п.р. на гр.Варна
са учредили на „Инвестиции и строителство”ЕООД, срещу поетото от него
задължение да изгради със собствени средства цялата сграда в посочения УПИ,
право на строеж за конкретно посочени в акта обекти, предвидени за построяване
по одобрен архитектурен проект, едни от които: 1/ гараж №1 на първи етаж с площ
от 52, 17 кв.м., при граници: ул.”Родопи”, калкан и гараж №2, ведно с 3, 7111%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
ведно със склад №1 с площ от 29, 34 кв.м.; 2/ офис №1 на първи етаж с площ от
61, 29 кв.м., състоящ се от антре, кабинет, баня-тоалет, при граници: гараж №1,
вътрешен двор и офис №2, ведно с 3, 7307% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място; 3/ офис №2 на първи етаж с площ от
41, 01 кв.м., състоящ се от приемна, кабинет, баня-тоалет, при граници: офис
№1, вътрешен двор и гараж №4, ведно с 2, 4962% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място.
На представеното копие
от скица на партерния/първи по н.а./ етаж към одобрения и съгласуван на
24.08.2006г. от гл.архитект на Община Варна, район „Одесос” инвестиционен
проект на сградата /л.56 от делото на ВОС/ е видно първоначалното разположение
на горепосочените три обекта, за които на дружеството е било учредено право на
строеж. Границите съвпадат с така посочените в н.а., както и помещенията, има
известно различие в посочената на скицата квадратурата/на гаража е по-голяма от
тази в акта, а на офисите по-малка, но квадратурата на скицата е условна/. Видно
от същата скица е, че на проекта е имало екзекутивни промени, нанесени с червен
цвят, като екзекутивната документация е приета за съхранение в Община Варна, район
„Одесос” съгласно поставения печат на 21.07. 2008г. Промените не касаят гараж
№1, а само офис №1 и офис №2, като е предвидено премахване на стената между
двата офиса и на стената с врата между приемната и кабинета на офис №2, като
така е оформено от двата офиса и в рамките на техните първоначални граници/с
изключение на стената между тях/ едно цяло помещение, граничещо на север с
гараж №1, на изток с бул.”Цар Освободител”, на юг с гараж №4, на запад с общи
части.
Съгласно представеното
разрешение за строеж №0-4/08.07.2009г., издадено от гл.архитект на Община
Варна, район „Одесос”, на „Инвестиции и строителство” ЕООД е разрешено съгласно
одобрен и съгласуван на 26.06.2009г. инвестиционен проект, да извърши строеж:
Кафе-бар, представляващ промяна предназначението на офис №1 и офис №2, находящ
се в партерния етаж на жилищна сграда в УПИ ХVІІІ-3, 3а, кв.591 по плана на
14-ти п.р. на гр.Варна.Видно от скицата разпределение на първи етаж по
представения одобрен и съгласуван на 26.06.2009г. инвестиционен проект за
промяна предназначението е, че двата офиса по първоначалния проект вече са
обединени в един, съответно без стена между тях и без стена между приемната и
кабинета на офис №2, като е променено предназначението на това помещение в
кафе-бар и са предвидени две входни врати от бул.”Цар Освободител”.С
удостоверение от 26.02.2010г., издадено от гл.архитект на Община Варна, район
„Одесос”, е въведен в експлоатация строеж „кафе-бар, представляващ промяна
предназначение на офис №1 и офис №2”.Съгласно посоченото в удостоверението
строежът е заснет и нанесен в КК на гр.Варна, съгласно удостоверение, издадено
от Отдел „Кадастър и регулация” на Община Варна.
За територията на
гр.Варна, район „Одесос”, 14-ти п.р., в която попада процесният недвижим имот,
КККР са одобрени със заповед №РД-18-32/26.04.2011г. на изп. директор на
АГКК.Видно от скицата-схема от 26.02.2014г. и скицата-схема от 11.04.2019г. е,
че образуваният в границите на двата офиса по първоначалния проект обект,
впоследствие обединени в един по екзекутив от 2008г., с последваща промяна след
издадено разрешение на строеж в кафе-бар през 2009г., е бил заснет и нанесен в
КК като един самостоятелен обект с идентификатор 10135.1026.123.1.1, граничещ
от север с обект с идентификатор 10135.1026.123.1.2, който по първоначалния
проект /без промяна в екзекутива/ представлява гараж №1, от юг с обект с
идентификатор 10135.1026.123.1.5, който по първоначалния проект /без промяна в
екзекутива/ представлява гараж №4, от изток с улица, от запад с обект с идентификатор
10135.1026.123.1.3/гараж №2/ и част от общи площи по първоначален проект/.
Видно от заключението на
СТЕ от 28.11.2019г., изслушано пред първоинстанционния съд и кредитирано от
настоящия съд като обективно и компетентно дадено, и от обясненията на в.л. в
о.с.з. на 13.12.2019г., със заявление от 25.02. 2014г. на „Инвестиции и
строителство”ЕООД е извършено изменение на данните в кадастралните регистри
като е променено първоначалното записаното предназначение на обекта, а именно
от „обект за обществено хранене” в „офис”.
В схемата от
26.02.2014г. като собственик на обект с идентификатор 10135.1026. 123.1.1 е
посочено въззивното дружество въз основа горецитирания н.а. за учредя -ване
право на строеж/посочен с вх.рег. и № на вписването си в СВ-Варна/.Посоче -
ната площ е 61, 29 кв.м., ведно с 3, 7307% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху дворното място, т.е. така, както са посочени в н.а.
за офис №1.В скицата-схема от 2019г. като собственик е посочена въззиваемата,
като видно от същата е и, че от обект с идентификатор 10135.1026.123.1.5 са
образувани два нови.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№55/06.03.2014г., „Инвести -ции и
строителство”ЕООД, легитимирайки се като собственик с цитирания н.а.№ 146/07г.,
е продало на М.Г.С.Н./по време на брака й със С.Г.Н./ недвижим имот, находящ се
в гр.Варна, ул.”Родопи” №6, ет.1, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1026.123.1.1 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-32/26.04.2011г.,
с предназначение „за офис”, състоящ се от антре, кабинет, баня-тоалет, при
граници: самостоятелни обекти на същия етаж - обект с идентификатор
10135.1026.123.1.5, обект с идентификатор 10135.1026.123.1.2, обект с
идентификатор 10135.1026.123.1.3, с площ от 61, 29 кв.м., ведно с 3, 7307%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и граници по предходен
документ за собственост: гараж №1, вътрешен двор и офис №2.При съставяне на
акта е била представена горецитираната скица-схема №15-38012 от 26.02.2014г.
Видно от н.а. е, че
предмет на сключения между страните договор е именно недвижимият имот с
идентификатор 10135.1026.123.1.1 по действащите към датата на договора и
понастоящем КККР, одобрени 2011г., с предназначение „за офис”, при граници:
обект с идентификатор 10135.1026.123.1.5, обект с идентификатор
10135.1026.123.1.2 и обект с идентификатор 10135.1026.123.1.3.Този самостоя
-телен обект е съставен от обединяването, извършено още при строителството на
сградата, на офис №1 и офис №2 в един
обект в границите на двата обекта по проект, който един обект е бил след
издадено по искане на собственика тогава „Инвестиции и строителство”ЕООД
разрешение за строеж през 2009г. и въвеждане в експлоатация през 2010г. с
променено предназначение в кафе-бар, а въз основа на заявлението от
25.02.2014г. на „Инвестиции и строителство”ЕООД в КР отново е с предназначение
за офис.Индивидуализацията на недвижимия имот в н.а. е из -вършено въз основа
на действащият към датата на договора план, при изготвянето и одобряването на
който имотът също е нанесен като един.Ирелевантно в настоящия случай е
обстоятелството, че по отношение на площта и % ид.ч. от общите части са посочени
данните от н.а.№146/07г. за офис №1 по първоначалния арх.проект за сградата
/т.е. без отразяване на действителната площ и ид.ч. предвид обединяването на
двата офиса в един общ обект/кафе бар/ след надлежно издадени строителни
книжа/, доколкото съществено при индивидуализацията на недвижимия имот са
неговите граници, а площта, заключена между тях е вторичен белег.Волята на
страните е била да се транслира правото на собственост върху съществуващия на
място самостоятелен обект с идентификатор 10135.1026.123.1.1 при горепосочените
му граници, вкл. и продавачът преди сделката е заявил извършването на промяна в
отразяванията на предназначението в КР от кафе-бар в офис.По силата на
учреденото право на строеж за офис №1 и офис №2 дружеството е придобило със
завършване на сградата и собствеността върху обекта, изграден в техните
първоначални граници, чрез премахване на стената между.Видно от скиците към
заключението на в.л. е, че процесната реална част от обект с идентификатор
10135.1026.123.1.1 съставлява част от офис №2 по пър -воначалния арх.проект на
сградата.
С договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№56/06.03.2014г., „Инвести -ции и
строителство”ЕООД, легитимирайки се като собственик с цитирания н.а.№ 146/07г.,
е продало на М.Г.С.Н./по време на брака й със С.Г.Н./ недвижим имот, находящ се
в гр.Варна, ул.”Родопи” №6, ет.1, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1026.123.1.2 по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-32/26.04.2011г., с предназначение „гараж”, при граници: самостоятелни
обекти на същия етаж - обект с идентификатор 10135.1026.123.1.1 и обект с
идентификатор 10135.1026.123.1.3, с площ от 52, 17 кв.м., ведно с 3, 7111%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.Предмет
на сделката е гараж №1 по н.а.№146/07г.
Съгласно показаният на
св.С.С., когато посетил преди около 5 години имотите на ул.”Родопи” №6, които
си закупили М. и С., видял, че това е едно голямо помещение от над 100 кв.м.,
което те обяснили, че в едната си част било предвидено за гараж, а в другата за
офиси, като те са го закупили цялото. Било недовършено и неугледно.Имало три
входа-един откъм ул.”Родопи” и два откъм булеварда, които тогава били
затворени.Впоследствие/преди около 3 години/ посетил имота отново, влязъл откъм
ул.”Родопи” и видял, че след извършен ремонт гаражът е станал
предверие/чакалня/ към кабинета, а останалата част зъболекар -ски кабинет и до
него офис.Ползва ги М.Н./тя е зъболекар/. Зъболекарският кабинет е на по-ниско
ниво, слиза по 3 стълби.
Съгласно показанията на
св.Д.Н./ценени при условията на чл.172 от ГПК предвид родствената му връзка с
въззиваемия, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал/ брат му и съпругата му имат имот на ул.”Родопи”№6 от
преди около 4-5 години.Когато посетил имота за първи път преди около 4 години
видял, че се влиза през врата, после има много широк /около 3 метра/ и
дълъг/около 7-8 метра/ коридор, после има стъпала, влиза се през врата и следва
зъболекарският кабинет, има тоалетна, има и още една врата отстрани, с
помещение зад нея, което също е към техния имот, но не е влизал в него.През
м.02.2019г., когато ходил при М., тя му споменала, че има проблем с това
помещение, защото не може да го ползва.Имало някаква фирма и тя имала багаж
там.Това помещение имало врата и отвън.
Съгласно показанията на
св.Я.К. същият е служител на „Инвестиции и строителство”ЕООД, бил е такъв и при
изграждане на сградата на ул.”Родопи”№6 през 2008г.През 2009г. на партерния й
етаж имало заведение - бар „Мохито” /работило, пил кафе в него/, представляващо
голямо Г образно помещение. Впоследствие, след като наемателите на заведението
напуснали, от фирмата го ползвали като склад и след това от това голямо
помещение, което било ползвано като заведение, било обособено с преграждане
едно по-малко/около 30-40 кв.м./ през 2013г.-2014г., но той не е присъствал на
обособяването му.Управителят на дружеството му казал да го ползва като склад и
така се ползва.Има две врати.През м.02-03.2019г. констатирал, че ключалките са
сменени.Влязъл в склада след като зъболекарката в съседното помещение му дала
ключ/твърдяла, че помещението е нейно/ и той подписал документ, на който
пишело, че му се предава ключа, за да се
изнесе каквото има вътре.
Съгласно показанията на
св.С.Ф. същият е строителен техник в „Инвестиции и строителство”ЕООД от 6
години, а преди това е работил също там на друга длъжност.Познава сградата на
ул.”Родопи”№6, построена е преди около 12г.-13г.Едната й част гледа към
ул.”Родопи”, а другата към бул.”Цар Освободител”.Има 2 входа.В партерния й
етаж/наричан и първи/ имало голямо заведение-бар „Мохито” с Г образна форма,
дружеството го отдавало под наем.След около 2-3 години наемателят напуснал и известно
време стояло празно.Впоследствие/преди около 5-6 години/ получил нареждане от
управителя да обособи от голямото помещение по-малки.В обема на заведението бил
обособен чрез гипсокартон зъболекарски кабинет, състоящ се от две
помещения/прекарали и ВиК инсталация, мръсен канал и ток/ и фактически от
старото голямо помещение се оформили три помещения, като третото е чакалня за
кабинета/било гараж/.Това помещение е с вход откъм ул. ”Родопи”, другите имат
вход и от булеварда.След обособяването от обема на бив- шето заведение останала
една площ от около 10-15 кв.м., която също обособили като помещение и
продължило да се ползва от фирмата като склад, после като мострена зала, ползва
се от техен служител.То има два входа.
Съгласно заключението на
цитираната СТЕ обект с идентификатор 10135. 1026.123.1.1 на място не
представлява един обект, а е разделен на две части -северна част, посочена със
зелен контур на скица приложение №1 към СТЕ, достъпът до която се осъществя
през гараж №1 откъм ул.”Родопи”, като е премахната стената между гаража и
офиса/посочена с червен цвят на скицата/, и южна част, посочена с оранжев
контур, достъпът до която се осъществява от източната страна на сградата /към
бул.”Цар Освободител”/ с врата, посочена с червен условен знак на скицата.Огледът
на тази част е направен отвън, т.к. на вещото лице не е предоставен достъп.
При съвкупния анализ на
цитираните писмени и гласни доказателства, и СТЕ се установява, че въззивното
дружество при изграждане на сградата и след одобрени през 2008г. екзекутиви е
обединило офис №1 и офис №2 в един обект.Променило е предназначението му в
кафе-бар през 2009г., нанесен в одобрените 2011г. КККР с тези си граници и
предназначение.Отдавало го е под наем на трето лице за полза -ане според
посоченото предназначение/вкл. и с площта на гараж №1, също тогава собственост
на дружеството/.След напускането на наемателя дружеството го е използвало като
склад.През 2014г. е заявена промяна на предназначението в офис и е извършено
вътрешно преграждане с гипсокартонени стени, при което са се обособили три
помещения-гараж №1/обект с идентификатор 10135.1026.123.1.2/ станал предверие
/чакалня/ и два кабинета/южният от които процесната реална част/ в рамките на
обект с идентификатор 10135.1026.123.1.1, като двата обекта са продадени на
въззиваемите, съответно първият самостоятелен обект с договора, обективиран в
н.а.№56/06.03.2014г., а вторият самостоятелен обект с договора, обективиран в
н.а.№55/06.03.2014г.
Безспорно е между
страните, а и се установява от показанията на свидетелите, че процесната реална
част от обект с идентификатор 10135.1026.123.1.1 се владее понастоящем от
въззивното дружество, което го ползва за складиране на свои вещи.Според
показанията на св.Я.К., когато посетил помещението през м.02-03.2019г. видял, че ключалките му са
сменени.Последно влизал там със своя ключ края на 2018г.Според показанията на
св.С.Ф. ключ за това помещение има св.Я.К..Също според показанията на св.Я.К.,
след смяната на ключалките, получил ключ от въззиваемата, за да влезе и да
изнесе нещата на фирмата/така и според подписаната от него разписка от
01.04.2019г./.
В условие на
евентуалност въззивното дружество се е позовало на придобивна давност.До датата
на прехвърляне на собствеността на въззиваемите - 06.03.2014г. давност за
дружеството не може да тече, т.к. до тогава същото е собственик на този обект и
не може да владее против собственото си придобивно основание.Съгласно общо
ценените показания на свидетелите обособяването на двете помещения с
гипсокартонени стени е извършено след закупуването на обект с идентификатор
10135.1026.123.1.1 от въззиваемите на 06.03.2014г., като първоначално към тази
дата и впоследствие те все още са съставлявали едно общо помещение, в което
купувачите са влезли във владение.Ако и след обособяването на помещенията,
дружеството да е завладяло процесната реална част, то на първо място следва да
бъде посочено, че тази реална част след построяване на сградата, съответно
издаденото разрешение за строеж от 2009г. и промяна предназначението на обекта
не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, за да бъде годен
обект на придобивна давност.На следващо място, дори и да съставляваше такъв
обект, то до датата на предявяване на исковете/06.06.2019г./ не е изтекъл
необхо -димият 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС - след като е
прехвърлило собствеността на въззиваемите с н.а.№55/14г. върху целия обект с
идентификатор 10135.1026.123. 1.1, предало им е владението, но впоследствие
отново е завладяло тази част, то се явява недобросъвестен владелец, т.к. не е
завладяло вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е
опорочена.
По изложените
съображения съдът приема, че въззиваемите, ищци по предяве -ните искове,
установиха правото си на собственост върху процесната реална част от обект с
идентификатор 10135.1026.123.1.1, придобито в условия на СИО с дого -вор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№55/14г.Установи се и, че въззивното дружество
владее тази реална част, като владението му е без основание, предвид което
предявените ревандикационни искове следва да бъдат уважени.
Предвид съвпадане
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан -ционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Претендират се от
въззиваемите разноски за пред настоящата инстанция, а именно заплатено от всеки
от двамата адв.възнаграждение в размер от по 2 500лв., съгласно
представените договори за правна защита и съдействие от 23.07. 2020г.Направено
е възражение за прекомерност от насрещната страна.Стабилизи -раната цена на
исковете е 51 570, 32лв.Въззиваемите, ищци по иска, притежаващи процесния
недвижим имот в условия на СИО/т.е. при условията на бездялова собственост/, са
необходими другари, но всеки е самостоятелна страна в производ -ството,
извършва самостоятелно от свое име правни действия и има право да бъде
представляван от адвокат.Минималното възнаграждение при този материален
интерес, определено в размерите на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС
/без промяна към момента на сключване на договорите и понастоящем/, възлиза на
2 077, 14лв.Съобразно фактическата и правна сложност на делото, вкл. и с оглед
проведеното пред настоящата инстанция едно о.с.з., съдът приема, че действи
-телно претендираното пред настоящата инстанция възнаграждение се явява
прекомерно и следва да се редуцира до по 2 100лв. за всеки от
въззиваемите.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№29/10.01.2020г., постановено по гр.д.№1355/19г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА „Инвестиции и
строителство”ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М.Г.С.-Н., ЕГН **********,
сумата от 2 100лв., предс -тавляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред
въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА „Инвестиции и
строителство”ЕООД, ЕИК *********, да заплати на С.Г.Н., ЕГН **********, сумата
от 2 100лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна
инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: