РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Перник, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20211700100746 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 124 ГПК вр. чл. 432 КЗ от Е. Л. А., с ЕГН: ********** и Г. Л. А., с ЕГН:
**********, и двете действащи лично и със съгласието на своя баща и законен
представител Л. М. А., с ЕГН: **********, П. Ц. Г., с ЕГН: ********** и С. Г. Г., с
ЕГН: **********, всички чрез пълномощника им адв. Г.Й. – ***, със съдебен адрес:
*** срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., с които се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на
всеки един от ищците сума от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на С.С.Г. – майка
на първите двама ищци и дъщеря на вторите двама, ведно със законната лихва за
забава върху всяко едно от претендираните обезщетения, считано от датата на
завеждането на доброволната претенция пред ответника – 12.08.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на ***, около 16,30 часа, на път ІІІ-627, преди
разклона със с. ***, км. 42+000, е настъпил пътен инцидент, при който л. а. марка
„Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, управляван от М.С.Г., движейки се от *** към
гр. ***, поради несъобразена скорост е излязъл от пътя и се е блъснал в крайпътно
дърво. Твърди се, че седмица след на пътния инцидент и вследствие на същия,
возещата се на задната седалка на лекия автомобил С.С.Г. е починала, в резултат от
изключително тежките травматични увреждания, несъвместими с живота. Сочи се, че
починалата С.С.Г. се е возила на задната седалка от дясно, с правилно поставен
обезопасителен колан. Уточнява се, че починалата С.Г. е майка на първите двама ищци
1
и дъщеря на другите двама ищци. Последните преживяли изключително тежко смъртта
на своята дъщеря, която е починала само на *** години, в разцвета на своята младост и
живот. След смъртта й, С. и П. Г. изпаднали в тежка депресия, станали затворени и
неконтактни, постоянно плачели, чувствали се безпомощни и не намират смисъл да
продължат живота си. И към настоящия момент същите не желаят да се адаптират към
действителността и не могат да приемат, че никога повече няма да видят единствената
си дъщеря. Не по-леко приели загубата на майка си и двете непълнолетни ищци.
Последните били изключително привързани към майка си, която за тях е била пример
и опора в живота. И към настоящия момент Е. и Г. А. не могат да приемат мисълта, че
няма никога повече да видят майка си. Уточнява се, че родителите на непълнолетните
ищци са били разведени и именно майка им е била тази, която е отглеждала и се е
грижила за тях. Сочи се, че към настоящия момент непълнолетните ищци отказват да
ходят на училище, отказват да излизат от дома си, затворени са в себе си и не желаят да
разговарят за настъпилата смърт на майка им с никой. Независимо от изминалото
време, ищците все още не могат да излязат от шока, който преживяват от м. юни.
В исковата молба се посочва, че с молба вх. № *** ищците са завели претенция
срещу ответното дружество, с която са поискали да им бъде изплатено застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но въпреки тримесечния
срок от окончателното произнасяне по заведената претенция, изтекъл на 12.11.2021г.,
ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на ищците.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на
исковата молба, доколкото в исковата молба липсва посочен адрес на всеки един от
ищците. На следващо място заявява, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение относно лек автомобил марка „Ланчия Либра“ с рег.
№ *** към датата на ПТП – ***, поради което не възразява това обстоятелство да бъде
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Ответникът оспорва механизма на
настъпване на посоченото в исковата молба ПТП, като счита, че представените по
делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на процесното ПТП. Посочва, че не е ясно на какъв етап е образуваното
административно-наказателно производство, поради което счита, че не е установена
вината и противоправното поведение на сочения в исковата молба за виновен водач
М.С.Г.. Оспорва се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и смъртта на С.С.Г., доколкото липсват доказателства, че същата е
починала при случилото се ПТП.
На следващо място, ответникът оспорва предявените осъдителни искове и по
размер. Счита, че претенциите не отговарят на принципа за справедливост и
икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, като е завишена спрямо
действителната вреда, макар човешките страдания и живот да са неоценими в пари.
Намира, че справедливия размер на обезщетението за всеки един от ищците би бил в
размера по 90 000 до 100 000 лева за всеки един от тях, с оглед на реално установените
болки и страдания. По отношение на заявената от ищците претенция, ответното
дружество сочи, че след предявяване на същата, от всеки един от тях е изискано
представяне на доказателства, въз основа на които застрахователното дружество да
може да се произнесе по претенцията. Обръща се внимание на това, че от
доказателствата към претенцията по никакъв начин не се установява, че С. и П. са
2
родители на починалата С.Г., за да са легитимирани да получат обезщетение. С тези
съображения се оспорва иска по чл. 86 ЗЗД – за дължима законна лихва, считано от
датата на претенцията по чл. 380 КЗ, тъй като правоимащите лица не са представили
доказателствата, които са необходими за произнасяне по щетата.
На последно място, при условията на евентуалност, ответника релевира
възражение за съпричиняване от страна на ищцата на настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва твърдението, че починалата е пътувала на задната седалка с поставен
обезопасителен колан. Сочи, че видно от данните в констативния протокол в колата са
пътували две малолетни деца – на *** и на *** години, за които липсва каквито и да са
били данни, които да сочат, че са пострадали при ПТП, като счита, че най-вероятната
причина за това е, че са били поставени в обезопасителни столчета. При това
положение намира, че няма как починалата да е пътувала с поставен колан.
Неизпълнението на това нормативно вменено в ЗДвП задължение е допринесло за
получената от нея черепно-мозъчна травма, която няма как да настъпи при правилно
поставен колан.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника им, пледират за решение, с
което предявените осъдителни искове бъдат уважени изцяло. Претендират разноски и
релевират възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество, чрез процесуалния му представител, пледира за решение,
с което предявената искова претенция бъде отхвърлена, като неоснователна.
Алтернативно претенидира за решение, с което предявените искове бъдат уважени до
размерите от 90 000 и 100 000 лева. Претендира и разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените кумулативно съединени осъдителни искове са с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният
съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на
отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно
транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент
3
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване
наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи,
пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест
на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината,
респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил
своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно
процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на
претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато
съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата
на събитието застрахователно правоотношение (възникнало въз основа на сключена
застрахователна полица № ***, валидна от *** до ***, между ответното дружество и
собственика на л.а. „Ланчия Либра“ с рег. № ***), с предмет автомобила, с който е
причинено произшествието както и факта на настъпването на пътно-транспортното
произшествие на посоченото в исковата молба време и място, като спорен е само
механизмът на осъществяването му и по – конкретно материалноправните
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина.
Обстоятелствата по релевантното пътно-транспортно произшествие, както и
механизма на същото, се установяват от събраните по делото писмени (констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, САТЕ) и гласни доказателства (разпита на
свидетеля М.С.Г.) и се свеждат до следното:
На ***, около 16,30 часа, свидетеля М.С.Г., управлявайки лек автомобил марка
„Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, се движел по път ІІІ-627, с посока от с. *** към
гр. ***. В автомобила, освен водачът М.Г., се намирали сестрите на Г. – С. и П.,
племенничката му А.Г., както и починалата С.С.Г., която заемала мястото зад предната
пасажерска седалка. В района на км. 42+000, при движение по прав участък от пътя и
при скорост от 90 км. ч., поради неправилни действия с волана от страна на водача,
лекия автомобил се насочва към десния край на платното за движение, след което
излиза извън пътя и продължава движението си за известно разстояние по пътния
банкет. Водачът предприема действия за отклоняване на автомобила наляво, в резултат
на което за кратко лекия автомобил навлиза в странично плъзгане с посока на ротация
обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Независимо от действията на
водача, обаче, лекия автомобил се удря с предната част на дясната си страна в
крайпътно дърво, находящо се на 1,8 метра вдясно от десния край на платното за
движение. След удара, в резултат на действащите физични сили, автомобила се завърта
в посока по часовниковата стрелка и се връща върху платното за движение.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която
съдът кредитира напълно като компетентно и безпристрастно дадена, се установява, че
причина за настъпване на пътно-транспортното произшествие се явяват неправилните
4
действия на водача на лекия автомобил с органите на управление при движение със
сравнително висока скорост – 90 км. ч. В съдебно заседание, проведено на
02.06.2022г., вещото лице уточнява, че непосредствено след удара на автомобила в
дървото, пътниците в него са се насочили основно вдясно, с оглед ударната сила и
страната на автомобила, в която е настъпил удара и с по-малка компонентна напред.
При настъпването на случилото се ПТП, возещата се на задната дясна седалка
С.С.Г. е получила тежки телесни наранявания, в резултат на които, на *** същата е
починала.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на пътно-транспортното произшествие, починалата С.С.Г. е получила
автомобилна травма, изразяваща се в следното:
1.Открита черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана в дясната теменна
област на главата; многофрагментни счупвания на костите на черепния покрив и на
черепната основа; малък епидурален кръвоизлив в дясна слепоочна област, двустранен
субарахноидален мозъчен кръвоизлив; хемарогично контузионно огнище на главния
мозък вляво; мозъчно размекчение; кръвонасядане под меките черепни обвивки в
челната слепоочно-теменните и тилните области на главата;
2. Лицева травма. Счупване на дясната ябълчна кост; кръвонасядания по
клепачите на двете очи;
3. Множествени охлузни и повърхностни порезни наранявания по дясната
мишница. Плеврален излив.
Вещото лице е посочило, че причината за смъртта на починалата е тежката
черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота. Вещото лице посочва още, че
смъртта на С.С.Г. е в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с травматичните
увреждания, получени в резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Изяснява се в заключението на разглежданата съдебно-медицинска експертиза, че
морфологичните характеристики на получените травматични увреждания, техния вид,
локализация и характер, разгледани в съвкупност, отговарят да са получени в резултат
от претърпяно ПТП – като пътник в лек автомобил. Съдът кредитира напълно приетата
съдебно-медицинска експертиза, като компетентно дадена и при липса на данни за
заинтересованост на вещото лице.
От приетото по делото писмо с вх. № 3257/17.06.2022г. на РУ – Радомир се
установява, че по случая е образувано досъдебно производство № 23/2021г. по описа
на РУ – Радомир, образувано по повод настъпило ПТП на ***, при което е нанесена
телесна повреда с опасност за живота на С.С.Г., което производство не е приключило
към момента. От същото писмено доказателство се установява, че по досъдебното
производство няма привлечено към наказателна отговорност лице, с оглед етапа на
разследване.
По делото е прието Удостоверение за наследници изх. № ***, от което се
установява, че след смъртта си С.С.Г. е оставила за наследници дъщерите си Е. Л. А. и
Г. Л. А..
От приетото по делото Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №
*** се установява, че ищците С. Г. Г. и П. Ц. Г. са родители на починалата С. С. Г..
Показанията на свидетеля М.С.Г. (брат на починалата С. С. Г.) потвърждават
5
описаната по-горе фактическа обстановка, както и механизма на ПТП. Установява се,
че веднага след удара на автомобила в крайпътното дърво и след преустановяване на
движението на последния, всички пътници от автомобила са напуснали последния, с
изключение на С.Г.. Свидетелят посочва, че след като отворил лявата врата на
автомобила (тъй като дясната не се отваряла), видял, че сестра му С. лежи на седалката
с кръв по лицето и тялото. От гледката свидетелят припаднал и дошъл на себе си чак в
болничното заведение. Свидетелят посочва още, че през всичките дни, през които
сестра му С. била в болницата, той и семейството му спели пред болницата, в
микробус, собственост на баща му. Там спели и дъщерите на починалата – Е. и Г.. Св.
Г. заявява, че няма спомен относно това дали сестра му С. се е возела с поставен
предпазен колан или не.
Разпитан по делото е и свидетеля Т.Д.Ж. (съсед и близък на починалата С.Г.),
който с показанията си установява, че след приемането на С.Г. в болницата (с оглед
нараняванията от претърпения пътен инцидент) цялото й семейство нощувало пред
болничното заведение.Свидетелят посочва, че след като ищцата П.Г. узнала за смъртта
на дъщеря си С., припаднала пред болницата. Посочва, че всички криели
обстоятелството, че С.Г. е починала от дъщерите й Е. и Г., тъй като последните много
тежко изживявали случващото се. Свидетелства, че дори когато пътували към гр. ***,
децата непрекъснато плачели, въпреки, че същите се возели в отделен автомобил, за да
не разберат истината за смъртта на майка им. Свидетелят споделя, че децата на
починалата С.Г. все още не могат да преодолеят липсата й, не могат да разберат
напълно случващото се и дори сякаш очаквали майка им да се върне, да отвори вратата
и да влезе при тях. След погребението на майка им, децата й всеки ден до 40-тия ден
ходели на гроба й, като плачели много. На самото погребение също присъствали, а
дядо им – С.Г. припаднал на гроба на дъщеря си. Свидетелят изяснява, че починалата
С.Г. и родителите й са били много близки, като дори след развода, Г. отишла да живее
в дома на родителите си. Впоследствие, С.Г. се изнесла в отделно жилище, но
родителите й продължили да се грижат както за нея, така и за внучките си Е. и Г.. От
показанията на разпитания свидетел се установява, че след развода, упражняването на
родителските права върху двете деца били предоставени на майка им С.Г. и тя е
полагала изцяло грижата за тях. Свидетелят посочва, че децата на Г. много тежко
преживяват случилото се и до настоящия момент все още не са преодолели мъката към
починалата им майка.
След анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото, съдът намира,
че са налице всички изискуеми се елементи на фактическия състав на чл. 432 ал. 1 КЗ,
а именно: налице е виновно причинена вреда от страна на делинквента в
неимуществената сфера на ищците, като съществува и причинна връзка между
активното поведение на М.С.Г., което е и противоправно (в разрез с изискването на чл.
20 ЗДвП), и настъпилия резултат. Писмените доказателства, събрани по делото,
установяват и причинно –следствената връзка между активното поведение на
причинителя на увреждането и вредоносния резултат. Също така е безспорно между
страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на
автомобила управляван от Г. е била сключена валидна застраховка ГО с ответното
дружество. По делото са представени и изрични доказателства, от които се установява,
че ищците са отправили на основание чл. 380 от КЗ застрахователни претенции към
застрахователя преди завеждане на делото.
Основния спор, при така изложените факти, който се формира по делото е
6
относно размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл. 52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост.
Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана
с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на ищците
и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в
показанията на разпитания по делото свидетел Т.Ж., като от съдържанието им следва
да се извлече необходима информация за изпитваните от ищците болки и страдания
след настъпване смъртта на тяхната роднина.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитан
свидетеля Т.Ж., който обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира,
обстоятелствата на преживените от ищците болки и страдания, като същите са по-
детайлни по отношение на непълнолетните ищци. Съдът не счита, че следва да се
поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е
близък на починалата. Това е така, тъй като данните, обективирани от свидетеля са в
унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на
непосредствени и лични впечатления.
По делото се установи, че между ищците С. и П. Г. и починалата С. С. Г. са
били налице близки родствени взаимоотношения, основани въз основата на взаимна
любов, грижа и привързаност. Установи се, че същите са приели тежко внезапната
загуба на детето си С. Г., като претърпените болки и страдания от тази загуба в
първите дни са били по-интензивни. От ангажираните по делото доказателства съдът
намира, че между ищците С. и П. Г. и дъщеря им С. С. Г. са съществували обичайни
родствени връзки, характеризиращи се с взаимна обич, уважение и разбирателство,
които се считат за традиционни от гледна точка на утвърдените в българското
общество отношения между родители и дете. Обстоятелството, че починалата С. Г. не е
единствено дете на ищците С. и П. Г. е в подкрепа на изведения извод, доколкото не се
установи между починалата и родителите й да съществува връзка, различна от тази на
родителите с останалите *** деца. С оглед това обстоятелство и предвид липсата на
доказателства, установяващи интензитета на претърпените болки и страдания от страна
на ищците П. и С.Г., съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
претърпените от ищците С.Г. и П.Г. болки и страдания, претърпени във връзка с
причинената смърт на дъщеря им С. Г., е в размер на по 90 000 лева за всеки един от
ищците, като при определяне на този размер, съдът съобрази обстоятелството, че
смъртта на дъщеря им С. е необратима загуба за тях, съпътствана с ежедневна мъка.
7
Определения по-горе размер съдът отчита като справедлив и достатъчен да
овъзмезди конкретните претърпени болки и страдания от загубата на близък, починал в
следствие от нараняванията, получени при процесното ПТП. Освен изложеното следва
да се отбележи и това, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 90
000.00 лв. съотнесено към размера на минималната работна заплата към датата на
увреждането *** / 650.00 лв./ е и социално справедливо, отразява икономическото
състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид търпени
неимуществени болки и страдания за този вид вреди. Този размер е от естество да
репарира действително причинените неимуществени вреди, така, както са установени в
производството. Съдът съобрази и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към аналогични случаи.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени от ищците Г. и Е. А., съдът намира, че справедлив и достатъчен да
овъзмезди конкретните претърпени болки и страдания от загубата на майката им С.Г.,
би бил такъв, възлизащ на по 120 000 лева за всяка една от ищците. Доказателствата по
делото установиха, че ищците Г. и Е. А. са единствени деца на починалата С.Г..
Установи се, че основна грижа за тях е полагана именно от майка им С.Г., на която е
предоставено упражняването на родителските права върху тях след развода на
родителите им. Същевременно, освен горните обстоятелства, съдът отчете и
обстоятелството, че към момента на смъртта на майка им, ищците Г. и Е. А. са били
непълнолетни, т.е. във възраст, в която загубата на родител и то майка, е най-тежката
загуба, която едно дете би могло да преживее. Това е възраст, предполагаща по-трудно
осъзнаване и преживяване на случващото се, както и по-бавно психическо и
емоционално възстановяване, респ. по-бавно преодоляване на последиците от
нанесената загуба. Съдът отчита и обстоятелството, че именно майка им е била човека,
в чието лице ищците са намирали обич, подкрепа и грижа, и смъртта на майка им
неминуемо ще доведе до съществена празнина в живота им. Човекът, който единствен
е в състояние да даде своята безусловна любов и подкрепа ще отсъства от живота им,
което няма как да не доведе до съществена промяна на същия за в бъдеще.
Понастоящем, двете непълнолетни деца изпитват силни по интензитет страдания,
свързани както с липсата на майка им, така и с осъзнаването на случилото се в
житейски аспект. Неимуществените вреди, които непълнолетните ищци са понесли
вследствие смъртта на майка им несъмнено са високи като интензитет и ще имат
продължително проявление във времето, както се посочи по-горе. Поради това съдът
намира определения размер на обезщетенията за справедлив и отговарящ на
критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД. Същевременно, съдът съобрази
и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
При така очертаното фактическо и правно статукво се налага да се разгледа
направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
За да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по
несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание
8
предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с
оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако
пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше
направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва
да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа
обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в
нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане
от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за
настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото
настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си
е причинило увреждането.
Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ.
неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по
делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
В случая ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата поради факта, че е била без предпазен колан. От
ангажираните по делото доказателства, обаче, не се установи несъмнено и категорично,
че към момента на ПТП починалата е била без предпазен колан. Освен това, в съдебно
заседание вещото лице, изготвило допуснатата САТЕ изрично е посочило, че към
момента на удара пътниците в автомобила, в това число и починалата С.Г., с оглед
ударната сила и страната на автомобила, в която е настъпил удара, са се насочили
основно вдясно и с по-малка компонентна напред. Т.е. не се установи на първо място,
че пострадалата е била без предпазен колан и на второ място – дори да се приеме, че
пострадалата не е била с поставен предпазен колан, то това обстоятелство не би било в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. това обстоятелство се
явява ирелевантно към настоящия случай. Поради това съдът намира релевираното
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за неоснователно.
По отношение лихвите за забава, съдът намира, че такива се дължат от
13.11.2021г. – от изтичането на 3 месечния срок по чл. 496 ал. 1 КЗ. В настоящия
случай допустимостта на предявения иск бе установена с представената с исковата
молба писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до
ответното дружество от 12.08.2021г. Поради това и тримесечният срок за произнасяне
по претенцията по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл на 12.11.2021г., като от 13.11.2021г.
9
застрахователят дължи лихва върху дължимите се обезщетения за неимуществени
вреди до окончателното им изплащане. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в Решение №167/30.01.2020г., постановено по т.д.
№2273/2018г. на ВКС, I I т.о., че обезщетението за законна лихва върху
застрахователото обезщетение се дължи след изтичане на тримесечния срок по чл. 496,
ал.1 от КЗ. Съдът не споделя възражението на ответното дружество, че лихви се
дължат от датата на завеждане на исковата молба, доколкото още с предявяване на
претенциите си към ответното дружество, същите са изпълнили задълженията си по
чл. 496 ал. 3 от КЗ, представяйки копие на констативен протокол. Същевременно са
представили и доказателства, установяващи родствените връзки между ищците и
починалото лице, поради което съдът намира, че в случая не е налице и изключението
на разпоредбата на чл. 106 ал. 3 от КЗ.
По отговорността за разноски:
Ищците са освободени от държавна такса. Следователно по аргумент от чл. 78,
ал. 6 ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по уважения
иск такса. Цената на уважените искове за обезщетение на неимуществени вреди е в
общ размер на 420 000,00 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе
ДТ в размер на 16 800,00 лв. по сметка на Пернишки окръжен съд. Аналогично,
съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на
ОС – Перник и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета
на съда или сумата от 525,00 лв.
На основание чл. 83 ал.2 ГПК ищците са освободени от заплащане на държавни
такси и разноски, но не и от заплащането на разноски на ответната страна. Ищците са
направили възражение за прекомерност на хонорара, претендиран от ответника, което
възражение съдът счита за основателно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет е в размер на 17 530 лв (21 036,00 лева с ДДС). Макар цената на
исковете да е висока, то производството по настоящото дело не се отличава с
нетипична правна и/или фактическа сложност, като от страна на ответника не са
извършвани активни процесуални действия по събиране на доказателства. Поради
това, съдът счита, че възнаграждението, претендирано от ответника, макар вече
платено, се явява прекомерно такова и следва размерът му да бъде редуциран до
минимално дължимия се, а именно – 17 530 лв (21 036,00 лева с ДДС). Следователно,
съразмерно на отхвърлената част от иска, ищците следва да заплатят на ответното
дружество сумата от 9992,10 лева.
Отправено е искане от пълномощника на ищците за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
като очевидно поради липса на парични средства на доверителите, пълномощникът е
извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за правна помощ/. Ето защо и
следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Г.Й. – ***, със съдебен адрес: ***
сумата от 9 203,25 лева, дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 432 от КЗ на Е. Л. А., с
ЕГН: ********** със съдебен адрес: *** сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет лева, 00
ст.), ведно със законна лихва от 13.11.2021г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат от смъртта на майка й С.С.Г., починала вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на *** на път ІІІ-627, преди разклона със
с. ***, км. 42+000, причинено виновно при управление на лек автомобил „марка
„Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, управляван от М.С.Г., за който автомобил е
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗД
„БУЛ ИНС"АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния
предявен такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 432 от КЗ на Г. Л. А., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата от 120 000 лв. (сто и двадесет лева, 00
ст.), ведно със законна лихва от 13.11.2021г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат от смъртта на майка й С.С.Г., починала вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на *** на път ІІІ-627, преди разклона със
с. ***, км. 42+000, причинено виновно при управление на лек автомобил „марка
„Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, управляван от М.С.Г., за който автомобил е
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗД
„БУЛ ИНС"АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния
предявен такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 432 от КЗ на П. Ц. Г., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева,
00 ст.), ведно със законна лихва от 13.11.2021г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат от смъртта на дъщеря й С.С.Г., починала вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на *** на път ІІІ-627, преди разклона със
с. ***, км. 42+000, причинено виновно при управление на лек автомобил „марка
„Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, управляван от М.С.Г., за който автомобил е
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗД
„БУЛ ИНС"АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния
предявен такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 432 от КЗ на С. Г. Г., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата от 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева,
11
00 ст.), ведно със законна лихва от 13.11.2021г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени в резултат от смъртта на дъщеря й С.С.Г., починала вследствие
пътнотранспортно произшествие, състояло се на *** на път ІІІ-627, преди разклона със
с. ***, км. 42+000, причинено виновно при управление на лек автомобил „марка
„Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, управляван от М.С.Г., за който автомобил е
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗД
„БУЛ ИНС"АД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над горния размер до пълния
предявен такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Перник
държавна такса в размер на 16 800,00 лева, съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата от 525 лева - заплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите
лица по назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА Е. Л. А., с ЕГН: **********, Г. Л. А., с ЕГН: **********, и двете
действащи лично и със съгласието на своя баща и законен представител Л. М. А., с
ЕГН: **********, П. Ц. Г., с ЕГН: ********** и С. Г. Г., с ЕГН: **********, всички
със съдебен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ разделно на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. сумата от 9992,10
лева (всеки по 2 498,03 лева), направени по делото разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г.Й. – ***, със съдебен
адрес: *** сумата от 9 203,25 лева, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
12