№ 333
гр. Бургас, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500438 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод
въззивната жалба на Р. И. М. от гр. *** - ищец по гр.д. № 353 /2024 год. по
описа на Районен съд-Средец против решение № 136/12.12.2024 год. ,с което
е отхвърлен предявеният от въззивницата иск с правно основание чл. 422
ГПК вр.чл. 79 вр.чл.280 и чл.86 ЗЗД против П. Д. от с.*** ,за установяване
по отношение на ответницата ,че дължи на ищцата сумата от 22 500 лв.-
неизплатено възнаграждение за предоставена адвокатска помо и съдействие
по силата на договор за поръчка от 21.07.2022 г. ,ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на заявлението до съда до окончателното й
изплащане ,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 218/2024 г. на РС-Средец.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при съществени
процесуални нарушения .
На първо място се сочи ,че фактическата обстановка по делото е изяснена
:че с ответницата е бил сключен договор за поръчка от 21.07.2022 г. ,по силата
на който ответницата е възложила на ищцата осъществяване на адвокатски
1
услуги по повод пътнотранспортно произшествие ,настъпило на 20.07.2022 г.
,при което е починала ***та на ищцата.Предмет на договора са били подробно
посочените услуги ,като договорът е бил възмезден и ответницата се е
съгласила срещу предоставената услуга да заплати на ищцата възнаграждение
в размер на 25% от присъденото то съда или договореното доброволно
застрахователно обезщетение /главница и лихви/ и сумата следвало да се
начислява приреално получено обезщетение .Доколкото клаузите на договора
не са били оспорвани,то възнаграждението следва да бъде заплатено в пет
дневен срок след отчитане изпълнението на поръчката .
Установено е било по делото ,че сезирането на застрахователя от името на
ответницата ,на нейните братя и сестри , е сторено писмено от ищцата като
техен представител на 12.08.2022 г.,след като се е снабдила с официален
удостоверителен документ –констативен протокол от ПТП с пострадали
лица.Представено е като писмено доказателство копие на придружително
писмо от ОД МВР-Хасково ,с което на ищцата е изплатено заверено копие от
констативния протокол ,заедно с приложения официален документ .Съответно
към документите е представеното и удостоверение за наследници и
удостоверение за личната банкова сметка на ответницата ..
Застрахователното дружество е преценило ,че не разполага с всички
необходими документи за произнасяне и уведомява ищцата с писмо от
19.08.2022 г да представи конкретно изброени документи .Съответно ищцата с
писмо от 30.08.2022 г. е поискала разрешение от наблюдаващия прокурор към
ОП-Хасково за предоставяне копия от поисканите от застрахователя докуенти
/макар и етапът на образуваното досъдебно производство да е твърде ранен
,за има вече изготвена автотехническа експертиза ,влязло в сила
заключително постановление по наказателното производтво срещу водача и т.
н. /
След като се е осведомила от водещия прокурор ,че вече има изготвена
експертиза ,ищцата е помолила да й бъдат предоставени документите по
досъдебното производство,за което е представено по делото копие на известие
на доставка на молба до ОП-Хасково .След снабдяване с материалите по
делото ищцата ги е предоставила на застрахователя по преписката на
02.04.2024 г- -за произнасяне по основанието и размера на обезщетението .
Ответницата е подписала споразумение от 18-04.2022 г./след като
2
претенцията е била предявена от нейно име и ищцата е предоставила
необходимите документи на застрахователя /.Всъщност застрахователят се е
осведомил относно застрахователното събитие ,като е потърсил информация
относно настъпилата катастрофа на 18.03.2023 г.от електронни издания ,като
документите ,въз основа на които е било подписано споразумението с
пострадалите , е получил единствено от ищцата,не от ответницата или трето
лице.Претенциите на ответниата са разгледани на 11.04.2024г.,т.е.след
постъпване на документите от досъдебното производство ,които ищцата е
представила от името на всички наследници.
С други думи - ищцата е извършила всички възложени й по договора
за поръчка фактически и правни действия от името на ответницата ,като в
резултат именно на извършената от нея дейност ответницата е подписала
лично споразумение със застрахователя за окончателното уреждане на
отношенията по повод търпените от нея неимуществени вреди във връзка със
загубата на *** й А.Д. ,като включително получава по банковата си сметка
определена парична сума за застрахователно обезщетение.
При тази фактическа обстановка се оспорва решението ,с което е
отхвърлена претенцията за заплащане на дължимото адвокатско
възнаграждение ,като се излагат подробни доводи против изводите на
първоинстанционния съд ,че договорат от 21.07.2022 г. бил нищожен поради
противоречие с добрите нрави ,изразяващо се в нееквивалентност на
насрещните престации.Цитира се и съдебна практика ,като се подчертава ,че
явна нееквивалентност на насрещните престации е налице тогава ,когато
насрещната престация е практически нулева ,какъвто не е настоящият
случай.Всъщност благодарение на положените от ищцата усилия ,правни и
фактически действия е станало възможно ответницата да подпише
споразумение със застрахователя и да получи парична сума от 90 000 лв.
,която е приела за справедлив размер на търпените от нея имуществени вреди
.Затова не може да се говори за нееквивалентност на престациите,а от
мотивите на съда се разбира ,че ответницата не дължи възнаграждение .
Анализира се и цитираната от съда съдебна практика ,като се подчертава ,че е
ирелевантна за настоящия случай ,доколкото става дума за казуси ,които не са
идентични с настоящия ,а и при различни факти и обстоятелства .Оспорва се и
изводът ,че не било ясно изначално какъв обем действия ще следва да бъдат
осъществени в изпълнение на договора за поръчка .
3
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважи
изцяло исковата претенция.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана
страна против подлежащ на обжалване акт .
В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответницата
чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения. Съдът е направил обстоен анализ на всички събрани по делото
доказателства ,въз основа на който е направил обосновани и правилни изводи.
Поддържа се извода на съда ,че в случая определеното отнапред в полза на
довереника възнаграждение от 25%,без да е ясно какъв обем действия същият
ще извърши налага извод за нееквивалентност на насрещните престации,като
уговарянето на възнаграждение за мандатаря в процент от полученото от
доверителката обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
*** й ,е несъответно на възложеното за извършване правно и фактическо
действие.
Посочва се ,че за период от почти две години ищцата е извършила
фактически две действия по изпълнение на договора-депозирала е молба до
застрахователя от името на ответницата и другите братя и сестри за
изплащане на обезщетение и е подала молба до ОП-Хасково да й бъдат
предоставени преписи от всички документи попреписката , образувана във
връзка с ПТП-то.Тези две молби ,които до голяма степен представляват
бланкови действия ,не обосновават еквивалентност на претендираното с
исковата молба възнаграждение в размер на 25% от договореното
обезщетение .Затова се счита ,че извършеното от нея практически може да се
приравни с „нулева престация“.Сочи се съща ,че за изминалия период от 2
години /преди оттеглянето на пълномощията от страна на ответницата и
другите наследници от ищцата /е имало възможност да се извършат редица
други действия по изпълнението на договора ,което не е било сторено
т.напр.част от представените пред застрахователя документи ,приложени към
молбата от 01.04.2024 г./автотехническата и съдебно-химични
токсикологични експертизи /,са били изготвени година и половина преди това
.Същите са представени едва след оттеглянето на пълномощното. Също се
излагат доводи относно цитираната от съда съдебна практика ,като се счита
4
,че е съотносима и в съответствие с направените от съда изводи
Моли се потвърждаване на решението .
И двете страни не сочат нови доказателства и нямат нови доказателствени
искания.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79 вр.чл. 280 и
чл. 86 ал. 1 ЗЗД ,като в заповедно производство чл.410 от ГПК пред РС-
Средец е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищцата . Поради депозирано възражение от длъжника за ищеца е възникнал
интерес да подаде настоящата искова молба, с която се иска да се признае за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцата
парична сума в размер на 22 500 лева -дължима главница по договор за
поръчка от 21.07.2022г. , сключен между страните, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, които вземания съставляват предмета на заповед за изпълнение
№ 135/21.05.2024 год. по ч. гр. д. № 218/2024 год. по описа на РССредец.
Установено е било по делото , че на 21.07.2022г. с ответницата Д. е
сключен договор за поръчка, по силата на който ответницата - длъжник
възложил осъществяване на адвокатска услуга по повод на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 20.07.2022г., при което е починала ***та на П. Д.
– А.Д.. Предмет на договора е оказване на съдействие и набавяне на
необходимите документи за предявяване на искова и/или доброволна
претенция за получаване на застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди във връзка с ПТП от 20.07.2022г., при което е починала
***та на доверителя А.Д.; предявяване на претенция за получаване на
застрахователно обезщетение пред застрахователя на винвония за ПТП водач,
водене на преговори за сключване на споразумение за изплащане на парично
обезщетение; завеждане и водене на гражданско дело от името и за сметка на
доверителя срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за получаване на парично обезщетение аз
имуществени и неимуществени вреди; подписване на споразумение за
получаване на застрахователно обезщетение от застрахователното дружество
5
от името и за сметка на доверителя, след изрично негово съгласие с
определеното му застрахователно обезщетение. Договорът за поръчка е
възмезден, като П. Д. се е съгласила срещу предоставената услуга по договор
да заплати на ищцата възнаграждение в размер на 25% /двадесет и
пет/процента от присъденото от съда или договорено доброволно
застрахователно обезщетение /главница и лихви/, като сумата се изчислявала
при реално получаване на обезщетението. Възнаграждението по договора за
поръчка следвало да бъде заплатено в пет дневен срок след отчитане
изпълнението на поръчката.
Ищцата е твърдяла , че в изпълнение на подписания договор за поръчка на
12.08.2022г. тя предявила писмена претенция от името на доверителката П. Д.
пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите ЗК „Лев Инс" АД - молба с вх. № 8226/12.08.2022г. На
19.08.2022г. получила писмено становище от ЗК „Лев Инс" АД, с което
изискват допълнителни документи за комплектоване на образуваната при тях
щета с номер № 0000- 1000-61-22-7531/12.08.2022г. във връзка с ПТП от
20.07.2022г., при което е починала ***та на Д.- А.Д.. На 30.08.2022г. ищцата
поискала от ОП Хасково копие на документите по образуваното ДП №
606/2022г. по описа на РУ Хасково. На 01.04.2024г. й било предоставено копие
на поисканите документи. На 02.04.2024г. ищцата предоставила на
застрахователя заверено копие от изисканите документи от ДП № 606/2022г.
по описа на РУ Хасково във връзка с комплектоване на образувана преписка и
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за търпените
неимуществени вреди.
Представени са споразумения № 381/30.04.2024г., , № 379/30.04.2024г. №
380/30.04.2024г., сключени между ЗК Лев ИНС АД и трима от общо петимата
наследниците на А.Д. – Х.Г. ,Г.Д. и Г.Г. , представлявани от адв.Р. Мутафова,
видно от които е постигнато споразумение за изплащане на обезщетение на
осн.чл.493 от КЗ в размер на 90 000 лева на всеки от наследниците,
представляващи паричния еквивалент на претърпените от всеки от тях
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на А.Д., настъпила вследствие на
тежка съчетана травма, несъвместима с живота, в причинна връзка с
осъществяване на ПТП на 20.07.2022г. около 23.15ч. в с.Жълти бряг,
обл.Хасково, причинено от М.Н.Ч., който при управление на лек автомобил
Опел Вектра с рег.№ Х 6537 ВК , със сключена застраховка ГО в ЗК Лев ИНС
6
в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност нарушава
правилата за движение и удря с предна част на автомобила пешеходката А.Д.
и напуска местопроизшествието. В резултат на описаното по непредпазливост
е причинена смъртта на пешеходката. Видно от представените споразумения
обезщетенията е следвало да се изплатят по банкова сметка на адв.Мутафова.
Представени са споразумения № 335/18.04.2023г., № 334/18.04.2024г.,
сключени между ЗК Лев ИНС АД и останалите двама наследника на А.Д. – П.
Д. и Х.Г. , представляващи се лично, видно от които е постигнато
споразумение за изплащане на обезщетение на осн.чл.493 от КЗ в размер на 90
000 лева на всеки от наследниците, представляващи паричния еквивалент на
претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, в резултат на смъртта на
А.Д., настъпила вследствие на тежка съчетана травма, несъвместима с живота,
в причинна връзка с осъществяване на посоченото ПТП на 20.07.2022г.
Междувременно е молба от 27.03.2024г. от П. Д. е заявила отказ от
пълномощията на адв.Мутафова , депозирана пред застрахователя.
Не се оспорва по делото ,че сумата е преведена на ответницата Д. от
застрахователя /приложени са преводното нареждане ,както и тези за
останалите наследници ,като на трима от тях обезщетенията са изплатени по
сметка на адв.Мутафова/.
С нотариално заверени деклариции от четирима от наследниците /без
ответницата /,датирани от 26.03.2024 г. /,е оттеглено и анулирано нотариално
завереното пълномощно,с което се упълномощава адв.Мутафова,като с
нотариално заверено пълномощно от 29.03.2024 г. наследниците Г.Д. и от
01.04.2024 г. на Х.Г. и Г.Г. се упълномощава адв.Мутафова обезщетението да
бъде получено по нейна сметка ,като упълномощаващите са запознати ,че
могат да ги получат и по своя банкова сметка .
При тази фактическа обстановка ,ищцата твърди ,че с оглед
добросъвестното изпълнение на договора от нейна страна ,ответницата й
дължи възнаграждение по договор за поръчка в размер на 22 500/двадесет и
две хиляди и петстотин/лева, представляващи 25 % /двадесет и пет процента/
от договореното застрахователно обезщетение от 90 000/деветдесет
хиляди/лева. Срокът за издължаване на възнаграждението бил петдневен и е
изтекъл. Към настоящия момент ответницата не е издължила
възнаграждението по договора за поръчка в размер на 22 500лева, поради
7
което претенцията е предявена в производство по чл.410 от ГПК по
цитираното по-горе частно гражданско дело, а понастоящем и с иск по чл.422
от ГПК, предвид направеното възражение от ответницата.
За да отхвърли така предявените искове ,първостепенният съд е приел ,че
договорът от 21.07.2022г. за правна защита и съдействие е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и като такъв той не поражда правни
последици. Не е налице действително поето задължение за заплащане на
претендирания резултативен хонорар, респективно неизпълнение на
такова,поради което претенцията по чл. 422 ГПК за признаване
съществуването на вземане в размер на същия е неоснователна и трябва да се
отхвърли.За този извод съдът е бил мотивиран от обстоятелството ,че към
момента на сключване на договора адв.Мутафова, предвид притежаваната от
нея адвокатска правоспособност, е била наясно че постигането на резултата е
в голяма степен сигурно и поради това размерът на обезщетението би бил
висок, а като следствие от това ще бъде висок и размерът на уговореното като
процент адвокатско възнаграждение, че договорът съдържа неизгодна клауза в
отклонение от диспозитивните разпоредби на чл. 288 и чл. 289 ЗЗД
/предвиждаща дължимост на адвокатското възнаграждение не само при
постигане на резултата, но и когато доверителят се е отказал или е оттеглил
пълномощното (при отказ или оттегляне на поръчката), развалил е договора
едностранно (без връзка с виновно неизпълнение на задълженията на
адвоката) или резултатът е постигнат с усилията на друг. При това положение,
отново предвид притежаваната адвокатска правоспособност и за да
съответства поведението й на принципа на добросъвестност при договарянето
/чл. 12 ЗЗД/, ищцата е следвала да разясни на ответницата горните
обстоятелства при сключването на договора. Това обаче, не се установява от
събраните по делото доказателства. Напротив, от същите е видно, че
договорът е предявен от трето лице, а ответницата никога не се е срещала с
адв.Мутафова.. Ответницата не е търсила ищцата за сключването му, а е била
намерена още на другия ден след инцидента ( в гр.Хасково, предвид широката
медийна разгласа на случая, от мъж, представил се за адв.Мутафов ),
посещението е извършено в момент, когато роднините на починалата са били
в шок от сполетялата ги трагедия и потънали в скръб/вж. в тази връзка
показанията на свид. Д.А./.Същевременно договорът от 21.07.2022г. е бил с
предварително подготвен текст, като адвокатът допълнително е въвел
8
ръкописно само индивидуализиращите белези на ответницата и описанието на
ПТП и данните за загиналата, представен е бил за подпис заедно с другите
необходими за изпълнението му документи и ответницата ги е подписвала без
да е в състояние да ги чете и без предявяващият да й разясни значението и
очаквания резултат от него. Достоверността на показанията на разпитания
свидетел по делото относно състоянието на ответницата и обстоятелствата,
при които е бил подписан договора, не се опровергава от останалите събрани
по делото доказателства, в това число от сключения на 21.07.2022г. договор и
от подисаното на същата дата пълномощно в полза на адв.Мутафова. В
съответствие със свидетелските показания е и факта на оттегляне на
пълномощията от адв.Мутафова две години след подписването на договора, в
момента на постигане на споразумение със застрахователя.
При тези обстоятелства съдът е приел, че договорът за адвокатска услуга
от 21.07.2022г. е сключен без ищцата да разясни на ответницата от позицията
на адвокатската си правоспособност сигурността в постигане на уговорения
резултат и следващия се висок размер на адвокатското възнаграждение,
значението на неизгодните клаузи в договора, като договорът е бил представен
за подпис от трето лице, като предварително изготвен текст и заедно с други
документи, осъзнавайки, че ответницата ги подписва без детайлно
запознаване и без въпроси, предвид нейното състояние от внезапната смърт на
*** й. Обстоятелството, че впоследствие при потърсване от страна на свид.А.
му е обяснено за какво става въпрос, не санира горепосочените пороци,
налични към датата на подписване на договора.Съдът е посочил ,че
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави,
доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 от ЗЗД.В настоящия случай, съдът е счел, че определеното
отнапред в полза на довереника възнаграждение от 25%, без да е ясно какъв
обем действия същият ще извърши налага извод за нееквивалентност на
насрещните престации.Уговарянето на възнаграждение за мандатаря в
процент от размера на полученото от доверителката обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие смъртта на *** й, е несъответно на
възложеното за извършване правно и фактическо действие.
Настоящият съдебен състав счита решението за правилно и споделя
изложените от районния съд мотиви ,към които изцяло препраща на осн.чл.
9
272 от ГПК.
Всъщност нито във въззивната жалба ,нито в в писменото становище на
въззивницата от 15.03.2025 г. се сочат конкретни основания ,които да
опровергават решаващите изводи на съда ,че сключеният между нея и
ответницата договор за поръчка е нищожен поради нарушаване на добрите
нрави .Въззивницата за пореден път изброява действията ,които според нея
обосновават добросъвестното изпълнение на поетите задължения по договора
от нея,което предвид изначалната нищожност на този договор съдът
правилно е приел ,че не следва да обсъжда в решението си.
Само за пълнота обаче ,може да се посочи ,че четирите от общо 5
действия,които ищцата е изброила хронологично,че е сторила в изпълнение
на договора –някои от които абсолютно пасивни / получаване на писмо от
застрахователя с искане за предоставяне на документи /,а други по-скоро
типови /изготвяне на молби до застрахователя и до Окръжна прокуратура /,са
извършени в рамките само на един месец след сключване на договора ,а
петото и най-същественото-предоставяне на материалите на застрахователя ,е
направено 2 години по-късно и по след оттеглянето на пълномощията от нея
от страна на ответницата .Тук следва да се посочи ,че действително
ответницата не е изпратила молбата си за оттегляне на пълномощията си
лично на ищцата,а я изпратила директно на застрахователя .От показанията на
разпитания свидетел А. се е установило ,че още на следващия ден след
депозиране на молбата за оттегляне ,т.е. още на 29.03.2024 г- адв.Мутафова е
била информирана за това обстоятелство от застрахователя /и от кантората на
адвоката настоятелно почнали да звънят на ответницата за продължаване на
преговорите със застрахователя-сви.А./.
За тези действия /изготвяне на две молби с типово съдържание и
получаване на писмо от застрахователя/въззивницата твърди ,че изначално
уговореното възнаграждение от 22 500 лв. не е нееквивалетно.Безспорно е ,че
в случая описаните в договора подробно дейности /вкл. всички процесуални
действия по завеждането и доказването на иск пред съда в случай на неуспех
в преговорите със застрахователя /не са реализирани в пълен обем.Затова
правилен е изводът на съда ,че дали и колко от тези действия ще се наложи да
бъдат извършени в изпълнение на договора ,не е изначално ясно ,както се
вижда от съдържанието му.Претенцията за заплащане на възнаграждението
10
обаче е като за извършени в пълен обем действия .
Освен всичко друго ,следва да се посочи ,че за изминалия период от 2
години ,преди оттеглянето на пълномощията от страна на ответницата и
другите наследници от ищцата , е имало възможност за извършване на други
действия в изпълнение на договора ,които обаче ищцата не е сторила –видно
от приложената като доказателство преписка от застрахователя ,част от
представените на застрахователя документи,приложени към молбата от
01.04.2024 г. и от 02.04.2024 г. ,са били изготвени година и половина преди
това –напр. съдебно-техническата експертиза е била готова на 23.11.2022 г.
,двете съдебно-химични токсикологични експертизи – още на 16.11.2022
г.,като ясно същите не са предоставени навреме на застрахователя ,което
навежда на извод и за недобросъвестност при изпълнение задълженията по
договора .
Във въззивната жалба се набляга ,че решаващият състав на
първоинстанционния съд необосновано се е позовал на Решение № 217/
15.12.2023 г.,ВКС, III Г.О. по к. гр. дело № 20228002104745 по описа за 2022
година и Определение № 2126/ 26.07.2024 г., ВКС, I ТО по к.т. дело №
20248002900592 по описа за 2024г. и решение № 153/24.07.2015 г. по гр. д. №
3014/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., които били постановени при различна от
настоящата фактическа обстановка . Всъщност цитираната практика на
върховната инстанция е постановена по идентични с настоящия казуси и
подкрепя изводите на първоинстанционния съд в настоящото производство
Така в реш. № 217/15.12.2023 г. по гр.д. № 4745/2022 г. на ВКС ,трето г.о.
действително е разгледан казус с наличие на два сключени между страните
договора за правна защита и съдействие ,но мотивите ,поради които съставът
на ВКС е приел единия от тях за нищожен не са наличието на два договора ,а
обстоятелството ,че единият от тях нарушава добрите нрави и в тази връзка
въпросният договор ,прогласен за нищожен,е абсолютно идентичен с
настоящия.Така в мотивите на цитираното решение се сочи:“Ищцата основава
претенцията си на неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договор от
23.05.15 за правна защита и съдействие от страна на ответницата. Доколкото последната
противопоставя възражение за нищожност на същия поради противоречие с добрите нрави,
при преценката за основателността му следва да се има предвид на първо място естеството
на порока по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – противоречие с основните морални принципи и ценности,
върху които се консолидира обществото и които стоят в основата на обществения ред. На
11
следващо място трябва да се отчете спецификата на договора за адвокатска услуга – който е
за резултат – окончателно определено обезщетение за неимуществени вреди след съдействие
и представителство на адвокат /доколкото обезщетението за неимуществени вреди
представлява парично вземане, предвид разпоредбата на чл.36 ал.4 ЗА уговарянето на
адвокатско възнаграждение в процент при постигане на резултата е допустимо/, и съответно
високият процент на уговорено адвокатско възнаграждение. На последно място, но не по
важност – е необходимостта от изясняване на всички характеристики на договора за
адвокатска услуга, а не само на основните елементи, и преценката им заедно с всички
обстоятелства, съпътствали сключването на конкретния договор /реш. №.74/17.07.23 по г.д.
№.3831/22, ІV ГО/. В разглежданата хипотеза с договора от 23.05.15 ищцата се е задължила
да окаже необходимото адвокатско съдействие – да поеме работата по цялостната правна
помощ и процесуално представителство на доверителя пред застрахователна компания,
Гаранционен фонд, съд и всяко друго лице, за да бъде окончателно определено дължимото
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ответницата, 16-годишния И.
Й., причинена при настъпило на 10.05.15 ПТП. Към момента на сключване на договора А.П.,
предвид притежаваната от нея адвокатска правоспособност, е била наясно с перспективата
относно претенцията за обезщетение - че постигането на резултата е в голяма степен
сигурно (при такъв деликт отговаря виновният водач, застрахователят по задължителната
застраховка „гражданска отговорност или Гаранционният фонд), че виновно причинената
смърт на 16- годишно дете прекъсва дълбока емоционална връзка с неговата *** (ППВС
№4/25.05.61, ТР №.1/21.06.18 по тълк.д.№.1/16, ОСГТНК на ВКС) и поради това размерът
на обезщетението би бил висок, че като следствие от това ще бъде висок и размерът на
уговореното като процент адвокатско възнаграждение, че договорът съдържа неизгодна
клауза в отклонение от диспозитивните разпоредби на чл.288 и чл.289 ЗЗД /предвиждаща
дължимост на адвокатското възнаграждение не само при постигане на резултата, но и когато
доверителят се е отказал или е оттеглил пълномощното (при отказ или оттегляне на
поръчката), развалил е договора едностранно (без връзка с виновно неизпълнение на
задълженията на адвоката) или резултатът е постигнат с усилията на друг. При това
положение, отново предвид притежаваната адвокатска правоспособност и за да съответства
поведението й на принципа на добросъвестност при договарянето /чл.12 ЗЗД/, ищцата е
следвала да разясни на ответницата горните обстоятелства при сключването на договора.
Това, обаче, не се установява от събраните по делото доказателства. Напротив, от същите е
видно, че договорът е сключен на 13- тия ден след внезапната смърт на 16-годишния син на
ответницата, че не тя е търсила ищцата за сключването му, а последната я е намерила в
избран от нея момент /13 дни след трагедията/ в дома й в [че не тя е търсила ищцата за
сключването му, а последната я е намерила в избран от нея момент /13 дни след трагедията/
в дома й в [населено място] /посещаван непосредствено след ПТП от множество адвокати,
предлагащи услугите си и различни варианти-очевидно предвид широката медийна разгласа
на случая, при който е имало няколко жертви/, че посещението е извършено в момент, когато
родителите на загиналото дете са били в шок от сполетялата ги трагедия и потънали в
дълбока скръб, не са били на себе от непрежалимата загуба и прекъснатата емоционална
12
връзка с най-милото им същество, като скоро след подписването на договора, поради
тежкото им емоционално състояние, се е наложило и постъпването им в психиатрично
отделение за лечение. Същевременно договорът от 23.05.15 е бил с предварително
подготвен текст, като адвокатът допълнително е въвел ръкописно само
индивидуализиращите белези на ответницата и описанието на ПТП и данните за загиналия,
представен е бил за подпис заедно с другите необходими за изпълнението му документи и И.
Й. ги е подписвала без да е в състояние да ги чете и без адвокатът да й разясни значението и
очаквания резултат от него….В съответствие със свидетелските показания е и факта
на оттегляне на пълномощията от адв.П. три години след подписването на
договора, в момента, когато се е стигнало до издаване на изпълнителен лист и
събиране на присъдените суми. При тези обстоятелства настоящият състав намира,
че договорът за адвокатска услуга от 23.05.15 е сключен без ищцата да изясни на
ответницата от позицията на адвокатската си правоспособност сигурността в
постигане на уговорения резултат, очаквания висок размер на обезщетението за
неимуществени вреди и следващия от това висок размер на адвокатското
възнаграждение, значението на неизгодните клаузи в договора, представяйки й за
подпис предварително изготвен текст и заедно с други документи, осъзнавайки, че
тя ги подписва без детайлно запознаване и без въпроси, възприемайки нейното
състояние на дълбока скръб от внезапната смърт на 16-годишния й син и
неотминалия шок от загубата. При това положение договорът от 23.05.15 е
нищожен поради противоречие с добрите нрави. Като такъв той не поражда правни
последици. Не е налице действително поето задължение за заплащане на
претендирания резултативен хонорар, респективно неизпълнение на такова.
Претенцията по чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на
същия е неоснователна и трябва да се отхвърли“.
В решение № 153/24.07.2015 г. по гр.д. № 3014/2014 г.на ВКС ,трето г.о. пък е
прието следното :“Вярно е, че законът не забранява уговаряне на възнаграждение в
процент от договореното със застрахователя обезщетение, но това само по себе си
не означава, че предварителното уговоряне на процент от възнаграждението, без да
има яснота какъв обем от дейности мандатарят ще извърши, няма като последица
нарушаване на възприети от обществото морални и етични норми. При така
договореното възнаграждение се стига до неиквивалентност на престациите като
действията на довереника по изпълнение на поръчката в случая се изразяват в
подаване на молба и подписване на споразумение със застрахователя, / което при
това не е съгласувано с ищците , каквото задължение има по договора/. Срещу това
дружеството ответник получава възнаграждение в размер на 15 000 лв., което
съставлява една четвърт от договореното за двамата касатори застрахователно
13
обезщетение. Липсата на еквивалентност в случая не се опровергава от
обстоятелството, че размерът на обезщетението се определя от усърдието на
доверителя.Последното е така, доколкото и при нисък размер на договорено със
застрахователя обезщетение, при положените минимални усилия от негова страна,
размерът на възнаграждението по договора е неадекватен и оттам и неморално
висок. В случая нарушаването да добрите нрави идва и от това, че предмет на договора за
застрахователна и правна помощ е договаряне на обезщетение,което ищците следва да
получат от застрахователя за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син,
загинал при ПТП.С оглед на изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че
е морално недопустимо така сключения договор да породи своите правни последици и
същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави.По делото няма данни и изразени
становища, че той би бил сключен и без клаузата за възнаграждение / чл.26,ал.4 ЗЗД/, поради
което нищожността следва да бъде обявена по отношение на целия договор. По изложените
съображения решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се
постанови ново ,с което предявените искове с пр. осн. чл. 26,ал.1,предл.3 ЗЗД да бъдат
уважени.“
С оглед на това настоящият съдебен състав счита въззивната жалба за
неоснователна ,поради което решението следва да бъде потвърдено .Затова
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/12.12.2024 г. постановено по гр.д. №
353/2024 г. по описа на Районен съд – Средец .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в месечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14