Решение по дело №2607/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260071
Дата: 10 февруари 2021 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20202330102607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260071/10.2.2021г.                                          10.02.2021 година           град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                    ХV-ти граждански състав

На 09.02                                                                                                         2021  година

В публично заседание в състав:                           

                                                                               Председател: Марина Христова

 

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 2607 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от С.А.С. против Х.К.Х., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 10 000   лв. , ведно със законна лихва от  датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК –до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № ****2020 г. по описа на ЯРС. 

В исковата молба се твърди, че със запис на заповед от 14.07.2017 год. ответникът като издател безусловно се е задължил да заплати на ищеца като поемател исковата сума  на падежа – 23.02.2020 год. Записът бил редовен от външна страна , подписан лично от издателя и удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане.Вземането било изискуемо, т.к. настъпил определеният падеж. Иска се да бъде прието за установено по отношение на ответника, че  дължи на ищеца сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение. Претендират се и разноски за настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок отговор на исковата молба не е депозиран.

В с.з. ищецът-  лично и чрез упълномощен адвокат поддържа претенцията.

           Ответникът, редовно уведомен, не се явява, както  и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.

Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника  в съответните процесуални срокове. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на сумата. Искът е  основателен  и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 615  лв.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза  следва да бъдат присъдени разноски в размер на 615   лв.-заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

    ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.К.Х., ЕГН **********  дължи на С.А.С. , ЕГН ********** , сумата от 10 000  лв. главница по запис за заповед от 14.07.2017 год., с падеж 23.02.2020 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2020 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА  Х.К.Х., ЕГН **********  да заплати  на С.А.С. , ЕГН **********  , сумата от 615   лв. - разноски  в заповедното производство, както и сумата от 615 лв. – разноски за настоящата инстанция.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                        

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: