Решение по дело №132/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 28
Дата: 4 април 2019 г.
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20183500900132
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №          /04.04.2019г.                                                                 гр.Търговище

    в името на народа

 

ОРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                                пети състав

 

На двадесет и пети март                                                             2019 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                  

                                                              

Секретар:Милка Тончева

като разгледа докладваното от съдията  т.д.№132 по описа за 2018 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

                                    Обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 (отм.) от КЗ в общ размер на 280 000 лв.

Ищците Б.Е.Я. ***, Ю.Ю.О. ***, К.А. *** С.А. ***, всички действуващи чрез процесуалния си представител адв.Я.Я. от САК твърдят в исковата си молба, че на 15.10.2015г. в гр.Опака Р. Й. П. от гр.Омуртаг, чиято отговорност е застрахована при ответното търгов-ско дружество Застрахователна компания “Олимпик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон Бълга-рия“КЧТ-гр.София, ЕИК *********, е нарушил правилата за движение при управление на л.т.а.“Фолксваген LK-35“, рег.№Т54-90 КТ и е предизвикал ПТП, в резултат на което на 16.10.2015г. е настъпила смъртта на брата на първата ищца и дядо на останалите-О.А.Ш., б.ж. на гр.Опака, за което е ангажирана наказателната отговорност на дееца по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, довело до значителни болки и страдания за ищците от загубата на техния родственик, с когото са били в изключителна близост и за които морални вреди не са възмездени до настоящия момент.Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния родственик в размер на по 70 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

С писмен отговор застрахователят оспорва основателността на предявените искове с възражения за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност, евентуално-за прекомерност на претендираните обезщетения, както и с възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С влязла в сила на 20.04.2016г. присъда №4/05.04.2016г., поста-новена по н.о.х.д.№50/2016г. на Окръжен съд-Търговище Р.Й. П. от гр.Омуртаг е признат за виновен в това, че на 15.10. 2015г. в гр.Опака е нарушил правилата за движение по чл.40, ал.1-2 от ЗДвП при управление на л.т.а.“Фолксваген LK-35“, рег.№Т54-90 КТ, като преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, нито по време на движението си назад е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности и е предизвикал ПТП, прегазвайки пешеходец, в резултат на което на 16.10.2015г. е настъпила смъртта на брата на първата ищца и дядо на останалите ищци-О.А.Ш.г., б.ж. на гр.Опака, за което е ангажирана наказателната отговорност на дееца по чл.343, ал.1, б.”в” от НК.

 Съгласно разпоредбата на  чл.300 от ГПК, влязлата в сила при-съда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, обуславящо гражданската отговорност на водача на МПС с производната на нея отговорност на ответното търговско дружество Застрахователна компания “Олимпик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон България“КЧТ-гр.Со-фия  по застрахователна полица №115002313237 за периода от 12.09. 2015г. до 11.09.2016г.  относно л.т.а.“Фолксваген LK-35“, рег.№Т 54-90 КТ за обезвреда на причинени при застрахователното събитие вреди.

С оглед разясненията по Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, по изключение право на застрахователно обезщетение имат и лица, извън кръга на наследниците, очертан с Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, намиращи се в отношения на силна емоционална привързаност от такава степен, че смъртта на родственика да им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

В конкретния случай, починалият О.А.Ш., б.ж. на гр.Опака е по-голям едноутробен брат на ищцата Б.Е.Я., като съгласно показанията на св.Н. А. И., нейна етърва, подкрепени от показанията на св.С.Я.А., вуйчо на ищците К.А.А. и С.А. О., между двамата са съществували отношения на обич, уважение и разбирателство, отраснали са заедно, братът е полагал грижи за по-малката си сестра, водел я на училище, след установяването й в Република Турция през 1989г. всяка година й гостувал поне за месец, а при нейните посещения в България същата е отсядала, както при св.Н.И., така и в неговия дом.Ищцата тежко е приела кончината на брат си, пристигнала е за погребението и до настоящия момент не е преодоляла загубата.

При тези обстоятелства, следва да се приеме, че между двамата родственици е имало емоционална близост и привързаност, независимо от дългия период от време, през който не са живели заедно-повече от 26 години и несъмнено ищцата е претърпяла, и търпи болки и страдания от неговата кончина, но посочените доказателства не установяват признаците на т.нар.“ изключeние“ по смисъла на цитираната задължителна съдебна практика, т.е. да са налице отношения на такава силна емоционална и духовна обвързаност, по степен съществено надвишаваща обичайната и естествена близост между брат и сестра.С оглед на тези доводи, ищцата не е провела пълно и главно доказване на посочените правнорелевантни обстоятелства относно създадена особена близост, поради което не е възможно да се приеме, че смъртта на родственика й е довела до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, обуславящо правото й на застрахователно обезщетение и предявеният иск по чл.226, ал.1 (отм.) от КЗ за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя на прекия причинител на вредата не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен.

Останалите ищци са внуци на починалия О.А.Ш., като Ю.Ю.О. е дете на сина му Ю. О. А., а К.А.О. и С.А.О. са деца на сина му А. О. А.. Съгласно показанията на св.Ю. А.Х., братовчед на ищците и св.С.Я.А., вуйчо на последните две ищци, между дядото и неговите внуци са съществували отношения на обич и разбирателство, като са обитавали един имот и са имали общо домакинство.Докато през деня родителите им са били на работа, дядото е полагал грижи за тях и ги водел на детска градина, като същите тежко са приели неговата кончина и все още изпитват мъка и страдания от загубата.Съвместното живеене и общия бит, макар понастоящем само първият ищец да има регистрация на същия адрес, е един от показателите за степента на привързаност между родствениците, но възможността за категоричен извод относно наличието на „изключителен случай“ в отлика от типичните отношения е разколебана от събраните по делото писмени доказателства.Видно от приложеното удостоверение изх.№11/11.03.2019г., изд. от Директора на Дома за стари хора-с.Гърчиново, общ.Опака, за времето от 22.06.2015г. до 03.08.2015г. дядото на ищците е постъпил и е пребивавал в посочената институция.Наста-няването със Заповед №РД06-0042/11.06.2015г. е по молба на О.А.Ш.  от 02.06.2016г. за дългосрочно ползване на социалната услуга, като е обоснована с личното желание на лицето, поради затруднения за самостоятелно организиране на бита и ежедневието си, ведно с необходимостта от подкрепяща социална среда и медицински грижи.Съглас-но показанията на св.Н.И. и св.Ю.Х., причината за постъпване в дома за стари хора е огорчението на починалия О.А. от неразбирателството между децата му и намерението му по този начин да ги помири, което е постигнато и същият по собствено желание е напуснал социалната институция на 03.08. 2015г., завръщайки се в дома си в гр.Опака.Действително, посоченият времеви отрязък от пет седмици не е особено продължителен, но индикира за степента на загриженост на ищците спрямо дядо им.Същите са били вече пълнолетни и е нямало пречка да демонстрират по категоричен начин силната си привързаност и обич към него, да му окажат нужното съпричастие, съдействие и духовна подкрепа за преодоляване на разочарованията му от техните родители, да му отдадат потребното внимание и грижи за преодоляване на емоционалната му нестабилност и за възвръщане на необходимото му спокойствие, което не са сторили.С оглед на свидетелските показания, възрастният човек е бил посещаван в дома за стари хора само от двамата си сина, но не и от внуците, въпреки незначителната отдалеченост на населеното място, а макар и наличието на широк роднински кръг, като лице за контакт при проблеми в дома е посочен единствено неговият пле-менник Ю.А. от гр.Опака.При така събраните доказателства, не е възможно да се приеме, че ищците са провели пълно и главно доказване на посочените правнорелевантни обстоятелства относно наличието на „изключение“ по смисъла на Тълкувателно решение №1/21. 06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, т.е смъртта на родственика им да е довела до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, обуславящо правото им на застрахователно обезщетение и предявените искове по чл.226, ал.1 (отм.) от КЗ за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя на прекия причинител на вредата не са доказани по основание и следва да бъдат отхвърлени.

Ищците следва да бъдат осъдени за заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците Б.Е.Я. ***, ЕГН:**********, Ю.Ю. ***, ЕГН:**********, К.А. ***, ЕГН:********  и С.А. ***, ЕГН:**********, всички действуващи чрез процесуалния си представи-тел адв.Я.Я. от САК против Застрахователна компания “Олим-пик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон България“КЧТ-гр.София, ЕИК ********* искове по чл. 226, ал.1 (отм.) от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 70 000 лв. от смъртта на брата на първата ищца и дядо на останалите-О.А.Ш.., б.ж. на гр.Опака, настъпила на 16.10.2015г. в резултат  на пътно-транспортно произшествие на 15.10.2015г. в гр.Опака, предизвикано по вина на  Р.Й.П. от гр.Омуртаг, чиято отговорност е застрахована при ответника, поради нарушение правилата за движение по чл.40, ал.1-2 от ЗДвП при управление на л.т.а.“Фолксваген LK-35“, рег.№Т54-90 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА ищците Б.Е.Я. ***, ЕГН:**********, Ю.Ю.О. ***, ЕГН:**********, К.А. ***, ЕГН:******** и С.А. ***, ЕГН:********** да заплатят на ответното търговско дружество Застрахователна компания “Олимпик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон България“КЧТ-гр.София, ЕИК ********* юрис-консултско възнаграждение в размер на 300 лв., на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Варнен-ския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             

                                                                           СЪДИЯ: