Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /04.04.2019г. гр.Търговище
в
името на народа
ОРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ пети състав
На двадесет и пети март 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Милка Тончева
като разгледа докладваното от съдията т.д.№132 по описа за 2018 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 (отм.) от КЗ в общ размер на 280 000 лв.
Ищците Б.Е.Я. ***, Ю.Ю.О.
***, К.А. *** С.А. ***, всички действуващи
чрез процесуалния си представител адв.Я.Я. от САК твърдят
в исковата си молба, че на 15.10.2015г. в гр.Опака Р. Й. П. от гр.Омуртаг, чиято отговорност е застрахована при ответното търгов-ско дружество Застрахователна компания “Олимпик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон Бълга-рия“КЧТ-гр.София, ЕИК *********, е
нарушил правилата за движение при управление на л.т.а.“Фолксваген
LK-35“,
рег.№Т54-90 КТ и е
предизвикал ПТП, в резултат на което на 16.10.2015г. е настъпила смъртта на брата на първата ищца
и дядо на останалите-О.А.Ш., б.ж. на
гр.Опака, за което е
ангажирана наказателната отговорност на дееца по чл.343, ал.1, б.”в” от НК, довело
до значителни болки и страдания за ищците от загубата на техния родственик, с
когото са били в изключителна близост и за които морални вреди не са възмездени
до настоящия момент.Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да им заплати застрахователни обезщетения за претърпените
неимуществени вреди от смъртта на техния родственик в размер на по 70 000
лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
С писмен отговор
застрахователят
оспорва основателността на предявените искове с възражения за липса на
предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност, евентуално-за
прекомерност на претендираните обезщетения, както и с
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С влязла в сила на 20.04.2016г.
присъда №4/05.04.2016г., поста-новена по н.о.х.д.№50/2016г. на Окръжен съд-Търговище Р.Й. П.
от гр.Омуртаг е признат за виновен в това, че на 15.10. 2015г. в гр.Опака е
нарушил правилата за движение по чл.40, ал.1-2 от ЗДвП при управление на л.т.а.“Фолксваген LK-35“, рег.№Т54-90 КТ, като
преди да започне движение назад не се убедил, че пътят зад превозното средство
е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, нито по време на движението си назад е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности и е предизвикал ПТП, прегазвайки пешеходец, в резултат на което на
16.10.2015г. е настъпила смъртта на брата на първата ищца
и дядо на останалите ищци-О.А.Ш.г., б.ж. на
гр.Опака, за което е
ангажирана наказателната отговорност на дееца по чл.343, ал.1, б.”в” от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила при-съда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, обуславящо
гражданската отговорност на водача на МПС с производната на нея отговорност на ответното търговско дружество Застрахователна компания “Олимпик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна
компания Олимпик-клон България“КЧТ-гр.Со-фия по застрахователна полица №115002313237
за периода от 12.09. 2015г. до 11.09.2016г. относно л.т.а.“Фолксваген LK-35“, рег.№Т 54-90 КТ за обезвреда на причинени при застрахователното
събитие вреди.
С оглед разясненията по Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по
т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, по изключение право на застрахователно
обезщетение имат и лица, извън кръга на наследниците, очертан с Постановление
№4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС, намиращи се в отношения
на силна емоционална привързаност от такава степен, че смъртта на родственика
да им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
В конкретния случай, починалият О.А.Ш., б.ж. на
гр.Опака е по-голям едноутробен брат на ищцата Б.Е.Я., като съгласно
показанията на св.Н. А. И., нейна етърва, подкрепени от показанията на св.С.Я.А.,
вуйчо на ищците К.А.А. и С.А. О., между двамата са
съществували отношения на обич, уважение и разбирателство, отраснали са заедно,
братът е полагал грижи за по-малката си сестра, водел я на училище, след
установяването й в Република Турция през 1989г. всяка година й гостувал поне за
месец, а при нейните посещения в България същата е отсядала, както при св.Н.И.,
така и в неговия дом.Ищцата тежко е приела кончината на брат си, пристигнала е
за погребението и до настоящия момент не е преодоляла загубата.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че между двамата родственици е имало емоционална близост и привързаност,
независимо от дългия период от време, през който не са живели заедно-повече от
26 години и несъмнено ищцата е претърпяла, и търпи болки и страдания от
неговата кончина, но посочените доказателства не установяват признаците на
т.нар.“ изключeние“ по
смисъла на цитираната задължителна съдебна практика, т.е. да са налице
отношения на такава силна емоционална и духовна обвързаност, по степен
съществено надвишаваща обичайната и естествена близост между брат и сестра.С
оглед на тези доводи, ищцата не е провела пълно и главно доказване на
посочените правнорелевантни обстоятелства относно
създадена особена близост, поради което не е възможно да се приеме, че смъртта
на родственика й е довела до морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
обуславящо правото й на застрахователно обезщетение и предявеният иск по
чл.226, ал.1 (отм.) от КЗ
за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя на прекия причинител
на вредата не е доказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
Останалите ищци са внуци на починалия О.А.Ш., като
Ю.Ю.О. е дете на сина му Ю. О. А., а К.А.О. и С.А.О.
са деца на сина му А. О. А.. Съгласно показанията на св.Ю. А.Х., братовчед на
ищците и св.С.Я.А., вуйчо на последните две ищци, между дядото и неговите внуци
са съществували отношения на обич и разбирателство, като са обитавали един имот
и са имали общо домакинство.Докато през деня родителите им са били на работа,
дядото е полагал грижи за тях и ги водел на детска градина, като същите тежко
са приели неговата кончина и все още изпитват мъка и страдания от загубата.Съвместното
живеене и общия бит, макар понастоящем само първият ищец да има регистрация на
същия адрес, е един от показателите за степента на привързаност между родствениците, но възможността за категоричен извод относно
наличието на „изключителен случай“ в отлика от типичните отношения е
разколебана от събраните по делото писмени доказателства.Видно от приложеното удостоверение
изх.№11/11.03.2019г., изд. от Директора на Дома за
стари хора-с.Гърчиново, общ.Опака, за времето от 22.06.2015г. до 03.08.2015г.
дядото на ищците е постъпил и е пребивавал в посочената институция.Наста-няването със Заповед №РД06-0042/11.06.2015г. е по молба
на О.А.Ш. от 02.06.2016г. за дългосрочно
ползване на социалната услуга, като е обоснована с личното желание на лицето,
поради затруднения за самостоятелно организиране на бита и ежедневието си,
ведно с необходимостта от подкрепяща социална среда и медицински грижи.Съглас-но показанията на св.Н.И. и св.Ю.Х., причината за
постъпване в дома за стари хора е огорчението на починалия О.А. от неразбирателството
между децата му и намерението му по този начин да ги помири, което е постигнато
и същият по собствено желание е напуснал социалната институция на 03.08.
2015г., завръщайки се в дома си в гр.Опака.Действително, посоченият времеви
отрязък от пет седмици не е особено продължителен, но индикира
за степента на загриженост на ищците спрямо дядо им.Същите са били вече пълнолетни
и е нямало пречка да демонстрират по категоричен начин силната си привързаност
и обич към него, да му окажат нужното съпричастие, съдействие и духовна
подкрепа за преодоляване на разочарованията му от техните родители, да му отдадат
потребното внимание и грижи за преодоляване на емоционалната му нестабилност и
за възвръщане на необходимото му спокойствие, което не са сторили.С оглед на свидетелските
показания, възрастният човек е бил посещаван в дома за стари хора само от двамата
си сина, но не и от внуците, въпреки незначителната отдалеченост на населеното
място, а макар и наличието на широк роднински кръг, като лице за контакт при
проблеми в дома е посочен единствено неговият пле-менник
Ю.А. от гр.Опака.При така събраните доказателства, не е възможно да се приеме,
че ищците са провели пълно и главно доказване на посочените правнорелевантни
обстоятелства относно наличието на „изключение“ по смисъла на Тълкувателно
решение №1/21. 06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, т.е смъртта на родственика
им да е довела до морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, обуславящо
правото им на застрахователно обезщетение и предявените искове по чл.226, ал.1 (отм.) от КЗ
за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя на прекия причинител
на вредата не са доказани по основание и следва да бъдат отхвърлени.
Ищците следва да бъдат осъдени за заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., на осн.чл.78, ал.8
от ГПК.
Въз основа на изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ищците Б.Е.Я. ***, ЕГН:**********, Ю.Ю. ***, ЕГН:**********,
К.А.
***, ЕГН:******** и С.А. ***, ЕГН:**********,
всички действуващи чрез процесуалния си представи-тел адв.Я.Я. от САК против Застрахователна компания
“Олим-пик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик-клон България“КЧТ-гр.София, ЕИК ********* искове по чл. 226, ал.1 (отм.) от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди в размер на по 70 000 лв. от смъртта на брата на първата ищца
и дядо на останалите-О.А.Ш.., б.ж. на
гр.Опака, настъпила на 16.10.2015г. в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 15.10.2015г. в гр.Опака, предизвикано по вина
на Р.Й.П. от гр.Омуртаг, чиято отговорност е застрахована при ответника,
поради нарушение правилата за движение по чл.40, ал.1-2 от ЗДвП при управление
на л.т.а.“Фолксваген LK-35“, рег.№Т54-90 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ищците Б.Е.Я. ***, ЕГН:**********,
Ю.Ю.О.
***, ЕГН:**********, К.А. ***, ЕГН:******** и С.А. ***, ЕГН:********** да
заплатят на ответното търговско дружество Застрахователна компания “Олимпик“АД-гр.Никозия, Република Кипър, чрез „Застрахователна
компания Олимпик-клон България“КЧТ-гр.София, ЕИК ********* юрис-консултско
възнаграждение в размер на 300 лв., на осн.чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варнен-ския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: