Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
І-во Гражданско отделение, 9-ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №842 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД. В исковата си молба ищецът А.Р.И.
твърди, че пострадал при ПТП, настъпило на 20.09.2016г. на път І-5, км 162+800,
с посока от връх Шипка към гр.Габрово. Произшествието настъпило по вина на
водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№****** С.А.Т., който се движил с
несъобразена скорост и загубил контрол върху автомобила, навлязъл в насрещната
лента и се ударил в бетонна стена. В резултат от произшествието пътуващият на
предна дясна седалка в лекия автомобил „Пежо 206“ ищец получил фрактура на
дясната ръка. За лечението си ищецът направил разходи в размер на 173,80 лева
за гипсова имобилизация, медицински прегледи и изследвания. Получената травма му причинила болки и
страдания, продължаващи и към момента на подаване на исковата молба. Гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Пежо 206“ била застрахована от
ответното дружество и ищецът предявил извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение за причинените му вреди. Ответникът не се произнесъл в законово
определения срок. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетението
за претърпените неимуществени вреди в размер на 35000 лева- частично, при пълен
размер 50000 лева, както и сумата 173,80 лева– обезщетение за имуществени
вреди. Претендира лихва за забава върху обезщетението от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото ПТП- 05.10.2016г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответникът ЗД“Б.И.“АД
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита, че липсва
противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който пътувал без поставен
предпазен колан. Оспорва размера на търсеното обезщетение, тъй като не
отговарял на тежестта на претърпените вреди. Не оспорва наличието на валидна
застраховка Гражданска отговорност. Претендира отхвърляне на исковете или
намаляване на обезщетението съобразно реално претърпените вреди и евентуалното
съпричиняване, както и направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че към датата на настъпване на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Пежо 206“ с рег.№****** С.А.Т.,
за причинени на трети лица вреди при управлението на последния, е била
застрахована при ответника ЗД“Б.И.“АД.
От представените по
делото констативен протокол и Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2016г.
се установява, че на последната дата около 16,55 часа на път І-5, км 162+800 е
настъпило ПТП с лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№******, управляван от С.А.Т.,
при което е пострадал ищецът А.Р.И..
От
представените по делото фактури и касови бонове към тях се установява, че ищецът
е заплатил за лечението си общо суми в размер на 173,80 лева.
От
представеното по делото писмо- отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение от 25.10.2016г. се установява, че ищецът е отправил към ответното
застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по смисъла на
чл.380, ал.1 от КЗ, по която е заведена преписка по щета №**********.
Представените
по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца са
обсъдени от вещото лице при изготвяне заключението на СМЕ, за което съдът не
разполага със съответните специални знания, поради което и не ги обсъжда
поотделно.
От показанията на
разпитания по делото свидетел Р.А.- баща на ищеца се установява, че видял ищeца след процесното ПТП в болница в
гр.Стара Загора. Бил прегърбен от болка и си държал дясната ръка. Имал
охлузвания на челото и носа и синина отдясно. Лекарят казал, че костта на
ръката му е много раздробена и не може да се оперира. Ищецът бил с гипсова
имобилизация около 4 месеца. На два пъти провеждал рехабилитация. Възстановявал
се около година, но ръката му и към настоящия момент била с ограничени
движения. През четирите месеца бил
обслужван изцяло от съпругата си. Преди инцидента бил предприемач, а сега не
работел заради травмата на ръката. Не искал да управлява автомобил, страхувал
се да пресича улица дори при наличие на светофар.
От показанията на
разпитания по делегация свидетел С.Т.- водач на автомобила се установява, че
процесното ПТП настъпило на двулентов път, имало маркировка, не видял пътни
знаци. Карал с около 25-30 км/час и завивал на остър десен завой. Пътната
настилка била мокра и покрита с листа. Видимостта била нормална, имало леки
изпарения. Завалял дъжд, колата поднесла и се ударил в малък бордюр на
отсрещната страна на пътното платно. Бил с колан, въздушната възглавница се
отворила. Нямало щети по автомобила, но не могъл да стартира отново двигателя.
След като слезли от автомобила пътуващият до него ищец се оплакал от болки в
рамото. Обадили се на 112 за линейка, след 20 минути дошли двама полицаи. Валял
дъжд, а ищецът продължавал да се оплаква от болки. Когато пристигнала линейката
ищецът отказал да го транспортират до болница. Свидетелят твърди, че пътникът
също е бил с поставен колан, а въздушната възглавница обхваща и двете предни
седалки.
Установява
се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната
СМЕ, че вследствие процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясната
раменна кост в долната и част. Проведено е консервативно лечение с гипсова
имобилизация. Нормалният възстановителен период при такъв вид счупване е шест
месеца. Не е извършван актуален преглед на ищеца и вещото лице не може да даде
становище относно степента на възстановяване към момента. Направените от ищеца
разходи имат връзка с проведеното лечение и тяхното извършване е било
необходимо за правилното провеждане на лечението. Няма данни за получена гръдна
травма. При поставен предпазен колан горните крайници не са ограничени в
свободата им на движение и могат да пострадат независимо от поставения колан.
Този вид счупвания могат да се лекуват както оперативно, така и консервативно с
различни видове гипсова имобилизация, но при този вид лечение по-често се
получават усложнения и лоши резултати при лечението.
Установява
се от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изслушаната
автотехническа експертиза, че автомобилът е снабден с триточкови колани за всички места в него. Движел се е
със скорост над 48 км/час. Автомобилът е с предни задвижващи колела, с гуми с
дълбочина на протектора по-малък от допустимия такъв от техническа гледна точка
и се движи по мокра настилка. С навлизане в зоната на десния завой вследствие
на намалено сцепление и под действието на центробежната сила, автомобилът
занася наляво, напуска лентата си на движение и реализира контакт с
ограничителна предпазна преграда отляво на платното за движение. Инициалният
контакт е в предна лява част на автомобила, увредено е предно ляво колело,
което прави невъзможно осъществяването на адекватно въздействие върху
кормилната уредба на автомобила. След контакта автомобилът продължава движението
си, следвайки ограничението на намиращата се отляво предпазна стена и след това
се установява в състояние на покой. Тялото на пострадалия вследствие на удара
се придвижва в посока напред и наляво, като едновременно с това горната му част
се завърта в посока, обратна на часовниковата стрелка. Травматичните увреждания
са настъпили при удар на десен горен крайник в дясната част на арматурното
табло. Причината за настъпване на ПТП е от техническо естество и в пряка връзка
със субективните действия на водача на автомобила. При използване на предпазен
колан същият ще ограничи действието на скоростната компонента в посока напред,
а едновременно с това и завъртането на тялото на пострадалия наляво, тъй като
първата опорна точка между колана и тялото на пострадалия е в предната част на
дясното рамо. На зададените му в открито съдебно заседание въпроси вещото лице
отговаря, че ако пострадалият е бил с поставен колан, такава травма не би
настъпила. Не може да даде точно становище относно неотварянето на въздушната
възглавница, но по принцип тя не се отваря при непоставен предпазен колан.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните
правни изводи:
По иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД:
За
да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на деликвента
следва да се установят, с предвидените в ГПК доказателствени средства, две
групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва
да са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка
вреди за пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с
разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.
Между страните не се спори, че към датата на настъпване на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била
покрита от дружеството- ответник, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят. Застраховани лица по тази застраховка са както
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е
противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от застрахователната
закрила.
Според
настоящия състав се установява и наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Извършването на деяние и неговата
противоправност се установяват от представения по делото протокол за ПТП и заключението
на изслушаната АТЕ. Настъпилите вреди за ищеца и причинно-
следствената им връзка с деянието се установяват от останалите събрани по
делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищеца, както и
от заключението на изслушаната СМЕ и показанията на разпитания свидетел. Презумпцията
за вината не е оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това.
От
заключението на АТЕ се установява да е налице твърдяното от ответника
съпричиняване на вредоносния резултат. Според вещото лице пострадалият ищец не
би получил такава травма на горния десен крайник при поставен обезопасителен
колан, тъй като тази част на тялото му не би имала съприкосновение с
арматурното табло на автомобила. В подкрепа на това становище е липсата на
характерна гръдна травма и неотварянето на въздушната възглавница. Предвид
изложеното съдът намира, че следва да се определи съпричиняване от пострадалия
в размер на 50%.
По размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
В
случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е получил счупване на дясната раменна
кост в долната и част. Проведено е консервативно лечение с гипсова имобилизация
за срок от 4 месеца. Нормалният възстановителен период при такъв вид счупване е
шест месеца, а според разпитания свидетел чиито показания съдът кредитира
изцяло, възстановяването е продължило около година (вещото лице е отбелязало в
заключението си, че при консервативно лечение по-често се получават усложнения
и лоши резултати при лечението). Ръката на
ищеца и към настоящия момент е с ограничени движения, а през четирите месеца на
имобилизация се нуждаел от чужда помощ. В момента не работи заради травмата на
ръката.
Като взе
предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за
определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки
се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита
че обезщетение в размер на 20000 лв. би възмездило ищеца за претърпените болки
и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за остатъчните им
последици. Предвид приетото съпричиняване предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди следва да се уважи
до размер от 10000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за
горницата над тази сума до предявения размер от 35000 лева като неоснователен.
По размера на имуществените вреди:
От представените по
делото писмени доказателства- фактури и касови бонове към тях се установи, че
ищецът е претърпял от процесното ПТП имуществени вреди в размер на 173,80 лева,
представляващи заплатени суми за медицински консумативи и лекарствени средства.
Доколкото тези вреди са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП,
същите следва да се обезщетят от ответника. Предвид приетото съпричиняване предявеният
иск в частта относно обезщетението за претърпени имуществени вреди следва да се
уважи за сумата от 86,90 лева като
основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до предявения
размер от 173,80 лева като неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва:
Съгласно разпоредбата на чл.497
от КЗ, в конкретния случай ответното застрахователно дружество дължи лихва
върху определения размер на обезщетението от датата на изтичането на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ- 05.01.2017г. Претенцията за лихва за
период преди тази дата следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора
страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно-
отхвърлената част от иска. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски и е бил защитаван безплатно на основание чл.38
от ЗАдв, поради което разноски не следва да му се присъждат. На адв.П.К. от САК
следва да се определи възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв вр.чл.7,
ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съразмерно на уважената част от иска в размер на 454,53 лева,
върху който размер да се начисли ДДС предвид представените доказателства за
регистрация по ЗДДС и да и се присъди сумата от 545,53 лева.
Ответникът е направил
разноски в размер на 360 лева, от които има право на 256,76 лева- съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева, като ищецът
своевременно е възразил относно размера му. Съдът намира възражението за
основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведени са
три открити съдебни заседания. Поради това възнаграждението следва да се намали
до сумата от 2000 лева, от които на ответника да се присъдят 1426,45 лева- съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски общо в размер на 1706,95 лева.
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.”АД с ЕИК:********,
със съдебен адрес:*** да
заплати
на А.Р.И. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес ***, офис 10, чрез адв.П.К. от САК, на основание чл.432, ал.1
от КЗ сумата от 10000лв.
(десет хиляди лева)- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания от получени травматични увреждания при настъпило на 20.09.2016г. ПТП,
както и сумата от 86,90лв.
(осемдесет и шест лева и 90ст.)- обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези
суми за периода от 05.01.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване
на неимуществени вреди за размера над 10000 лева до пълния предявен размер от 35000
лева (частично при пълен размер 50000 лева), иска за обезщетяване на
имуществени вреди за размера над 86,90 лева до пълния предявен размер от 173,80
лева, както и претенцията за лихва за периода от 05.10.2016г. до 05.01.2017г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.”АД с ЕИК:********,
със съдебен адрес:*** да
заплати
на адв.П.К. от САК с адрес ***, офис 10, на основание чл.38
от ЗАдв, сумата от 545,53
лева с ДДС (петстотин четиридесет и пет лева и 53ст.)- адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.Р.И. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес ***, офис 10, чрез адв.П.К. ***”АД с ЕИК:********, със съдебен адрес:*** сумата от 1683,21лв. (хиляда шестстотин
осемдесет и три лева и 21 стотинки)- такси и разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ЗД„Б.И.”АД с ЕИК:********,
със съдебен адрес:*** да
заплати
на Софийски градски съд сумата от 1706,95 лева (хиляда седемстотин и шест лева и
95ст.)-
държавна такса и разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: