Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Трети тричленен състав, в публично заседание на девети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАСКАЛОВА
ИВЕЛИН
БОРИСОВ
при секретаря Теодора
Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като разгледа докладваното
от съдия Ивелин Борисов КАНД № 80 по описа на Административен съд гр. Варна за
2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, чрез процесуален представител – ю.к. К., срещу Решение № 1570/23.11.2022 г. по описа на Районен съд –
Варна /ВРС/, постановено по АНД № 20223110202576/2022, с което е отменено
наказателно постановление № 03-013159/07.10.2020 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, с което на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/ на „Мулти билд“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.
В касационната жалба
се поддържа, че решението на ВРС е неправилно, постановено при неправилно
тълкуване и приложение на материалния закон. Отправя се искане за неговата
отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди
процесното НП.
Ответната
страна – „Мулти билд“ ЕООД, редовно призована не се явява, не се представлява.
С писмена молба, депозирана чрез адв. С., оспорва жалбата и моли решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Представителят на ВОП
дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение и решението на
ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на
съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в
жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано
по жалба на „Мулти билд“
ЕООД, против Наказателно постановление №03-013159/07.10.2020 г., с
което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
на дружеството е наложа имуществена санкция в размер на 5000 лева.
От фактическа страна ВРС е
установил, че на 21.09.2020г., около 14:45 ч., служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ извършили проверка в строителен обект „Многофамилна жилищна сграда“,
находяща се в гр. Варна, ******, с изпълнител „Мулти билд“ ЕООД. В хода на
проверката установили група лица да извършва трудова дейност на обекта. Сред тях
бил и Я.И.Я., който полагал топлоизолация на 5-ти и 6-ти етаж на сградата, като
лепял фибран и стиропор. От Я. били събрани сведения за условията на труд,
които били отразени в констативен протокол. Пред проверяващите Я. заявил, че
работил за „Мулти билд“ ЕООД от м. 08.2020г., с работно време от 08:00 до 17:00
ч., при петдневна работна седмица, с уговорено трудово възнаграждение и при
наличие на сключен трудов договор. След извършената проверка били изискани
документи, удостоверяващи правоотношенията с установените на обекта лица. След
представянето на същите било установено, че за трудовият договор №
1559/21.09.2020г. между Я. и „Мулти билд“ ЕООД постъпило уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ на 23.09.2020 г., т.е. след извършване на проверката. На „Мулти
билд“ ЕООД бил издаден АУАН №03-013159/29.09.2020 г. за това, че е допуснал до
работа лицето Я.Я. на длъжност „общ работник строителство сгради“ преди да му е
предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на
НАП. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, с което на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
За да отмени издаденото наказателно постановление, ВРС приел, че актът и
наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Въззивният съд, обаче, констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Съдът
установил, че е налице разминаване между съдържанието на АУАН и НП по отношение
на съставомерните признаци на деянието, и в частност - по отношение на датата
на извършване на нарушението. Докато в АУАН е посочена правилната дата, а
именно – 21.09.2021 г., кореспондираща с доказателствата по делото, то в НП била
посочена – 11.09.2021 година. Първостепенният съд приел, че дори да се касае за
техническа грешка, административнонаказателното производство е опорочено, тъй
като наказаното лице следва да бъде информирано във всяка фаза от процеса какво
конкретно нарушение се твърди, че е извършило, включително и еднозначно
посочване на времето на извършването му.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Изводите
на въззивния съд са правилни и законосъобразни и напълно се споделят от
касационната инстанция. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. С идентично съдържание са и
разпоредбите на т. 3 и т. 4 на чл. 42 от ЗАНН, в който са изброени
задължителните реквизити, които следва да съдържа всеки акт за установяване на
административно нарушение.
В
съставения АУАН № 03-013159/29.09.2020г. е посочена дата на извършеното
нарушението – 21.09.2020 г., а в издаденото въз основа на него наказателно
постановление № 03-013159/07.10.2020 г. за дата на извършване на нарушението е
посочена 11.09.2020 година. Същите са неточно посочени от първостепенният съд
като „21.09.2021г.“ и „11.09.2021г.“, но въпросната техническа
грешка не опорочава правилността на цялостните изводи на съда. Безспорната липса
на съответствие между датите на извършване на нарушението, вписани в АУАН и в
НП, води до неяснота относно този задължителен фактически елемент на
административнонаказателното обвинение, а оттам – до нарушаване правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. По
делото не са налице данни, нито твърдения, че различието между датата, приета
от административнонаказващия орган за такава на извършване на противоправното
деяние, вменено на касационния ответник, и датата, посочена в акта, поставящ
началото на административнонаказателното производство, се дължи на проведена процедура
по допълнително разследване по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. От съдържанието
на оспорения пред ВРС санкционен акт не става ясно вписаната в него дата на
извършване на административното нарушение по какъв начин е установена и защо
именно тя, а не посочената в АУАН, е възприета като дата на извършване на
нарушението. В тази насока не са изложени никакви съображения от
административнонаказващия орган.
Датата
на извършване на нарушението, освен че е елемент от обективната му страна,
очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу
които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на
административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното
производство и се осъществява преценката на наказващия орган относно това
налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. С оглед на това, следва да е налице пълна идентичност
между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура, и крайния
такъв, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице.
Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението,
различна от визираната в акта, наказващият орган е ограничил възможността на санкционираното
лице да разбере за какво точно нарушение е наказано, за да организира адекватно
защитата си. Недопустимо е съществен реквизит, какъвто безспорно е датата на
извършване на нарушението, да се извлича от данните по преписката, предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление. Това изискване не е
самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с
извършване на съдебния контрол за законосъобразност, включително относно
приложимостта на чл. 34 от ЗАНН и релевантната за даден казус редакция на
материалния закон.
Като е достигнал до идентични правни изводи, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от
посочените в касационната жалба пороци, като част от изложените там възражения
са неотносими към мотивите на първостепенния съд.
При този изход на спора, претенциите на касатора за
юрисконсултско възнаграждение се явяват неоснователни, поради което такова не
следва да са присъжда.
По изложените
съображения, на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1570/23.11.2022 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД №
20223110202576/2022, с което е отменено наказателно постановление №
03-013159/07.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: