Решение по дело №633/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			22.02.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.02.		2021

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		633		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на И.В.М., ЕГН ********** с адрес: *** действащ чрез адвокат И.А. със съдебен адрес:***, офис 214 против Наказателно постановление № 19-5310-000911/19.07.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца; на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00  (десет) лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, също така е постановено отнемане на 12 (дванадесет) контролни точки на основание Наредба № Із-2539/2012 г. на МВР.

Делото е подновено за ново разглеждане след като с Решение  № 159 от 17.07.2020 г. по КАНД № 100 по описа за 2020 г. АС – Кюстендил е отменил Решение № 57/06.02.2020 г., постановено по административнонаказателно дело № 1014/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 19-5310-000911/19.07.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, в частта на постановлението, с която на И.В.М., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Дупница относно жалбата от И.В.М. срещу Наказателно постановление № 19-5310-000911/19.07.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, в частта на постановлението, с която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съдът да отмени наказателното постановление по п. 1 като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата и в пледоарията по същество.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.07.2019 г. около 17:30 часа в гр. Дупница, по ул. „Асен Меджидиев” в посока към ул. „Жива вода”, при бл. № 3, М. управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А3”, с рег. № КН0878ВА, собственост на Елена Младенова. Бил спрян за проверка от полицейския служител И.Й.П., като непосредствено след това на мястото на проверката пристигнали и полицейските служители В.К.И. и С. Георгиев П.. М. отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест 7510” за употреба на алкохол и с тест 5000 с № ARHJ-0059 за употреба на наркотични вещества. Същият бил във видимо възбудено състояние и агресивен. Не представил контролния талон към издаденото му свидетелство за управление на МПС. Издаден му е талон за медицинско изследване №0017060, който той подписал. В талона е вписано, че М. не желае да бъде изследван за употреба на алкохол с медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, но срещу това отбелязване липсва негов подпис. Екземпляр от талона му е връчен на 09.07.2019 г. в 18:20 часа. Срещу М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №911/09.07.2019 г. за нарушения по чл. 174, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.  В акта е вписано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № *********. Актът е предявен на М., но той отказал да го подпише (в съответствие с чл. 43, ал. 2 от ЗАНН отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел – Александър И. Василев). Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта като е посочено, че М. отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Към административнонаказателната преписка е приложен талон за медицинско изследване № *********, издаден на 09.07.2019 г. По делото липсват доказателства М. да се е явил в указания в талона за медицинско изследване срок във Филиал за спешна медицинска помощ – Дупница за изследване.

В производството пред настоящата инстанция са разпитани И.Й.П. (актосъставител), В.К.И. и С. Георгиев П. (свидетели по акта), които потвърждават изложените в него фактически обстоятелства.

Съдът изцяло кредитира показанията им като обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства.

По делото е разпитан св. Александър Василиев /работещ в заведение срещу къщата на жалбоподателя/, който заявява, че видял М. да излиза от двора си, като автомобилът му бил паркиран пред гаража. В същото време спрял полицейски автомобил, от който слязъл полицейски служител и започнал разговор с М., а 5-10 минути след това на място пристигнал и втори полицейски автомобил с двама полицаи. Не е видял М. да управлява автомобила си, който бил паркиран на тротоара. Разпитана е и свидетелката Стефка Смоличка – съседка на жалбоподателя, която заявява, че при излизането си от блока видяла М., който стоял до автомобила си паркиран пред гаража. След като изхвърлила боклука връщайки се видяла, че до него спрял полицейски автомобил, след което полицаят и М. започнали разговор. Свидетелката останала да наблюдава случващото се и възприела пристигането на място на втори полицейски автомобил. Същата твърди, че не е видяла М. да управлява автомобила, а единствено, че бил паркиран на обичайното място пред гаража. Съдът не кредитира показанията на свидетелите на жалбоподателя в частта в която заявяват, че М. не е управлявал автомобила, тъй като заявеното от тях категорично се опровергава от показанията на полицейските служители, които са възприели непосредствено управлението на автомобила от М. преди спирането му от полицейския служител - св. И.П.. Съдът не кредитира с доверие и обясненията на жалбоподателя като възприема същите единствено като защитна теза, която изцяло бе опровергана от показанията на свидетелите П., И. и П., които изразяват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от тях действия на жалбоподателя и освен това, няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество е неоснователна, като за това взе предвид следните съображения:

От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, както и издалия обжалваното наказателно постановление – Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГП Кюстендил е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. (приложена по делото),  да издава НП по ЗДвП.

След цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление съдът не установи наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна.

В случая не е допуснато процесуално нарушение, като не е налице и неспазване на правилото по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН. Видно от самия АУАН същият е бил връчен при отказ, който е бил редовно оформен според правилата на процесуалния закон. Жалбоподателят в качеството му на лице, срещу което е съставен актът, е отказал да подпише както самия АУАН, така и разписката за връчване на препис от същия. Отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел, чиито три имена и служебен адрес са отбелязани в акта, съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Връчването на АУАН при отказ представлява редовно връчване, щом са налице законовите предпоставки за това и е спазена процедурата по удостоверяване на отказа – каквато е и процесната хипотеза. Щом лицето, срещу което е съставен АУАН, самоволно е отказало да получи препис от него, то наказващият орган няма да допусне нарушение на процедурата по ангажиране на отговорността на лицето, ако не върне акта на актосъставителя, доколкото същият вече се счита за редовно предявен. 

Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 77/17 г., в сила от 26.09.2017 г.) “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

Съдът намира, че нарушението е доказано съгласно приобщените показания на свидетелите и необорената в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила на АУАН. Посочените доказателства установяват, че на описаните в НП дата, час и място нарушителят е управлявал МПС, т.е. бил е водач по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка от контролните органи с описаното техническо средство за установяване употребата на алкохол.

В нормата на 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта. Самата проверка може да бъде извършена по посочените по-горе алтернативни начини, поради което и в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство, но е дал проба за лабораторно изследване и обратно - извършена му е проверка с техническо средство за употреба на алкохол, но е отказал медицинско изследване, употребата на алкохол ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В конкретния случай, жалбоподателят е отказал да бъде проверен по един от посочените начини - с техническо средство, в резултат на което е осуетил проверката, т.е. изобщо не се е стигнало до такава. В този смисъл, както в АУАН, така и в НП е предявено обвинение за отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, което представлява административно нарушение. Вярно е, че в НП е цитиран дословно и текста на цялата законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която е приета за нарушена, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото при описанието на фактите, срещу които се защитава санкционираното лице, точно и непротиворечиво е описано неговото поведение, а именно отказът да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, т.е. отправеното му обвинение е индивидуализирано в степен, позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. Само това негово поведение е съставомерно за отговорността по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Наложеното наказание е съобразно с предвиденото в санкционната част на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Последното е във фиксиран размер - лишаване от право да управлявал МПС за срок от 24 месеца и глоба в размер на 2000 лева, и правилно е определено от административнонаказващия орган.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата, които регламентират даването на проба с техническото средство и въпреки това умишлено е отказал да ги спази.

Нарушението е формално, като законът не изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито да се изследват причините за извършването му. С оглед на изложеното съдът приема, че са налице безспорни доказателства, които установяват, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Дадените в хода на съдебното следствие показания от актосъставителя И.П. и свидетелите по установяване на нарушението и по съставянето на акта – В.И. и С.П. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от правоуправление по чл. 174, ал. 3 от ЗДП за извършеното нарушение АНО се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. В този смисъл правилно наказанията по чл. 174, ал. 3 от ЗДП са наложени в абсолютно установения от закона размер. По така изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-5310-000911/19.07.2019г. издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на И.В.М., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: