Присъда по дело №1194/2019 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

 

 град София, 12.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Специализиран наказателен съд, в публичното заседание на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година в следният състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Ц. К.

Съдебни заседатели:    1. Ж.И.

                                      2. В. Б.

Секретаря: А.С. и в присъствието на прокурора К. Б, разгледа докладваното от съдията К. НОХ дело №  1194 по описа на съда за 2019 година и след тайно съвещание

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.Д., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, работещ като Управител на ЕООД «*», неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като подбудител, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

-  На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, поради което и го ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Б.Р., роден на *** ***, живущ ***, средно образование, работещ като земеделски производител, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

-  - На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, поради което и го ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Е.Г., роден на *** ***, висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

-  - На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, поради което и го ОПРАВДАВА по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователен, граждански иск, предявен от И.Д.Й. против подсъдимите С.С.Д., Р.Б.Р. и И.Е.Г. с претенция за присъждане на сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинена от деянието неимуществена вреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане и присъждане на направени в производството разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред Апелативен специализиран наказателен съд.

 

Председател:                                                  

 

Съдебни заседатели:

                                                                  1.

 

                                                                  2.

 

 

МОТИВИ към Присъда, постановена на 12.02.2020 година, по НОХ дело № 1194 / 2019 година, по описа на Специализиран наказателен съд.

 

Настоящото съдебно производство е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Специализирана прокуратура, с който са повдигнати обвинения на подсъдимите С.С.Д., И.Е.Г. и Р.Б.Р., както следва

Подсъдимият С.С.Д., роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, работещ като Управител на ЕООД «*», неосъждан, ЕГН ********** е обвинен в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като подбудител, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен - престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с чл. 20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Подсъдимият Р.Б.Р., роден на *** ***, живущ ***, средно образование, работещ като земеделски производител, неженен, неосъждан, ЕГН ********** е обвинен в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Подсъдимият И.Е.Г., роден на *** ***, висше образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** е обвинен в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

 

Преди започване на съдебното следствие с писмена молба, имащият съобразно повдигнатото обвинение качеството на „пострадал” И.Д.Й. е предявил против подсъдимите граждански иск, с претенция за присъждане на сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

Предвид своевременното предявяване на гражданския иск и неговата връзка с предмета на наказателното дело, съдът го  прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес и конституира И.Д.Й. в качеството на граждански ищец и по негово изрично искане и в качеството на частен обвинител в наказателното производство.   

Гражданският ищец и частен обвинител се представлява в производството от упълномощени повереници - адвокат П.Н. и адвокат И.Н..

 

В открито съдебно заседане, представителят на Специализирана прокуратура, поддържа обвиненията, така както са повдигнати с обвинителния акт.

Прави анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и счита описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин. Счита, че фактическата обстановка се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и проврените по надлежния ред пред настоящата съдебна инстанция, както и съотносимите към предмета на доказване такива. Събраните доказателства са непротиворечиви в своята съвкупност и водят до категорично налагащия се извод, че именно подсъдимите С.С.Д., Р.Б.Р. и И.Е.Г., са автори на престъплението. Поддържа становището, че дадените обяснения от тримата подсъдими, съпоставени с проведените разпити на свидетели, приложените експертизи и други материал, както на досъдебната, така и в съдебна фаза, се наблюдават сериозни вътрешни противоречия, разпокъсаност и алогичност, поради тенденциозното премълчаване на значими за делото обстоятелства. Ето защо, обективираните при дадените обяснения словесна еквилибристика не следва да се използва при формиране вътрешното убеждение на съда.

Твърди, че обвинението се доказва от показанията на свидетелите И.Д.Й., М.Д.В., А.Д.В., Т.М.П., Д.Д.Й.,А.С.Д., К.С.С., Н.С.Х. и Й.Д.В.. Дадените показания са последователни, логични, конкретни и надграждащи се. На следващо място, прокурорът смята, че посочените гласни доказателства се подкрепят напълно и от другите доказателства по делото. Обвинението се доказва и от извършените разпознавания, от приложения по делото видеозапис на диск, предоставен с протокол за доброволно предаване от И.Д.Й., както и от съдебно - медицинската експертиза.

Твърди, че от субективна страна подсъдимият С.С.Д., Р.Б.Р. и И.Е.Г. са действали при форма на вината пряк умисъл – съзнавали са обществено опасният характер на деянието, предвиждали са настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване.

При индивидуализацията на наказанието, предлага съдът да отчете като отегчаващо вината обстоятелство ниското правосъзнание, формирано у С.С.Д., Р.Б.Р. и И.Е.Г., голямата стойност на имущественото задължение и особено високата степен на обществена опасност на извършеното от тримата.

Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за три години, по отношение на извършеното от С.С.Д. престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал, 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК , глоба в размер на десет хиляди лева и постановяване на конфискация до 1/2 от имуществото му.

По отношение на извършеното от Р.Б.Р. престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК предлага да се наложи наказание лишаване от свобода за три години, както и глоба в размер на десет хиляди лева и постановяване конфискация до 1/2 от имуществото му.

И по отношение на извършеното И.Е.Г. престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3, алт. 2, пр. 1, вр. ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК предлага да се наложи наказание, идентично на предходното лишаване от свобода за три години както и глоба в размер на десет хиляди лева и постановяване на конфискация до 1/2 от имуществото му.

По отношение на гражданският иск, предявен от пострадалия, счита същия за напълно основателен и предлага да бъде уважен в размер, съобразно практиката на съдилищата в подобни случаи.

 

Гражданският ищец и частен обвинител И.Д.Й., участва лично в съдебното заседание, в което са проведени съдебните прения.  Поверениците му считат за безспорно доказани обвиненията, против подсъдимите. Пледират за осъдителна присъда, по отношение на тримата извършители, а досежно гражданската претенция, молят нейното цялостно уважаване.

 

Подсъдимите, в рамките на дадената им възможност за лична защита, както и техните упълномощени защитници пледираха за постановяване на оправдателни присъди, по всички точки на обвиненията.

 

Защитниците на подсъдимия С.Д. – адвокат Т. и В. пледират за постановяване на оправдателна присъда, по отношение на техния подзащитен.

Адвокат Т. твърди, че обвинението е недоказано и след положените усилия за събиране на доказателства и след изчерпване на всички усилия на събиране на такива, е останало изключително огромно съмнение по отношение на същото. Тези съмнения не са премахнати с оглед презумпцията на невиновност. Моли съдът да признае Д. за невиновен и да го оправдае по възведеното обвинение и то не само, защото съмнението се тълкува в полза на подсъдимия, а защото обвинението не е доказано несъмнено.

Адвокат В. поддържа, че няма нито едно доказателство пряко, което да обоснове вина за извършване на престъпление по чл. 213а НК по отношение на неговия подзащитен, в качеството му на подбудител, съобразно обвинителния акт по начина, по който са описани неговите фактически действия. Позовава се на разпоредбата на чл. 303 от НПК, която е императивна и не позволя на съдебния състав да обоснове осъдителна присъда, която да почива само на предположения и на теории, та дори и тези теории да са хипотетично основателни, каквито се теориите на частното обвинение. Обвързани сме с този обвинителен акт. Именно поради тази причина защитникът моли за едно единствено решение да бъде отхвърлено, по отношение на подсъдимия С.Д. повдигнатото обвинение като недоказано и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде напълно оправдан.

Защитникът на подсъдимия Р.Р., адвокат И.А. пледира за постановяване на оправдателна присъда, по отношение на неговия подзащитен. На първо място поддържа че, по отношение на вменената на подзащитния му престъпна дейност, през м. 09 и м. 10 2014 година има някакви частични показания на свидетеля Й., които са неясни и противоречиви, от които не става ясно кога, къде, с какви свои действия подсъдимите Р. и Г. са оказвали принуда върху Й., която да е съставомерна по смисъла на чл. 213а НК. Относно деянието, включено в продължаваната престъпна дейност и твърдяно да е извършено на 04.11.2014 г., защитникът счита, че съдебният състав следва да даде вяра на показанията на свидетелите И., Н., Т. и останалите свидетели на защитата, а не на свидетелите на обвинението. Поддържа също, че свидетелят И.Й., с оглед процесуалното му качество, е заинтересован от изхода на делото, поради което и заявеното от него следва да бъде подложено на внимателна оценка и съпоставка с останалите доказателствени източници. Няма спор, че заявеното от него се подкрепя от показанията на М. В., А. В., Т. П., но е важно да бъде отчетена близката родствена връзка на първите трима с гражданския ищец – те са негови братя и следователно, заинтересовани от изхода на делото. Що се касае за свидетеля Т. П. – той е бил служител в заложната къща и защитата счита да е в зависимост от работодателите си.

Защитникът на подсъдимия И.Г., адвокат Р.К., след като прави подробен анализ на гласните доказателства, на значението на видеозаписа, както и на извършеното разпознаване, поддържа, че ако съмнението в достоверността на показанията на гражданския ищец, на неговите братя, на неговата жена и тъща, на неговия служител, ако не оборва обвинението, го омаловажава, поставя го под огромно съмнение, достатъчно за оправдателна присъда по всички обвинения за всички подсъдими.

 

В дадената им „последна дума”, всеки един от подсъдимите заявява, че не се признава за виновен и моли за оправдателна присъда.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

 

І. По отношение на ФАКТИТЕ:

 

Подсъдимият С.С.Д. ***, не е осъждан и не е криминално проявен, ползва се с добри характеристични данни. Същият е социално ангажиран. Управител е на търговско дружество.

Подсъдимият Р.Б. ***, не е осъждан и не е криминално проявен. Данните по делото, сочат, че същия е регистриран като земеделски производител, като се установява, че през годините е работил и по трудово правоотношение на разрични позиции.

Подсъдимият И.Е.Г. е също неосъждан и няма данни за криминални прояви. Семеен е, има висше образование, работещ е и е с добри характеристични данни.

Лицето, имащо, съобразно повдигнатото обвинение качеството на пострадал И. ***, осъждан е, семеен е и извършва дейност с търговското си дружество, като „Заложна къща”.

 

І.1. Фактическа обстановка, отразена в обстоятелствената част на обвинителния акт:

 

Пострадалият И.Д. Й, през 2013 година, решил да построи семейна къща в град Девня, върху парцел, собственост на свидетелката Д.Д.Й., майка на жената, с която живеел на семейни начала. Покрай брат си, свидетелят М.Д.В., Й. се запознал с подсъдимия С.С.Д., който от своя страна му заявил, че има своя строителна бригада, с която може да изпълни строежа. Договорили се, стойността на обекта да възлиза на 116 000 лева.

През месец юни 2013 година, между свидетелката Д.Й., в качеството на възложител и подсъдимия С.Д., в качеството на изпълнител, бил сключен договор за изработка, в който били отразени както вида на възложената работа, така и стойността на същата.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че само няколко дни след тази първа среща, И.Й. предал на подсъдимия Д., цитат: „…сумата от 100 000 лева, за да стартира работата по строежа..”. Прокуратурата е отразила също, че на тази среща, Д. е поискал от Й., тъй като нямал налична транспортна техника, да му предостави камион и лек автомобил, за нуждите на строителството, с оглед на което Й., предал на Д. товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **. След получаване на горепосочената сума, цитат: „… парична сума от 100 000 лева и получените моторни превозни средства…”, строителната брагада, под ръководството на Д., започнала работа по изграждане на къщата.

Прокуратурата поддържа, че в началото на месец септември 2014 година, свидетелят И.Й. извършил проверка на строителния обакт, при което установил редица неточности в изграждането й, при което и отправил възражения пред подсъдимия Д.. От своя страна, самия Д. пък оспорил думите на Й.. Твърдял, че качеството е добро и че дори, извършеното по стойност, надхвърля заплатената му сума от 100 000 лева с 37 000 лева, която сума и му поискал. Й., категорично отказал да заплаща, каквито и да било допълнителни суми. Предложил на Д. да наемат фирма, която да извърши независима експертна оценка на построеното и която да им помогне да изчистят финансовите си взаимоотношения. В обвинителния акт не е вписано какво е било становището на Д., според прокуратурата на това предложение на пострадалия, но е отразено, че Д. е поискал от Й. да му подпише запис на заповед за сумата от 37 000 лева, както и да му прехвърли собствеността на описаните по-горе моторни превозни средства, на което искане, Й. възразил, обявявайки, че е заплатил уговорената сума от 100 000 лева.

След този разговор, приема прокурора, през месец септември 2014 година, в град Девня, Д. се срещнал с другите двама подсъдими – Р.Р. и И.Г., като им поръчал да започнат да посещават заложната къща, в която работел Й. и да го притесняват, с цел да го мотивират да подпише запис на заповед, съгласно който Й. да дължи на Д. сумата от 37 000 лева, както и с цел да принудят пострадалия да прехвърли въпросните МПС. Подсъдимите Р. и Г. се съгласили да изпълнят възложената им задача и за времето от месец септември 2014 година до 04.11.2014 година, неколкократно посещавали заложната къща, в която работел Й., като посетили последния на неустановена дата, през месец септември 2014 година, настойчиво му заявили, че трябва да подпише записа на заповед и прехвърли превозните средства, на което Й. се възпротивил. Тогава двамата подсъдими започнали да го заплашват с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…», както изаплашили с физическа саморазправа и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!». Въпреки тези заплахи, пострадалият не склонил нито да подпише документа, нито да прехвърли автомобилите.

След посочения случай, на неустановена дата през месец октомври 2014 година, Д. отново провел среща с подсъдимите Р. и Г., по време на която те му споделили за срещата си с гражданския ищец. Подсъдимият Д. им казал, че след като първата среща не е сработила, трябва отново да посетят Й., като го принудят да поеме имуществоното задължение със записа на заповед и да прехвърли превозните средства. В изпълнение на това поръчение, вече на неустановена дата през месец октомври 2014 година, подсъдимите Р. и Г., отново посетили гражданския ищец в заложната му къща, където отново поискали същото, както и при предходната им среща. Отново Й. отказал да направи това доброволно, при което, двамата подсъдими го заплашили със същите, думи, изказани и през месец септември на същата година: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…», както изаплашили с физическа саморазправа и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!». И отново, въпреки заплахите, Й. не склонил да изпълни нарежданията им.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че в началото на месец ноември 2014 година, подсъдимият Д., провел трета среща с останалите двама подсъдими, на която среща, както и при предходната, Г. и Р. му споделили, че въпреки срещата си с Й. и заплахите, последният отказал да подпише записа на заповед, отказал и да прехвърли автомобилите. И за пореден път, д. им поръчал да отидат при Й., да го принудят да стори горното.

На дата 04.11.2014 година, подсъдимите Р. и Г., за пореден път, посатили заложната къща, в която работел Й. и отново поискали от него, всичко онова, което искали и при предходните две срещи. Й. забелязал, че върху колана на Р. има препасан пистолет, но въпреки това отказал да изпълни поисканото, като казал, че не дължи на Д. нищо, тъй като му е изплатил всичко. Подсъдимите за трети път използвали думите, отразени и по-горе: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», отново го заплашили и с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…», както и отново заплашили с физическа саморазправа и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!». След отказа на Й. да подпише документа и да прехвърли МПС, двамата започнали да го бият, като, цитат: «…му нанесли множество удари с ръце по лицето и тялото…».

Непосредствено след случая, Й. подал жалба в полицията и отишъл в здравно заведение, за да му бъде оказана медицинска помощ. При наненесения побой, гражданският ищец получил кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Това са фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същата фактическа обстановка, поддържа представителят на Специализирана прокуратура да е установена от доказателствата по делото, в пледоарията си «по същество».

 

І.2. Фактическа обстановка, установена от настоящият състав в съдебната фаза на производството:

 

Съдът, анализирайки доказателствената съвкупност, поотделно и в нейното логическо единство, намира, че фактите, касаещи спорния случай са различни от възприетите от представителя на държавното обвинение.

Установява се, че свидетелката Д.Д.Й., майка на свидетелката А.С.Д., последната живееща на семейни начала с гражданският ищец е придобила поземлен, недвижим имот в град Варна, местност **, кв. В.. На този поземлен имот, нейното семейство, тя и нейния вече бивш съпруг, както и пострадалия И.Й. и неговата жена, решили да изградят семейна къща, в която да заживеят дружно.

Установява се, противно на отразеното в обвинителния акт, че не свидетеля М.В., а самия граждански ищец е познавал подсъдимия С.Д. и е знаел от преди решението за построяване на дом, че този подсъдим се занимава със строителство. Двамата били в чудесни, дори приятелски отношения, влезли в преговори за построяване на къща в посочения парцел. През месец юни 2013 година, бил сключен договор за изработка с предмет: изграждане на къща, без посочена разгъната, застроена площ/ РЗП, находяща се в посочената местност за сумата от 116 000 лева, без ДДС. Възложител по този договор за изработка била «тъщата» на И.Й., свидетелката Д.Й., а изпълнител, подсъдимият С.Д., като физическо лице. Тъй като на практика, договаряли Д. и Й., съпругата на подсъдимия подготвила образеца на договор, който при срещата си с Й.Д. подписал и предал екземпляр на Й.. При тази среща, на 17.06.2014 година, Й. предал на Д. сумата от 10 000 лева, което е отразено върху гърба на договора, под формата на разписка за получаване на суми, която подсъдимият Д. подписал. Двамата се разбрали къщата да бъде с РЗП 315 кв.м., първоначалният замисъл за монолитно строителство бил променен и в крайна сметка, решението било за строителство, панелен тип. Направени били съответните промени в строителната документация и изграждането на строежа започнало.

Установява се, че по настояване на С.Д., но напълно доброволно, И.Й., предоставил за ползване, във връзка с изграждането на обекта малък товарен автомобил - Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил БМВ 525 ТДС, рег. № **. Причината, Д. да поиска тези превозни средства била твърде лошия участък, където бил изграждан обекта, с липсваща инфраструктура. Доставчиците на строителни материали не желаели да си чупят колите по лошия път, както и работниците, натоварени с този обект не желаели да ползват свои МПС, когато ходят там на работа. При предоставяне на превозните средства не е ставало въпрос за прехвърляне собствеността на същите от Й. на Д., още повече, че подобно директно прехвърляне е било невъзможно, доколкото нито едно от тях не е било собственост на пострадалия.

За изпълнение на заданието, С.Д. е ползвал фирма – подизпълнител ***ЕООД, която започнала изграждането на обекта. Технически ръководител на този обект, бил свидетеля К.С.С., а свидетеля В.Ц. бил един от хората, които активно участвали в строителството, управлявайки процесния товарен автомобил Нисан при доставяне на суровини и материали. Подсъдимият И.Г. също посещавал често обекта. Негово намерение било да се подготви в областта на строителното инженерство и за това се обучавал по практическите въпроси на строителството, разпитвал, водел си бележки и наблюдавал работата. Както се установява, понастоящем този подсъдим следва с подобен образователен профил.

Къщата е завършена в груб строеж, с външна изолация и мазилка до средата на 2014 година. През периода на строителството, след първоначално дадената сума от 10 000 лева, пострадалият И.Й. е изплатил на множество, неравноделни части и на неустановени дати още 90 000 лева. В крайна сметка, до датата на завършване на обекта / средата на 2014 година, на нивото, на което е и сега, Й. изплатил на Д. сумата от общо 100 000 лева. Двамата се били разбрали през времето, докато текло строителството, Д. да не поема монтирането на дограма, както е уговорено в договора, а стойността от 116 000 лева да намалее на 100 000 лева.

През лятото на 2014 година, на строежа пристигнали И.Й. и брат му Й.В.. На свидетеля В. не се харесал обекта и той изказал това, както пред брат си, така и пред Д. и работниците. Развил се спор. С.Д. твърдял, че всичко е направено, съобразно строителните норми, докато И.Й. и брат му оспорвали качеството на строителството. От този момент между тях започнал конфликт.

Строежът бил завършен до ниво «груб строеж», без направени ВиК и Ел. Инсталация, без вътрешна облицовка, без баня, фаянс, терракот и подови настилки /ламинат, паркет/. Й. заявил, че Д. трябва за получената сума да довърши обекта «до ключ». Подсъдимият оспорил, като казал, че подобна уговорка те нямат.

По същото време, съпругата на подсъдимия С.Д., П.Н.заболяла сериозно. Открито й било онкологично заболяване, което налагало спешно лечение, извън област Варна. Николова била настанена за лъчеление в болница «Токуда» в град София. От края на лятото – края на месец август, началото на месец септември /до преди 05.09./ 2014 година, С.Д., заминал заедно със съпругата си за град София, където лечението продължило до края на 2014 година. Съпругата на Д., постъпила в Отделение по лъчелъчение Токуда болница София на 03.09.2014 година и била изписана на 19.12.2014 година. Състоянието на Н. било изключително тежко, което налагало за нея да бъдат полагани постоянни грижи. Тя била трудно подвижна, на инвалидна количка. На практика не можела да се обслужва сама и за нея през целия този период се грижел С.Д.. Дъщеря им, свидетелката Б.Д.не е могла да бъде до майка си и да отмени баща си в тази грижа, тъй като тогава тя е била непълнолетна, ученичка в град Варна и се е налагало след 15-ти септември да се завърне в дома на баба си и дядо си, които тогава са се грижели за нея.

Единствената допълнителна намеса, по отношение на процесния строеж на подсъдимия Д., след момента на завършване на обекта, съвпадащо и с изказаното от гражданския ищец незадоволство от качеството на строителството и от етапа на завършеност, било предложението, което отправил към друго дружество, което да встъпи в договорни отношения с Й., респ. с неговата тъща и да изпълни довършителните работи. До договорка между Й. и тази друга строителна фирма не се стигнало и както се установява, към настоящият момент, строежът е на ниво, съвпадащо с това, до което е изграден от фирмата подизпълнител, договорена от С.Д..

Установява се, че многократно, на неустановени дати, преди месеците септември и октомври 2014 година, подсъдимият С.Д. и гражданският ищец И.Й. са имали срещи. Тези срещи са имали разнороден характер. Първоначално, отношенията им са били с категорично положителен знак, в последствие са се променили драстично. На някои от срещите, са присъствали и трети лица – жената до И.Й., свидетелката А.Д., братя на Й., подсъдимите Р.Р. и И.Г.. Не се установява обаче, на нито една от тези срещи, някой да е отправял закани, заплахи, още по-малко такива, описании в диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт.

Не се установява в инкриминирания период, самия подсъдим С.Д. да е имал срещи с гражданския ищец и частен обвинител И.Й., още по-малко да е отправял закани и заплахи.

Не се установява и провеждането на твърдяните в обвинителния акт общо три срещи между тримата подсъдими, на които срещи, С.Д. да е указвал или да е нареждал на другите двама да притискат, увещават, заплашват и т.н. И.Й. да поеме имущественно задължение с подписване на запис на заповед или да прехвърли собствеността на МПС.

По отношение на саммите МПС се установява, че те са върнати на собствениците, със съдействие на полицията, но не се установява, преди това С.Д. да е отказвал доброволно да върне превозните средства. По отношение твърдения и подаден сигнал за обсебване е налице отказ от образуване на наказателно производство в РУ – Девин.

Не се установява през месеците септември и октомври 2014 година, подсъдимите Р.Р. и И.Г. да са посещавали заложната къща на И.Й., на които срещи да са опитвали да принудят И.Д.Й. да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ «Запис на заповед», нито пък се установява да са го заплашвали с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!». Нелогично би било дори да се очаква, да може да бъде установено, че двамата подсъдими са извършили буквално едни и същи действия, изричайки буквално едни и същи думи при срещите си с Й..

 

По отношение на конкретната дата, по последния пункт на обвинението – 04.11.2014 година, се установява следното:

 

Сутринта на 04.11.2014 година, около 10,00 часа, пострадалият И.Й. отворил Заложната къща. На работа бил свидетеля Т.П.. На тази дата бил рожденият ден на брат му, свидетелят А.В.. В. дошъл до заложната къща и заедно с И.Й. отишли да хапнат някъде.

В това време, две непознати лица влезли в заложната къща и попитали за И.Й.. Служителят на заложната къща, свидетеля П. им казал, че е излязъл. Двете лица поискали той да се обади на Й. и да го повика в обекта. П. се обадил на Й. и го повикал. Й., заедно със свидетеля А.В. се върнали в заложната къща. Двете непознати лица ги очаквали на двора. Едното се приближило към слизащия от колата И.Й. и му нанесъл няколко удара, първо с юмруци, а в последствие и с крак. Другото непознато лице отишло към свидетеля А.В., взело му телефона, за да не може да звъни на полицията и го хвърлило в клетка на куче. Първият непознат, хванал И.Й. и го вмъкнал в помещението на «Заложната къща», където продължил да му нанася побой. Служителят Т.П., излязъл навън и се обадил на друг един от братята на Й. – свидетеля М.В.. М.В., стопанисва площадка, където продава дърва за огрев, залепена до двора на заложната къща и дошъл доста бързо. Пристигналият в помещението на «Заложната къща» свидетел М.В. попитал биещия непознат, защо бият брат му, при което получил удар от същото това лице.

След като нападателите напуснали «Заложната къща», И.Й. бил транспортиран до полицията и до ЦСМП, където последователно пуснал жалба и му била оказана медицинска помощ. В жалбата до полицията, И.Й. посочил, че е бил нападнат и пребит, без да посочва от кои лица.

След инцидента, той не е водил разговори с никой от тримата подсъдими.

Това са фактите, установени в съдебната фаза на процеса. Същите се утановяват след подробен и обективен анализ на събраните в производството писмени и гласни доказателства.

ІІ. Относно доказателствата:

 

Доказателствата са писмени и гласни.

 

В съдебна фаза на производството са изслушани показанията на свидетелите И.Д.Й., М.Д.В., А.Д.В., Т.М.П., Д.Д.Й., А.С.Д., К.С.С., Й.Д.В., К.К.К., П.С.К., Б. С. Д., В.Н.Ц., К. М. Т., И.Н.И., Н.К.Н., И.В.Й. и Я.Д.К..

Показанията на тези свидетели, с оглед на обстоятелствата, които изнасят могат да бъдат обособени в четири групи:

В първата група, могат да бъдат включени показанията на свидетели, които в една или друга степен подкрепят твърденията, изложени и в обвинителния акт. Към тази група могат да бъдат съотнесени показанията на свидетелите И.Д.Й., М.Д.В., А.Д.В., Т.М.П., Д.Д.Й., А.С.Д., Й.Д.В. и К.К.К..

Във втората група следва да бъдат включени показанията на свидетелите, подкрепящи защитната позиция на подсъдимия С.Д.. Към тази група могат да се отнесат показанията на свидетелите, К.С.С., П.С.К., Б. С. Д. и В.Н.Ц..

В третата група са показанията на свидетелите, очертаващи и защитната позиция на подсъдимия Р.Р.. Такива са показанията, дадени от свидетелите К. М. Т., И.Н.И. и Н.К.Н..

В четвъртата са показанията на свидетелите, подкрепящи обясненията на подсъдимия И.Г.. Такива са показанията на свидетелите П.С.К., И.В.Й. и Я.Д.К..

В рамките на съдебното следствие и тримата подсъдими дадоха обяснения, макари частични, които съдът цени, съобразно значението им за разкрИ.е на обективната истина – като равнопоставено гласно доказателство, но и като защитна позиция, на която те имат гарантирано от закона право.

В рамките на досъдебното производство са изготвени две съдебни експертизи – медицинска, установяваща нараняванията на гражданския ищец и техническа, направена въз основа на веществено доказателствено средство – диск с видеозапис, предаден от гражданския ищец на органите на досъдебното производство.

Ангажирани са и множество писмени доказателства, част от които представени в съдебната фаза на производството и които съдът ще обсъди по-долу, във взаимовръзка с останалите доказателства в процеса. Съдът ще кредитира и протоколите от извършени процесуално – следствени действия, в рамките на досъдебното производство.

 

ІІ.1. Анализ на доказателствата, установяващи «предисторията»:

 

Обстоятелството, че между свидетелката Д.Д.Й. и подсъдимият С.С.Д. е сключен договор за изработка, при който последният е приел да изгради къща, срещу сумата от 116 000 лева, без ДДС се установява на първо място от представеното още в рамките на досъдебното производство копие на такъв договор, а в последствие и от представените два договора, имащи близко, но не напълно идентично съдържание. Независимо от известните различия, от тези писмени документи, може да се направи категоричният извод, че на 17.06.2013 година между посочените две лица е сключен договор, при който подсъдимият Д. е приел горното, при РЗП на обекта 315 кв.м.

За да приеме точно тази квадратура, настоящият състав коментира освен договорите, в единия, от които изглежда допълнително и незнайно от кого е нанесена известна промяна, /именно с изписване на РЗП 315 кв.м./, така и показанията на гражданския ищец, но и обясненията на подсъдимия Д., които по отношение на тази квадратура съвпадат.

Видно, както от копието, намиращо се в кориците на досъдебното производство, така и от двата варианта на договор, представени в рамките на съдебното следствие, върху договорите подписи е полагал единственно изпълнителя - С.Д.. И макари да не можем да говорим за «достоверна дата», по смисъла на закона, то отразяването на такава /17.06.2013 година/, на гърба на единия от договорите, на ръкописно оформена разписка за получаване на сумата от 10 000 лева, като авансово плащане за бъдещото строителство, при липсата на възражения от страните или при липса на различие в изнесени от свидетелите показания, може в достатъчна степен да ни наведе на извод, че именно на тази дата е сключен и процесният договор.

В обстоятелствената част на обвинителния акт на две места е посочено, че авансово е била платена сума от 100 000 лева. Това твърдение на прокурора не се установи. Анализирайки доказателствата, можем да приемем за безспорно установено, че всъщност сума в размер 10 000 лева е била авансово заплатената от Й. на подсъдимия Д. на датата 17.06.2013 година. Като се съобрази признанието на самия подсъдим, че е получил изцяло до датата на приключване на работата по строежа, пълния размер на уговорената /след промяна на първоначалната/ сума, може да се приеме, че по този договор от свидетелката Д.Й., респ. От гражданския ищец И.Й. на Д. е заплатена в рамките на година, при разсрочено изплащане общо сума от 100 000 лева.

Безспорно е и обстоятелството, че по препоръка на Д., но със съгласието на Й. първоначалният замисъл, къщата да бъде изградена монолитно от тухли е бил променен на «панелен строеж», което е наложило и промяна на проекта, както и обстоятелството, че по време на работа по обекта между двамата е възникнало съгласие уговорената сума като стойност на обекта, от 116 000 лева да намелее до 100 000 лева, а Д. да не поема ангажимент по доставка и монтаж на дограма.

Не възникна спор и относно това, че почти непосредственно след сключване на договора, или по-скоро след снабдяване с необходимите строителни документи, Д., ползвайки подизпълнител – дружеството ***ЕООД е предприел изпълнение по договора за изработка.

Не се спори и относно това, че в началото, работата е вървяла изключително бързо и изглежда и двамата са били доволни от взаимното си сътрудничество.

Както подсъдимият Д. в обясненията си, така и свидетелят И.Й. изнасят идентични обстоятелства, касаещи това, че гражданският ищец е осигурил процесните МПС за нуждите на строителството, т.е. предал ги е на Д. «за послужване», без да е уговаряна някаква наемна цена и без да е уговаряно последващо прехвърляне на същите на самия Д. или на друго лице. Апропо, установява се, че тези превозни средства не са били собственост на И.Й. и той не е разполагал с възможността да ги прехвърли свободно, но това обстоятелство е извън предмета на доказване.

От обясненията на С.Д., от показанията на свидетеля К.С., технически ръководител на обекта, както и от показанията на свидетеля В.Ц., се установява, че към началото на лятото на 2014 година, процесният обект е бил завършен в «груб строеж», с монтиран покрив и при квадратура, отговаряща на договорената – 315 кв.м. Това до известна степен личи и от приложения по делото в рамките на съдебното следствие снимков материал. Няма никакво съмнение, че строежът е изграден единственно като «груб» такъв, без специфичните довършителни работи.

По отношение на тези «довършителните работи», възниква във времето и спора между двамата бивши приятели – С.Д.И.Й., именно по отношение на тях, възникна и първият от споровете в съдебното производство – дали С.Д. се е задължил с това да изпълни тези довършителни работи и да предаде жилището «до ключ», или не.

В договора за изработка е посочено буквално следното: «….- изкоп, основи, кофраж, полагане арматура и залИ.е на бетон, изграждане на колони и две плочи, изграждане на външни стени с топло и шумо изолация, изработка и монтаж на ПВЦ дорама със стъклопакет, монтаж на Ел. и ВиК инсталация, в чертите на сградата, изграждане на таванско помещение, върху втората плоча…». Като се направи отметката, призната и от двете страни, че монтирането на дограма е отпаднало по взаимно договаряне, то следва да се приеме, че в договора, липсва уговорка за изработване на довършителните работи и съответно предаване на жилището «до ключ», каквито твърдения се направиха от гражданския ищец, т.е. липсва уговорка жилището да е шпакловано, боядисано, да са налепени плочки, да е монтиран ламиниран или дървен под и т.н. Установява се, че обекта е изграден до ниво, отговарящо на общите критерии, зададени в самия договор.

По отношение на твърденията на гражданския ищец и на част от останалите свидетели, че построеното не е отговаряло на строителните изисквания, че строежът е некачествен и изисква сериозна промяна, в производството доказателства не са събирани. Налице са единственно разнородните показания на гражданския ищец И.Й., на неговия брат свидетеля М.В. от една страна и обясненията на С.Д. и показанията на свидетелите К.С. и В.Ц., от друга. Тези обстоятелства също не са пряко съществени за предмета на доказване, но имат своето значение за установяване на обективната истина и най-вече за това, какви са причините за влошените между Й. и Д. отношения.

Тук възникна и вторият спор между гражданският ищец и първия подсъдим. И.Й. твърди, че подсъдимият Д. му е поискал за вече извършената работа да му заплати известна сума пари, която и до края на съдебното следствие, Й. не пожела да уточни, спирайки се на суми между 20 000 и 36 000 лева. Противно на това, подсъдимият твърди, че всъщност е получил пълния размер на уговорената сума от 100 000 лева, но неговия възложител е претендирал в рамките на тази сума да бъде извършено повече от вече построеното.

Съдът, анализирайки доказателствата приема за достоверно, че влошаването в отношенията е продиктувано единствено от желанието на Й., в рамките на изплатената сума от 100 000 лева, да бъдат направени и довършителните работи по къщата, а не твърдяното от Й., че Д. му е искал допълнителни суми за вече изпълнените строителни работи.

Съдът приема това, позовавайки се не само на обясненията на подсъдимия Д., но и на показанията на свидетелите К.С. и В.Ц.. Действително, обясненията на подсъдимия следва да бъдат коментирани на първо място като защитна позиция, на която той без съмнение има свободното право, но освен това, те са и доказателствено средство, имащо пълноценно доказателствено значение, особенно, когато са подкрепени от други, убедителни доказателства, каквито са показанията на свидетелите К.С. и В.Ц.. Последните двама свидетели, към датата на депозиране на показанията, могат да бъдат обективно възприети като «незаинтересовани». Те не са нито в роднинска, нито в приятелска, а през последните години не са и в служебна или субординационна зависимост от Д.. За разлика от тях, заинтересоваността на И.Й. е очевидна. Той е граждански ищец, има имуществена претенция, която извън предмета на това дело, излиза и извън рамките на обвинението, в смисъл, че той поддържа твърдение, че всъщност, неговият строеж не е завършен до степента, която той е очаквал. Заинтересоваността на брат му също е видима. Освен, че силно личи връзката на семейна близост между всички, разпитани в производството братя, то по отношение на свидетеля В., се установява, че той се занимава и със строителство и е напълно логично да                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               е проявил субективен негативизъм към извършеното срещу заплащане от друг, което да речем, и той е могъл да изпълни, отново срещу заплащане. В тази връзка, настоящият състав приема, че крайъгълният камък, довел до влошаване на отношенията между тези двама, бивши приятели е неизпълненото желание на И.Й. да получи обекта във вид, годен за живеене. В подкрепа на това са индиректно и показанията на неговата «тъща», както и неговите показания за това, че те са задлъжняли, че трудно са събрали парите, че са теглени заеми, че дори злощастният строеж е довел до развода на Д.Й. със съпругът й. Все обстоятелства, които са нагнетявали допълнително напрежението.

В следващите редове, съдът ще анализира доказателствата, във връзка с конкретиката на обвинението.

II.2. Анализ на доказателствата, касаещи обвинението на подсъдимите Р.Б.Р. и И.Е.Г.

 

По отношение на подсъдимите Р.Б.Р. и И.Е.Г. са повдигнати обвинения  за престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като съизвършители и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашили с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, двамата, в съучастие като съизвършители и в съучастие с подсъдимия С.С.Д. /подбудител/ с цел да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашили с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършители и в съучастие със С.С.Д. /подбудител/ с цел да принудят И.*** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашили с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, двамата в съучастие като съизвършители и в съучастие със С.С.Д. /подбудител/, с цел да принудят И.*** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашили с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен.

Доказателствата, подлежащи на анализ, досежно установяване на обективната истина и конкретно, участието на тези двама подсъдими, във вменената им престъпна дейност са на първо място показанията на свидетелите И.Д.Й., М.Д.В., А.Д.В., Т.М.П., Д.Д.Й., А.С.Д., К.С.С., Й.Д.В., К.К.К., П.С.К., Б.С.Д., В.Н.Ц., К. М. Т., И.Н.И., Н.К.Н., И.В.Й. и Я.Д.К.. На анализ подлежат и останалите доказателства - обясненията на обвиняемите, писмените доказателства, съдебно – медицинската и съдебно – техническата експертизи, приобщения към материалите по делото видеозапис, писмените доказателства, протоколите от извършените процесуално – следствени действия.

Свидетелските показания, които могат да бъдат определени, като такива, подкрепящи обвинението, повдигнато на подсъдимите Р. и Г. са тези, дадени от И.Д.Й., М.Д.В., А.Д.В., Т.М.П., Д.Д.Й., А.С.Д., Й.Д.В. и донякъде К.К.К..

Показания, които изключват директно вината на подсъдимия Р. и то конкретно за обвинението, касаещо дата 04.11.2014 година са тези на свидетелите К. М.Т., И.Н.И. и Н.К.Н.. Същите индиректно изключват и участието на подсъдимия Г. в деяние, осъществено на тази именно дата.

Показанията, които директно изключват вината на подсъдимия И.Г. за инкриминираното деяние с дата 04.11.2014 година, са тези на свидетелите П.С.К., И.В.Й. и Я.Д.К., които пък показания, преценени логически индиректно говорят за това, че и подсъдимия Р. не е съпричастен към престъплението, за което е обвинен на тази дата.

Показанията, които индиректно изключват вината на двамата са тези на свидетелите Б.С.Д. и В.Н.Ц..

 

За да бъде извършен правилен анализ на доказателствата, те следва да бъдат обсъждани във връзка с отделните пунктове на обвинението, повдигнато на тези двама подсъдими, очертано като продължавана престъпна дейност.

 

II.2.1. Анализ на доказателствата, досежно обвинението, касаещо действия, извършени през месеците септември и октомври 2014 година:

 

В показанията си, гражданският ищец И.Д.Й. твърди, че след като С.Д. приключил работа на обекта, той първоначално предал по Р.Р. или И.Г. „едни бележки“, в които били отразени довършителните работи по къщата и тяхната цена. Общата стойност била 20 000 лева и прехвърляне на товарният и лекият автомобил, дадени при започване на строежа. Твърди, че това е станало в „Заложната къща“ в град Девня.   На тази среща не е имало заплахи и закани, просто бил приканен „да си помисли“. Впоследствие, гражданският ищец твърди, че срещите са продължили и че са били „многократни“, повечето от тях с подсъдимите И. и Р., като на два – три пъти е присъствал и С.Д.. Твърди също, че сумата, която вече са искали е била 36 000 лева, както и че след тези два – три пъти, когато при него са идвали и тримата подсъдими, са започнали да идват само подсъдимите Р. и И., които при едно от посещенията са го карали да разписва „някакви записи на заповед“, но че не е гледал колко записи на заповед са били, но знае, че там е била отразена сумата от 36 – 37 000 лева, с която той да се задължи. Гражданският ищец свидетелства, че когато отказал да разпише записа / записите на заповед „е имало заплахи“, цитат: „… Ще те пребия, ще те смачкам“, като уточнява, че от С. са били тези заплахи още при първото идване. Твърди също, че впоследствие и Р. и И. са отправяли заплахи, цитат: „….Ще те пребием, знаем къде живееш, данъчни щи пратя, знаем къде живееш. Знаеш, че никой не се оправил с мен и ти няма да се оправиш…..“. Такива са показанията на гражданския ищец и частен, обвинител, които могат да бъдат съотнесени към фактите, касаещи обвиненията за извършване на действия по неговото изнудване от подсъдимите Р.Р. и И.Г.. Съдът намира, че тези показания не установяват по несъмнен и категоричен начин обстоятелства, сочещи на това, двамата да са осъществили твърдяните от прокуратурата и частното обвинение действия през месеците септември и октомври 2014 година.

Към материалите по делото бяха приобщени и показанията на този свидетел / граждански ищец, дадени в хода на досъдебното производство и нито в показанията, изложени непосредствено в рамките на съдебното следствие, нито в тези, приобщени по реда на чл. 281 НПК, не се откриват конкретни, изнесени от И.Й. факти, покриващи в достатъчна степен тези, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Гражданският ищец говори твърде общо. Твърди, че по отношение на него са изказвани заплашителни изрази, твърде различаващи се от тези, посочени в обвинителния акт. Според този свидетел, двамата подсъдими / Р.Р. и И.Г./ са му отправяли следните заплахи: „….Ще те пребием, знаем къде живееш, данъчни щи пратя, знаем къде живееш. Знаеш, че никой не се оправил с мен и ти няма да се оправиш…..“, докато според обвинението изразите, с които е бил заплашван И.Й. са: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!». Действително, не е логично да очакваме, един свидетел да е в състояние да пресъздаде в абсолютна точност използваните срещу него заплашителни изрази, пет години, след евентуалното им изказване, но това съвсем не означава, че е приемливо за нуждите на процеса, и с оглед необходимостта от прецизно доказване на основни елементи от състава на престъплението да се пренебрегне едно такова съществено несъответствие. Още повече, този свидетел твърди, че повечето от заплахите са били отправени лично от С.Д., каквото обвинение всъщност по делото няма. Гражданският ищец не можа до края на съдебното следствие да уточни каква именно сума е търсена от него – 20 000 или 36 000, или пък 37 000 лева. Самият свидетел употребява в показанията си израза «фрапантно разминаване» /говорейки за това, че Д. е искал допълнителна сума за довършване на обекта/, и именно такова - фрапантно разминаване е налице при твърденията му за търсената сума 20 или 37 000 лева, което разминаване създава едно напълно обективно съмнение в достоверността на неговите показания.

Дори и да пренебрегнем вътрешната противоречивост в показанията на И.Д., която откриваме, включително и при проведени между него и подсъдимите, както и между него и други свидетели очни ставки /сред които и очната ставка с неговата тъща свидетелката Й./, дори да пренебрегнем и факта, че този свидетел е граждански ищец и частен обвинител, имащ пряк интерес от това, подсъдимите да бъдат осъдени, то фактът, че неговите твърдения не намират подкрепа в нито едно от показанията на останалите свидетели, които условно можем да наречем «подкрепящи обвинителната теза» е достатъчен да обоснове изключване на тези показания от кръга на кредитираните доказателства, досежно установяване обективната истина за ролята на подсъдимите Р. и Г. в дейността през месеците септември и октомври 2014 година.

В показанията си, свидетелите М.Д.В., А.Д.В., Й.Д.В., и тримата братя на гражданския ищец И.Й. не изнасят факти за случаи, при които да са възприели подсъдимите Р.Р. и И.Г. да са заплашвали техния брат – гражданския ищец.   

Подобни твърдения не намираме и в показанията на свидетеля Т.М.П., който е бивш служител в «заложната къща», стопанисвана от семейството на И. Й..

Свидетелката Д.Д.Й., майка на жената, с която живее на семейни начала и която е договаряла, макари опосредствано със С.Д. твърди, че никога не е присъствала на случаи, при които подсъдимите, включително и самия Д. да са заплашвали нейния «зет».

Почти в същата насока са и показанията на свидетелката А.С.Д.. Тази свидетелка говори общо, като от разпита й се разбира, че изнася факти, които е научила от разказите на нейния мъж. Еднократно е виждала Р. и Г. да идват при мъжа й, но не е присъствала на разговора между тях.

Свидетелят К.К.К., на практика не допринася с нищо за изясняване на обективната истина, доколкото той просто заявява, че е видял веднъж подсъдимите Р. и Г. да посещават «заложната къща», но тогава самия К. си е тръгвал от там. Само по себе си, посещението на «Заложната къща», при липсата на други доказателства, не може да обективира извод за това, че намеренията на двамата подсъдими са били престъпни, още по-малко да доведе извод, че те са осъществили подобни намерения.

Като изключим всичко изложено и в допълнение е справедливо да се посочи, че е по-скоро нелогично да се очаква въобще да е възможно доказване при ползваната в обвинителния акт формулировка, тъй като и за двата месеца – септември и октомври 2014 година, обвинението е приело, двамата подсъдими да се заплашили гражданския ищец, използвайки буквално едни и същи изречения. Това е по-скоро житейски невъзможно, особено като се има предвид, че твърдяното да е изречено, не представлява изброяване на точни данни, изискващи предварително, детайлно обмисляне и подготвяне на конкретни изрази, а изрази, имащи по-свободно текстово значение.

Обобщавайки, съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява, двамата подсъдими /Р.Р. и И.Г./, през месеците септември и октомври 2014 година, да са заплашвали, по какъвто и да било начин, с насилие, с противозаконно действие срещу ближни или с унищожаване на имущество, гражданския ищец И.Д.Й..

 

II.2.2. Анализ на доказателствата, във връзка с обвинението за извършени действия по изнудване на дата 04.11.2014 година:

 

Според обвинението, на 04.11.2014 година, двамата подсъдими, в съучастие като съизвършители, с цел да принудят И.*** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, посетили «заложна къща», в която работел или по-скоро стопанисвал, чрез друго лице, където го заплашили с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д., както и му причинили лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен.

По този пункт на обвинението се доказва единствено, че И.Д.Й. е претърпял лека телесна повреда и то описаната в обвинителния акт. Видно от приетата като писмено доказателство, съдебно – медицинска експертиза, изготвена в рамките на досъдебното производство и кредитирана от този състав на съда, И.Д.Й. е получил кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. обусловили лека телесна повреда.

Не се установява обаче по какъв начин е причинена тази лека телесна повреда.

Не се установява по несъмнен и категоричен начин и от кого са причинени уврежданията.

По отношение на станалото на 04.11.2014 година, в производството са събрани две групи, напълно противоречащи си доказателства. Задачата на съда бе да прецени коя от двете групи да кредитира и коя не. Основна роля  имат без съмнение показанията на свидетелите, но решението, на която група свидетелски показания да бъде дадена вяра, съдът взе след анализ и на останалите доказателства, които образно казано, натежаха върху везната, на страната на защитните тези на двамата подсъдими.

На едната страна на везната са показанията на гражданския ищец И.Д.Й., на неговите братя, свидетелите А.Д.В. и М.Д.В., както и на свидетеля Т.М.П., които твърдят, че на посочената дата над Й. е нанесен побой, целящ той да се лиши от свое имущество и да поеме парично задължение.

На другата страна на везната, лежат обясненията на подсъдимите Р.Р. и И.Г., както и показанията на свидетелите К. М.Т., И.Н.И. и Н.К.Н., подкрепящи обясненията на Р. и показанията на свидетелите П.С.К., И.В.Й. и Я.Д.К., които пък показания, подкрепят обясненията на подсъдимия Г..

В показанията си, свидетелят И.Д.Й. разказва, че на 04.11.2014г. отишъл на работа в „заложната къща“ и си отворил в 10.00 часа с Т.П.. Брат му А.В. е имал рожден ден, което е и едната от причините да помни датата. А. му се обадил и казал, че ще мине да се видим. Брат му дошъл и И.Й. се качил при него в колата – бяло Рено „Канго“, като отишли някъде да хапнат. През това време му се обадил Т. от заложната къща и казал: „Р. и И. са тук и те чакат“. Като пристигнали в двора на „Заложната къща“, И.Й. слязъл от колата и тръгнал към Р.Р., който излязъл от заложната къща и тръгнал към него. Като се доближил към него Р.Р. попитал кога ще дава парите на С.. И.Й. му казал, че ако иска С. да дойде. Р. започнал да го удря с ритници и юмруци. И.Й. не му отвърнал и си сложил ръцете на главата. След това се включил и И., но той го ударил един, два пъти. Съборили го на земята и го ритали. Р. затътрил гражданския ищец към самия офис. Т. гледал от прозореца на офиса и е видял всичко. След това влезли вътре, където Р. продължил да го удря, а брат му А. казал: „Престанете, дайте да говорим“ само за да спре боя. През това време идвали хора. Т. излязъл да каже на клиентите да не влизат. И тогава Т. се обадил на брат му, свидетеля М.В., който пристигнал, бързо, докато Р. продължавал го удря. И.Й. твърди, че чул М.В. да задава въпроса: „Защо го удраш?“. И тогава подсъдимия Р.Р. ударил и свидетеля М.В.. Двамата подсъдими продължили да удрят частния обвинител, при което М.В. отново се намесил: „Защо го удряте, той тука няма такива пари, чакайте малко да говорим“, „Дайте ни време за да съберем тези пари, защото ги нямаме в момента“. Думите му постигнали търсения ефект, да накара двамата да се успокоят, те спрели да бият гражданския ищец и си тръгнали.

До голяма степен показанията на И.Й. се подкрепят от тези, дадени от свидетелите А.В. и М.В., братя на гражданския ищец и от тези, дадени от свидетеля Т.П., бивш служител на Й., които с малки изключения, разказват история, силно доближаваща се до тази, разказана от Й..

Принципно, показанията на тези свидетели, както и показанията на гражданския ищец, звучат достатъчно последователно, за да бъдат възприети, при преценката им „на пръв поглед“, като небудещи съмнение за достоверност.

Въпреки това, не може да не се обсъдят на първо място и житейски обусловените причини за повече или по-малко излагане на неистина.

Както по-горе съдът посочи, свидетелят И.Й. е граждански ищец и частен обвинител и неговия интерес от осъждане на подсъдимите е пряк, от него изхожда съмнението за пристрастност, а от там и също логичното съмнение за това, че истината може да бъде изопачена.

Не могат да не бъдат подложени на съмнение за достоверност и показанията на свидетелите А. и М. В., братя на гражданския ищец. Докато даваха показания пролича силната връзка между братята в това семейство, /както сам И.Д. посочи петима братя и две сестри/. Не може да не се отчете и факта, че при първоначалното даване на показания, свидетеля Т.П. е бил в императивна и служебна зависимост от гражданския ищец, а дадените първоначално показания, освен че теоретично са по-пресни и от това следва и по-верни, то те трудно подлежат на последваща промяна, дори и ако са дадени неверни. Роднинските връзки и служебната зависимост, по принцип не могат автоматично да изключат достоверността на показанията, разбира се, но при констатирани противоречия между тях други доказателства, за които такова съмнение липсва, тяхната доказателствена стойност се занижава значително.

От другата страна на везната, тежат обясненията на подсъдимите Р.Р. и И.Г., както и показанията на свидетелите К. М.Т., И.Н.И., Н.К.Н., П.С.К., И.В.Й. и Я.Д.К..

В обясненията си, подсъдимият Р. твърди, че никога не е нанасял побой над гражданския ищец И.Й., че на датата 04.11.2014 година, по времето, когато се твърди да е извършено нападението, той е бил с други общи приятели на рожден ден на свидетеля И.Н.И., че на тази дата не се е срещал с подсъдимия Г. ***. Тези обяснения на подсъдимия се подкрепят от показанията на свидетелите К. М.Т., И.Н.И., Н.К.Н.. Тези свидетели твърдят, че на посочената дата са празнували рождения ден на свидетеля И.И., че са били в определено, конкретно посочено от всеки от тях заведение, в часови период, обхващащ времето, когато от обвинението се твърди Р. да е нанесъл побой над гражданския ищец. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели, на първо място, защото същите изложиха в логичен порядък, взаимонепротиворечиви факти. Показанията на тези лица са дадени след, като те в качеството на свидетели са предупредени за наказателната отговорност, която носят при затаяване на истина или изнасяне на неверни факти и при липсата на данни, които да навеждат съмнения в тяхната обективност, съдът може единствено да приеме показанията им за достоверни. От тях се установи се, че посоченият свидетел е имал рожден ден на дата 04.11.2014 година, както и че останалите двама свидетели, както и подсъдимият Р. са празнували заедно с него и заедно с други, неустановени лица. Били са на място, твърде отдалечено от «заложната къща» в град Девня и във времеви отрязък, през който се твърди, че Р. е извършвал изнудване над И.Й..

Подобна е и ситуацията, касаеща обвинението на И.Г.. В обясненията си, този подсъдим твърди, че на въпросната дата – 04.11.2014 година е бил дежурен на работа, в хотел «*.», в к.к. «Св.Св. К. и Е.». В рамките на съдебното следствие бяха разпитани свидетелите П.С.К., И.В.Й. и Я.Д.К.. Първият от тях, служебен ръководител на И.Г., заяви, че Г. е бил на работа по трудово правоотношение, с работодател, фирма «*», че е изпълнявал длъжността «Началник на охраната» на хотел «*», както и че не е имал правото да работи по друго трудово или гражданско правоотношение с друг работодател. Тези показания на свидетеля се подкрепят от изисканата и приложена справка от НОИ, от която е видно, че действително, на инкриминирания период, подсъдимия И.Г. е работил по трудово правоотношение при посочения работодател.

В показанията си свидетелят И.В.Й. твърди, че е бивш колега на подсъдимия Г., че на дата 04.11.2014 година са били на работа с него, като дежурна охрана в посочения хотел в к.к. «Св.Св. К и Е».

Свидетелят Я.Д.К. в показанията си, подкрепя твърденията на подсъдимия Г. като в детайли описва ситуация, в която на дата 04.11.2014 година е занесъл обяд на Г. на работното му място, което Г. не е могъл да напуска.

Показанията на тримата свидетели могат да бъдат кредитирани, като взаимодопълващи се, като звучащи логично и не будещи очевидно съмнение. И тримата свидетели, освен приятелски отношения, при втория и третия и близко познанство при първия свидетел с подсъдимия Г., други връзки не се установяват, което при наличието на угрозата за носене на наказателна отговорност при невярно свидетелстване, изключва съмнението в достоверността на показанията им.

Нещо повече, верността на показанията на последните двама свидетели се подкрепя и от приложените още в рамките на досъдебното производство трудов договор, от който е видно, че Г. действително е работил във въпросното дружество, на посочената позиция, както и Справка, издадена от дежурството «*, от която е видно, че на дата 04.11.2014 година /том 2, л. 144-145 от ДП № 385 / 2014 г./, подсъдимия Г. е бил отразен като дежурен по охраната на посочения хотел.

Обвинението, касаещо датата 04.11.2014 година се позовава и на приобщения към веществените доказателствени средства електронен диск, материализиращ видеозапис. За този видеозапис, обвинението, частно и държавно твърди, че е направен на инкриминираната дата 04.11.2014 година и че отразява събитията, случили се на същата дата в «заложната къща» с пострадалия И. Д.Й. и отразени в обвинителния акт. В хода на досъдебното производство е изготвена техническа експертиза, чието заключение, при гледане и на самия видеозапис в присъствието на страните, бе прието от съда.

Вещото лице заяви, че не може да бъде категоричен за датата и часа, на които е правен записа, доколкото DVR генерира дата, според предварителната настройка за час и дата, т.е. при липсата на категорични данни за начина на настройка, не може да се приеме с категоричност, че записа отразява събития, станали на дата 04.11.2014 година и то в твърдяния времеви отрязък.

Настоящият състав не намира, произведения видеозапис, дори и косвено да доказва участието на подсъдимите Р. и Г. при осъществяване на деянието на посочената по-горе дата.

На първо място, липсата на достоверна дата изключва възможността да се приеме за установено по канегоричен начин, че заснетото отразява събития, станали на тази дата. Напълно възможно е това да е случай от съвсем друг момент, още повече, че видеозаписа е предаден на органите на разследването от самия пострадал, ден след инцидента, който, както и по-горе съдът посочи има интерес от изопачаване на определени факти.

Дори и да приемем, че записа, действително е направен на дата 04.11.2014 година, то друго обстоятелство не може да бъде подминато.

По делото не е правена и лицево-идентификационна експертиза, която да даде заключение, относно това кои са лицата, отразени на видеозаписа. Липсата на такава, дава основание на съда да изключи от кръга на доказателствата, установяващи участието на Р. и Г. в описаното събитие въпросното веществено доказателствено средство.

Обвинението направи опит да запълни доказателствената празнота, позовавайки се на направеното, по отношение на подсъдими разпознаване, от свидетеля Т.П..

Действително, в рамките на досъдебното производство /ДП 385/2014 година/ е налице извършено на 31.05.2016 година разпознаване по снимков материал с разпознаващ, свидетеля Т.П. и обекти на разпознаване снимки, сред които и такива на подсъдимите Р. и Г..

В пледоариите си „по същество“, защитниците на подсъдимите Г. и Р., релевираха аргументи за недостоверност на резултата от коментираните разпознавания, направени по реда на чл. 171, ал.4 НПК, по снимки, поради опорочаването му. Принципно разпоредбата на чл.171, ал.4 от НПК допуска извършване на разпознаване по снимки, но в конкретният случай това разпознаване не е извършено по предвидения процесуален ред, позволяващ проверка за законосъобразност, което препятства установяване на нужната идентичност относно посоченото от пострадалата лице. В разпоредбата на чл. 171, ал. 4 НПК е предвидено изключение от общите правила за извършване на разпознаването, като законодателят е допуснал осъществяването на това действие да стане чрез показване на снимка на лицето за разпознаване. Доколкото това представлява изключение от предвидения процесуален ред, законодателят е поставил условие разпознаване по този начин да може да бъде извършено, само ако е невъзможно показването на самото лице или предмет. Тази невъзможност трябва да бъде обективно съществуваща и основана на наличните по делото материали. Това предполага дейност на органите на досъдебното производство по установяване на лицето и осигуряването му за разпознаване, и едва след изчерпване на процесуалните възможности за това – да се пристъпи към разпознаване по снимки. Съдебната практика приема, че отсъствието на такава дейност винаги ще води до съмнения относно проведеното разпознаване по снимки и преценка на решаващия орган дали да го ползва при вземане на решението си. В горния смисъл в Р.№367/2011 г. по н. д. 1872/2011 г. II н. о. ВКС е приел, че разпознаването по снимки не е съобразено със закона, тъй като името и адресът на подсъдимия са били известни на органите на досъдебно производство, но по делото няма данни да е изпращана призовка, лицето да е издирвано или да са правени други опити за осигуряването му за разпознаването. Направен е извод, че не е налице предпоставката, позволяваща изключението по ал. 4 –да не е възможно да се покаже самото лице. По същия начин са интерпретирани и фактите в Р. 163/2010 г. по н. д. 668/2010 г. III н. о. ВКС. Преценено е, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при провеждане на разпознаването по снимки, тъй като по делото е установено, че в момента на извършване на действието подсъдимият не се е намирал в града, а действието е извършено при условия на неотложност; а съгласно Р. 404/2012 г. по н. д. 1245/2012 г. III н. о. ВКС – тъй като лицето не е било намерено на установения адрес и не е било възможно призоваването му, е налице невъзможност да бъде показано лично. Съгласно практиката на ВКС, винаги когато е било възможно извършване  на разпознаването по ал. 2 на чл. 171 от НПК, но въпреки това то е проведено по снимки, ще е налице съществено нарушение на процесуални правила.

Извършените действия по предхождащото снимково разпознаване опорочават извършеното последващо разпознаване, като само наличието на това основание е достатъчно, за да се констатира порочност в процесуално-следственото действие и събраните, чрез този способ доказателства да бъдат изключени от доказателствената маса. Констатираните пропуски, рефлектират върху резултата, тъй като в случая, от страна на разследващите е било допуснато нарушение, при използване на този процесуален способ, свързано с това, че е предприето разпознаване по снимков материал, а не лично разпознаване при условие, че лицата, чието разпознаване е било целяно са били установени и е могло да бъдат доведени за извършване на това процесуално следствено действие. Т.е., доколкото разпознаването по снимки представлява изключение от предвидения процесуален ред, законодателят е поставил условие разпознаване по този начин да може да бъде извършено, само ако е невъзможно показването на самото лице или предмет. Тази невъзможност трябва да бъде обективно съществуваща и основана на наличните по делото материали. Това предполага дейност на органите на досъдебното производство по установяване на лицето и осигуряването му за разпознаване. Едва след изчерпване на процесуалните възможности за това може да се пристъпи към разпознаване по снимки. Отсъствието на такава дейност винаги води до съмнения относно проведеното разпознаване по снимки.

Съмнението се засилва, когато е налице единствено разпознаване, без други обвинителни доказателствени източници - т.е. такива, потвърждаващи направеното разпознаване. 

В обобщение, съдът приема, че липсват убедителни доказателства, двамата подсъдими – Р. и Г. да са лицата, нанесли побой над И.Й. на дата 04.11.2014 година.

 

II.3. Анализ на доказателствата, касаещи обвинението на подсъдимия С.С.Д.:

 

Подсъдимият С.С.Д., е обвинен в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година, /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И.*** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, като конкретно е обвинен, че е сторил това през месеците септември, октомври и на посочената дата 04.11.2014 година.

Анализът на доказателствата, касаещ обвинението на подсъдимите Р.Р. и И.Г. е напълно съотносим и към този, свързан с обвинението на подсъдимия Д., доколкото последния е обвинен в подбудителство на първите двама, голяма част от фактите, относими към обвинението на Р. и Г. са относими и към обвинението на Д. и връзката, с оглед предмета на доказване е повече от очевидна.

В допълнение, по отношение конкретното обвинение на С.Д. се налага да бъде направен и следния доказателствен анализ:

Установи се, че между С.Д. и И.Й. е имало срещи, в периода, последващ момента, когато добрите им отношения са започнали да се влошават до края на месец август 2014 година. За такива срещи говори и самия Д., в дадените от него обяснения. За такива срещи, свидетелства и жената на И.Й., свидетелката А.Д.. Не се установява обаче, поддържаното от частното и държавното обвинение, отправяне на закани и заплахи от страна на С.Д. по време на тези срещи. Не се установява и отправянето на такива от другите двама подсъдими в този период. Но дори и да бяха установени такива, те не са предмет на настоящото обвинение и не биха могли да повлияят върху преценката на съда за вината на подсъдимите.

Предмет на обвинението е периода – септември, октомври и до конкретната дата - 04.11.2014 година. Обвинението е за извършено от него престъпление в съучастие, при форма на съучастието «подбудителство». Прокуратурата твърди, а това поддържа и частното обвинение, че подбудителството се изразявало в това, на неустановени дати на месеците септември и октомври и в началото на месец ноември 2014 година, С.Д. да нарежда на подсъдимите Р.Р. и И.Г., да посещават заложната къща на И.Й., където да го принудят да поеме имущественно задължение, подписвайки запис на заповед, в полза на Д. и да прехвърли отново на Д. моторни превозни средства.

В процеса липсва дори и едно косвенно доказателство, от което да може да бъде направен извод за това, че в инкриминирания период подсъдимия С.Д. е постъпвал по подобен начин. Няма доказателства, той да е нареждал, принуждавал или увещавал другите двама подсъдими да правят подобно нещо.

Точно обратното, от доказателствата се установява по несъмнен начин, че С.Д. не е могъл да проведе описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт срещи с Р. и Г., както и не е могъл сам да отправи вербални закани и заплахи в този период, още по-малко да стори това при лични срещи, тъй като такива срещи не са били провеждани, както с другите двама подсъдими, така и с гражданския ищец.

Видно от представените медицински документи – Епикриза, издадена от отделение по лъчелечение при Токуда Болница – София, в периода от 03.09.2014 година до 19.12.2014 година, включително, неговата съпруга П.Б.Н.е била на лечение в посоченото медицинско заведение. От обясненията на подсъдимия Д., от показанията на неговата дъщеря, свидетелката Б.Д.и от показанията на свидетеля В.Ц. се установява, че в този период, този подсъдим е бил постоянно в град София, където е полагал денонощна грижа за тежко болната си съпруга. 

Въведените в обвинителния акт твърдения, че подсъдимият Д. се е срещал с другите двама подсъдими, от които пък се е осведомявал за техните срещи с гражданския ищец и на които срещи ги е инструктирал как да подхождат с Й. са единственно предполагаеми, а предположението в правото е недопустимо.

Свидетелят И.Д.Й., в показанията си твърди, че отношенията му със С. са се развалили от месец септември 2014 година. /Свидетелят казва в показанията си, дадени в съдебно заседание на 10.07.2019 година:»….. от 2014 г., връщаш четири месеца назад и от тогава ни се развалиха отношенията…»/. Съдът допуска, че е искал да каже, «връщаш четири месеца назад от последния месец на 2014 година». Й. твърди също, че при лични срещи в този период на развалени отношения, С.Д. сам и в присъствието на останалите двама подсъдими му е искал сумата от 36 – 37 000 лева., че е повишавал тон, че е удрял по масата и че лично го е заплашвал с думите «Ще те пребия, ще те смачкам».

В показанията си изброява 10 – 15 такива негативни срещи, но не твърди, на която и да е от тези срещи, попадащи евентуално в периода на месеците септември и октомври 2014 година, подсъдимите Р.Р. и И.Г. да са го заплашвали. Не твърди, двамата да са да са опитвали да принудят И.Д.Й. да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ «Запис на заповед», нито пък се установява да са го заплашвали с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!». И съответно не твърди, подсъдимият С.Д. да е изпращал останалите двама подсъдими да му отправят горните заплахи. Твърденията му са единственно за това, че Д. е придружаван от тях, но че е отправял сам заплахи и закани.

В показанията си, останалите свидетели, които могат да бъдат възприети, като такива, подкрепящи тезата на обвинението /държавно и частно/ също не изнасят обстоятелства, сочещи на подобни, извършени  от подсъдимия С.Д. действия.

Свидетелят А.Д.В. в показанията си разказва основно за случая на 04.11.2014 година, докато за отношенията, между подсъдимия С.Д. и неговия брат И.Й. говори твърде малко и общо.  Съдът, анализира в подробности, защо приема, че не са налице доказателства, сочещи на това именно подсъдимите Р. и Г. да са нанесли побой над И.Й. на дата 04.11.2014 година в «Заложната къща» на последния. Това автоматично изключва достоверността на показанията на този свидетел за твърдяните от него факти, свързани с подобен случай. Но дори и да В показанията си споменава, че единият от подсъдимите – Р.Р., на посочената дата казал буквално «Аз 100 пъти ти казах, тези пари на С. трябва да ги дадеш». Твърди, че между подсъдимите Р. и Г. и свидетеля М.В. се е завързал и разговор, при който М.В. им казал, че тези 20 000 лева не могат толкова бързо да бъдат изкарани. Съдът поставя под съмнение, показанията на свидетеля, базирайки се на установените и по-горе при анализа на неговите показания, досежно обвинението срещу подсъдимите Р. и Г. неточности, противоречия с показанията на И.Й., пълно противоречие с показанията на свидетели, ангажирани от защитата и на последно място, близката родствена връзка и очевидната емоционална привързаност между него и гражданския ищец.

С показанията си, свидетелката Д.Д.Й., извън подробностите, които изнесе за «предисторията» в отношенията на С.Д. и нейния «зет», не сподели факти, които да са от значение за разкрИ.е на други съществени компоненти на обективната истина.

Свидетелката А.С.Д. заявява в показанията си, дадени в открито съдебно заседание на 18.09.2019 година, че не е присъствала на срещи между С.Д. и мъжът й, гражданския ищец И.Й., на които срещи Д. да е демонстрирал агрессивно или заплашително поведение. Заяви, че знае от свидетеля И.Й., че е заплашван от С., задето не желае да му дизплати сумата от 36 000 лева, както и че впоследствие, от името на С. с подобни искания са идвали и другите двама подсъдими. Виждала е случай, в който подсъдимите Р. и Г. са идвали в «Заложната къща», но на разговор между тях и мъжът й не е присъствала. Съдът принципно е склонен да даде вяра на показанията на тази свидетелка, но под условието, че тя излага обстоятелства, които са й предадени от свидетеля И.Й., а както по-горе съдът анализира, показанията на този свидетел не могат да бъдат възприети като достоверни, от което следва и извода, че пресъздаването на твърдения, получении от недостоверен източник, прави показанията на пресъздаващия тези твърдения също недостоверни.

По отношение на показанията на свидетелите М.Д.В., Т.М.П. и К.К.К., съдът препраща към анализа им, направен по-горе.

 

III. Относно ПРАВОТО:

 

На основание, направения доказателствен анализ и установеното от фактическа страна, от правна страна могат да бъдат направени следните изводи:

 

Подсъдимите са привлечени за престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6,, във вр. с ал.1 във вр. с чл. 20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за С.С.Д. и престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК за другите двама подсъдими.

 

Основният състав на това престъпление - този на чл. 213а, ал.1 от НК, предвижда наказание за онзи, който с цел да принуди другиго, да се разпореди с вещ или друго свое право, или да поеме имуществено задължение, го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или други противозаконни действия, с тежки последици за него или за негови ближни.

 

 

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват свободата на избор, неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и гарантиращи правото на живот, свободният избор за упражняване правата върху собствеността и разпореждането с нея;

От обективна страна, подсъдимият чрез своите действия въздейства върху поведението и свободния избор на пострадалия, принуждавайки го да извърши неща, със своята собственост и имущество, или да поеме задължение, противни на волята му.

Субект на това престъпление е всяко наказателно отговорно лице.

От субективна страна деянието по чл. 213а може да бъде осъществено само при пряк умисъл, при който дееца съзнава, че жертвата не желае да се разпорежда/поема задължение, предвижда, че у жертвата може да възнникне страх вследствие заплашването и цели възникването на страх.

Престъплението се характеризира с особената си цел – да принуди пострадалия да извърши известни разпоредителни действия или да поеме имуществено задължение въпреки нежеланието

Изнудването е посегателство против собствеността и при него, чрез различни форми на принуда, пострадалият се цели да бъде мотивиран да извърши имуществено разпореждане или поемане на имуществено задължение.

В този смисъл са Решение № 121/05.03.2010г. на ВКС по н.д. № 11/2010г., ІІІ н.о., Решение № 548/09.12.2013г. на ВКС по н.д. № 1772/2013г., І н.о.

Престъплението по чл.213а НК е такова на формално извършване и не е задължително преследваната цел да бъде постигната, респективно имуществената претенция на дееца да бъде удовлетворена. В този смисъл е възприетото с Решение № 13/19.07.2004г. на ВКС по н.д. № 631/2003г., І н.о., Решение № 222/25.05.2010г. на ВКС по н.д. № 159/2010г., ІІІ н.о., Решение № 389/16.10.2012г. на ВКС по н.д. № 1085/2012г., ІІ н.о., Решение № 548/09.12.2013г. на ВКС по н.д. № 1772/2013г., І н.о.. За него е достатъчно резултатът да бъде само цел на подсъдимият, без да се е стигнало до фактическо предаване на исканата, без основание вещ или сума и до действително постигане на последиците, предвид отправените закани по отношение живота и здравето на гражданският ищец и неговите близки и тяхното имущество. Престъплението по чл.213а ал.1 НК е формално и се довършва с осъществяване на целевата принуда, без да е необходимо в резултат на това настъпването на конкретни имуществени вреди за пострадалият. В тази насока са и произнасянията на ВКС с Решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. с докладчик съдията Румен Ненков, с Решение № 5/10.03.2009г. по н.д. № 578/08г. на І н.о. с докладчик съдията Ружена Керанова, и Решение № 222/25.05.2010г. на ВКС по н.д. № 159/10г. на ІІІ н.о., с докладчик съдията Вероника Имова.

Съгласно установената съдебна практика на ВКС с Решение № 172/31.03.2009г. по н.д. № 108/09г. на ІІ н.о. се приема, че спецификата на престъплението “изнудване” по чл.213а от НК сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние, и за това съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на изнудвания, но това не означава, че тези твърдения не подлежат на доказване.

Настоящият състав, извършвайки подробен разбор на доказателствата, достига до изводи за недоказаност на повдигнатите срещу тримата подсъдими обвинения.

 

III.1. Обвинението за извършване на престъплението „изнудване“, при форма на вина „извършителство“ от подсъдимите Р.Р. и И.Г., съдът намери за недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.

 

Не се доказа от обективна страна, двамата подсъдими през месеците септември и октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършители и в съучастие с подсъдимия С.С.Д. /подбудител/ да са заплашили гражданския ищец И.Д.Й., с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!». Не се доказа и на 04.11.2014 година, двамата да са го заплашили с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Не се доказа от субективна страна, двамата подсъдими през посочения период да са преследвали целта да принудят И.*** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ.

Съдът прие на първо място, че липсват убедителни доказателства, включително не намира такива и в показанията на свидетеля И.Д.Й., които да сочат на това, че през месеците септември и октомври 2014 година, двамата подсъдими са извършили описаното в обвинителния акт – да го заплашват, още по-малко с думите, посочени, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в неговия диспозитив. Установява се, че има неизяснени гражданско – правни отношения между С.Д. от една страна и Д.Й., респ. И. Й. от друга, касаещи построяването на семейната къща на последните. Установява се, че при последните срещи между Й. и Д. е имало напрежение, но по никакъв начин не се установява това напрежение да е прераснало в заплахи, които заплахи да са отправяни от подсъдимите Р. и Г., каквото е обвинението.

Дори да приемем, че е имало отправени от Д. или от другите двама подсъдими, претенции, в този период за заплащане на суми, /а такива доказателства липсват/, то не може да се приеме, че това би изпълнило състава на престъпление по чл. 213а НК, тъй като би липсвал субективният елемент, който да покрие субективната страна на подобно престъпление. Само по себи си търсенето на суми, при наличие на неосъществени или накърнени граждански отношения, без липсата на отправена заплаха или насилие и при съзнание за евентуална дължимост, не може да обоснове субективната страна на престъпление.

Не се установи и на дата 04.11.2014 година, двамата да са осъществили от обективна страна състава на престъплението «изнудване». Както и в анализа на доказателствата, съдът посочи, фактите сочат, че двамата са били, по времето, в което се твърди да е извършено деянието на места, различни от «Заложната къща» на И. Д.Й..

 А както по-горе съдът посочи, съвкупността от доказателства – показанията на свидетели, сочещи на това, че двамата подсъдими са били в инкриминирания момент на места, различни от зададеното в обвинителния акт, липсата на убедителни доказателства за това, че на коментирания по-горе видеозапис, лицата, нанасящи побой са именно подсъдимите Р. и Г. и не на последно място, съмнението, което внасят в показанията противоречията в изложеното от гражданския ищец и неговите братя, води към извод за несъпричастност на тези двама подсъдими към инкриминираното деяние на 04.11.2014 година.

 

III.2. По отношение обвинението на подсъдимия С.С.Д., могат да бъдат направени изводи, съвпадащи с тези, формирани и по отношение на останалите двама подсъдими и доколкото, съдът приема за недоказано обвинението срещу двамата подсъдими, възприети от прокуратурата като «съизвършители», то недоказано се явява и обвинението на «подбудителя», доколкото неговото обвинение не може да бъде разглеждано самостоятелно.

Според чл 20. ал. 3 от НК подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.

Подбудителството като форма на съучастие се характеризира с няколко момента от субективна и обективна страна. От обективна страна се осъществява психическо въздействие от едно лице спрямо друго, за да вземе последното решение за извършване на конкретното престъпление като това въздействие може да се изрази в друго престъпление, в случая изнудване; другото лице да вземе решение за извършване на съответното престъпление; като е необходимо мотивираното лице най-малкото да е започнало изпълнението на това престъпление, т.е. най-малко е необходимо да се осъществи опит към съответното престъпление. От субективна страна подбудителството може да се осъществи при пряк или евентуален умисъл, но и при двата случая връзката между подбудител или подбуден е интензивна и дори в повечето случай постоянна.

Неизвършването на престъпни действия от лицата, възприемани като „извършители“ и то подбудени от Д. извършители, автоматично изключва това, самият Д. да е осъществил деянието и то при форма на съучастие „подбудителство“.

Независимо от установената теоретична и практическа невъзможност, Д. да е осъществил деянието, в което е обвинен, съдът в подробности анализира доказателствата, достигайки до извод, че дори и двамата извършители да бяха осъществили състав на престъпление, напр. общият състав на изнудване, то липсват, каквито и да било доказателства, сочещи на това, че самият Д. не е съпричастен.

Най-общо анализът на доказателствата показа, че през инкриминираният период, този подсъдим е бил извън района на област Варна, не се е срещал нито с гражданския ищец, нито с останалите двама подсъдими. Налице са убедителни доказателства, които показват, че през същият период, подсъдимият С.Д. ***, до тежко болната си съпруга, за която на практика сам е полагал постоянни и денонощни грижи и то от първите дни на месец септември /преди 03.09.2014 година/, до средата на месец декември 2014 година.

Всичко това изключва, както възможността, този подсъдим да е осъществил деянието, в което е обвинен, така и друго престъпно деяние, по отношение на гражданския ищец И. Д.Й., за което деяние да носи наказателна отговорност.

 

IV. Крайни изводи:

 

При този разбор на доказателствата, направен във връзка с установените по делото факти и при съобразяване на закона и съдебната практика, съдът прие обвиненията за недоказани, поради което и призна подсъдимите за невиновни по всички пунктове и ги оправда, както следва:

Призна подсъдимия С.С.Д., ЕГН ********** за невиновен в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като подбудител, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, дете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, склонил И.Е.Г. /извършител/ и Р.Б.Р. /извършител/ да принудят И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, поради което и го оправда по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Призна подсъдимия Р.Б.Р., ЕГН ********** за невиновен в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с И.Е.Г. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, поради което и го оправда по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

Призна подсъдимия И.Е.Г., ЕГН ********** за невиновен в това, че в периода от месец септември 2014 година, до 04.11.2014 година /включително/, в град Девня, обл. Варна, при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като да прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, като деянията са били извършени, както следва:

- На неустановени дати, през месец септември 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И.*** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На неустановени дати, през месец октомври 2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди Иван *** да се разпореди, противно на волята си с вещи – 2 броя МПС /товарен автомобил «Нисан Еко Т 135, рег. № *и лек автомобил «БМВ 525 ТДС», рег. № **, като прехвърли собствеността върху тях на С.С.Д. и да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./.

- На 04.11.2014 година, в град Девня, обл. Варна, в съучастие като съизвършител с Р.Б.Р. /извършител/ и С.С.Д. /подбудител/ с цел да принуди И. *** да поеме имущественно задължение в размер на 37 000 лева, като подпише противно на волята си документ, го заплашил с насилие с думите: «Ще те пребием!, Ще те притесняваме!, Няма да те оставим намира!», с увреждане на неговите и на негови ближни имущество: «Ще ти запалим колите и заложната къща на брат ти…» и с друго противозаконно действие – физическа саморазправа с него и негови ближни – съпруга, ете и брат: «Знаем къде живееш, имаш жена и дете!», Ще ти пратя хора! Така няма да оставя тия пари!», като деянието е извършено по поръчение на лице – С.С.Д. и е придружено с причиняване на лека телесна повреда, изразяващо се в кръвонасядане и линейно ожулване на главата и лицето, кръвонасядане и повърхностна разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на лявата буза, контузия на долна интерфалангеална става и долната фаланга на пръста, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извършено е от повече от две лица /Р., Г. и Д./ и единият извършиел – Р. е бил въоръжен, поради което и го оправда по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.3,т.3, алт.2, прдл.1, във вр. с ал.2, т.2, т.4 и т.6, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

 

V. По отношение на гражданския иск:

 

По отношение на предявения от гражданския ищец Иван Д.Й. граждански иск с претенция за репариране на претърпени от него неимуществени вреди, съдът счита, че същият е процесуално допустим, но, разгледан „по същество“ неоснователен /не доказан по основание/, по следните правни съображения:

 

Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения.

В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД.

В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най - общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.

Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта /чл.51 от ЗЗД/. За да може да бъде присъдено обезщетение за такива е необходимо именно установяването на деликт, от който гражданският ищец да е претърпял вреди.

Обуславящата роля на наказателната отговорност, над гражданската, доколкото именно, посредством евентуалното признаване на подсъдимия за виновен за извършено престъпление се установява и наличието на деликт е определяща за основателността, респ. неоснователността на имуществената претенция.

Признавайки подсъдимите за невиновни изцяло, съдът всъщност приема и че не е осъществен деликт, по отношение на ищеца Й., което и логично доведе до пълно отхвърляне на гражданския иск.

 

VІ. По отношение на разноските:

 

С оглед изхода на делото, разноските остават за сметка на този, който ги е направил – държавното и частното обвинение.

 

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: