Р Е Ш Е Н И Е
№ 250 20.06.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на пети юни две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 266 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Община Хасково срещу Наказателно постановление № НЯСС - 113 от 28.02.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива. Твърди се в подадената жалба, че отговорността на Община Хасково била ангажирана за нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, но описаното деяние осъществявало признаците на друг административнонаказателен състав, различен от приложения , като се излагат подробни и конкретни съображения в подкрепа наведените доводи, а именно, че отговорността следвало да бъде ангажирана на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, като несъобразяването с това, водело до несъответствие на наказателното постановление с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, Община Хасково, редовно призовани, не изпращат упълномощен по делото представител.
Административнонаказващият орган – Заместник – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез упълномощен представител, жалбата се оспорва и се заявяват съображения в насока нейната неоснователност, доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в съда, срещу подлежащ на обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 29.11.2017 г., била извършена, от свидетелите М.Е.О., на длъжност „главен инспектор“ в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и К.Г.С., инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН, планова проверка на язовир „с Поземлен имот № 000332, находящ се в землището на с. Клокотница, общ. Хасково, собственост на Община Хасково, съгласно Акт за публична общинска собственост № 1457/13.11.2001 г. в присъствието на лицето М. Ж. А., главен експерт „ИСДУОС“, като представител на собственика на язовира. В хода на проверката, след обхождане от контролните органи, било констатирано, че язовирната стена била „малка язовирна стена“, но същата, както и съоръженията към нея не били оборудвани с елементи на контролно – измервателна система /КИС/. Нямало изградени задължително необходимите елементи от КИС, съгласно изискванията на чл. 174, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата безопасност на язовирните стени и съоръженията към тях, а именно: геодезическа мрежа за следене поведението на язовирната стена; нивомерно устройство за измерване на водното ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена, нямало и нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. За резултата от проверката бил съставен Констативен протокол № 07-05-738/29.11.2017 г. и след като контролните органи достигнали до извод за нарушение по чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗВ, с Покана, изх. № 85 – 02 – 490/18.12.2017 г. Кметът на Община Хасково бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.
В резултат, на 16.01.2018 г. е съставен от свид. К.Г.С., в присъствие на свид. М.Е.О., Акт за установяване на административно нарушение № 07 – 11 от същата дата срещу Община Хасково, в присъствие на представител на Община Хасково, след като такъв бил като изпратен в лицето на Янко Радев Петев, който пописал акта, без да впише обяснения и/или възражения в съответната предвидена за това графа, а на същата дата - 16.01.2018 г. чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според отразеното в приложената по АНП разписка.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и позовавайки се на Заповед № А – 5/28.02.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Е.О. и К.Г.С. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2, а по силата на чл. 174, ал. 4 от
Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние, приета с ПМС № 262 от 5.10.2016 г., обн., ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г., за задължително необходими, като налични, се считат следните елементи на КИС: 1. геодезическа мрежа за следене на поведението на язовирната стена; 2. нивомерно устройство за измерване на водно ниво и на наносите в язовирното езеро, което да осигурява връзка с информационната система за язовирите и съоръженията към тях на ДАМТН; 3. изграден пункт за измерване на филтриралото водно количество под и през тялото на язовирната стена; 4. нивомерен стълб в язовирното езеро за измерване на наносите. Според чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 в размер от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието за което на дружеството - жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството – жалбоподател, след като при надлежно изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, е бил изпратен упълномощен представител. Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратна насока, са несъстоятелни. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължения, вменени със закон, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място, като конкретно са посочени кои изисквания на закона в широк смисъл на понятието не са удовлетворени от собственика на процесния язовир в лицето на Община Хасково, а дадената правна квалификация е релативна на въведените фактически твърдения.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита. В тази връзка, необходимо е да се има предвид, че тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 141, ал.1, т. 2 от ЗВ, под която деянието е подведено и квалифицирано и съответно е приета за нарушена, не съответствала на фактическото описание на вмененото на Община Хасково нарушение не може да бъде споделена. При проверката от контролните органи на ДАМТН от 29.11.2017 г., резултатите от която са обективирани в съставения нарочен констативен протокол от същата дата до Община Хасково, като собственик на язовира не са давани задължителни предписания за изграждане на язовирната стена и съоръженията към нея с елементи на КИС в определен срок. Особено показателна е и редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал. 1, т. 38 от ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно за неизпълнение на задължението по чл. 141, ал.1 от Закона за водите. Тоест, налице е състав на нарушение и както бе посочено по – горе, деянието е обявено за наказуемо. Съвсем отделен и по същество е въпросът дали е реализиран по делото.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Преценката по делото се дължи в насока дали въз основа на тях може да се направи извод за допуснато нарушение, като отговорът на този въпрос е положителен.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал.1, т.2 от Закона за водите се изрязва в конкретната хипотеза в неизпълнение на задължението от страна на Община Хасково, като собственик на язовирна стена и съоръженията към тях, да осигури използването на измервателна и контролна система за мониторинг, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 на цитираната разпоредба от Закона за водите, доколкото не са изградени задължителните и необходими елементи на КИС, предвидени от нормата на чл. 174, ал. 4 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Хасково не съществува съмнение и спор между страните. В този смисъл констатациите на свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика не са оспорени от жалбоподателя, във връзка с неизпълнение за поддържане на техническа изправност на язовирната стена на язовир в ПИ № 000332 в землището на с. Клокотница, общ. Хасково, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на административното нарушение, визирано в нормата на чл. 141, ал.1, т.2 от ЗВ.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.38, вр. чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. Наред с това имуществената санкция е определена от АНО в минималния законов размер и в този смисъл не подлежи на ревизиране и този аспект от дейността му при реализиране на отговорността, след като законосъобразно е направена и предшестващата преценка, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена. Изложеното налага обжалваното наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да бъда потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС - 113 от 28.02.2018 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете!
Вярно с оригинала!!!
Секретар: /П.Н./