Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
Гр. София,
04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Анелия Груева, като разгледа т.д.
№ 125/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
365 и сл. ГПК.
То е образувано
по искова молба с вх. № 266798/20.01.2021 г., която е подадена от ищеца Б.С.Х.,
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, и М.Г. С., с ЕГН **********, с адрес ***,
като с нея са предявени за разглеждане, както следва :
1./ иск при
квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на
неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „И.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******* парични вземания, както следва : сума в размер
от 312 932,80 лв. – главница /левова равностойност на 160 000 евро/; сума в
размер от 236 577,20 лв. – лихва начислена за периода 30.11.2009 г. –
30.05.2011 г. /левова равностойност на 120 960 евро/; сума в размер от 18
590,20 лв. – разноски направени в пределите на гр.д. № 61848/2012 г. водено по
описа на СРС, 27 с-в /10 990,20 лв. – държавна такса и 7 600,00 – адвокатско
възнаграждение/; сума в размер от 219 985,85 лв. – начислена законна лихва за
периода от 21.12.2012 г. до 22.11.2019
г.; и за сумата съставляваща законна
лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г. /датата на откриване на
производството по несъстоятелност/ до окончателното изплащане на същата, които
вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр.д. №
61848/2012 г. водено по описа на СРС, 27 с-в и са били предмет на прехвърляне
от Л.П.П.на Б.С.Х. на основание сключен договор за
цесия от 03.02.2017 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна
ипотека учредена с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/2009 г. на нотариус – Р.Д.; както и
2./ иск при
квалификацията на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на
приети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо „И.“ АД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******* парични вземания предявени от страна на кредитор
- М.Г. С., с ЕГН **********, както следва :
сума в размер от 312 932,80 лв. – главница /левова равностойност на 160
000 евро/; сума в размер от 236 577,20 лв. – лихва начислена за периода
30.11.2009 г. – 30.05.2011 г. /левова равностойност на 120 960 евро/; сума в
размер от 18 590,20 лв. – разноски направени в пределите на гр.д. № 61848/2012
г. водено по описа на СРС, 27 с-в /10 990,20 лв. – държавна такса и 7 600,00 –
адвокатско възнаграждение/; сума в размер от 219 985,85 лв. – начислена законна
лихва за периода от 21.12.2012 г. до 22.11.2019 г.; и за сумата съставляваща законна лихва върху главницата
за периода от 22.11.2019 г. /датата на откриване на производството по
несъстоятелност/ до окончателното изплащане на същата, които вземания
произтичат от издаден на 09.01.2013 г. изпълнителен лист по гр.д. № 61848/2012
г. водено по описа на СРС, 27 с-в и са били предмет на прехвърляне от Л.П.П.на Б.С.Х. на основание сключен договор за цесия от
23.04.2019 г., като прехвърлените вземания са обезпечени с договорна
ипотека учредена с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193/2009 г. на нотариус – Р.Д..
В исковата
молба се сочи, че в пределите на откритото спрямо ответника - „И.“ АД /н./ производството по
несъстоятелност ищецът – Б.С.Х. с молба от 21.02.2020 г. е предявил спазвайки
уреденият в чл. 685, ал. 1 ТЗ срок свое парично вземане към несъстоятелния
длъжник възлизащо в размер на сумата от 788 086,05 лв. /312 932,80 лв. –
главница, 236 577,20 лв. – лихва, 18 590, 20 лв. – разноски и 219 985,85 лв. –
законна лихва начислена за периода от 21.12.2012 г. до 22.11.2019 г./, за което
поддържа да е придобито посредством сключен договор за цесия от 03.02.2017 г. с
предходния му носител – Л.П.. Последният на свои ред се легитимирал, като
кредитор по това вземане чрез издаден му ИЛ от 09.01.2013 г. по гр.д. №
61848/2012 г. на СРС, 27 с-в. Прави се уточнението, че по смисъла на чл. 2 от
договора за цесия прехвърляното вземане преминава върху новия кредитор заедно с
привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, като в молбата по чл. 685, ал. 1 ТЗ ищецът изрично бил вписан,
че паричното му вземане произтича от НА за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот 193/2009 г. на нотариус – Р.Д.. Пояснява се, че пак в
производството по предявяване на вземания в несъстоятелността на „И.“ АД /н./
втория ответник- С. е заявил вземания с
молба от 19.02.2020 г., които са идентични с тези предявени за приемане от
ищеца, като се е позовал, че ги притежава поради прехвърлянето им с договор за
цесия от 23.04.2019 г. сключен с предходния техен носител – Л.П.. На 19.06.2020
г. в ТТРЮЛНЦ от синдика са обявени списъци
на приетите и неприети вземания предявени от кредитори в производство по
несъстоятелност на „И.“ АД /н./ в срокът
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като в този на приетите вземания присъствало вземането
предявено от ответника – М. С., респективно това предявено от ищеца – Б.Х. било
отнесено в списъка на неприетите вземания. Своевременно от ищеца било упражнено
правото на възражение по чл. 690 ТЗ пред съда по несъстоятелността водещ
производството срещу „И.“ АД /н./ , като оспорил списъците на приетите и
неприетите вземания в частите им касаещи приемането на вземанията на М. С. и
неприемането на вземанията на ищеца. Въпреки проведеното доказване в съдебното
производство развило се по повод това възражение с определение от 04.01.2021 г.
съдът по несъстоятелността е оставил без уважението възражението на Б.Х. срещу
списъците на приетите и неприети вземания изготвени от синдика, съответно е
одобрил този на приетите вземания. Доводите на съда по несъстоятелността за да
постанови този краен резултат основно почивали, че не била установена
достоверността на датата на договора за цесия от 03.02.2017 г. на чието действие
се позовава ищеца. Последният е несъгласен с този извод, защото достоверността
на датата била установена посредством ангажирани в производството гласни
доказателства. Счита, че успешно е придобил вземането от предходния му носител
– Л.П. въз основа сключения договор за цесия от 03.02.2017 г., а това
изключвало възможността старият кредитор да се разпореди повторно в полза на
ответника – С. с това вече прехвърлено от него парично вземане и това било
така, защото никой не можел да се разпореди с повече права от тези който
притежава. Ищецът прави искане и за присъждане на направените от него разноски
за защитата му в настоящото производство.
С определение
от 25.01.2021 г. на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ за участие в рамките на
образуваното исково производство като страна е конституиран Н.Г., в качеството
му на назначен синдик на „И.**“ АД – в несъстоятелност.
Ответното
дружество - „И.**“ АД – в несъстоятелност не се е възползвало от правото си да
подаде писмен отговор срещу ИМ в пределите на предвидения за това процесуален
срок.
Синдикът – Г.
на 11.02.2021 г. депозира писмен отговор по претенциите на Б.Х., като ги определя
за изцяло неоснователни. Отбелязва се, че от приобщените по делото
доказателства не се установявало твърденията от ищеца договор за цесия датиращ
от 03.02.2017 г. да е бил съобщен от стария кредитор на длъжника, съответно
липсвали данни сочещият се за придобил вземанията по него – Х. да е заплатил
уговорената с договора продажна цена, съответно да е поискал да бъде
конституиран в пределите на образуваните от П.изпълнителни производства водени
по описа на ЧСИ-Г. Д.. Едновременно с това пред съда по несъстоятелност било
предявено идентично по основание и размер вземане но с титуляр ответника – С.,
който се легитимирал с договор за цесия 23.04.2019 г. сключен с Л.П., който
обаче имал достоверна дата. Освен това за прехвърлянето на вземанията предмет
на този договора длъжникът – „И.-**“ АД бил надлежно уведомен, а цената по
възмездната цесионна сделка заплатена, съответно С.
бил конституиран на мястото на предходния кредитор – П.в изпълнителните
производства провеждани спрямо дружеството-длъжник. Базирайки се на това
синдикът смята, че е направил правилен извод, като е счел, че носител на
предявените идентични парични вземания в срока по чл. 685 ТЗ е ответника – С.,
а не ищецът Х.. Синдикът допълва, че при тази фактическа установеност вероятно
от ищеца – Х. се извършва злоупотреба с права. В обобщение се иска от съда да
отхвърли предявените за разглеждане по чл. 694 ТЗ искове.
На 11.03.2021
г. ответникът – М.С. лично упражнява правото си на писмен отговор по ИМ, като
сочи, че предявените за разглеждане от Б. Х. искове са на първо място
недопустими, а при условията на евентуалност са изцяло неоснователни. Позовава
се на това, че надлежно на 23.04.2019 г. е встъпил в договорно отношение с
лицето – Л.П., което му е прехвърлило паричните суми предмет на паралелно
заявяване за приемане в производството по несъстоятелност открито спрямо „И.-**“
АД, като подписите и съдържанието на договора били нотариално удостоверени от
нотариус – Г.. Прехвърленото вземане имало за източник договор за паричен заем
сключен през 2009 г. между П.и „И.“ АД, като изпълнението му било обезпечено с
договорна ипотека учредена с нотариален акт от 2009 г. По отношение на това вземане
била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 09.01.2013 г., като въз основа на същия през 2013 г. било
образувано изпълнително дело пред ЧСИ-В. Недялков, което през 2015 г. било
прехвърлено и продължено пред ЧСИ-Г. Д.. Когато ответникът – С. придобил
коментираното вземане, старият кредитор депозирал молба по изпълнителното дело,
ведно с уведомление до длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като
прехвърлянето било надлежно съобщено на „И.“ АД на датата - 07.05.2019 г.
Междувременно на 23.04.2019 г. ответникът – С. изпълнил насрещното си
задължение към Л.П. създадено по силата на възмездния договор за цесия от
23.04.2019 г. изплащайки му уговорената цена за придобиване на вземането.
Последвало и конституирането на С., като взискател в
изпълнителния процес воден по описа на ЧСИ-Г. Д.. Ответникът очертава и
развитието на производството по несъстоятелност предприето спрямо длъжника – „И.“
АД от момента на постановяване на неговото откриване до момента на
определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което
възражението на ищеца по чл. 690 ТЗ е намерено за неоснователно, а списъкът на
приетите вземания в частта му относно това заявено от ответника – С. одобрен
без внасянето на промени. В отговорът се подчертава, че от ищеца – Х. се
ангажира единствено договор за цесия от 03.02.2017 г., който обаче с оглед
съпоставката с останалите доказателства приобщени по делото явно е съставен на
една по-късна дата, като изцяло е предназначен за нуждите в производството по
несъстоятелност открито спрямо длъжника „И.“ АД. Отбелязва се, че никъде по
делото не са налични данни за отправено уведомяване от Л. П.до длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането по сочения от ищеца договор за цесия от
03.02.2017 г., което показва, че всъщност подобно правоотношение не е било
възникнало преди прехвърлянето на вземането през м.04.2017 г. в полза на
ответника – С.. Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД липсвало и до момента на
подаване на ИМ, която също не можела да покрие изискванията за такова, тъй като
изхождала не от стария кредитор – П.. Нямало и плащане на цената по договора за
цесия, на чието действие се позовава ищеца. При благоприятен изход на спора за
ответника – С. се настоява да му се присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл.
372 ГПК от ищеца – Б. Х., чрез процесуалният му представител – адвокат К. по
делото е депозирана допълнителна искова молба, с която е пояснена и допълнена
първоначалната такава, а така също са развити съображения по възраженията
наведени от ответника – С. и синдика – Г.. Прави се потвърждение, че се касае
до едно и също вземане на цедента – Л. П.към длъжника
„И.“ АД, за което е издаден ИЛ от 09.01.2013 г., като същото първо е било
прехвърлено на ищеца – Х. с договор от 03.02.2017 г., а впоследствие и на М. С.
на 23.04.2019 г. В случая по отношение ефекта на прехвърлянето на вземането
между страните по цесионната сделка нямало релевантно
значение, дали тя е съобщена на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
защото това не съставлява елемент от фактическия състав по сключване на този
вид договор. Следователно Б. Х. е придобил вземането предмет на прехвърляне със
сключения на 03.02.2017 г. договор за цесия именно от момента на настъпване на
този факт. Акцентира се над това, че последица от действието на този договор е
лишаване на стария кредитор – П.от транслираното вземане, което преминава със
своите обезпечения и привилегии в правната сфера на новия такъв явяващ се
ищеца. Следвайки принципа, че никой не може да прехвърли повече права от тези
които притежава, ищецът застъпва тезата, че към 2019 г. Л. П.не е могъл
повторно да се разпореди в полза на ответника – С. с вече успешно прехвърленото
от него вземане в полза на ищеца. Следователно в правната сфера на ответника – С.
никога не е постъпвало подобно право на вземане, което същият заявявал да
притежава във фазата по предявяване на вземанията в откритото спрямо „И.-**“ АД
производство по несъстоятелност. Ето защо следвало да бъдат предпочетени
правата на ищеца, като именно той бъде възприет за кредитор на „И.-**“ АД, а в
бъдеще получи удовлетворение за тях. По отношение оспорването на договора за
цесия, от който ищецът черпи правата си той се позовава на това, че в пределите
на производството пред съда по несъстоятелността при гледане на подаденото от
него възражение по чл. 690 ТЗ недвусмислено е било доказано, че подписът под
този договор за цедент е изпълнен от Л.Г.. Що се
касае до достоверността на датата на сключване на договора за цесия между ищеца
и П.се настоява, че същата е тази отразена в съдържанието му, като относно
удостоверяване нейната достоверност се отправя искане за събиране на гласни
доказателства. Едновременно с това от ищеца се възразява по действителността на
договора за цесия, с който ответника – С. се легитимира, като се поддържа, че
същия е привиден, което го прави и нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Развито е и оспорване по твърдението на ответника – С., че по отношение на
договора за цесия, на който се позовава от страна на Л. П.по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД е извършено успешно уведомяване на длъжника – „И.“ АД. От
доказателството приложено към отговора на ИМ относно този факт било видно, че
уведомлението е било получено от лице М.Д., която не разполага с представителна
власт спрямо „И.“ АД. Оспорват се както авторството на удостовереното връчване
на документа, така и датата на която е отразено това да е станало.
От
новоназначения постоянен синдик на „И.“ АД /н./ Т.И. е депозиран допълнителен
отговор, в който изцяло се опонира по наведените от ищеца в ДИМ твърдения и
аргументи. Застъпва се позицията, че прехвърлянето на вземане има действие
спрямо третите лица и длъжника, считано от деня когато то бъде съобщено на
длъжника от предходния /извършилия прехвърлянето/ кредитор. Тъй като подобно
уведомяване не било реализирано в разглежданата хипотеза с договора сключен
между Б. Х. и Л. П., то прехвърлянето на вземането съгласно тази сделка не
обвързвало длъжника – „И.**“ АД. В допълнение синдикът оспорва истинността на
договора за цесия от 03.02.2017 г., от чието действие ищецът черпи правни
последици за себе си. Иска се от съда да постанови решение, с което предявените
за разглеждане искови претенции да бъдат отхвърлени, поради тяхната
неоснователност.
Допълнителен
отговор постъпва и от ответника – М.С., като с него изцяло се оспорват
наведените от ищеца твърдения и в ДИМ, които по същество били съвпадащи с тези
в първоначалната ИМ. Отбелязва се, че е възможна хипотеза, в която даден
кредитор се разпорежда с вземането си в полза на повече от едно лице, но тогава
титуляр на вземането е този цесионер, чиито договор
за цесия най-напред е бил съобщен на длъжника, като това следвало от принципа,
че първият по време е и първи по право. В този контекст дори и да било споделено
виждането на ищеца, че договорът за цесия сключен между него и Л. П.е бил
съобщен на кредитора на 21.02.2020 г. /момента на подаване на молбата за
предявяване на вземане в производството по несъстоятелността/, то това
хипотетично уведомяване нямало как да бъде противопоставено на правата на
ответника – С. произтичащи от договора за цесия, който той е сключил, защото
уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е станало по-рано – на
07.05.2019 г. На следващо място напълно бланкетно било
оспорването свързано с действителността на договора на за цесия, с който се
легитимирал ответника, защото не са развити конкретни пороци на сделката, а
единствено е определена за привидна. Що се касае до представителната власт на М.Д.,
която е получила уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „И.“ АД на
датата – 07.05.2019 г., то било налице удостоверяване, че същата е действала в
качеството си на технически сътрудник. Освен това удостоверяването на
връчването било осъществено със съдействието на ЧСИ, което означавало че в тази
си част разписката съставлява официален удостоверителен документ, в т.ч.
относно обстоятелствата – къде, на кого и кога се е осъществило връчването.
Допълва се, че лицето – М.Д.несъмнено е била назначена по трудово
правоотношение при „И.“ АД, което се установява от отразяването в изготвения
първи списък на служебно приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 2 ТЗ на
кредиторите на дружеството.
При извършена служебно от съда справка
в търговския регистър се установява, че производството по несъстоятелност на „И.“ АД-в несъстоятелност, с
ЕИК ******* е било открито с решение от 22.11.2019 г. по т.д. № 681/2019 г.
водено по описа на СГС, ТО, VI-21 с-в. Вземанията предмет на
предявените за разглеждане положителни и отрицателни установителни
искове са били заявени за приемане едновременно от ищеца – Б.С.Х. и ответника –
М.Г. С. пред синдика в производството по несъстоятелност в срока по чл. 685 ТЗ
с молба от 21.02.2019 г. и такава от 19.02.2019 г. И двете страни се
позовавали, че източник за придобиване на тези им вземания е сключване на
договори за цесия с лицето – Л.П.. Съгласно изготвените и обявени на 19.06.2010
г. от синдика списъци на приетите и
неприети вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност на „И.“ АД,
предявени в срока по чл. 685 ТЗ се констатира, че в списъка на приетите
вземания са включени тези предявени от ответника – М. С., респективно в този на
неприетите вземания тези предявени от ищеца – Б.Х.. Констатира се, че
своевременно със свое възражение от 26.06.2020 г. засегнатият кредитор с
неприето вземане - Б.Х. е възразил по реда на чл. 690 ТЗ пред съда по
несъстоятелността изготвените списъци в частите отнасящи се до неприемане на
предявените от него парични вземания, респективно приемане на тези предявени от
ответника – С.. С определение от 04.01.2021 г. така упражненото от Б.Х.
възражение е оставено без уважение, като е намерено за неоснователно,
респективно списъкът на приетите вземания предявени от кредиторите в срока чл.
685 ТЗ в частта му отнасяща се до приетите такива предявени от ответника – М. С.
е ободрен без да се правят промени в него. Този акт на съда е обявен в ТР по
партидата на „И.“ АД – в несъстоятелност на 06.01.2021 г. Съответно исковата молба с предявени искове по
чл. 694 ТЗ е предявена на 20.01.2021 г. В този контекст от ищеца е спазен установения в чл. 694,
ал. 1 ТЗ срок, като исковете са упражнени от надлежна страна – лице
манифестиращо се като кредитор в производството по несъстоятелност /субект
предявил вземания, който не са приети от синдика, съответно възразил срещу това
решение на синдика, но безуспешно след произнасяне от съда по несъстоятелността
за неоснователност на възражението му/, предвид което заявените за разглеждане
по делото искове при възприетата по-горе квалификация се явяват допустими.
В изготвения от синдика Първи списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от
ТЗ, обявен
в ТР на 19.06.2020 г., са включени
следните предявени с молба от 20.01.2020 г. от кредитора - М. С. вземания
срещу длъжника - „И.“ АД /н./ : 312 932,80 лв. – главница, съставляваща
вземане по договор за паричен заем от 29.04.2009 г. придобито по силата на
договор за цесия от 29.04.2019 г.; 220 647,96 лв. – законна лихва за
периода от 21.12.2009 г. до 22.11.2019 г. начислена върху главното вземане /312
932,80 лв./; 236 577,20 лв. – договорна лихва за периода от 30.11.2009 г. –
30.05.2011 г. начислена върху главното вземане /312 932,80 лв./; 5 999,67
лв. – непогасена част от присъдено възнаграждение за адвокат съгласно ИЛ от
09.01.2013 г. по гр.д. № 61848/2012 г. В този списък не са включени предявените
от ищеца Б.С.Х. вземания с негова молба от 21.02.2020 г., а същите са отнесени
в изготвения Първи списък на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 19.06.2020
г. и съставляват, както следва : 788 086,05 лв. – парично вземане
произтичащо от договор за цесия от 03.02.2017 г.
Списъкът
на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 19.06.2020 г. се констатира да е бил одобрен от
съда по несъстоятелността без внасянето на промени с определение от 04.01.2021
г.
От
приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна
на спора :
Според
представен и приет за писмено доказателство по делото договор за заем
29.04.2009 г. Л.П. в качеството му на заемодател и „И.-**“ АД, като заемател са встъпили в заемно правоотношение, съгласно
което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
заемна сума в размер от 160 000 евро, която е уговорено да подлежи на
връщане в срок до 29.10.2009 г. Предвидено е и заплащане на месечна лихва за
периода на ползване на заемната сума възлизаща в размер на 4,2 % от размера на
дадената в заем сума. Уговорено е, че обещаният заем ще бъде реално предоставен
от заемодателя на заемателя в деня на учредяване на
ипотека в полза на Л.П. от „И.-**“ АД върху описани в договора два недвижими
имота /два магазина в гр. София/.
С нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 193 , том II, рег.
№ 11263, дело 379/2009 г. на нотариус Р. Д., с район на действие РС-София се
установява, че с цел обезпечаване на задълженията по сключения от „И.-**“ АД договор за заем от 29.04.2009 г.
дружеството учредява в полза на Л.П. договорна ипотека върху два недвижими
имота /магазини в гр. София/ надлежно индивидуализирани в нотариалния акт. В
пункт 1 от нотариалният акт е възпроизведено изявление на страните по
ипотечното правоотношение, че Л.П. е
предоставил в полза на „И.-**“ АД под формата на паричен заем сумата в размер
от 160 000 евро, като същия подлежи на връщане в срок до 29.10.2009 г.
Предвидено е и заплащането на договорна месечна лихва в размер на 4,2 %.
С
договор за цесия от 03.02.2017 г. сключен в гр. София между Л.П. /цедент/ и Б.Х. /цесионер/ на
основание чл. 99 ЗЗД е било прехвърлено вземане срещу длъжника – „И.-**“ АД,
което е придобито на основание изпълнителен лист издаден на 09.01.2013 г. по
гр.д. 61 848/2012 г. по описа на РС-София, 27 с-в възлизащо в общ размер
на сумата от 596 544,41 лв., като е уговорено, че същото преминава върху цесионера, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности. Предвидено е придобиването на вземането да е
възмездно, а именно цесионерът да заплати на цедента цена в размер на сумата от 180 000 лв. На
договорът е даден вид да е подписан от упоменатите в него участници, както и да
е сключен на датата – 03.02.2017 г.
Приложен
е изпълнителен лист от 09.01.2013 г. издаден от Софийски районен съд в
пределите на образуваното пред него гр.д. №
61848/2012 г. след издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като съгласно
този изпълнителен лист „И.-**“ АД е осъдено да заплати в полза на кредитора – Л.П.П.сумата в размер от 160 000 евро, съставляващо
задължение по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 193 , том II, рег. № 11263, дело
379/2009 г. на нотариус Р. Д., с район на действие РС-София, ведно със
законната лихва за периода от 21.12.2012 г. до изплащане на вземането; сумата
от 120 960,00 евро – лихва за периода от 30.11.2009 г. до 30.05.2011 г.,
както и сумата от 18 590,20 лв. – разноски по делото.
По
силата на сключен договор за цесия от 23.04.2019 г. в гр. София се установява
да е постигнато съгласие между Л.П. /цедент/ и М.С. /цесионер/ на
основание чл. 99 ЗЗД от цедента в полза на цесионера да се прехвърли вземане срещу длъжника – „И.-**“
АД, което е придобито от прехвърлящия го субект на основание договор за паричен
заем от 29.04.2009 г., като е отразено, че същото е обезпечено с учредена
договорна ипотека върху два недвижими имота, съгласно нотариален акт № 193, като за същото е налице издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 61848/2012 г. по описа на СРС,
27 с-в, ведно с изпълнителен лист на 09.01.2013 г., както и две решения
постановени от СГС, I-17 с-в в рамките на инициирани производства по чл. 422 ГПК, а именно от 20.02.2017 г. и от 30.05.2017 г., като същите са влезли в
законна сила, съответно вземането е предмет на принудително изпълнение
провеждано пред ЧСИ-Г. Д. в рамките на образувано изпълнителни дело №
20157810400187 по което цедента има качеството на взискател, а освен това същият е конституиран и като
присъединен взискател с това си вземане в друго
паралелно протичащо изпълнително дело провеждано спрямо длъжника - „И.-**“ АД,
а именно изпълнителни дело № 20189250403327. Подписите положени под
коментирания договор за цесия е дадено вид да изхождат от Л.П., съответно от М.С.,
като същите са нотариално удостоверени съгласно извършено нотариално
удостоверяване с рег. № 10976/23.04.2019 г. на нотариус – М. Г., с район на
действие – РС София.
Приложено
е уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което старият кредитор
прехвърлящ вземането си по договора за цесия от 23.04.2019 г. – Л.П. е известил
длъжника - „И.-**“ АД, че вземането е било транслирано в полза на нов кредитор
- М.С. и занапред изпълнението му следва да се осъществява в полза на този нов
кредитор. От извършено саморъчно удостоверяване върху уведомлението се констатира,
че то е било връчено със съдействието на ЧСИ-Г. Д. на представител на длъжника
/М.Д. – технически сътрудник/ на датата – 07.05.2019 г.
Видно
от Удостоверение с изх. № 02444/14.02.2020 г. издадено от ЧСИ-Г. Д. в
качеството му на орган водещ принудителното изпълнение по образувано
изпълнително дело № 20157810400187 е удостоверено обстоятелството, че М.Г.С. е
конституиран на мястото на първоначалния взискател по
делото – Л.П. П., като предмет на изпълнителното дело
е събиране на сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 09.01.2013 г. от
СРС, 27-ми състав по гр.д. № 61848/2012 г., съставляващи, както следва :
160 000 евро – задължение по нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 193, ведно със законната лихва за периода от
21.12.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 120 960 евро – лихва за
периода от 30.11.2009 г. до 30.05.2011 г. и сумата от 18 590,20 лв. – разноски
по делото. Удостоверено е също така, че към датата – 2711.2019 г. вземането на взискателя - М.Г.С. по изпълнителното дело възлиза в общ
размер на сумата от 776 159,63 лв.
По
инициатива на ищеца по делото е допусната СГЕ, като в пределите на извършеното експертно
изследване на подпис положен в договор за цесия от 03.02.2017 г. относно Цедент от вещото лице е даден отговор, че така изпълнения
подпис е положен от лицето – Л.П.. Експертното заключение не е оспорено от
страните и е прието от съда с нарочно протоколно определение от 08.10.2021 г.
след надлежно проведено изслушване на вещото лице.
От
показанията на допуснатия на страната на ищеца свидетел – Д.Б.се разбира, че
той се познава отдавна с Б.Х., като в началото на 2017 г. последния го помолил
за услуга, а именно да занесе за подпис договор за цесия на лицето Л.П..
Свидетелят го направил някъде след рожденият си ден /27 януари/, като се видял
с Л.на пътя София – Варна в района на село Шереметия,
съответно Л.подписал даденият му екземпляр на договор и го върнал на свидетеля,
а той на свои ред го предал обратно на Б., когато се върнал в Стара Загора.
Свидетелят потвърждава, че договорът наличен на стр. 8 и 9 от делото е този, за
които говори.
Други
доказателства касаещи премета на спорното материално право не са ангажирани.
От
правна страна съдът намира следното :
С
оглед премета на заявените за разглеждане искове /установяване и съответно
отричане съществуването на парични вземания с източник договор за заем, предмет
на прехвърляне чрез договор за цесия/ за него не възниква тежест за доказване,
че посочените в ИМ парични вземания са възникнали в полза на първоначалния
кредитор – Л.П., а впоследствие успешно са били прехвърлени от него в полза на
ищеца, като несъстоятелния ответник е обвързан с това прехвърляне с оглед съобщаването му от
стария кредитор; изискуемостта и размерът на тези вземания; съответно по
предявения иск за отричане, че тези вземания имат за носител – ответника С. в
тежест на ищеца е да проведе доказване на възражението му, че договорът за
цесия, от който черпи правата си посочения ответник е недействителен, поради
неговата нищожност.
Ответникът
– С. на свои ред следва да установи, че притежаваното от Л.П. парично вземане имащо за източник
сключен договор за заем му е надлежно прехвърлено с валиден договор за цесия
посочен в отговора на ИМ, както и че това вземане е изискуемо и в размера
индивидуализиран в списъка на приетите вземания предявени в срока по чл. 685 ТЗ, който е одобрен от съда.
По
делото са събрани достатъчни по обем и достоверност писмени доказателства,
които да установят факта, че първоначалният кредитор – Л.П. е придобил
качеството на такъв по договорен път след встъпването му в заемно
правоотношение с дружеството длъжник - „И.-**“ АД. Съгласно това правоотношение
П.се е уговорил и е предоставил реално определена заемна сума 160 000 евро
в полза на „И.-**“ АД а последното се е задължило да я върне на определен падеж
– 29.10.2009 г. За реалното предоставяне на сумата в заем може да се съди от
приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, в чието
съдържание страните по заемната сделка Л.П.
и И.-**“ АД са признали факта на даването, съответно получаването на сумата от
160 000 лв. под формата на заем. По делото няма позоваване от длъжника и
ответник - „И.-**“ АД, че това вземане с титуляр Л.П. е било обслужено на
определения за това падеж или по-късно. Няма и доказателства за извършено
погасяване чрез плащане или по друг начин уреден в гражданското право.
Потвърждение за липса на надлежно изпълнение са и предприетите след падежа
съдебни и изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането, което е
възникнало в полза на Л.П.. Следователно първата основна предпоставка, а именно
възникване и съществуване на паричните вземания предмет на предявените искове
по чл. 694 ТЗ е осъществена.
Основният
спорен момент по делото е съсредоточен върху това, дали и съответно ако да, в
чия полза първоначалния кредитор - Л.П. се е разпоредил с вземанията му към
длъжника - „И.-**“ АД произтичащи от договор за заем от 29.04.2009 г., а именно
дали те са придобити от ищеца – Х. или ответника – С.. И двете страни основават
правата си на кредитори спрямо „И.-**“ АД позовавайки се на валидно сключени и
пораждащи правни последици договори за цесия датиращи от 2017 г., съответно
2019 г. Тази възникнала конкуренция в потенциално придобити имуществени права
следва да се разреши, като се направи преценка, дали съответния договор за
цесия, от които ищецът, съответно ответника черпи права е произвел правните си
последици да прехвърли вземането притежавано от първоначалния кредитор – Л.П.,
като се съобрази, че Л.П. би могъл успешно да прехвърли правата, с които
разполага само веднъж, тъй като след отчуждаването им, той не би разполагал с
тях за да го направи отново на по-късен етап.
Касае
се до два договора за цесия които са сключени в писмена форма и в тях присъства
минимално необходимото съдържание нужно за да отговорят те на изискванията за
сключване на договор за прехвърляне на вземания по смисъла на чл. 99 ЗЗД. И по
двата договора прехвърлящ вземането е Л.П., като подписите положени в тях от
посоченото лице са автентични, тоест именно той е техен автор. Същественият
спор между страните е за достоверността на датите отразени в договорите за
цесия, като ответника – С., категорично оспорва, че договорът сключен между П.и
ищеца – Х. има достоверна дата – 03.02.2017 г. В чл. 181 ГПК е предвидено
правилото, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в
който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпването на фактическа невъзможност
за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в
който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне
на документа. Договорите за цесия, с които страните се легитимират несъмнено
имат характеристиката на частни документи и за тях на общо основание важи
установеното в тази норма правило за достоверност на вписаната в тях дата на
сключване, когато се цели обвързването с нея на трето лице. В случая Х. и С.
имат качествата на трети лица спрямо договорите за цесия, от които всеки от тях
черпи правата си на кредитор. Договорът за цесия сключен от ответника С. е
снабден с достоверна дата, тъй като е налице нотариално удостоверяване на
положените в него подписи, което е станало на 23.04.2019 г., а това покрива
изискването на чл. 181 ГПК за установяване на достоверна дата на частен
документ спрямо трети лица, в случая спрямо ищеца Х.. За да изключи правата създадени
от този договор за цесия сключен между П.и С., ищецът Х. трябва да проведе
доказване, че договорът за цесия сключен между него и Л.П. предшества по време
този сключен с ответника – С., тъй като с двата договора се прехвърлят едни и
същи по вид и обем права – вземания по договор за заем от 2009 г. Прегледът на
договора за цесия ползван от ищеца Х. показва, че същия е сключен в обикновена
писмена форма без да е налице удостоверяване пред нотариус на подписи или
съдържание на коментирания частен документ. Това означава, че за да
противопостави успешно на третите лица отразената дата в този договор,
ищецът- Х. трябва да проведе доказване
за нейната достоверност. Необходимо е да
се отбележи, че доказателства за момента на сключване на договора за цесия с
оглед удостоверяване достоверността на отразената в него дата в хипотезата, когато частен документ без достоверна
дата се противопоставя на трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК,
съставляващи свидетелски показания за установяване на самата достоверна дата на
частния документ са недопустими /решение № 80/17.07.2013 г. по гр. д. №
161/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о./. Именно към такъв способ за доказване е
прибягнал ищеца – Х., предвид което събраните от свидетеля – Б.показания няма
основание да бъдат кредитирани от съда в подкрепа на достоверността на датата
на договора за цесия ползван от ищеца. За това, че достоверната дата на
сключване на договора за цесия между П.и Х. е различна от упоменатата в
документа може да се съди и от обстоятелството, че няма данни за предприето
осведомяване на длъжника за сключването на тази сделка, съответно няма данни
ищецът Х. да е пристъпил към упражняване правата на предшестващия го кредитор в
образуваното от П.изпълнително дело, което датира още от 2013 г. Обратно такива
данни са налице за ответника – С..
При
положение, че ищецът – Х. не установява достоверност на датата на договора му
за цесия сключен с Л.П., която да предхожда момента на сключването на договора
за цесия между ответника С. и Л.П., то следва да се заключи, че успешното
разпореждане с притежаваните от Л.П. произтичащи от договор за заем от 29.04.2009
г. права върху вземания с длъжник - „И.-**“ АД е в полза на цесионера
– С., който ги е придобил надлежно съгласно договора си от 23.04.2019 г.,
съответно ищецът – Х. не е придобил такива, тъй като най ранният момент на
достоверност на датата отразена в договора му за цесия датира от 21.02.2020 г.,
когато този частен документ е бил представен за установяване на предявено за
приемане вземане в производството по несъстоятелност водено спрямо - „И.-**“ АД.
Предвид това ищецът не се легитимира като притежател на предявените за
установяване по реда на чл. 694 ТЗ парични притезания,
съответно С. е този който доказва да е техен носител. Това правно положение в
материалните отношения създадени между длъжника „И.-**“ АД, М.С. и Б.С.Х.
обуславя неоснователност на предявените в настоящото производство искове по чл.
694 ТЗ и тяхното отхвърляне.
С
оглед изхода на спора право за присъждане на разноски се поражда в полза единствено
за ответните страни по предявените искове, но доколкото те не са формулирали
процесуални искания по чл. 81 ГПК, респективно не са представили доказателства
за реалната направа на разноски в производството, то такива не следва да им се
присъждат с крайния съдебен акт. Ищецът няма право на разноски предвид
неблагоприятния изход на спора за него.
Съобразявайки разпоредбата на чл.694, ал.7 ТЗ, че държавната такса се определя върху една
четвърт от вземането, за което е предявен установителният
иск и не се внася предварително, то пренесено към настоящия спор това правило
означава, че държавната такса, която се формира относно материалния интерес
отнасящ се единствено до отхвърлените искове по чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ възлиза
на сумата от 63 046,88 лв. Тя следва да се понесе от ищеца, за когото
изхода на делото е изцяло неблагоприятен.
Така мотивиран, съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.С.Х., с ЕГН **********, с адрес
***, срещу „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, и М.Г. С., с ЕГН **********, с адрес *** искове, както следва :
1./ иск при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т.
2 ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по
несъстоятелност провеждано спрямо „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *******
парични вземания, както следва : сума в размер от 312 932,80 лв. – главница
/левова равностойност на 160 000 евро/; сума в размер от 236 577,20 лв. – лихва
начислена за периода 30.11.2009 г. – 30.05.2011 г. /левова равностойност на 120
960 евро/; сума в размер от 18 590,20 лв. – разноски направени в пределите на
гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа на СРС, 27 с-в /10 990,20 лв. – държавна
такса и 7 600,00 – адвокатско възнаграждение/; сума в размер от 219 985,85 лв.
– начислена законна лихва за периода от
21.12.2012 г. до 22.11.2019 г.; и за сумата
съставляваща законна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г.
/датата на откриване на производството по несъстоятелност/ до окончателното
изплащане на същата, които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г.
изпълнителен лист по гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа на СРС, 27 с-в и са
били предмет на прехвърляне от Л.П.П.на Б.С.Х. на
основание сключен договор за цесия от 03.02.2017 г., като прехвърлените
вземания са обезпечени с договорна ипотека
учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 193/2009 г. на нотариус
– Р.Д.; както и
2./ иск при квалификацията на чл. 694, ал. 3, т.
1 ТЗ за установяване несъществуването на приети в производството по
несъстоятелност провеждано спрямо „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *******
парични вземания предявени от страна на кредитор - М.Г. С., с ЕГН **********,
както следва : сума в размер от 312
932,80 лв. – главница /левова равностойност на 160 000 евро/; сума в размер от
236 577,20 лв. – лихва начислена за периода 30.11.2009 г. – 30.05.2011 г.
/левова равностойност на 120 960 евро/; сума в размер от 18 590,20 лв. –
разноски направени в пределите на гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа на СРС,
27 с-в /10 990,20 лв. – държавна такса и 7 600,00 – адвокатско възнаграждение/;
сума в размер от 219 985,85 лв. – начислена законна лихва за периода от
21.12.2012 г. до 22.11.2019 г.; и за сумата
съставляваща законна лихва върху главницата за периода от 22.11.2019 г.
/датата на откриване на производството по несъстоятелност/ до окончателното
изплащане на същата, които вземания произтичат от издаден на 09.01.2013 г.
изпълнителен лист по гр.д. № 61848/2012 г. водено по описа на СРС, 27 с-в и са
били предмет на прехвърляне от Л.П.П.на Б.С.Х. на
основание сключен договор за цесия от 23.04.2019 г., като прехвърлените
вземания са обезпечени с договорна ипотека
учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 193/2009 г. на нотариус
– Р.Д..
ОСЪЖДА Б.С.Х.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер от 63 046,88 лв. –
съставляваща следващата се държавна такса за разглеждане на предявените и
отхвърлени искове в настоящото производството.
Решението
е постановено при участието на синдика на „И.“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК *******
конституиран на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
СЪДИЯ: