№ 212
гр. гр.Несебър, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20222150200964 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Г. А. С., срещу електронен
фиш серия К № 5710366 на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. Жалбоподателят сочи, че не са описани
обстоятелствата около извършване на нарушението. Излага, че за посочения участък
ограничението в скоростта е съвсем различно. С тези доводи моли електронният фиш да бъде
отменен. Претендира разноски.
Ответната страна в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 24.03.2022г. за времето от 13:30 часа до 15:30 часа от младши автоконтрольор при РУ
Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 207,6 км., в посока към гр. Варна, било
поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542. Техническото средство било
поставено в служебен автомобил с рег. № *******. В изготвения протокол за използване на АТСС
полицейският служител вписал, че е налице ограничение на скоростта от 40 км/ч за този участък,
което е въведено с пътен знак на 300 метра от техническото средство. Видно от съпроводително
писмо от Община Несебър и приложен към него отговор от експерт в Община Несебър (на л. 27 –
л. 28 от делото) километър 207 + 600 се намира в прав участък от РП I-9, след разклона за с.
Тънково, в посока Бургас, съобразно актуалното километриране, като попада в урбанизирана
територия на гр. Несебър, а в диапазон от 300 метра преди и след километричното положение няма
монтирани пътни знаци от група „В“. На същата дата (24.03.2022г.) в 14:43 часа, през посоченото
място преминал лек автомобил „Мерцедес С 200 ЦДИ”, с рег. № ******, който се движел със
1
скорост от 67 км/ч. Скоростта, с която бил управляван автомобилът била засечена с посоченото
автоматизирано техническо устройство. Бил съставен електронен фиш серия К № 5710366 на
ОДМВР Бургас срещу Г. А. С. – собственик на лекия автомобил – за нарушение на ограничение от
40 км/ч., въведено с пътен знак В-26. С електронния фиш за наказуема била приета скорост от 64
км/ч. Било прието, че нарушението се извършва при повторност с оглед издаден електронен фиш К
4866647. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К № 5710366 на ОДМВР Бургас, снимка към него, докладна
записка за използване на автоматизирано техническо средство от 24.03.2022г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство от 24.03.2022г., протокол № 3-5-21 от
проверката на мобилна система за видеоконтрол, съпроводително писмо от Община Несебър и
приложен към него отговор от експерт в Община Несебър, електронен фиш К 4866647 на ОД на
МВР Бургас. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът
ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал.
8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На жалбоподателя е наложено наказание за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се
в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата (чл. 182, ал. 4 от ЗДвП). Съгласно
разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца“.
От самия текст на разпоредбата става ясно, че с нея се препраща към множество различни
нарушения, като за всяко от тях се определя по-високо наказание (при повторност). Това означава,
че сама по себе си (без извършване на необходимото препращане) посочената разпоредба няма как
да бъде обвързана с конкретно извършено нарушение от жалбоподателя. В чл. 182, ал. 1 – ал. 3 от
ЗДвП се съдържат множество различни хипотези на превишаване на разрешената максимална
скорост, вкл. при разграничение в населено и извън населено място. След като в електронния фиш
не се препраща към никоя от тези хипотези, а се цитира единствено чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, това
представлява съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непълна квалификация на
нарушението. От своя страна това нарушение е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, за който обективно няма как да стане ясно извършване на нарушение по коя от
цитираните в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП хипотези му се вменява. Наред с това от събраните по делото
доказателства се установява, че автомобилът, собственост на жалбоподателя, на в 14:43 часа, на
главен път I-9, 207,6 км., в посока към гр. Варна, се движел с наказуема скорост от 64 км/ч.
Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се
установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена
снимка, заснета от средството за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на
регистрационния номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на
собствения на жалбоподателката автомобил. На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното
2
нарушение е бил издаден електронен фиш на собственика на автомобила. Съгласно чл. 189, ал. 4,
изр. 2 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. В настоящия случай описаното в обстоятелствената част на електронния фиш
нарушение не съответства на събраните доказателства. Както се посочи от изготвения протокол за
използване на атоматизирано техническо средство безспорно се установява, че средството е било
поставено на главен път I-9, 207,6 км., в посока към гр. Варна. На мястото не е действало
ограничение на скоростта, обозначено с пътен знак В26 – 40 км/ч, което изрично се установява от
постъпил по делото отговор от Община Несебър. Ето защо посоченото в електронния фиш, че
автомобилът се е движел на главен път I-9, 207,6 км., в посока към гр. Варна при ограничение на
скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В26, не отговаря на обективно установените данни.
Посочените разминавания са съществени, доколкото касаят наказуемата скорост, с която
нарушителят е управлявал. Тези обстоятелства следва да бъдат описани по ясен и точен начин, за
да се изпълни изискването на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП за описание на нарушението. С
електронния фиш на жалбоподателя се вменява, че е извършил нарушението, управлявайки МПС
на 207,6 км. с посока към гр. Варна при ограничение на скоростта от 40 км/ч. По делото обаче не
се доказва на посоченото място да е действало такова ограничение. Ето защо описаните в
електронния фиш обстоятелства не съответстват на събраните по преписката доказателства, което
е основание да се приеме, че така описаното във фиша нарушение не е доказано.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният фиш следва да бъде
отменен. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него
разноски в размер на 350 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5710366 на ОДМВР Бургас, с който на Г. А. С., ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.
21, ал. 2 вр чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, да заплати на Г. А. С.,
ЕГН **********, сумата от 350 лв., представляваща направени по делото разноски – платено
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3