Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 02.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Христинка
Димитрова
Бистра Бойн
при
участието на секретаря Св.А.
и
с участие на прокурор Яна Николова от ШОП
като
разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 201 по описа на 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.63 ал.1 предл. второ от
Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна
жалба от “Е.Т.Б.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК *********, представлявано
от В.К.срещу Решение № 297/23.07.2020г., постановено по АНХД №752/2020г. по
описа на Районен съд- Шумен.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с
материалноправни и процесуални норми. Твърди се, че сроковете в
административно-наказателното производство били спрели да текат по силата на
чл.3 т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
НП било издадено, въпреки, че три дневният срок за възражения не бил изтекъл
към 13.04.2020г. Освен това нарушението не било достатъчно ясно описано и в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП не било посочено кое е
санкционираното изпълнително деяние по двете предложения на чл.42 ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗХ- производство или търговия с храни. Били налице и
предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради маловажността на
нарушението, което било формално, за първи път и без настъпили вреди. В открито
съдебно заседание за жалбоподателят не се явява представител.
За ответникът по касация ОДБХ град Шумен, редовно
призована, се явява процесуален представител- юрисконсулт Й., който изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в
сила оспореното решение, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна.
Съдът, като съобрази
депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно
подадена, в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, а разгледана по същество за неоснователна, поради следните съображения:
С атакуваното решение, състав на Районен съд- Шумен, е потвърдил НП №
КХ-11/13.04.2020г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните
гр. Шумен, с което на „Е.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена “имуществена
санкция” в размер на 2 000 лева /две хиляди/ лева на основание чл.42 ал.2 от
Закона за храните /ЗХ/ за извършено нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 09.03.2020г.,
длъжностни лица на ОДБХ Шумен извършили проверка на обект за търговия на дребно
с храни- магазин, намиращ се в гр.Шумен ул. "Фридрих Енгелс" № 1б,
във връзка със сигнал за продажба на стоки с изтекъл срок на годност. Било констатирано,
че в обекта се предлагало кафе на зърна, мляно кафе и кафе капсули, разтворими
кафета в различни видове опаковки, чай-билков, фъстъчен крем и други стоки,
наредени на рафтове и стелажи. Проверката била осъществена в присъствието на
управителя на дружеството, стопанисващо обекта, който не представил документ за
регистрацията му по реда на Закона за храните. От касов бон, издаден от ЕКАФП в
обекта, служителите, разпитани като свидетели в хода на първоинстанционното
производство, констатирали извършваната продажба на стоки. При проверката бил съставен Доклад от
извършена инспекция в обект за производство и търговия за храни от
09.03.2020г., в който на жалбоподателя било указано да се яви на 16.03.2020г.
за съставяне и връчване на АУАН. По отношение на така констатираното нарушение
бил съставен АУАН № **********/16.03.2020г., за това, че на 09.03.2020г. в
12,30 часа в магазин, намиращ се в гр.Шумен, извършва търговия с храни без
обекта да е регистриран по реда на Закона за храните, с което е нарушена
разпоредбата на чл.12 ал.1 от Закона за храните. Актът бил подписан от жалбоподателя
без възражения. Писмени възражения не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП, с което на „Е.Т.Б.“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена“имуществена санкция” в размер на 2 000 лева
/две хиляди/ лева на основание чл.42 ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ за
извършено нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на твърдението в
касационната жалба, че АНО се е произнесъл в срока за възражения на
жалбоподателя, който бил спрян със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено НС на 13.03.2020г., съдът намира същото за
неотносимо към казуса. Съгласно чл.3 от закона (Oбн. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат по т.1- процесуалните срокове по съдебни, арбитражни
и изпълнителни производства, с някои изключения и по т.2- давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Следователно срокът по чл.44 ал.1 от ЗАНН в процесния случай, дори да се приеме,
че с изтичането му се погасяват права, то по силата на закона не е спрял да
тече. Жалбоподателят е имал възможност да упражни това право при връчване на
акта, като той е написал, че няма възражения. Депозирането на писмени такива
допълнително в 3 дневен срок не е задължително процесуално право. Освен това, съдът
намира, че срокът по чл.44 от ЗАНН не е сред посочените в т.2 от ЗМДВИП
категории срокове /давностен, погасяващ права или пораждащ задължения/, както и
касаторът е упражнил правото си на защита в настоящото
административно-наказателно производство пълноценно, включително и пред
касационна инстанция.
Със Закона за изменение и допълнение
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила
от 9.04.2020г.) е изменена разпоредбата на чл.3 т.1, като е предвидено, че за
срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението. В
Приложение към чл.3 т.1 ЗМДВИП, което жалбоподателят цитира в жалбата си,
действително са изчерпателно посочени производствата и делата, по които
сроковете не спират да текат. Но производството пред административно-наказващ
орган по никакъв начин не може да се приеме за съдебно, арбитражно или такова
на принудително изпълнение, за да приеме, че след като ЗАНН не е посочен в
приложението, то срока за възражения по админинстративно-наказателното
производство е спрял да тече. С изменението на закона от 09.04.2020г., т.2
визира само давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти и също е неотносима. С оглед на
изложеното, аргументите за срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН и действието му по време
на обявеното извънредното положение са ирелевантни за спора.
Доводът в касационната жалба за нарушено
право на защита предвид липсата на яснота в АУАН и НП кое е осъщественото
изпълнително действие на нарушението, съдът намира за неоснователен. В Акта и
НП е конкретно посочено, че установено извършване на търговия в обекта, поради
което липсата на вписано предложението, което визира изпълнителното деяние в
нормата на чл. 42 ал.2, във връзка с ал.1 от ЗХ, не е процесуално нарушение. Съдът
намира, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за
какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Безспорно е установено, при проверката на
място, че търговия по смисъла на ЗХ е била осъществявана и обекта е подлежал на
регистрация по смисъла на чл.12 ал.1 от ЗХ/отм./, каквато не е притежавал.
Съгласно посочената разпоредба производство и търговия с храни в страната се
извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, като в същата норма са
изброени и изискванията на които следва да отговарят регистрираните обекти. Съгласно
разпоредбата на чл.12 ал.4 от ЗХ (отм.), удостоверение за регистрация се издава
след подаване на заявление по образец, в което се посочват име и адрес на
лицето, съответно седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ, както и адрес
на обекта. Съгласно разпоредбата на §1 т.60 от ДР на ЗХ(отм.),
"Търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и
представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено
хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. С
оглед на изложеното, съдът счете, че правилно АНО е приел в случая, че
нарушение на чл.12 ал.1 от ЗХ е било извършено от дружеството касатор. Правилно
е била приложена и санкционната разпоредба на чл.42 ал. 2 от ЗХ (отм.),
доколкото точно тази норма предвижда санкция за юридическо лице, което търгува
храни в обект, нерегистриран по този закон. В случая е наложено наказание в
предвидения в санкционната норма минимален размер– имуществена санкция в размер
на 2000лв. и за съда не съществува възможност да намали размера на наложеното
наказание под предвидения в закона минимален размер.
Със Закона за храните, обн. в Д.В.
бр.52 от 09.06.2020г., в сила от 09.06.2020 г., е отменен Закона за храните,
действал към момента на осъществяване на процесното деяние, съставяне на акта и
издаване на наказателното постановление. В действащия Закон за храните отново е
въведен регистрационен режим за "дистрибуция на храни" съгласно чл. 23 ал.1 от ЗХ и съответно е предвидена
имуществена санкция от 2000 до 4000 лева за извършване на дейност, без да е
вписана в регистъра, съгл. чл. 28 ал. 1 от ЗХ. Понятието "Дистрибуция на
храни" е формулирано в §1 т. 6 от ДР на ЗХ, а именно всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и
износ на храни. Поради което, съдът намира, че не е налице нов по-благоприятен
закон, който би следвало да намери приложение в процесния случай, по силата на
чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира, че процесното нарушение не
се отличава със степен на обществена опасност значително по-ниска от останалите
нарушения от същия вид и не попада и в обхвата на чл. 28 от ЗАНН като маловажен
случай. Действително нарушението е първо
за дружеството, но това обстоятелство е било отчетено при определяне размера на
санкцията в минимален размер. Следва да бъде посочено още, че това нарушение е
с висока степен обществена опасност понеже ЗХ охранява особен вид обществени
отношения, като има за цел да гарантира висока степен на защита на живота и здравето
на потребителите по отношение на храните. Нарушението е формално, поради което
не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието и в този
смисъл направените в жалбата аргументи не се споделят от настоящата инстанция.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е
основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63 ал. 3 от ЗАНН в
размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноски са били
законосъобразно присъдени в тежест на касатора от първоинстанционния съд.
Водим от горното и на основание 63 ал.1
изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 297 от 23.07.2020г., постановено по ВАНД № 752/2020г. по
описа на Районен съд- гр.Шумен.
ОСЪЖДА
“Е.Т.Б.“ЕООД-гр.Шумен, с ЕИК *********,
представлявано от В.К., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Областна
Дирекция по безопасност на храните Шумен, юристконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2. ...................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.11.2020 г.